Годзила: Кралят на чудовищата / Godzilla: King of the Monsters

“Long live the King!”
 

Годзила е име, което няма нужда от представяне. С над тридесет филма зад гърба си, няколко сериала и още неопределен брой игри, комикси и книги, творението на Toho е едно от най-разпознаваемите кайджу чудовища в света. През 2014 година Гарет Едуардс („Чудовища, Rogue One: История от Междузвездни войни“) представи втория опит на Холивуд да вдъхне живот на иконичното създание. Пет години по-късно е време да се завърнем в света на Годзила с продължението на Майкъл ДохъртиГодзила: Кралят на чудовищата“. Ревюто със сигурност ще съдържа спойлери, затова четете на своя отговорност.

годзила

Историята ни запознава със семейство Ръсел, които са загубили едно от децата си по време на разрушителните събития от първия филм. Сега майката, доктор Ема Ръсел (Вера Фармига), работи за „Монарх“, организацията, която изучава и следи тези древни създания. За щастие, филмът не губи времето на зрителите с прекалено дълго встъпление и бързо превключва на скорост. Само минути, след като става ясно, че доктор Ръсел е разработила машина, с която да контролира Титаните, базата е нападната от екотерористична групировка, ръководена от Джона Алън (Чарлс Данс). Те отвличат докторката, заедно с дъщеря ѝ Мадисън (Мили Боби Браун), с една единствена цел – да освободят скритите из цял свят създания и да сложат край на човешкия саморазрушителен път.

„Монарх“ се обръщат за помощ към съпруга на Ема Марк (Кайл Чандлър), който е участвал в разработването на машината. Те се надяват, че той ще им помогне да локализират по-лесно устройството и да спрат терористите. За съжаление или по-скоро за щастие на зрителите, нещата не се развиват по план и един от най-големите противници на Годзила е пуснат на свобода – Гидора.

godzill--king-of-the-monsters-review-img02-20190604

Няма да се впускам в подробни описания на сюжета, защото в по-голямата си част той е прекалено клиширан и невзрачен, за да заслужава обяснение. Едно обаче е сигурно. „Годзила: Кралят на чудовищатa“ има много по-поносимо и дори смислено повествование от своя предшественик. Майкъл Дохърти, който е отговорен и за сценария, е искал филмът да носи послание, с което много от старите филми се гордеят. Говорим за метафора, с която да се напомни на зрителите, че природата може да е лесно ранима, но и готова да се защитава със зъби и нокти.

Оригиналната Годзила от 1954 година предупреждава света за последствията от ядрените опити. „Годзила срещу Хедора“ е огромна червена лампичка срещу всичкото замърсяване, което ни залива. „Годзила срещу Биоланте“ е размисъл върху етическите въпроси, които повдигат генетичните експерименти. Дори последният опит на Япония „Shin Godzilla“ се фокусира върху природни сили като цунами и последствията от тях. Дали Дохърти се справя в неговия филм е малко спорно, но човек не може да не му даде няколко точки за старанието и желанието да бъде верен на първоизточника.

godzill--king-of-the-monsters-review-img05-20190604

В крайна сметка обаче това е филм за огромни чудовища. Фокусирането прекалено много върху хората по-скоро би отегчило зрителите. Признавам, че не ми пукаше особено за огромна част от персонажите. Харесвам Вера Фармига от ролята ѝ в „Bates Motel“, както и Кайл Чандлър още от участието му в „Утрешния вестник“, но мотивите им бяха повече от съмнителни и най-вече непостоянни. Мили Боби Браун и Чарлс Данс, колкото и двуизмерни да бяха, поне имаха ясно изразени цели и си ги следваха до самия край. Сали Хокинс и Кен Уатанабе се завръщат от първия филм и докато първата не получава кой знае какво внимание, вечно тъжният доктор Иширо Серизава е удостоен с красива и трогателна финална арка на историята си.

