Under The Silver Lake

I don’t care what’s fashionable and what’s cool
 

Откриващата сцена на филма е показателна за това какво ще се случва до края в следващите близо два часа и половина. Един прелестно изграден форшадоуинг, който се осмисля на последващо гледане – във филма се завихрят толкова много мистерии, че надали от първия път ще се сетите да броите шапките на наредените на опашката клиенти в кафенето. Освен това в първите десет минути главният герой Сам е така добре дефиниран, че мигновенно го разпознавам – сякаш е бил от класа ми и е стоял на задния чин в гимназията. Момичетата, освен ако не си падат по набабанени батки, биха гледали към екрана със захаросан поглед, защото макар и рошав, отнесен, нестабилен и пребиващ деца, това е Андрю Гарфилд и той е абсолютно очарователен.

Първи кадър: момиче с големи гърди, покрити от потник с лицето на Джим Морисън, което бавно, разклащайки ги нагоре-надолу, търка огромен надпис, надраскан с перманентен маркер на витрината на кафене, някъде из летния, цветен и хипстърски Лос Анджелес през една алтернативна на нашата реалност 2011 година. Надписът гласи Beware of the Dog Killer и предупреждава, че из града се вихри маниакален извратеняк, който отвлича и убива кучета. Точно така.

under-the-silver-lake-review-img06

Една от първите думи, които виждаме, убиец, заедно с драматичната детективска 50-тарска музика на Disasterpeace (същият талантлив човек, който е работил с Дейвид Робърт Мичъл и по втория му филм, новаторският и отличителен хорър „It Follows, който целият ни екип не е спрял да препоръчва, откакто е излязъл), дава основание на критици и по-образована публика веднага да забележат, че пред тях започва да се разгръща ветрилото на един нео-ноар, грамотно използващ най-добрите и шантави тропи от старото и новото подобно кино. Препратки към „Inherent Vice“ на Пол Томас Андерсън, както и поне три филма на Дейвид Линч, сред които „Мълхоланд Драйв“, няма как да ви убягнат, затова и в текстовете си критиката не спира да ги повтаря. Има дори няколко към „Широко затворени очи“, които биха били очевидни за вас, ако като мен обожавате този филм и сте го гледали над 4 пъти. Обаче да не се подлъжете. „Under The Silver Lake е самостоятелен в своя почерк и що се отнася до сюжет и атмосфера можем да говорим само за омажи и влияния, в никакъв случай за кражби. Това е авторски филм, различен от всичко останало, което е излизало тази година.

under-the-silver-lake-review-img04

След като разбираме, че главният ни герой дели една художествена вселена с убиец на кучета, го проследяваме как полусънен се прибира към мястото, където живее, а именно една от онези американски съседски кооперации (които на мен ми лъхат на извънградски мотели а ла „Психо“), където много хора споделят общ басейн и могат да се шпионират от верандите и пролуките на щорите. Съседка на Сам е застаряваща представителка на бейби буум поколението, разхожда гърдите си без горнище (немалко гърди и дупета има в този филм) и си общува със зеления си домашен любимец, който квичи нечленоразделни папагалски неща.

Първият конфликт във филма не закъснява, ама изобщо. Още на третата минута, прибирайки се в жилището си, Сам вижда закачената бележка на вратата, която му казва, че до няколко дни ще го изхвърлят, ако не си плати наема. После говори с майка си по телефона (докато по хичкоковски наблюдава топлес съседката с бинокъл) и разбираме, че е безработен и това не го притеснява изобщо. Не и докато свободен се наслаждава на лятото, бирата, олдскул видеоигрите, които играе с приятеля си (Тофър Грейс, който е неузнаваем) и бикините на прелестната блондинка с бяла широкопола шапка Сара (Райли Кийоу), която се препича долу до басейна. Последната е виновна за най-големия проблем (някъде на десетата минута) – клетият Сам се влюбва в съседката си така рибешки, че не осъзнава как това тотално ще омаже живота му. Фаталната жена развинтва винтчетата на неговите така или иначе слаби ангели.

under-the-silver-lake-review-img07

(Един ревюиращ много остроумно беше написал, че за момче, което има толкова плакати на стари филми в квартирата си, Сам би трябвало да знае, че такава жена не вещае нищо добро. Но Сам, разбира се, нищо не знае, и слава богу, иначе нямаше да имаме този великолепен филм.)

Той успява да се промъкне в момчичешката спалня на Сара и двамата веднага преплитат пръсти, докато напушени гледат, излегнати на леглото й, „How to Marry A Millionairе”с Лорен Бакол и Мерилин Монро. На следващия ден си уговарят среща, но Сара се е изпарила точно толкова бързо, колкото се е и появила (има един тип момчета, които се влюбват само в момичета, които най-добре от всичко умеят да изчезват). Това веднага отключва вродения инстинкт на Сам – да воайорства, разследва и да се забърква в съмнителни схеми – и той решава да я намери, без значение какво.

Няма да ви спойлвам повече, но това, което се случва после е тотална бананщина, наистина откачено. Филмът е брилянтен в това да изглежда като някакъв непоследователен нонсенс, на който не може да му се гласува доверие да се подреди. Въпреки това краят е стопроцентово задоволителен. В последния половин час има поне две сцени, които са тотален кеф, едната от които е изпълненият с горчивина, мъдрост, смях и насилие монолог на Дъ Сонграйтър (в ролята Джеръми Боб), чиято необичайна развръзка е едно от най-противоречиво емоционалните неща, които съм виждала от много време във филм.

under-the-silver-lake-review-img03

(Междинен абзац с рандъм факт: Това е третият филм във филмографията на Дейвид Робърт Мичъл, в който има басейни. Човекът възприема басейните като модерен извор на мана (а, да, препратките към „Китайският квартал“ на Поланскисъщо не са оскъдни). И в трите му филма млади мокри хора се озовават до и във басейн, където се случва нещо важно.)

