Хелбой / Hellboy

Is it worth watching? Hell no!
от на 2019-04-18
 

За последните 11 години Хелбой беше забравен и изоставен в подземното царство. Имаше само един човек, който можеше да го измъкне от там – Гийермо дел Торо, но разбира се, не той се зае с тази работа. През последното десетилетие Marvel и DC създадоха много шум и еуфория около филмите за супергерои, затова е напълно разбираемо, че Хелбой прави своето завръщане точно сега. Но правенето на reboot, особено на филм, който е сравнително нов, е изключително опасно. „Хелбой”(2019) е прекрасен пример за това. Най-добре за героя щеше да е, ако си беше останал в Ада.

Във филма адското същество е извикано в Англия от съюзниците на Бюрото за паранормални изследвания и защита, клуба Озирис. Там той трябва да се пребори с три свободно вилнеещи великана, но малко след срещата на изчадието с великаните, той открива възкръсналата древна магьосница Кървавата кралица Нимуе. Убита от не кого да е, а самият крал Артур през далечната 517 година, веднъж завърнала се, тя е готова да си отмъсти за всичките предателства и да сложи край на света. Омаян от думите и лъжите на кралицата, Хелбой е поставен в пряк сблъсък с нея, а и със самия себе си. С малко помощ от БПИЗ и стари приятели, той е готов да сложи край на Нимуе, без това да предизвика и края на света.

дейвид харбър като хелбой

Дейвид Харбър и Мила Йовович са двамата актьори от кастинга, които се справят добре в изиграването на героите си. Харбър улавя характера на героя си много добре, успява да изиграе детинското и чаровното в Хелбой, но се вижда конфликтност и ярост в личността му. Филмът иска да продаде Хелбой като герой, на който да съчувстваме и да се опитаме да влезем в обувките, герой с колебания и незнаещ как точно да постъпи. През по-голямата част от филма обаче, той не ни накара да се чувстваме по този начин. Вината не е в играта на Харбър, а по-скоро в сценария. Йовович също се справя изключително добре в изиграването на Кървавата кралица. Вижда се отдадеността на актрисата към героинята и тя успява да улови нюансите на нейния характер, да покаже, че зад нейните на пръв поглед радикални решения се крият истински мотиви, които човек може да разбере.

мила йовович

Останалите герои остават на много заден план. Думата, с която може да се опишат както героите, така и играта на второстепенните актьори, е просто окей. Нищо повече, нищо по-малко. Причината до голяма степен е, че за тези 120 минути, ние, зрителите, биваме затрупани с десетки нови герои и това не позволява на никого от тях да се обърне повече специално внимание. През няколко минути се появява нов герой и вместо да проследим неговата история и развитие в дълбочина, получаваме по 2-3 минути предистория. Напълно недостатъчна, за да ни накара да обикнем или въобще да инвестираме каквито и да е силни чувства в тях. Страхотен пример са герои като Алис (Саша Лейн) и Бен Деймио (Даниел Дей Ким), на които, въпреки че се обърна повече внимание и бяха част от някои от по-интересните и забавни сцени, останаха с недоразвит потенциал.

hellboy-review-img02-20190417

Това е основният проблем на филма – СЦЕНАРИЯТ. Филмът се опитва да наблъска от всичко по много. Много герои, както вече казах, но и много бруталност, хумор и най-вече митология и история. Вместо да се превърне във финала на трилогията на Дел Торо, проектът пое в съвсем различна посока в ръцете на Нийл Маршал и това, разбира се, не го обрича на провал. Но опитът на режисьора да изгради в рамките на 2 часа наново богатия митологичен свят на Хелбой и да обясни историята на всеки герой, получил повече от 5 минути на екрана, го превръща в нещо доста близо до провал. Той не подхожда с особена оригиналност, а напротив, опитва се да използва формулата, която в последните години се е оказала успешна за някои филми от жанра като Дедпул – хумор (понякога мръсен) + кървища. В този аспект Маршал и Андрю Косби, който е отговорен за сценария, създаден по комикса на Майк Миньола, за когото не знаем доколко е бил замесен в проекта, отново прекаляват. Количеството компютърно-генерирана кръв, тонове летящи глави, разкъсани крайници и хвърчащи органи не постигат нищо друго освен да накарат зрителя да си обърне погледа, дори да е от тези със силните ангели. Хуморът от време на време предлагаше приятна почивка от всички тези сцени, но когато с шегите се прекали, те от забавни стават досадни.

Тъжното идва и от това, че често в последните години виждаме филми, които не продават с история и интересни герои, а с визуални ефекти, невероятен екшън и майсторство в CGI, но истината е, че „Хелбой” не е дори това. На моменти човек забравя, че това е филм, създаден през 2018, и се сеща за великолепието на делото на Гийермо дел Торо. Наистина някои от кадрите са извадени като от компютърна игра от преди 15 години, а литрите изкуствена кръв вече ги споменах. Все пак има някои невероятни практически ефекти и изключително добра работа на грима както по Хелбой, така и при някои от враговете му, включително страховитата Баба Яга.

хелбой

Като малки често сме чували да не седим толкова близо до огъня, за да не се опарим. Ако имах възможността, щях да дам този съвет на Нийл Маршал, но вече е прекалено късно, затова ще ви съветвам да страните от reboota „Хелбой”, освен ако не искате да се опарите. Но в случай, че търсите филм с кървища, хвърчащи глави, какви ли не още извращения и малко хумор за настроение, това е вашият филм. Не се залъгвайте обаче, няма да получите нищо повече.

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2019-04-18 at 12:58

    Въпреки, че е по-слаб от тези на Дел Торо ми хареса донякъде. Имаше няколко добри брутални сцени. Става за едно гледане на кино

    Отговор

  • X-Force
    2019-04-18 at 15:48

    Все още не съм дръзнал да прекрача вратата на кино салона и да го гледам. Критиците го унищожиха (15% в РТ), пълен флоп в бокс офиса, а като се сетя, че е сниман в БГ и българи са правили VFX-овете и настръхвам. Ревюто потвърждава същото. Ще го гледам от интерес в близките седмици, но е много тъжно ….

    Отговор

    • radi
      2019-04-18 at 17:59

      За толко пари толкова :) Но не е пълна трагедия


Коментирайте