Мъже в черно: Глобална заплаха / Men in Black: International

A wild crystal chase
от на 2019-06-22
 

В последните години видяхме достатъчно примери, че блокбъстърът и летният сезон не са вече кофата за боклук на Холивуд, където се изхвърлят пари в надежда да се рециклират в още повече пари, а в същото време артистичността и креативният интегритет са оставени някъде през февруари. С филми от комикс вселените, „Междузвезни войни” и „Хари Потър“ видяхме, че познатата интелектуална собственост ще вкара хора в киносалоните, но само качеството ще ги задържи да се връщат обратно и обратно. Разглезихме се и свикнахме, че от блокбъстърите понякога може да очакваме не само екшън и експлозии, но и интересни многопластови герои, ангажиращи сюжети и по-задълбочена тематика. Със съжаление ще споделя, че „Мъже в черно: Глобална заплаха“, въпреки че в никакъв случай не е най-лошият представител на жанра, не се и доближава до каквото и да е подобие на задълбоченост или емоционално влияние.

теса томпсън и крис менсуърт

В четвъртата част от поредицата вече няма Уил Смит и Томи Лий Джоунс, освен за секунда на картинка. Този път проследяваме Агент М или Моли (Теса Томпсън) и Агент Х (Крис Хемсуърт). Моли е мечтала да се присъедини към тайната организация на Мъжете в черно от малко момиче, когато се запознава с мъничко сладко извънземно и родителите ѝ са неутрализирани, но тя запазва спомените си. Тя успява да намери организацията сама и да си пробута път в ранговете им, покровителствана от Агент О (винаги изключителната Ема Томпсън). За първа пробна мисия, тя е изпратена в Лондон, където да работи с разхайтения Агент Х, който не следва правилата и прави каквото си иска, и са надзиравани от голямата клечка Високия Т (Лиъм Нийсън). С развитието на сюжета те се срещат със злата триръка бивша на Агент Х Риза (Ребека Фъргюсън) – тя е търговец на оръжия, което е перфектно за сюжета, тъй като из целия свят се преследва оръжие с концентрираната сила на звезда в ядрото си.

pawney

Общо взето това мога да кажа за сюжета. Друго практически няма – двамата хвърчат от една прекрасно изглеждаща локация на друга – Лондон, Маракеш, Неапол. Всичко е невероятно красиво, но и напълно празно, практически няма логическа връзка в последователността на събитията, а дори и да е имало, след минута си я забравил. Има и сюжетна линия за къртица вътре в организацията, която е толкова смехотворна и прозрачна, че даже не може да се характеризира като някаква изненада или обрат.

Кастът всъщност се представя супер, най-вече заради вече установената химия между Хемсуърт и Томпсън, на която имахме възможност да се насладим още в „Тор: Рагнарок”. Двамата само разгръщат взаимоотношенията си тук и въпреки че героите не са толкова интересни, отношенията между двамата, ритъмът на размяна на реплики и генералната позитивна енергия продължават да са страшно приятни за гледане. Диалогът сам по себе си не е впечатляващ – особено някои от нещата, които са дадени на Нийсън да монологизира за експозиция, са просто отчайващи, но бързият ритъм между двамата главни го прави забавен, пък и комедията е на сравнително добро ниво. Когато пък вече Томпсън и Хемсуърт не могат да поддържат сами леката атмосфера и се затлачат в липсата на сюжет, за щастие са подкрепени от анимирания образ на Пешко, озвучен от страхотния Кумейл Нанджиани. Тримата заедно успяват да поддържат ниво на реплики и шегички, което само по себе си държи филма във въздуха и го спасява от това да пропадне напълно.

ема томпсън

Актьорите са симпатични, но героите им са доста слабо развити. Ребека Фъргюсън например, която е изключително силна актриса и очевидно се забавлява в ролята си много, не е удостоена с характер повече от „трирък злодей”. Въпреки това трябва да признаем, че ѝ беше дадено повече да прави, отколкото на Джесика Частейн в „Тъмния Феникс”, така че предполагаме, че можеше да бъде и по-зле. Нашата кралица Ема Томпсън си е кралица, както винаги, но има само две сцени, което е международна трагедия. Това са поддържащите персонажи, ще си каже човек, но така е и с главните. Агент М и Агент Х имат по две черти на характера и единствената причина, поради която ги харесваме, освен че просто са изиграни от двама чаровни актьори, наистина е химията между тях, която е толкова лека и без усилие.