Знам, че много хора ще подбелят театрално очи и ще въздъхнат с отегчение. Имаме терористи с добри намерения или поне извинения, семейна драма и (не)очаквани обрати, саможертвени учени. Много от тези неща са поносими благодарение на чудесните актьори и желанието им да бъдат максимално убедителни. Но в крайна сметка това е филм за огромни чудовища. Не познавам човек, който да отива да гледа Годзила и да очаква човешкият елемент да се бори за награда или особено внимание. И докато в първия филм исках сцените с хората да свършват по-бързо, защото ме дразниха, тук не ми направиха кой знае какво впечатление. Да, няма да ви трогнат със сигурност, но определено не са толкова малоумни.

godzill--king-of-the-monsters-review-img01-20190604

Споменах ли, че това е филм за огромни чудовища? Време е да си дойдем на думата. Защо всъщност „Годзила: Кралят на чудовищата“ е страхотен филм или по-точното определение би било „страхотно забавление“. Още с първата поява на Мотра като ларва, а по-късно и на масивното туловище на триглавия Гидора, става ясно, че предстои истински кайджу спектакъл. Екипът, отговорен за изграждането на тези създания, заслужава награда. Детайлите, които можете да видите при множеството близки кадри, са наистина впечатляващи. Всяко едно чудовище изглежда живо, истинско и целеустремено. С малко повече въображение можете да видите злобата и злорадството в очите на Гидора, както и разбирането и болката в тези на Годзила.

Сблъсъците между Титаните са истинско произведение на изкуството. А този филм ще ви предложи доволно количество от тях. Още от първата поява на Гидора до финалния сблъсък в Бостън, всяко съревнование е наслада за окото. Имаше кадри, които исках да запечатам в рамка и да окача на стената си. Липсата на задълбочени обяснения за произхода и действията на Родан или Мотра може да накара новобранците да се чешат по главата с недоумение, но феновете ще изпитат още по-голямо удоволствие от малките препратки и easter eggs, с които този филм е пълен.

godzill--king-of-the-monsters-review-img03-20190604

Дори и да не сте запознати с историята и митологията на останалите филми, то това не би трябвало да ви попречи да се насладите на случващото се на екрана. Може да не разбирате защо Мотра се жертва в края, за да спаси Годзила и благодарение на тази саможертва я превръща в ядрена бомба със закъснител, но епичното зрелище, което следва, е достатъчна награда. Признавам, че участието на двете поддържащи създания ми се видя прекалено малко (особено това на Мотра), но все пак фокусът трябва да остане върху централния сблъсък между алфа хищниците.

Още един много важен аспект, който заслужава внимание, е музиката. Саундтракът е дело на американеца Беър Маккриъри, който има пръст в не един или два известни сериала, но никога не успявал да ме впечатли кой знае колко. Най-вероятно и сега нямаше да успее, ако не беше ползвал за основа оригиналната тема на Акира Ифукубе. Епичността на тази оркестрация превръща всяка поява на Годзила в истинско зрелище. Силата на музиката подсилва кадрите и надъхва зрителите за предстоящия сблъсък.

godzill--king-of-the-monsters-review-img08-20190604

Мога още много да ви говоря за красотата на изпълнението на битките между Годзила и Гидора или Мотра и Родан, за картините, които CGI аниматорите рисуват през почти целия филм, за автентичните дизайни на създанията, които ги доближават до оригиналните им появи. Мога да продължава да ви отегчавам с хвалебствия, но ще започна да се повтарям. Наясно съм, че това е филм за определена публика и много няма да го харесат, ако въобще отидат да го гледат. Също така „Годзила: Кралят на чудовищата“ е насочен едновременно към дългогодишни и нови фенове на франчайза. Сигурен съм, че всеки ще открие по нещо вътре, защото филмът е пълен с препратки към старите заглавия, като в същото време смело се опитва да създаде и свое собствено име, което да не потъне в забвение.

