received_785538791807565

Царедворски интриги, секс и политика – на хартия „Фаворитката” не звучи като нещо особено впечатляващо. Филми, в които различни амбициозни персонажи се борят за власт и/или доверието и благосклонността на владетеля има много. Има и много исторически драми за жени с корсети и рокли с кринолини, и мъже с перуки. Когато обаче смесиш всички тези неща с необичайното и често смущаващото чувство за хумор на Йоргос Лантимос, се получава абсолютно впечатляваща комбинация.

Фаворитката” разглежда борбата на две убийствено амбициозни жени за любовта на тяхната кралица – Кралица Ан, в началото на XVIII в. Сара (Рейчъл Вайс), графинята на Марлборо, практически управлява Англия чрез влиянието, което има над кралицата (Оливия Колман). Тя я манипулира и обработва, така че кралицата да прави каквото Сара, и донякъде съпругът й (Марк Гатис), решат, че трябва да се случва в кралството. Удобното й положение обаче е нарушено, когато в кралския двор пристига братовчедка й Абигейл (Ема Стоун) – обедняла аристократка, която идва в началото просто като прислужница, но бързо намира начин да опонира на Сара за привилегированата й позиция. Абигейл бързо се приспособява към играта на интриги в кралския двор и намира начин да подкопава позицията на Сара, влизайки в неохотна комбина с лидера на опозицията в парламента Харли (Никълъс Холт).

оливия колман

Най-големият позитив на „Фаворитката” е, че той представя детайлно няколко невероятно сложни персонажи, които не могат да бъдат набутани лесно в рамки. Сара очевидно е манипулативна и амбициозна, обаче е и честна, и истинска приятелка на кралицата. Тя се възползва от нея, но и се грижи за нея, дава й наистина добри съвети, разбира я и не й позволява да се впуска в депресия и самосъжаление. Рейчъл Вайс е безкомпромисна в ролята си, може да бъде жестока или нежна, но в нито един момент не дава да се съмняваш, че наистина й пука за кралицата, дори когато е груба и рязка с нея.

Абигейл е умна и добра актриса, тя знае точно как да си изиграе картите, като завързва отношения с правилните хора по правилните начини, така че да получи от тях максимална изгода. Ема Стоун се възползва от миловидното си изражение на 100%, така че да изгради героиня, напълно наясно с това как я виждат хората, защо я подценяват и как да обърне това отношение в своя полза. Харли пък е отчаян и понякога жалък, избухлив и лъжлив, а в същото време – очевидно отдаден на това да служи добре на Англия и да помогне на държавата да се развива нагоре. Никълъс Холт носи грамаданската си перука с увереност, която не всеки мъж би имал, а в същото време отстъпва на женските персонажи абсолютно нарочно, сервилничи и заплашва от една сцена до следващата, но в никакъв момент не се опитва да засенчи дамите – това не е неговата роля нито като актьор, нито като персонаж.

райчъл вайс

За мен най-трудната роля е тази на кралица Ан, и докато всички актьори са впечатляващи, Оливия Колман просто сияе. Тя е нерешителна и уплашена в една секунда, а в следващата – властна и изискваща. Тя има дълбоко емоционално страдание в себе си и копнее за обич и подкрепа, които ще получи с решителност, граничеща на безумие. Оливия Колман прекрасно предава всичките настроения на кралицата, като се оставя да бъде ранима, не най-умната и не-най-решителната в много моменти, което е освежаващо и новаторско в представянето на една кралица на екран. Виждаме Ан да бъде нежна, да се забавлява, да е несигурна, уплашена и мрънкаща, а невероятно подвижното и изразително лице на Колман те карат да й съчувстваш във всяка една ситуация, дори й да не я харесваш много в конкретния момент.

Целият дизайн на продукцията, от декорите до костюмите, е разкошен, особено имайки се предвид доста скромния бюджет от 15 млн. долара. Цялата красота е доведена до екрана от ирландския оператор Роби Раян, койтобезумно много ни впечатли с визията на предишния си проект „American Honey”. Тук се възползва от пищността на епохата, както костюмите, така и природата. Използването на „fish eye”обективи лично на мен не винаги ми харесва, защото често ми се струва като евтин трик, използван да направи един обикновен кадър по-интересен. Тук обаче според мен много подхожда на почти приказната обстановка, която според мен нарочно се държи на една ръка разстояние от реалността.

ема стоун и оливия колман

Без съмнение това е най-широко достъпния филм на Йоргос Лантимос. До голяма степен бих казала, че именно заради това е най-невпечатляващия от филмографията му досега. Да, сам по себе си е страхотно постижение, което повече от заслужено обира всичките овации на филмовата индустрия в последните месеци. Само че, сравнявайки го с предишните проекти на Лантимос, е много очевидно как той е притиснал най-извратените и стряскащите части от стила си.

Има два-три странни и откачени моменти, които да покажат, че това все пак е филм на гръцкия режисьор. Няма ги обаче онези моменти от предишните му филми, в които публиката се отдръпва неволно от екрана в ужас, каквито имаше в „Кучешки зъб”. Няма нито един герой, който е така отявлено отвратителен и отблъскващ, както бяха всички в „Убийството на свещения елен”. Няма я дори клиничната, често болезнено искрена сатира в изследването на междучовешките отношения, каквато видяхме в „Омарът”.

