60466015_2119919558076833_8225852340326891520_n

„Изкуството е болка” казва Анджелика Хюстън на Киану Рийвс, докато балерина си откъсва нокътя от пръста на палеца на крака. Камерата не се премества тактично, за да запази чувствата на публиката, а проследява цялото движение. Метафората не е нито тънка, нито завоалирана, паралелите също не са такива. Но ако някоя филмова поредица си е заслужила честта да сравнява това, което прави, с грацията, красотата, елегантността, перфекционизма и убийственото постоянство на балерините, то това е „Джон Уик”.

Третата част в поредицата за най-добрия наемен убиец в света започва минути, след като свърши предишният филм – мениджърът на хотел Континентал в Ню Йорк Уинстън (Иън Макшейн) дава на Джон един час да се измъкне, след което е отлъчен от тайното подземно общество на убийците, не може да ползва широката им мрежа от услуги, а освен това на главата му е поставена цена от 14 млн. долара, което кара всички наемни убийци в Ню Йорк да се хвърлят по петите му. Докато Джон се измъква от преследвачите си, в хотела се появява Арбитъра (Ейша Кейт Дилън), чиято задача е да накаже всеки, който е помогнал на Джон да наруши правилата на обществото и после да избегне последствията. А самият Джон кешира всичките си останали стари услуги, за да потърси помощ и да се спаси, защото колкото и да е badass, все пак даже и той знае, че няма да оцелее дълго без протекциите на обществото.

киану рийвс като джон уик

Джон Уик 3” е поредица от магически режисирани и хореографирани бойни сцени, всяка по-впечатляващо заснета и изиграна от предишната. Всяка една е поставена в различна, невероятно красива среда, която е също толкова част от сцената, колкото и бойното изкуство. Сетингите, декорите и обстановката са напоени с цвят и контраст, които ги правят удоволствие за гледане. Невъзможно е да се преекспонира колко експертно е направен този филм технически. Режисьорът Чад Стахелски, операторът Дан Лаустсен и монтажистът Еван Шиф отново изработват произведение на киноизкуството, което е технически безупречно.

То обаче е и повече от това – защото „технически безупречно” е супер, но не е достатъчно. „Джон Уик 3” обаче успява да вкара във всяка една сцена адреналин, да те изненадва отново и отново с нивото и качеството на екшъна си, въпреки че е третата част от практически все едно и също. Успява да те накара да зяпнеш от удивление на някои сцени, дали заради техническото постижение на продукта или заради неподправената ненормалщина на случващото се. Неочаквано е, но в третия филм от поредицата има може би два от най-шокиращо насилствените начини, по които сме виждали Джон Уик да убива някого.

хали бери

Няма да бъде искрено да се преструваме, че филмът има някаква особена емоционалност, или тематика, или даже и много интересен сюжет. Не, няма, и е напълно разбираемо защо това отблъсква някои зрители още от първия филм, а първият имаше даже повече сюжет от този. Цялата поредица обаче никога не се е целяла в това, тя никога не се е опитвала дори да приближава нещо подобно. Всички замесени си знаят силите и наблягат на тях, а всичко останало е избутано настрана или е включено толкова минимално, че да стигат 2-3 изречения да бъде обяснено. Похвално е, че така добре са напипани къде точно са силните страни и кои аспекти е по-добре да бъдат избягвани. Ако трябва да се дава експозиция, някой да има малко по-дълъг монолог – това го прави Иън Макшейн или пък Анджелика Хюстън. Знае се, че най-голямото предимство на поредицата са светът и митологията, която изгражда, съответно навлизаме още по-надълбоко в тях.

Още от първия филм много хора твърдят, че това е ролята, за която Киану Рийвс е роден, дори повече от Нео. Защото нека бъдем реалисти, Киану не е най-добрият актьор на света. Той обаче е безумно отдаден на това, което прави, очевидно фанатично перфекционистки подхожда към подготовката си, а диалогът, който има, не е много и включва само най-важните неща, които трябва да чуем. Той използва впечатляващите си умения в бойните изкуства пред камера, незастаряващия си чар и интензитет, за да изгради герой, който вече си е заковал култовия статус в попкултурата, без много-много да трябва да говори.

john-wick-3-review-img01-20190517

Грехота ще е обаче да не спомена една сцена, в която с дълбокия си глас и цялата си душевна изтормозеност, Джон Уик поднася една реплика, която наистина успява да те жегне емоционално. Да, това може би е единственият реално емоционален момент в целия филм, освен ако не броим бушуващия адреналин и триумфалното стискане на юмруци за емоция. Да, може би този момент е задълбочен от знанието, което публиката има за Киану Рийвс в истинския живот. Но дори и тези неща да смекчават от цялостното значение на сцената, тя си е там и докато си в нея, те удря право в чувствата.