godzill--king-of-the-monsters-review-img04-20190604

Един последен път ще кажа, че това е филм за огромни чудовища и епичните битки между тях. Човешката част от сценария е незначителна и не трябва да прави чак такова впечатление с недостатъците си, колкото и много да са те. Вие не отивате да гледате семейна драма или адекватна защита срещу глобалното затопляне или замърсяване на планетата. Вие сте там, за да гледате как Годзила сее разруха из големи американски градове, докато се бие с други древни и опасни кайджута. Филмът обещава и доставя. Дори не очаквах, че ще ми хареса чак толкова. Рядко излизам от киносалон с такова удоволствие и детска радост. Искрено стискам палци на Адам Уингард с предстоящия „Годзила срещу Конг“, който трябва да се появи следващата пролет. Не очаквам да надхвърлят постигнатото в „Годзила: Кралят на чудовищата“, но се надявам да е на същото високо ниво.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Dredd
    2019-06-04 at 11:55

    ez 10/10 ☢️

    Отговор

  • radi
    2019-06-04 at 13:00

    Аз очаквах малко повече, но частта само с титаните е добра. Още един път трябва да го гледам, за да дам реална оценка. На първо гледане ми се стори около 7

    Отговор

  • Драго
    2019-06-04 at 13:58

    Ефектите в този филм са на ниво, което никой друг филм не е достигнал. До такава степен са добри, че може да се разпознае изражението на лицата на чудовищата – дали са любопитни, или ядосани. Даже лицата на Гидора(чудовището има три глави) имат различни изражения. Та на ниво ефекти е твърда 10-ка. Сценарият обаче не е от най-силните страни на филма, като човешките взаимотношения във филма са сведени до фон на борбата между чудовищата, но все пак главните герои са последните. Филмът ми хареса, даже много. Не съм кайджу фен, така че със сигурност ще се хареса на обикновения зрител. Цялостна оценка на филма – 8 от 10.

    Отговор

    • Silentium
      2019-06-04 at 14:11

      Много точно… и аз горе-долу това се опитвах да кажа ахах :) И на мен ми е 8/10 :)


    • UZUMAKI
      2019-06-05 at 09:46

      Утре съм в IMAX-a, очаквам да ми хареса, щом на Силенциум се е харесал :)


    • Hristian
      2019-06-05 at 10:02

      UZUMAKI
      Аймаксът нали е затворен на арената, а този в Синема Сити има ли стабилно озвучение. За мен най-силен звук вади аймакса във Варна и това определено допринесе много за зрелището. Направо се събори киното ☺


    • UZUMAKI
      2019-06-05 at 10:08

      Аз съм доволен от стамболийския IMAX, но ми е трудно да кажа дали е оптимално най-добрият вариант. Със сигурност е страшен кеф, особено за подобни филми. „Дюнкерк“ го гледах в младостката „Арена“ и като че ли беше по-ефектно там, но разликите не са кой знае колко осезаеми.


    • Riddick
      2019-06-05 at 11:03

      За Варненския не знам, но Стамболийски е в пъти по-добър от Арена Младост.
      единственото оплакване, което съм чувал, е за седалките от разни дебелаци.
      А, и климатика, жега си беше вчера.
      Филма 7/10


    • Hristian
      2019-06-06 at 12:48

      Ще идвам към София утре и исках да го гледам отново
      ,но в Стамболийския Аймакс както казахте, обаче Годзила вече няма да го дават на Аймакс, дейба… Щях да ги сравня най-накрая и да споделя мнение кое е най-доброто кино в България. Бихте ли ми споделили някой друг салон в София, от който сте очаровани. Премиум, Лукс, идеята ми е да бъде с възможно най-силното озвучение.


    • Riddick
      2019-06-06 at 13:04

      @Hristian
      може да се пробваш с Х-мен, със сигурност, макар и глупав филма, ще придобиеш представа за Аймакса.
      Ако си твърдо за Годзила, Делукс залата в Арена МОЛ България, е твоята зала.
      Две от Арените /Запад и Младост/ са затворени, така че не се пробвай там.


