Us / Нас

I got 5 on it
 

*ВНИМАНИЕ! РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЪРИ! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!*

Нека сме наясно с едно нещо, преди да нагазим надълбоко в новия филм на Джордън Пийл – не съм фен на дебюта му „Бягай!“. Макар да бе финансово успешен, изключително добре приет сред повечето критици и най-вече получи няколко номинации и една награда „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий, „Бягай!“ за мен е средняшки филм, който става за едно гледане и след това спокойно може да изчезне от съзнанието ви, без някой да ви съди за това.

След толкова много пари, слава и излишни хвалебствия, натискът към Пийл да повтори успеха си (и дори да го надмине) беше главозамайващ. Всички следяха стъпките на режисьора под лупа и две години по-късно „Нас“ е по кината и е време за присъдата: успява ли Пийл да посрещне/надмине очакванията или се проваля епично?

Нас“ разказва за обикновено американско семейство, което по време на почивка бива нападнато от друго семейство – техни зли двойници, които превръщат почивката им в пълен ад. Причината на пръв поглед е неизвестна, но с разгръщането на събитията се оказва, че има много по-голямо значение, отколкото зрителят си мисли. Това е накратко резюмето на филма и всичко, което е необходимо да знаете, преди да влезете в тъмния киносалон и да видите за какво всъщност става въпрос в този филм.

Епизодът „Mirror Image“ от сериала „Зоната на здрача“ служи като основно вдъхновение за „Ние“

Епизодът „Mirror Image“ от сериала „Зоната на здрача“ служи като основно вдъхновение за „Ние“

Джордън Пийл открива „Нас“ с цели три кратки пролога, преди истинският филм да започне: първо виждаме, че в Америка има множество изоставени подземни тунели, пръснати из всички щати, после следва странна сцена на зайци в клетки на фона на църковни хорове и за капак, завършваме с реклама на кампанията „Hands Across America” от 1986 година, в която 6,5 милиона души се държат за ръце в продължение на 15 минути, правейки човешка верига, разделяща САЩ на две. Участниците в кампанията плащат по 10 долара, за да си запазят място във веригата, като парите от каузата отиват за подкрепа в борбата срещу глада и намиране на убежища за бездомните хора.

Историята на самия филм започва през 1986 година на кея Санта Круз, където малката Аделайд се отделя от родителите си и попада в атракционна къща с „магически огледала“. Там тя среща свой двойник, при което действието директно ни прехвърля 32 години напред в настоящето, а ние сме оставени да гадаем какво точно се е случило между тях двете в този момент.  Не бойте се – няма да преразказвам целия филм! Но за да стигна до плюсовете и минусите, неизбежно трябва да спомена първите 5 минути, които ще служат като опорна точка за мислите ми над последните 5 и за филма като цяло.

us-img02-20181226

Нас“ започва бавно и точно като по учебник прекарва значително време в изграждане на основните персонажи. Показва ни техните отличителни черти, кара ни да ги харесаме, да се забавляваме с тях и съответно да ни е грижа, „ако“ нещо им се случи. За някои хора първите 40 минути може да бъдат добър повод за дрямка или презареждане на пуканки, но за мен лично бяха задължително тикче от рецептата за добър хорър филм. В един момент се появяват злите двойници на главните герои и както се казва, „the shit hit the fan“. Без да навлизам в подробности, ще спомена, че Пийл се е постарал да даде добри отличителни черти не само на главните герои, но и на техните двойници. Всеки двойник е специфичен с нещо конкретно, което го прави заплашителен по уникален начин (Аделайд/Ред е лидерът на групата, която раздава команди и внася терор, Гейб притежава сила, Зора – скорост и маниакална злоба, а Джейсън е подпалвач), което от своя страна поставя добрите герои в интересни ситуации срещу своите опоненти.

