23-тия София Филм Фест продължава да ни изненадва с добри заглавия. След „Джебчии“ на Хирокадзу Корееда, „Дивата круша“ на Нури Билге Джейлан и „Щастливият Лазаро” на Аличе Рорвахер, още един изключително любопитен и очакван филм попада в програмата – „3 лица” („3 Faces”) на иранския режисьор Джафар Панахи.
Повече подробности за филма и Панахи ще научите в официалното пресъсобщение:
След три нискобюджетни експериментални творби „Това не е филм“ (2011), „Спусната завеса“ (2013) и „Такси“ (2015), преследваният заради творбите си ирански режисьор Джафар Панахи (гостувал два пъти на София Филм Фест!), носител на „Златен лъв“, „Сребърна мечка“, „Златен леопард“ и десетки международни отличия, представя на света своя нов филмов разказ „3 лица”, удостоен с награда за най-добър сценарий в Кан през 2018 година.
Жените – тяхната съдба, професионалното им развитие и борбата за независимост в родината му – това са предпочитаните теми във филмите на Джафар Панахи. От 2010 година иранецът има забрана да напуска Иран и да снима филми, но политическата реалност не може да го спре и той продължава да прави кино – това е четвъртият проект на режисьора, замислен и реализиран в този строг режим на ограничения.
Разказът в „3 лица” се движи на границата между реалността и фикцията като се фокусира върху една необикновена история, развиваща се в пътуване из иранските селца. Заснет от ръка, филмът представя на зрителите три жени – актриси, намиращи се в различен етап от своята кариера. Едната е младо момиче от отдалечено селце, което мечтае да стане актриса и изпраща зов за помощ към популярната иранска звезда Беназ Джафари – тя тръгва да я търси в компанията на самия Панахи. Двамата пътешественици обикалят множество населени места и откриват хора с интригуващи съдби, между които и една пенсионирана вече актриса, отдала се на усамотение и занимания с изобразително изкуство…
За филма си „3 лица”, с който Джафар Панахи изказва почит към своя ментор – покойния Абас Киаростами, режисьорът е удостоен още с наградата за най-добър филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург.
„Драматичната история „3 лица“ на Джафар Панахи е нежна, провокативна медитация за ролята на творческите души в съвременния Иран”, пишат за филма в Timeout.