никълъс холт

Затова, ако някой вече е фен на Лантимос, предполагам, че няма да бъде особено впечатлен от най-новия му проект. Аз например съм огромен фен на силните емоции, които всичките му досегашни проекти са предизвиквали в мен, дори те не винаги да са били позитивни. Обожавам, когато киното поражда естествена емоционална реакция. „Фаворитката” е лесен филм за гледане – силни емоции няма да предизвика в никого, за жалост. От друга страна обаче, виждам как много лесно може да бъде открехнатият прозорец, който просветлява доста по-широка аудитория за работата на гръцкия режисьор, и току виж повече хора се нахвърлят жадно на по-старите му проекти, и да изгледат филми, които иначе въобще нямаше и да подозират, че съществуват.

the-favourite-img01-20190201

Фаворитката” очевидно обсъжда човешката амбиция и манипулативните начини, по които се докопваме до нещата, които искаме – най-вече любов и уважение. Това го правят доста от героите на Лантимос. Смятам, че той нарочно изгражда атмосфера на „heightened reality”, както впрочем го прави във всичките си филми до сега, именно за да покаже и намекне на публиката нещата, за които говори, без да навлиза в битовизъм, нито пък в проповядване. Лантимос никога не се е интересувал от това да казва на хората как трябва да живеят. Той е напълно удовлетворен от това да ги наблюдава, а после да обърне обратно към тях кривото си огледало, да изопачи и изкриви човешките инстинкти, така че да ни покаже грозната истина по неоспорим начин – именно, защото кривата му действителност показва и доказва искреността на убежденията му.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 Comments

  1. Не разбрах особено дали филмът ти е харесал или не, но за мен беше непоносим. Спрях го на първата половина. Да, има добра актьорска игра и сценографията е супер, но историята и диалогът ме накараха да плача от скука. Наздраве за поредния прехвален филм, номиниран за Оскар и то в най-голямата категория…

    1. Жалко,че сте го гледали от торентите… Филмът на голям екран е наистина впечатляващ.

    2. Не мисля, че размера на екрана диктува качеството на даден филм… Лично мнение разбира се.

    3. диктува твоите възприятия.

  2. Много добър филм. Перфектна камера, музика и монтаж. Актьорска игра на топ ниво.

  3. Най-качественият филм сред номинираните в категория Best Pictures на оскарите тази година. Не, че това е някаква голяма похвала, като се има предвид, какви боклуци се селектират в последните години. И тази кампания не прави изключение.
    Страхотен монтаж, неспокойна музика, силни роли и на трите жени. Особено на Оливия Колман.
    След два поредни повърхностни филма, Лантимос отново показа проблясъци. Най-радващото от всичко е, че е дал почивка на това недоразумение Колин Фарел….

  4. не знам защо бързате да ги гледате тия филми, при положение , че няма читав релийз в нета. Грехота е …

  5. най-добрият филм, който съм гледал тази година, но ми предстои Рома
    От много време не бях ставал свидетел на по-силна финална сцена, а Лантимос се доказа като един от най-значимите режисьори в днешно време

  6. Dr Strangelove (разбирай „височайши особи, които се държат като бебета или разгонени примати“), но облечен и напудрен като Barry Lyndon. Моята чаша Ърл Грей 8)

  7. Най-сетне гледах филма. Безобразно протяжен, неприятен, претенциозен, безмислен филм. От години не съм гледала по-отвратителен филм. „Музиката“ допълнително изостри сетивата ми, както стърженето на стиропор по стената. Безкрайна снобария… Защо издържах до края? Защо си го причиних? Дано „Зелената книга“ спечели.

    1. Марина, добре дошла в клуба на прецаканите! До последно се надявах, предвид умерения ентусиазъм на част от малобройните му фанатици, Лантимос да изневери поне за миг на стила си, но уви, пак ни заля с помия. Единственото хубаво във филма бяха разголените сцени на Ема Стоун, но и те бяха задушени в смрад. Академията поощрява извратеността и перверзията. Няма да е изненада, ако и този път откликне. 🙁

  8. изгледах го и аз най-накрая. не ми хареса. дори не съм вдъхновена да мисля защо не ми е харесал, остави ме абсолютно безразлична. имам чувството, че половината филм беше някаква грозна и самоцелна гротеска, която уж имаше да каже нещо за безсмислието, предателството и вероятно още нещо. много харесвам предишните филми на лантимос, но този път йок.

  9. На мен пък доста ми допадна. Отдавна не бях гледал филм с (по мое мнение) толкова дълбочина и нюанси дори на второстепенни персонажи, много добре премислен и блестящо изпълнен сценарий – на ниво сюжет, структура, диалог, характери, всичко. Fish eye-ът обаче ми се стори доста самоцелен, както и редица други операторски похвати – въпреки че е красив, филмът ми беше леко хаотичен в това отношение. Но влиза в личния ми топ пет за годината/оскаровия сезон.

  10. Напълно споделям впечатлението ви, Марина. Изгледах го, просто защото бях в кино, а и до края се надявах, че ще намеря защо да го харесам. Освен всичко, мисля, че играта на двете „фаворитки“ беше много по-достойна за награди. Но, допускам, че аз нищо не разбирам от кино, защото изобщо не ми стана ясно по какви критерии ги раздават тези Оскари в последните години.

    1. Харесва ми как отделни екземпляри с трицифрено число изгледани филми как се лутат из пъстрата разноцветна кино градина и кацат от време на време на цветето Оскар, търсейки своя прашец ?