Творчеството на Кристиан Пецолд като режисьор е запълнено с призрачни представи за хората и времето. Героите не са такива, каквито изглеждат, а миналото и сегашното се сливат почти идеално, понеже проблемите на света преди, безпроблемно могат да бъдат разбрани и от живеещите в настоящето. Последният му проект от преди пет години – „Phoenix“, разказваше историята на Нели, която оцелява от еврейския геноцид и се опитва да разбере дали съпругът ѝ я е предал. Всичко това се случва, когато след пластична операция тя се „запознава“ отново с него, без той да разбира, че реално тя е истинската му съпруга. Пецолд е способен много фино да заплете сюжетите, докато зрителите се опитват да проследят нишката кой какво точно знае и в какво вярва.
За свой следващ проект Кристиан Пецолд адаптира сюжета на завършената през 1942 книга „Транзит“ на германската писателка Анна Зегерс. Действието се развива в освободената от окупацията Марсилия в средата на миналия век, но на фона на съвременния град. Съзнателния времеви дисонанс може би няма да се хареса на част от зрителите, но именно идеята за проучване на състоянието на статичен преход ни се струва елементът, който издига филма от гледна точка на филмовото изкуство. Вижте международния трейлър на продукцията.
Франц Роговски влиза в ролята на Георг – немски бежанец, който се сдобива с личните документи на самоубил се във френски хотел писател на име Вейдел. С документите Георг се надява да успее да напусне пълната с немски военни Марсилия и да потегли към Мексико, заедно с много други опитващи се да започнат живота си отначало, без риск от гонения. Тъй като сме гледали прекалено много филми, вероятно знаем какво трябва да се направи при кражба на самоличност, за да мине планът успешно. Да се запомнят най-много факти за новото аз и да се избягват превъплъщения в популярни личности са ни най-отгоре на списъка, но от трейлъра изглежда, че Георг е следвал друг ред, понеже призраците от живота на Вейдел бродят по френските улици, а сред тях е и съпругата му Мари (Паула Беер), която се опитва да го открие, за да напуснат заедно страната.
Операторът Ханс Фром, дизайнерът Катарина Ост и Пецолд заедно успяват успешно да пресъздадат съвременния свят, но със силно усещане за безвремие. Костюмите са класически, но модерни. Носим такива и днес. Цветовият подбор също помага за чувството на вече отминало, но същевременно случващо се в момента. Също така символиката на заглавието „Транзит“ може да се разглежда от няколко страни. Комплексно описва стремежа на героите на преминат от окупирана Франция до Америка или Мексико, прехода между самоличностите, както и липсата на много реална промяна в случващото се с емигрантите за последните 75 години.
„Транзит“ („Transit“) вече успя да привлече вниманието на критиката в Берлин и Ню Йорк през изминалата година. Филмът може да бъде гледан в някои европейски държави, а премиерата му за САЩ е насрочена за 1-ви март. Дали да го чакаме и у нас – надяваме се да разберем съвсем скоро – март приближава, а с него и поредния София Филм Фест…