Сцените в къщата (и извън нея) са добре режисирани игри на котка и мишка, като на доста моменти има съспенс, умело съчетан с тънък хумор и ниски дози кръв за цвят. Набляга се предимно на далечни кадри или странични звуци от удари, които намекват за случващото се, вместо да виждаме кръв на поразия в стил Тарантино. За някои хора това е добре, за други – не особено. По принцип съм фен на gore-а, но тук липсата на повече червено не ме подразни.

us-img01-20181226

Искам да отделя няколко думи за най-доброто нещо във филма – Лупита Нионг‘о, която прави ролята на кариерата си. Като останалите главни герои, тя също играе две роли в един филм, които са в пълен контраст една спрямо друга, но нейната игра стои доста по-напред от тази на колегите ѝ. Движенията, говорът, погледите и животинската агресия, съчетани с уязвимостта, смелостта и майчинския инстинкт да предпази децата си, изграждат страхотни и запомнящи се персонажи, които силно се надявам да бъдат забелязани на „Оскар“-ите догодина. Уинстън Дюк очевидно е забавният герой в семейството и на него се пада да разведрява обстановката най-често, докато децата им Шахади Джоузеф и Еван Алекс, учудващо, се справят чудесно с ролите си. Обикновено, когато имаме деца в хоръри, нещата почти винаги издишат още на първата минута, в която ни запознават с героите им, но тук всичко стои на място и те не са просто част от декорите, а бързо се превръщат в неизменна част от семейните преживявания и получават доста моменти, в които да изпъкнат и да покажат триизмерност.

Още няколко добри думи заслужават музиката на Майкъл Абелс и монтажът на Николас Монсауър. През цялото време музиката е неизменна част от филма и е нещо повече от фон. Една от най-добре хореографираните и добре заснети сцени е битката между Аделайд и двойничката ѝ в тунелите, съчетани с балетния танц на малката Аделайд. Контрастът на черно и бяло, добро и лошо, тъмната половина на коридора спрямо осветена част в перспектива, подкладени от ремикса на култовата „I Got 5 On It” са страхотни щрихи за емоционална и напрегната сцена, която ще помня дълго време. Похвала и за Пийл, че режисира почти целия филм прекрасно и е съумял да напише правдоподобни герои, които да изпъкнат над типичните стереотипи за жанра.

us-review-img01-20190413

Всичко върви горе-долу по ноти, докато не достигнем последната третина от филма. Изведнъж се оказва, че въпросните главни герои не са единствените, които имат двойници. Вместо това, чрез експозиция от Ред става ясно, че преди години правителството на САЩ е имало тайна програма, в която по някакъв начин (клониране?) успяват да направят зли клонинги на цялото население в конкретни местности в САЩ (или във всички щати?), чиято цел е да контролира своите оригинали и кой знае още какво. Двойниците следват своите оригинали и са се изхранвали със зайци през годините. Програмата бива спряна, а тунелите и двойниците в тях потъват в забрава.

Нека спрем дотук за момент. Как въобще е възможно толкова много хора да бъдат клонирани и това да бъде запазено в тайна? След като програмата е спряна, защо всички клонинги са оставени на произвола на съдбата и кой е продължавал да се грижи за тях и да ги снабдява със зайци и най-вече вода? Кой е снабдил всички клонинги с ножици? Защо, за бога, вратите към въпросните тунели са оставени отключени и каква ползва има правителството от това да рискува двойниците да избягат и да избиват наред? Тези и още много, много, МНОГО други въпроси изникват мигновено и подлагат под въпрос целия сюжет на филма. Всички обичаме неразрешени мистерии, но никой зрител не обича да върши работата на сценаристите и да си измисля оправдания за техните фантазии. В допълнение към произхода на двойниците имаме и тяхната цел – да излязат на повърхността, да избиват наред, но най-вече да се хванат за ръце и да повторят инициативата Hands Across America. Защо? Никой не знае. Дори самият Джордън Пийл не знае – сигурно си е мислел, че това ще изглежда „яко“ на екран. Със сигурност е търсена някаква символика, всеки би трябвало да интерпретира събитието по свой собствен начин и може би доста хора ще намерят обяснение за себе си. Аз лично не успях.