Както вече споменах, мистериите във филма са малко повече от тези, които в края му са разкрити и ако нямате проблем с привидно самоцелно използване на red herringпохвата, не би трябвало това да ви попречи. Режисьорът твърди, че съвсем отделно от загадката, която Сам разкрива, е заложил друга, ексклузивно за аудиторията. Със сигурност за този филм не може да се каже, че е скучен! В него има красиви заблудени жени, сцена на плаващо в тоалетна лайно, бар с маси, направени като надгробни плочи и огромен подземен свят, за който и дума няма да кажа. Филмът е надиплен с детайлчета, кодове, ключове, които отварят едни врати, но заключват други и в острата си шантавост на моменти дори може да хвърли мост към въображението на Чарли Кауфман и „Да бъдеш Джон Малкович“.

(Още една рандъм вметка: В „Under The Silver LakeСам и група второстепенни персонажи гледат прожекция на филм, който е всъщност първият филм на Дейвид Робърт Мичъл, „The Myth of the American Sleepover, само че сцената е презаписана с различни актьори, за да може да се получи търсения ефект. Много мета!)

under-the-silver-lake-review-img05

Филмът впечатлява визуално, технически и актьорски, но това, което мен ме накара да му дам твърда 9-ка в IMDb е елегантният и балансиран начин, по който е преплел в себе си различни жанрове и емоции. Той едновременно работи като мистерия, комедия и сериозна драма. Неслучайно режисьорът избира конкретно L.A. за снимачна локация – историята, макар и уж лековата, е една добре прицелена критика към консуматорското общество, към популярната ни култура, към еднообразните ни и съмнителните идоли, които същата продължава да бълва, към празните ни амбиции и трудното ни справяне с живота като цяло.И параноята, самотата, смъртта. Може и да изглеждат като много философски нишки за един филм, и в никакъв случай не са изчерпани (как можеш да изчерпаш смъртта например), но са прокарани из историята плавно и интригуващо, без стандартната досадна драматична нравоучителност. Фино, както го правят майсторите.

under-the-silver-lake-review-img02

Дейвид Фостър Уолъс, който е бил голям критик на консумеризма и масовата модерна култура казва, че човек не може и не бива да бъде линчуван за това, че иска да се забавлява. Но ако иска САМО да се забавлява, то тогава вероятно нещо не е наред. Забавлението е супер, ако не превръща човека в газиран от шампанско труп. Към идеалите и претенции за истинност на масовата култура винаги трябва да се подхожда със съмнение, като към думи, чието значение, макар и привидно ясно, е всъщност скрито надолу, надолу, в дълбочините на неразбираемото. Beware of the Dog Killer.

Странни са пътищата на „Under The Silver Lake и не всички минават през центъра на евентуалното всеобщо удоволствие. Но фактът, че не е принцелен в желираното сърце на зрителското тяло, наречено „всеки“ , мен тотално ме устройва.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Касабов
    2018-12-18 at 13:20

    божествен филм! <3 браво, хриси!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2018-12-18 at 14:57

    Писах му 8, но е толкова уиърд, че реално всякакви оценки могат да му се дадат. 😄 Обичам такива филми.

    Отговор

  • Жор
    2018-12-18 at 19:04

    Тотален кеф е тоя филм, нямам търпение да го повторя и потретя :)

    Отговор

  • Pixelander
    2018-12-19 at 14:43

    Може би това, че носи нелеката задача да профилира безхаберната и куха хипстърия на настоящето десетилетие кара ноареца да се спъне малко в собствените си връзки и почна да издиша леко още пред средата. Ясно ми е, че на подобен филм е кощунство да го упрекваш в липса на стегнатост, но ми се искаше повече Брет Ийстън Елис-ка безпощадност, отколкото парад на абсурдите тип Грег Араки. Но е eye candy fun, няма спор.

    Отговор

  • 2018-12-20 at 15:43

    Огромен кеф беше да гледам филма. Не по-малък е прочитането на този текст. Браво, Хриси!
    Топ 10 не, ами топ 3 за годината. Скоро ще има повторно гледане : )))
    Дейвид Робърт Мичъл е огромен!

    Отговор

  • .
    2018-12-20 at 19:35

    Хм, помня че беше отразяван филмът тук (в новините), но така и не ми остана в съзнанието, като нещо което да имам в предвид. Виждам добри отзиви му давате, така че ще тествам и аз. Все още не съм гледал нищо на режисьора, а помня че It Follows е често препоръчван от Операцията (но аз с хорърите – споменавал съм, не съм много на ти :)), та може би е време.

    Отговор

  • 2018-12-20 at 22:19

    Моят хаймерикански филм за 2018г. Доволен съм, че го гледах 2 пъти в кино преди да го блокират. „Някои хора влагат послание, а други дори не го схващат.“ Мдааа :)

    Отговор

  • violator
    2018-12-30 at 14:19

    Симпатична опаковка, слабовато съдържание.
    Дейвид Линч за деца и юноши.

    Отговор

  • Take it Easy
    2018-12-30 at 23:34

    Toz pyk. Poredniqt nerazbral.

    Отговор

Коментирайте