mib-review-2-img06-0190622

Локациите са прелестни. Най-много време прекарваме в Маракеш, но и Лондон, и Ню Йорк, и Неапол, и Париж – всичките изглеждат чудесно. Не толкова чудесно обаче – досега в това ревю аз не съм споменала нищо за извънземните, а това не е добре за филм от „Мъже в черно” франчайза. Проблемът е, че освен Пешко, няма нито едно извънземно с някакъв запомнящ се дизайн, а даже и него запомняме заради характера, а не визията му. Не че ефектите не са добри, просто са супер стандартни и с липса на въображение, така че няма нито едно запомнящо се на вид извънземно. Въпреки че не може да се каже, че имам каквато и да било привързаност към първите 3 филма от поредицата, си мисля, че във всеки един от тях си спомням да е имало много различни, забавно изглеждащи извънземни. Създаваше се впечатлението, че все пак за тази поредица извънземните са основен приоритет и беше поставен фокус на дизайна на всякакви странни, шарени и криви същества. Тук режисьорът Ф. Гари Грей е решил да фокусира визуалното удоволствие върху локациите, което не е лошо, но можем да го видим в много други филми. Трябва ни да гледаме „Мъже в черно”, за да видим онова охлювоподобно нещо с трите очи и двата чифта устни, което работеше в пощата с Томи Лий Джоунс.

mib-review-2-img09-0190622

Истината е, че „Мъже в черно: Глобална заплаха” не е обидно лош филм. Той всъщност минава доста леко и приятно, подсмихваш се на шегичките, екшънът е сниман добре и не те натоварва с визуална свръхстимулация, както правят някои от ужасяващите произведения на Майкъл Бей. Стига човек да си изключи мозъка изцяло и да не си позволява да обмисля причинно-следствените връзки между събитията, филмчето може да бъде едно сравнително освежаващо лятно кино преживяване (да, помага климатикът в салона). Просто не си позволявайте да мислите и знайте, че в момента, в който сте извън киното, половината от филма вече ще се е заличил от главите ви, сякаш са ви светнали и вас с неутрализатор.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Riddick
    2019-06-22 at 18:13

    Толкова съм непретенциозен, толкова харесвам всичко което гледам, толкова се напънах да харесам и това….ма нъцки, не се получИ.
    Много харесвам Тор, има супер талант пича, но не си взе поука от Ловци на духове….“Стой далеч от ремикс, рибуут, продължение на класики“

    Отговор

  • X-Force
    2019-06-22 at 21:36

    Абсолютно съгласен с Riddick! Леда, завиждам ти, че си успяла да откриеш забавни моменти – аз лично не открих нито един такъв и стоях равнодушен през цялото време, чакайки филма просто да свърши. Томпсън и Хемсуърт доказаха, че имат страхотна химия на екран, но тук сценария беше зле и нямаха нито един запомнящ се banter. Пешко беше досаден и очеизваден опит на маркетинга да продадат играчки. Единственото хубаво нещо беше, че светът на Мъжете в черно беше доразвит визуално и близнаците бяха интересни като сили. Дотам – всичко друго е посредствено и изцяло забравимо. Наскоро четох и, че е имало доста драма зад кулисите, което си личи от километри в завършения продукт. Развръзката (ако мога да я нарека въобще такава) бе очеизвадна още в трейлърите и Нийсън бе пропилян. Дано франчайза не умре, защото с такива главни герои определено може да видим интересни неща, но като за първи опит просто не им се получи. Късмет следващия път!

    Отговор

  • АнаИв
    2019-06-23 at 09:23

    Поне в южните локации има ли сцени на Крис Хемсуърт по мускули, или навсъде е по риза? За една преателка питам…

    Отговор

    • Riddick
      2019-06-23 at 12:41

      кажи на преателката ти, че ако си пада по секс с октоподи, има гола сцена с него


  • kris pana
    2019-06-30 at 00:59

    Като ви чета, май е още по-голяма глупост, дори и от предишните щуротий. Благодаря ви за коментарите. Този захаросан памук няма да го гледам.

    Отговор

  • Stoy
    2019-07-06 at 10:08

    М-да… Бозица. Моите лични впечатления общо взето съвпадат с тези на автора на рецензията. Става за гледане веднъж, обаче…

    kris pana,
    извинявай, но кой е Щуротий? Да не е братчед на Конфуций? Или си пада рода на Публий Овидий?

    Отговор

    • kris pana
      2019-07-06 at 18:37

      стои
      Щуротия е по-малката сестра на дивотия. Двете много се карали, коя е по-проста. Тогава бащата Безумие решил да ги подложи на тест за простащина и съчинявайки изпитанието му дошла добра идея. Повикал жена си -Лудост да реши проблема. Но тя била толкова уверена в глупостта си, че обявила себе си за №1
      Какво е станало с 2-те сестри и как е завършила кавгата им? Следващия път.


Отговорете на АнаИв  Отказ