    • hristian
      2019-06-06 at 14:02

      Riddic
      Благодаря ти, именно заради затворените зали трябваше да се ориентирам към друго място. Да, мога да опитам с X-men. През 2015 година гледах Jurassic World в Аймакса на Младост и не ми хареса толкова звука. За “Infinity War“ сравних Аймакс Варна ( който е последният в БГ) с Премиум залите и се чуваше много по-силно, с много по-мощен бас от всичко останало, а това определено допринася за много по-мащабно и зрелищно преживяване. Сега на Годзила направо се събори киното :) . От години съм разочарован от Cinema City, понеже нямат dolby atmos и затова се интересувах дали звукът на техния Аймакс и 4ДХ е нещо по- УАУ.


    • Драго
      2019-06-06 at 14:31

      Hristian, звукът на IMAX не е най-добрият. Най-добрият звук е Dolby Atmos (Dolby Atmos technology allows up to 128 audio tracks), но върви с премиум 3D, което e по-малко добро от IMAX 3D. Така че трябва да се правят компромиси. Дали искаш да гледаш най-добрата визия, или искаш да чуеш най-добрият звук?!


    • Riddick
      2019-06-06 at 15:16

      Вкусове всякакви, за мен Аймакса на Стамболийски е най – доброто.
      Делукс зали сигурно си имате и при вас, а така или иначе ще гледаш екс мен, пробвай Аймакса


    • hristian
      2019-06-06 at 16:11

      Драго, повярвай ми, аз си мислех абсолютно същото, затова реших в два дни да посетя Аймакс Варна и Премиум 3Д с Долби Атмос на “Infinity War“. И за всички посещения до сега, които съм имал по залите в България,смело мога да заявя, че просто самото озвучение на Аймакс Варна е много по-добро от всичко останало. Да речем, че при долбито звукът буквално бе два пъти по-слаб и нямаше толкова бас, който да разтърси киното. Интересното обаче е, че в сайта на Arena пише, че озвучението им на Аймакс Младост и Варна е едно и също, докато за мен реално Младост изостава. “ Най-новата IMAX® 12-канална озвучителна система – Immersive sound, която предлага на зрителите върховно киноизживяване. “ .Всъщност, току що сравних двете зали с виртуалната разходка и определено Младост изостава с озвучителните тела, както и с размера и със сигурност не са от последното поколение, което са описали. Може да проверите и да се убедите. Лично поне аз така разбрах от къде е тази огромна разлика, защото така филмът може да придобие две различни усещания, свързани с изживяването на Годзила

      Ще изгледам някой филм в Стамболийски и ще дам мнение, но едва ли ще победи след като видях тази виртуална разходка 😀


    • Драго
      2019-06-07 at 08:53

      Hristian, не съм съгласен! Долби Атмос е с 64 канален звук в нашите кина, а в Щатите е с 128!(еach audio track can be assigned to an audio channel, the traditional format for distribution, or to an audio „object.“ Dolby Atmos by default, has a 10-channel 7.1.2 bed for ambience stems or center dialogue, leaving 118 tracks for objects) А и басите на IMAX звука идват от задните съраунд колони, които са огромни. Докато истински обгръщащ от всички страни звук, както и отгоре, се получава само при Долби Атмос. А басите се настройват. В някои зали са по-силни, а в други по-слаби. Между другото, силен бас можеш да получиш и при 2.1 канална система.


  • Велосипедиста
    2019-06-05 at 08:51

    Изкефих се, признавам. Подкрепям с 2 ръце написаното в ревюто. Общо взето ако ви се гледа зрелище – това е вашия филм. Гледах го на Imax, сега обмислям да го повторя и на 4dx.

    Отговор

    • Silentium
      2019-06-05 at 10:40

      Аз на 4дх го гледах и си беше яко. Сега пък мисля да повторя на IMAX, че да се насладя на гледките без да ме разсейват :)


  • Гал
    2019-06-05 at 11:13

    Аз пък нищо не видях в тази мъгла, пепеляци и нощен мрак. Гледах го на обикновено 3Д на Стамболийски. Може би отидох с голяма кошница, а вероятно и очилата ми са за смяна.
    Актьорската игра не ме впечатли особено – лоши погледи изпод вежди, сълзи, сополи, неуместни семейни скандали, самодоволни физиономии с Годзила зад гърба.
    Чудовищата – къде ги видяхте в детайли? Сериозно питам. Като фен на динозаври Родан мога да си го доизмисля, но от Мотра видях едно светещо коремче и крилца в облаците, преди успешно да се жертва (а за саможертвата разбрах малко късно).
    Хареса ми, че ме изненадаха с мотивите на майката. Бях убедена, че са ги приписали на леко обърканото докторче, та ми дойде доста неочаквано. С това, както и последната сцена на Серизава се изчерпват плюсовете на филма за мен.