Недостатъци филмът има, не е като да няма. Докато смятам, че е по-стегнат от втория, когато става дума за второстепенните герои – във втория имаше прекалено много и не запомнихме нито един, освен Лорънс Фишбърн – тук новопредставените играчи са по-малко. Това е супер, докато не осъзнаваш, че те всичките са реално с един и същи характер – всичките са безумно самоуверени и арогантни, защото всички се носят с атмосферата на хора, които знаят, че могат да убият човек с малкия си пръст. Когато обаче всички около теб също го могат, в един момент много бързо става ясно, че нямате много други черти на характера, освен тази. Арбитъра поднася заплашителни реплики бавно и монотонно, докато Зиро (Марк Дакаскос) се подхилква, докато го прави. Анджелика Хюстън преговаря с Джон от силова, авторитетна позиция, а Старейшината (Саид Тагмауи) – от по-авторитетна.

john-wick-3-review-img02-20190517

София (Хали Бери) си има собствен характер, но изненадващо малко присъствие. Нейните бойни сцени също са впечатляващи, защото инкорпорират по прекрасен начин двете прелестни немски овчарки, които героинята ѝ води навсякъде със себе си. Самата Бери обаче, имайки предвид, че знаем каква актриса е, вкарва изненадващо ниски нива на присъствие и харизма в ролята. Кучетата обаче продължават да бъдат централна част в „Джон Уик” франчайза – в началото София си е направо апатична към проблемите на Джон, но после и нейното куче е поставено в опасност, тогава и тя влиза с пълна газ в действието.

Джон Уик 3” е 2 часа и 10 минути и има моменти, в които лекичко започва да се влачи, донякъде защото публиката се пренасища на тази точно сцена в тази точно локация. След това обаче идва следващото – следващата ненадмината бойна хореография, следващата зашеметяващо красива обстановка, следващият неочакван начин, по който Джон Уик е най-големият badass. Публиката ликува не защото с нещо е изненадана, а защото получава точно това, което иска, и повече от него. Филмът завършва с абсолютно безсрамен cliffhanger. Минаха времената, когато това беше първият филм, за който не се знае как ще бъде приет. Не, тук вече всички са наясно, че публиката обича Джон Уик и всичко, което той прави, и естествено, естествено, че ще го последва в още едно приключение, стига да продължи да получава това, за което е дошла.

Similar Posts

Вашият отговор на Кирил Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

21 Comments

  1. Очаквано 100 % олд скуул брутален екшън, без претенции за нещо повече – чист кеф.
    С нетърпение чакаме Chapter 4…

    1. Поредното гениално заключение на Ради 😄

  2. Още не съм го гледал филма, но неговият боксофис в Щатите е показателен. 57 млн. за уикенда и първо място в боксофиса. Честито! И изглежда детското филмче на WB, както и Джон Уик, са наритали задниците на Авенджърите, така че вече не е сигурно дали последните ще се справят със световния рекорд на Аватар, или поне неговата неизчислена според инфлацията версия. Този рекорд е толкова близо и същевременно толкова далеч, заради огромния спад още на 4-я уикенд.

  3. Съжалявам, не четох ревюто, защото съм далеч от любимата си IMAX- зала (в друг град съм в момента и изпитвам панически страх от спойлери😆), но „Джон Уик“ ми е любим филм, и нямам търпение да се завърна и да го гледам…

  4. Бооже мили! Хора мили, замислете се – наемен убиец зорлем издигнат в ранг на герой!
    Това е като да ти поднесат лайно и да те убедят, че става за ядене…
    – Ама това е лайно!
    – Да ама го е сготвил най-добрия ни готвач и го е разкрасил най-добрия ни аранжор!
    – Аа, тогава купувам!

    Чудя се тия толкова симпатични актьори дали въобще схващат какво причиняват на милионите зрители или са всъщност на нивото на героите си…

  5. Третата част в поредицата за най-добрия наемен убиец в света … каза авторката :)))

    Абе , най добрите наемни убийци, не са публични батки които трепят орди хора… наемните убийци са тихи, даже обикновени на вид хора, способни да се слеят с тълпата. И такива примери в киното десетки, прекрасно и достоверно изиграни.
    Наемните убийци не търсят публичност. Да, в така изградена комикс Вселена, в която почти липсват органи на реда, медии и общество различно от това което ни заобикаля в реалния свят, да… наемните убйци населяват този свят. И контрактите са предимно за други наемни убийци… пълен нонсенс.

    Въобще, филм без някакъв особен смисъл и идея. Барнали хореография и плитка история и така до следващия герой. Който има две опции- да се хареса на масите. Или да не се хареса на масите.

  6. Джендърите отстъпиха първо място в бокс-а и фенбойчетата полудяха.
    Красота!

