Миналата седмица пропуснахме да отбележим изключително важната новина за всички  фенове на Стивън Кинг, а именно, че дълго подготвяната екранизация на една от най-обичаните (дори и от хора, които принципно не са големи почитатели на автора) книги на Краля на ужаса  – „Дългата разходка“, се е сдобила с режисьор.

Deadline съобщават, че New Line са избрали начело на проекта да застане норвежкият режисьор Андре Овредал, който наскоро приключи работата си по продуцирания от Гийермо дел Торо „Scary Stories to Tell in the Dark”. Овредал изгря на световната сцена с прекрасния „Trollhunter“, а впоследствие затвърди позициите си на талантлив режисьор с „The Autopsy of Jane Doe“ и лично ние го намираме за отличен избор.

Разбира се, все още смятаме, че Франк Дарабонт беше най-точният човек за пренасянето на „Дългата разходка“ на екран, но, както вероятно знаете, след дълги години работа по проекта, той загуби правата и с адаптацията се нагърби неконсистентния Джеймс Вандербилт. В кариерата си на сценарист той има шедьоври като „Зодиак“, но и трагедии като „Белият дом: Под заплаха“ и „Денят на независимостта: Нова заплаха“, и силно се надяваме „Дългата разходка“ да се окаже сред добрите му филми.

dulgata-razhodka-bg-cover_20190528

Припомняме, че действието на „Дългата разходка“ се развива в не особено далечно бъдеще и разказва за ежегодно състезание, в което участват 100 млади момчета. Победителят ще получи каквото си поиска до края на живота си, а останалите 99 участника ще умрат. Правилата са прости – не спирай и не позволявай скоростта ти да падне под 4 мили в час. При нарушение получаваш предупреждение. При три предупреждения следва смърт.

Принципно романът на Стивън Кинг (издаден под псевдонима Ричард Бакман) е доста труден за филмиране и се надяваме да не бъде окепазен безобразно, особено след като в последните години видяхме една-две прилични адаптации по Краля. Ще следим за развитието на проекта и ще се включваме с по-интересните новини.

Similar Posts

Вашият отговор на Иван Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 Comments

  1. Дори не мога да си представя как подобна книга може да се адаптира за филм, най-вероятно няма да прилича на нищо!

    1. Ха-ха! Така е, толкова много знам, че някои хора се дразнят.
      Като ме видиш удари ми „шамарите“, да се почувстваш по-добре.

  2. Дринов винаги можеш да разчиташ на моята страст по тебе:) да направим един пълнометражен филм тип Дюс с теб,а ?

  3. Айде поне тука не го обръщайт6е на педерасизъм, а….

    По същество, това е една от любимите ми книги на Кинг и наистина е доста трудна за филмиране. Изпитвам подозрението, че ще осерат яко работата. Нещо подобно на Тъмната кула..

    1. Нова дума,,педерасизъм“!Аз няма да се оправдавам, че защитавам и желая Дринов.Стига с тази дискриминация.Значи може да се пише колко била яка п…актрисата от Аладин, а не може да пише че искам да правя порно с Дринов и моя милост,а?
      Относно книгата-това е една от двете книги на Кинг,след чието прочитане съм имал кошмари

    2. Може би сега Дринов има кошмари 😀

    3. Не бе човек. Бъди какъвто искаш, никой не ти пречи. Искаш да си педераст, бъди си. Знам, че дрънчиш и майтапиш с Дринката. Пределно ясен ми е тънкия хумор и ирония в коментарите. Ама не му е мястото за такива разговори, точно под екранизация на Кинг. И изобщо не става дума за дискриминация. Всеки има право да бъде какъвто си искат стига да не го натяква и да не го налага на останалите. Защото точно това мен лично ме дразни, како и повечето хора. Даже нямам проблем да изляза с теб и да пиеме по 1-2 бири дет се вика, но без да си пробваш наклонностите към мен…
      Понеже каза нова дума, да попитам „гей“ каква дума е. Щото в БГ речника така дума няма.

