Семейни кютеци / Fighting with My Family

One for the outsiders
от на 2019-03-02
 

Кечът е, меко казано, спорна тема за много хора. Така както е безумно популярен сред огромна публика, така друга също толкова огромна част го смятат за фарс, нещо фалшиво, някакъв абсурден кич, който не трябва да бъде разглеждан с никакво уважение. Веднага си признавам, че аз съм от първата категория, защото никога не съм го крила – имаше период от моя живот, в който гледах кеч религиозно. Всеки понеделник „Първична сила”, всеки петък – „Разбиване”, всеки турнир, знаех всички кечисти и всички сюжетни линии. Смятам, че кечът е развлечение, несравнимо с никое друго, но и много добре знам критиките и причините защо не всички го възприемат като мен. Не е за всеки, няма и нужда да бъде. „Семейни кютеци” обаче може да бъде абсолютно за всеки.

fighting_with_my_family_20190220

Семейни кютеци” разказва драматизираната истинска история на семейство Найт – отдадени полупрофесионални кечисти от Норич, Англия, за които кечът е семейното забавление и препитание. Те обичат кеча, приемат го насериозно, майката Джулия (Лина Хийди) и бащата Рики (Ник Фрост) твърдят, че кечът ги е събрал и е спасил живота им. Двамата родители не мечтаят за нищо друго, освен децата им да стигнат до върха на професията – договор с WWE. Тренират ги от малки за тази възможност и когато заветният момент идва – търсачи на таланти пристигат в Лондон, двамата тийнейджъри Сарая и Зак са готови да дадат всичко от себе си, за да ги впечатлят. Зак (Джак Лауден) е отхвърлен, но Сарая (Флорънс Пю) е приета, заминава за Флорида, сменя името си и така започва издигането към върха на една от най-популярните в момента кечистки – Пейдж.

Казвам, че може да бъде за всеки, защото „Семейни кютеци” е абсолютно стандартен спортен филм, въпреки че става въпрос за кеч. Това е филм, който разказва за талантливия беден спортист, който няма много варианти в живота, освен да стане професионалист в избрания спорт. Това е филм за аутсайдера, за този, който побеждава, преодолявайки всичките препятствия на пътя си. Това е филм, който знае, че е стандартен спортен филм и не бяга от това – напротив, сякаш по списък ги има всичките клишета за спортните филми. Разбира се, че има тренировъчен монтаж. Разбира се, че има груб треньор с желязна ръка, който се държи безмилостно, защото е разпознал таланта, но иска да види и здрава работа от талантливия младок и се усмихва доволно на заден план, когато протежето му свърши нещо похвално. Има неразбирателства, момент на отказване и триумфален финал.

fighting-my-familyi-img05-20190302

Винс Вон влиза в ролята на саркастичния треньор, с апломба, който очакваме от него – той прави хората известни, има и стандартната по-дълбока предистория, която не учудва никого. Лина Хийди и Ник Фрост са безумно харизматични като родителите на Пейдж – двамата са влюбени, отдадени родители, нестандартни в подхода и държанието си, но в никакъв момент не са нещо различно от всеотдайни и обичащи родители с големи мечти за децата си. Джак Лауден играе Зак, брата на Пейдж, който освен нея има най-силната арка във филма. Той трябва да премине през интересно и трудно емоционално израстване, което може да не е много оригинално, но през цялото време е достоверно и разбираемо. А голямата звезда е Флорънс Пю, която е много впечатляваща, имайки предвид, че тя носи филма на гърба си. Тя е практически във всяка една сцена и балансира физическите аспекти на ролята си с емоционалното израстване на героинята, от съмненията, през хумора, до желязната воля. Младата актриса изгражда героиня, която не е перфектна – в началото тя е несигурна, а същевременно арогантна, но се променя и израства, защото избира да го направи, избира да бъде по-добра, да не се предава нито пред обстоятелствата си, нито пък заради някой друг. Тя израства като спортист, но освен това се научава да работи в екип и да не прибързва в оценките си за хората.

fighting-my-familyi-img03-20190302

Доста впечатляващо е, че филмът отделя време да покаже и третостепенните герои като многопластови същества, може да е с по няколко реплики, но със сигурност има значение. Колко рядко ни се случва да кажем, че сме гледали филм, в който разбираме и знаем гледната точка на третостепенните герои? Колко често въобще ги споменаваме? Това изгражда богат свят, в който ти пука за хората, което подпомага пък да ни пука още повече за главните персонажи.

А говорейки за третостепенни герои – Скалата. Разбира се, че е на плаката, нали трябва да се продава някак този филм. Но всъщност Дуейн Джонсън се появява в точно две сцени като изопачена версия на себе си. Това обаче е напълно достатъчно, защото освен че наистина се е срещнал с Пейдж в този период от реалния ѝ живот, той олицетворява това, към което всеки един млад кечист се стреми – да постигне върха на професията, да си шампион на WWE, любимец на публиката, изключителен на ринга, с физическата част, но и със също толкова важното умение на микрофона – умението да омайва публиката, да я кара да му вярва, да го обича или мрази.

fighting-my-familyi-img04-20190302

Сценарист-режисьорът Стивън Мърчант допринася познатия на феновете си британски стил комедия, личаща в бързия остроумен диалог, но освен това използва героите си в техния пълен потенциал. Всичките клишета на спортния филм са си там, така е. Но Мърчант и страхотният му, почти изцяло британски актьорски състав успяват да използват клишетата като стъпала по пътя си да разкажат една история, пълна със сърце и душа, с истински оптимизъм, с отдадената убеденост, че мечтите трябва да бъдат преследвани, че човек трябва да работи за тях. По-впечатляващо от това обаче, те показват, че не е нужно да си голямата звезда, за да бъдеш успял – треньорът на деца в малкото градче има също толкова „важна” работа, колкото известният атлет по телевизията.

Екипът на филма в никакъв момент не подценява кеча, не го прави обект на шегата, не го пренебрегва като нещо незаслужаващо внимание. Препоръчвам на всеки, който не е сигурен дали да гледа „Семейни кютеци”, да вземе пример от тях. Дайте му шанс – очарователен е.

коментари
 
Отговорете »

 
  • X-Force
    2019-03-03 at 00:16

    Хубаво ревю! Ще го гледам скоро, макар да ми изглежда като неделно филмче за един път ?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2019-03-03 at 14:07

    Skip mode: on!

    Отговор

  • Анита
    2019-03-06 at 18:34

    Филмът ме изненада приятно, може би защото нямах никакви очаквания и съм от втората описана група, смятаща кеча за „абсурден кич“.
    Рецензията също е добра, макар че не е най-разумно неин автор да бъде човек, който си пада по „Първична сила“ – може да се загуби посланието, че става за гледане и от други зрители :)

    Отговор

  • Stravolemov
    2019-03-06 at 21:27

    Дамм, ще го скипна тоз филм

    Отговор

  • 2019-03-07 at 16:07

    Чийзъс Кройст, както биха казали в Австралия :}

    Отговор

  • Delcho Delchev
    2019-03-18 at 00:50

    Много добър филм. В последно време рядко се създават такива… Впечатли ме много! Актьорския състав е подбран абсолютно сполучливо.

    Отговор

  • Milbo
    2019-03-26 at 03:13

    Т’ва става …
    let me repeat that …
    Т’ва става …

    Отговор

Коментирайте