  7. Браво на Чад Стахелски! Подобрява поредицата с всяка нова глава. На една крачка е от индонезийците, но все още се усеща уханието на „Fast and Furious“, вместо source код 😁

  8. Като Киано Рийвс беше при Колбер наскоро, показа клип, който тромаво се опитваше да наподоби корейците от
    The Villainess…

    https://www.youtube.com/watch?v=j3JtkjIKe1w

    Корейският оригинал е недостижим….
    Киано продава филма с тази сцена пред широката публика, но една дума не каза от къде са я взели …

    1. Всъщност ако гледаш други интервюта може да чуеш че режисьора споменава постоянно от къде са се вдъхновили (точно от The Villainess). Казва и какъв голям фен е на филма.

    2. Думата ми е за широката публика, както съм споменал в коментара, а не за тези които следят тия работи отблизо. Можеше да каже две думи за …..корейското кино, да речем. Пусни си разговора с Колбер – и виж Киано след като пускат клипа, he is enjoying the applause for something that creatively simply does not belong to him… ‘John Wick baby’ my ass….

  9. Щеше да е добре да отделите повече внимание на Марк Дакаскос в ревюто, не го бях гледал отдавна в по – скъпа продукция. Видимо беше остарял, но не и като физическа форма, тренировките явно не са спирали, за него са начин на живот. Харесва ми тази тенденция във всяка част да има поне по един по – подготвен убиец от останалите, с който да е финалната битка. BTW, феновете на Матрицата знаят, че Киану вече е бил в един филм с Бернхард от първия Джон Уик.

  10. Онзи ден го гледах на кно в най-близкия град тук – екшъна беше супер, много добре заснет и още по-добре изпълнен от Кеану и компания, Холи Бери се беше постарала в нейните сцени, не вкара някаква дълбочина в образа, но то за такъв филм не ми трябват да има Шекспирови герои и фестивални диалози – екшъна е ключа и се бяха справили супер за мен. Сцената с ножките, кучетата, Марк Дакаскос двубоя, с онези двамата от The Raid поредицата (там се виждаше как онези индонезийци нарочно забавят скоростта на ударите си, за да се синхронизират по-добре с уменията на Кеану). Всяка екшън сцена беше добре премислена, вкараха малко Матрицата моменти, май за мен пустинята беше излишна като сегмент, ама после компенсираха с частта с бронираните пичове. Кеану е вкарал много пот и усилия да изглежда адекватно на екран, евала за което. И въпреки изказванията на Кеану, че не иска да продължава с героя, ще има четвърта част, след тоя край как да не искаш да видиш още една мамка му 🙂

    1. Абсолютно съгласен с този коментар! Вчера най-после го гледах и излязох от залата с широка усмивка. Още с откриващата сцена (боя с руснака) усетих, че този филм ще е специален и не разочарова. То не бяха хвърляне на ножове, стотици headshot-ове, бой с коне, с мотори и мечове, бронирани кучета…. Пълна анархия в най-добрия смисъл на думата! Холи Бери беше изненадващо добра и за пръв път я виждам в такива екшън сцени, което беше голям „Уау“ момент. Киану е уникален и евала му правя, че не спира да е напълно отдаден на това, което прави. Определено тази роля го направи по-известен даже от Нео. Естествено, филмът има своите минуси както каза и авторката на ревюто, но в такъв филм те учудващо не се забелязват и самата лента е предназначена да е като едно уникално влакче, което кара със 200км/ч и не спира да се върти и да те оставя без дъх.

      Наскоро си говорех с един приятел колко много ни липсват екшъните от 90-те и как вече „не ги правят като едно време“. Филми като Джон Уик са любовно писмо към тази ера и са адресирани точно за фенове като нас, което може само да ни радва.

      Единственото, което ми дойде в повече беше, че едва ли не всеки втори човек в Ню Йорк е наемен убиец и сценаристите си търсеха извинения, за да нанижат екшън сцените. Това + шейха в пустинята беше малко излишно. Но тук вече навлизам в територия nitpicking.

      Обективно оценката на филма е 7.5-8/10, но по кефобалната система е 10/10. А нека си признаем – този тип филми се гледат с кеф и не е нужно да размишляваш над тях. Дано 4-ия филм да приключи нещата подобаващо и да спрат навреме, че иначе ще стане пародия.

  11. Аз съм голям почитател на Киану Рийвс от години, но ви споделям че първия Филм ми хареса най-много, втората серия и тя не бе толкова зле, но тук в третата част съм леко разочарован -да ме извините, движенията при ударите на героите на моменти санепохватни бавни и неправдоподобни изпълнени със затруднение, говоря за Холи Бери и на моменти Киану, някък си неубедителни…. Ако ме разбират тези които са почитатели на бойните изкуства или са упражнявали някога.

    1. Прав си. Азиатската школа за правене на екшън си е най-добрата. Но тези толкова могат. Например един Скот Адкинс или Гари Даниелс, минали през тази школа там в азия или с техни перфектни хореографи ще са по-добри, но те са герои от така наречените б-вилми.