Както и в „Бягай!“, Пийл обича да намесва замаскиран социален коментар в творчеството си и докато в дебюта му основната тема на разговор беше расизмът, тук акцентът пада върху вечното дерби богат-беден. Двойниците са метафора за бедните и лишени от привилегии, докато техните копия са богаташите, които се радват на слънце, разнообразна храна и всички останали благинки на живота. Интересна концепция особено когато е съчетана с идеята за тунелите, но реализацията куца и предразполага към повече въпроси и дебати, отколкото солидна база, на която да стъпят двойниците, на които да съчувстваме. Друга силна концепция е тази, че ние сами създаваме демоните си и сме най-лошият си враг. Теза, която е реализирана значително по-добре.

us-review-img02-20190413

Стигаме и до финалната развръзка, която се очаква да остави зрителите в потрес, а устите им да ударят пода от шок и изненада: през 1986 година Аделайд е била нападната от своя двойник и те са си разменили местата, което автоматично означава, че през цялото време главната героиня е била злодей, докато привидният злодей на филма (Ред) е всъщност истинската героиня, за която трябва да викаме. Първо, въпросният туист можеше да бъде предвиден още в началото на филма, второ, имаше достатъчно очеизвадни доказателства за смяната, а и туист-ът бе показан още в трейлъра, и трето, идеята е изключително зле реализирана.

Макар на хартия да ми харесва концепцията за „смяната“, за иронията в това злодеят да живее в „охолство“, докато добрият герой е страдалецът, който не е виждал слънце цял живот, не може да не се отбележи, че държанието на двата персонажа е изключително нелогично през целия филм и предполага, че Пийл през цялото време е замазвал положението с цел манипулация на зрителя и с надеждата да останем шокирани от това разкритие. За съжаление, ефектът е обратен. И колкото повече човек се замисля над края, толкова повече въпроси изникват, които подкопават основата на филма и оставят странен вкус в устата на излизане от салона.

us-20190226

От една страна „Нас“ е прекрасно реализиран, но от друга последните 10 минути могат да развалят удоволствието от цялостната презентация, в зависимост от това колко склонни сте да простите с много уговорки въпросителните около двойниците и въпросната развръзка.

В заключение, по-голямата част от „Нас“ е солиден филм, чийто край, за съжаление, не е за всеки. Доволен съм, че жанрът претърпява истински ренесанс през последните години и все повече хора пълнят киносалоните и имат интерес към тези филми. Радвам се също, че филмът не е продължение или римейк на стара поредица, а е нещо оригинално. Но липсата на логика там, където той има най-голяма нужда от нея, ме кара да съм на кантар относно финалната оценка. Разни списания, сайтове и критици вече започнаха да подхвърлят преувеличения като „майстор на хоръра“, „най-добрият хорър филм за всички времена“ и какво ли още не по адрес на филма и режисьора. Както винаги, в Америка всичко се преекспонира на n-та степен и имайки предвид, че проблемът с беднотията и бездомните е все още на дневен ред, няма да се учудя ако догодина на „Оскар“-ите видим повторение на ситуацията с „Бягай!“. Колко ще е заслужено, всеки сам ще прецени за себе си…

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2019-04-13 at 13:32

    Без да искам прочетох един спойлър, докато давах надолу

    Отговор

    • X-Force
      2019-04-13 at 20:36

      Следващият път ще ползваме по-дебел шрифт за предупреждението за спойлери ? Сериозно – пази се, че и за Endgame ще се разнищва всичко ?


    • radi
      2019-04-14 at 02:38

      Аз го видях ама исках да хвърля едно око. Тя мистерията е пълна :)


  • Иван
    2019-04-16 at 15:07

    Къде го гледахте тоя филм, няма го в програмата на кината?

    Отговор

  • X-Force
    2019-04-16 at 16:49

    Аз го гледах в САЩ, други хора са го гледали онлайн, трети са го гледали на специални прожекции… При всички случаи е тъпо, че го няма в България. Заслужава си да се види на голям екран.

    Отговор

    • radi
      2019-04-16 at 18:33

      Преди месец го имаше в програмата за Бг, явно е отпаднал последния момент. Но трябва да сте спокойни, за сметка на това пък тази седмица излиза ,,Проклятието на плачещата жена“ :)


  • Heung Min Son
    2019-04-18 at 06:25

    Mnogo typ i skuchen film. Dobre, che go nqma v BG. 1/10

    Отговор

  • христиана
    2019-05-28 at 03:46

    доста съм съгласна с това ревю, като изключим, че съм малко по-негативна – мен ме поотегчи и подразни далеч преди края, някъде когато се видя, че нещата са по-масови от нашето конкретно семейство. обаче, да, лупита е доста стабилна :))

    Отговор

Коментирайте