    Отговор

    • radi
      2019-06-05 at 12:36

      Не са ти се били замазани очилата. На обикновено 3д се вижда леко тъмно и когато камерата се движи бързо, образът не се фокусира, но е за секунда. Аз ще го гледам пак, когато излезне с хубаво качество (Блу Рей) на телевизора. Може и в 4к


  • X-Force
    2019-06-07 at 06:48

    Тъкмо излизам от киното и честно казано останах леко разочарован. Битките и чудовищата бяха супер, което е най-важното в такъв филм, но за съжаление заемат не повече от 30% от филма. Остатъкът е запълнен с удивително плоски образи, клиширани сюжети, БЕЗУМНИ злодеи и сцена с презентация на техния план, която ме накара да извъртя очи на 180 градуса. Сериозно – ако бяха свели човешкия фактор до минимум, филмът щеше да е епичен. Вместо това драг-ва през цялото време и измества фокуса. И да искам не мога да дам повече от 6/10. Дано следващия е по-добър.

    Отговор

    • Riddick
      2019-06-07 at 08:58

      И двете серии не ми донесоха нищо, но тази ми хареса идея повече, заради нон стоп екшъна, предния беше 2/3 скучен.


    • 2019-06-07 at 10:28

      И на мен не ми хареса :(
      И екшънът, макар и в изобилие, ме изкефи по-малко от „постния“ финален шоудаун в Сан Франциско от предния филм.
      „Годзила“ на Едуардс ми е с класи по-добър.


    • radi
      2019-06-07 at 12:50

      И боксофисът говори за разлика в класите


    • heinrich
      2019-06-07 at 14:41

      Абе филма.. става… има доста кусури и е слабичък, ама нейсе…..
      Да видим кво ще направят с Конг… макар че не очаквам чудеса…..


    • radi
      2019-06-07 at 14:51

      Там е истината


    • X-Force
      2019-06-07 at 16:06

      Съгласен съм с Дринов – Годзилата на Едуардс е в пъти по-добър. Там оплакванията бяха, че е добър филм за Годзила без почти никакво присъствие на звяра. Тук е малко обратното – повече Годзила и повече чудовища, но историята е шит. Kong: Skull Island беше фън и го нареждам по средата между двата филма. Дано догодина получим най-доброто от всичко видяно до момента. Макар че като гледам как боксофиса едвам крета и имам лошото усещане, че след “Конг срещу Годзила” цялата вселена ще угасне. Дано греша…


    • radi
      2019-06-07 at 21:12

      X-Force, ако е добър ще продължи :) Иначе в момента най-вървият филми по комикси и динозаври


    • X-Force
      2019-06-07 at 22:36

      Дано е добър! 🙂

      Не забравяй да добавиш и “Бързи и яростни” към вървежните 😂


    • SkyT'Hunter
      2019-06-07 at 22:44

      И на мен „Годзила“-та на Гарет Едуардс ми хареса повече. Като цяло – въпреки скромната си филмография – Едуардс се утвърди като перфекционист във фантастичните истории…


  • Атила
    2019-06-09 at 20:19

    Годзила= зрелище! Първата част не я гледах на кино точно заради това уравнение.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2019-06-09 at 22:43

    „Годзила“ на Едуардс е по-якият филм, но и този ми хареса, особено като адаптиране на цялата Тохо-митология. По кефобалната ми е 7, иначе реално е за 6-6.5/10.

    Отговор

  • Hris
    2019-06-09 at 23:45

    Много съм доволен. Филмът постига това, към което се стреми всеки епичен блокбъстър- да те остави без дъх.

    Long live the King!

    Отговор

Коментирайте