Може би ти си убиецът / You Might Be The Killer

 

Всички, които ме познават знаят, че съм голям хорър фен, а слашър поджанра ми е любим. Но в последно време ме е страх да гледам нови слашъри. Не защото са страшни. Не защото са пълни с кървища – напротив – колкото по-кървав е филма, толкова по-добре. Не е и защото съм олд-скуул фен, изпитващ носталгия по старото и не оценява новото. Просто почнах да се изморявам да гледам едно и също нещо всеки път, а днешните слашъри много трудно изненадват и още по-трудно успяват да допринесат с нещо ново и свежо към жанра. В този ред на мисли ми доставя огромно удоволствие да кажа, че „Може би ти си убиецът“ се справя чудесно с тази непосилна задача и не само успя да ме изненада приятно, но и да преобърне един поджанр, пълен с клишета, в това, което Уес Крейвън успя да направи с „Писък“ през 1996 г.

Концепцията за „Може би ти си убиецът“ възниква през 2017 в Twitter, където сценаристите Сам Сайкс и Чък Уендиг обсъждат на шега как би изглеждал нетипичен слашър филм. Диалогът им поражда множество идеи, които водят до наемането на Брет Симънс („Animals”) да режисира, докато Сайкс и Уендиг остават като продуценти. Във филма Фран Кранц („Хижата в гората”) играе ролята на Сам – наставник в къмпинг „Клиър Виста“, който с помощта на приятелката си Чък – в ролята Алисън Ханигън („Американски пай”) – трябва да разкрие кой е убиецът, който вилнее и убива наред из къмпинга.

you-might-be-the-killer-review-img02-20181215

Бързам да кажа, че това не е типичния слашър, в който група младежи отиват на изолирано място, малко след което убиец с маска започва да ги избива един по един. Или поне филмът не следва тази структура. Още с откриващата сцена, зрителят влиза директно в третия акт от тази класическа формула и всяка следваща сцена е или спомен, обясняващ как се е стигнало до тук, или е стъпка напред, която придвижва историята в изненадваща насока. Ако трябва да оприлича „Може би ти си убиецът“ с друг класически слашър, то без съмнение създателите са били инспирирани най-вече от „Петък 13-ти“ – локацията, стереотипните тийнове, кървищата… Дори маската е близко копие до тази на Джейсън Ворхийс. Но въпреки всички тези намигвания към класиките, Симънс и компания са успели да направят филма свой и да оставят своя почерк в поджанра.

Продуцентите, също като феновете, са гледали множество филми и с годините са имали време да анализират добре жанра и да открият не само неговите силни страни, но и слабите моменти, които вече са се превърнали в брутални клишета. Тук клишета почти няма и всеки път, когато си мислите, че даден герой ще направи конкретно действие, или, че историята ще отиде в конкретна насока, Сайкс и Уендиг са се уверили, че ще останете изненадани, обръщайки тези очаквания с главата надолу. Те не само изграждат филма с нелинеарна структура, но и използват интерактивни олд-скуул надписи, които се появяват от време на време с хумористична цел и допринасят за „разбиването на четвъртата стена“.

you-might-be-the-killer-review-img01-20181215

Фран Кранц играе страхотно ролята на Сам. Героят му е интересен, забавен и макар много да напомня на персонажът му в „Хижата в гората“, тук той работи с много различни и интересни ситуации. Арката му във филма е изключително нестандартна за жанра и е пълна с иненади до последния кадър. Но колкото и да е интересен Сам, истинското бижу във филма е Чък – типична нърд-мадама, която работи в магазин за комикси, играчки и други поп-културни стоки, знаеща всичко за хорър жанра. Чък е компасът на Сам и с нейната помощ той трябва да разбере не само кой е убиецът в къмпинга, но и как да го спре. Алисън Ханиган е напълно достоверна и съвсем спокойно бихме й повярвали, докато обяснява всяка една поп-културана референция. Героят на Чък сме всъщност ние – публиката, феновете. Чрез нея продуцентите не спират да намигват към класиките в жанра и сякаш не Чък, а ние самите даваме съвети и наставления на Сам, за да оцелее, обяснявайки правилата и структурата на слашър жанра. И въпреки, че се опитваме да държим главния герой една стъпка пред смъртта, самият филм отвръща на удара с множество обрати, които държат вниманието на зрителя приковано към екрана. Макар Чък да е далеч от случващото се в къмпинга, сцените с нея не спират да внасят необходимата доза хумор и да приземят случващото се в реалния свят, където всичко на екрана може да е истина.

Може би ти си убиецът“ няма да е слашър без необходимата доза кървища. Тук има изобилие от хвърчащи крайници, кофи с кръв и практически ефекти, които станаха стандарт не само за поредицата „Петък 13-ти“, но и за много други негови последователи. Не мога да не похваля и няколкото страхотни POV кадъра през маската на убиеца, които напомнят на Майкъл Майърс в „Хелоуин“, както и очевидните намигвания към „Злите мъртви“ и „Hatchet” поредицата на Адъм Грийн.

Друга изключително приятна изненада и може би най-голямо постижение във филма е деконструкцията на идеята за „последната оцеляла“ (a.k.a. the final girl). Няма да навлизам в спойлери, но ще кажа, че това, което създателите успяха да направят с въпросната оцеляла е смело и неочаквано.

you-might-be-the-killer-review-img03-20181215

Иска ми се да обърна внимание и на режисурата, понеже още в първите минути зрителя би се объркал и би си помислил, че гледа нискобюджетна боза без никаква стойност. Да, „Може би ти си убиецът“ е нискобюджетен и това си личи. Но според мен този ефект е част от идеята на продуцентите и е било тяхна цел да направят омаж към слашърите от 70-те и 80-те години. Нарочно виждаме моменти с shaky cam, ретро текстове на екрана по време на филма, както и саундтрак, който сякаш е написан за хорър през 80-те. Но въпреки всичката ретро носталгия, всеки път когато има сцена с Чък, филмът сякаш става една идея по-съвременен, което изгражда интересен контраст между „ново“ и „старо“.

Като всеки друг слашър, и тук вратата е широко отворена за продължение, което, ако бъде направено, би могло да поднесе пълна промяна на друг класически поджанр. Но дори това да не се случи, няма значение. Факт е, че тази година получихме няколко много добри заглавия („Нито звук“, „Hereditary “, „Хелоуин“ и др.) и точно когато си мислех, че годината си отива и няма да има повече новости в жанра, получих най-неочакваната изненада. Силно препоръчвам „Може би ти си убиецът“ на всеки фен и съм сигурен, че ще се нареди достойно до заглавия като „Писък“, „Зад маската: Възходът на Лесли Върнън“ и „Хижа в гората“.

коментари
 
Отговорете »

 

Коментирайте