      П.С. Е ся кво? Срам те е вече да напишеш думата ПИЧКА….. 🙂 Аре де.. напиши я…
      П.С. 2. Не се притеснявай и Дринов си мечтае за теб, но го е срам да си каже, щото жена му ще го прибие…

  4. Дълги години филмирането на тази книга беше най-голямата ми кино мечта. Най-голямата!
    В момента, обаче, не съм особено ентусиазиран и мисля, че подходящият период за това богоугодно дело беше изпуснат.
    Киното се промени, публиката се промени, средата се промени, времето се промени, дори Кинг се промени.

    Ясно е, че шансът за грамаден филм по „Дългата разходка“ умря със загубата на правата от Дарабонт. Андре Овредал има нелош усет към съспенса и шока, но смятам, че няма маниера и опита да се справи с толкова много (и като количество, и като качество) диалог, за да направи внушителната и многопластова екранизация, която тази уникална книга заслужава. Екранизация, в която психологията да надделява над действието и в която се акцентира на диалога, без да се попадне в капана на театралността.

    Абе, трудна работа.

  5. Уточнение:Уважаеми Хайнрих аз наистина без майтап харесвам Дринов( гледам го чат-пат по канал 3),което си е въпрос на вкус(Благой ще го включим в някоя тройка-опитен съм и двамата ще откажат жените след това)Форма на непознаване е да кажеш,че ако се видим ще ти посегна-това е клише ,чист атавизъм на всеки хетеро мъж.не посягам на приятелите си и познатите си от мъжки пол( а и при нас дискриминацията по вкус е направо жестока-напр.хънк няма как да хареса беър,къб или чъби- т.е ние сме субкултура,почти непозната за хетеросексуалните и затова се използват клишета,като това с налагането и прочее.)проблемът е че сме малко и изборът ни често пъти е вада,да не кажа локва( особено за нежеланите типажи),но иначе сме хора,като всички останали( и плащаме шибани данъци!)мерси за поканата.обичам Бейлис и бира радлер и може да ти стане супер интересно в моята компания(мечтая да съм стенд ъп комик) и псувам не по лошо от други мъже….пичка им лелина на всички,които ме дразнят:)ето написах го.
    Относно Кинг май стана ясно,че го чета и харесвам.сега съм на Безсъние,но не препоръчвам Спящите красавици. и към Виолатор и аз съм скептик.

  6. Може и да се получи добър филм, стига да се избегне капана на евтините тийн-ориентирани трикове тип „Игрите на глада“ (бляяяяххх!!!)… Трудна е за филмиране книгата наистина. По- психологически насочена е и се разчита основно на атмосферата и вътрешния „диалог“ на главния герой (за разлика например от друга книга на Кинг със сходен сюжет и отново издадена под псевдонима Ричард Бакман 🙂 – Бягащият човек“, където действието се развиваше много по- мащабно и имаше много повече „екшън“ 🙂 ако мога така да се изразя)…

    Иначе, имаме и други примери за чудесно направени филми с подобна тематика. Един от тях е и един от любимите ми филми въобще- „Уморените коне ги убиват, нали?“, където пак имахме състезание, в което обаче участниците вместо да бягат за живота си и за наградата на мечтите си, танцуваха… А пък финала на „Уморените коне…“ ми е един от най- размазващите и велики финали на филми, които съм гледал (заедно с финала на „Мъглата“ на Дарабонт 🙂 – нямаше как да пропусна да го спомена 🙂 особено когато сме под новина посветена на Кинг). Та така,де- ако „Дългата разходка“ попадне на правилния режисьор ( и особено на правилните сценаристи) мисля, че може да се получи нещо доста добро, което даже и приятно да ни изненада…

  7. Да се адаптират романите на Стивън Кинг,
    винаги е било трудно. Много режисьори
    са опитвали, но повечето пъти е било
    пълен ,,trash“ ,просто защото ,,ужасът при
    Кинг“ е най-вече психологически, субективен.
    Точно за това е непосилно, за повечето
    режисьори да пресъздадат неговите текстове
    в които акцентът пада във вътрешният свят
    на героите. Да ,,Дарабонт“ е, един от малкото
    режисьори постигнали това.