Мери Попинз се завръща / Mary Poppins Returns

от на 2018-12-31
 

Амбициозно, опасно, важно, предизвикателно и изключително вълнуващо е да се осмелиш да възродиш една традиция и емблема в киното. Филмът, продуциран от самия Уолт Дисни по историите на Памела Травърз, който излиза на екран през лятото на 1964 година, се превръща в невероятен хит – и сред зрителите, и сред кинокритиците, върти се безпрецедентно на екран в продължение на няколко години, получава 13 номинации за наградите на Американската киноакадемия и пет от тях печели – най-добра актриса в главна роля, монтаж, визуални ефекти, оригинална песен и музика към филм, незабавно връща бюджета си шест пъти, а с печалбата от филма Уолт Дисни се сдобива със земя във Флорида и финансира създаването на прочутия увеселителен парк. С „Мери Попинз” и „една лъжица захар”, припявайки „Чим чим чи-ри” са израснали няколко поколения в „нормалния” свят (докато отвъд Стената децата се радваха на Чебурашка, Гена и „Ну, погоди”). Може би затова на всички, посветени в „легендата” Мери Попинз, изглеждаше кощунствено решението на компанията Disney да „преразгледа” тази безспорна класика, да я отупа от прахта на годините и да я предложи отново на публиката, в малко осъвременен, но изпълнен в тона на оригинала, стил.

емили блънт като мери попинз

Очевидният избор на ръководител на този проект е бил само и единствено Роб Маршал – самият режисьор признава, че „Мери Попинз” е първият филм, който той е гледал въобще в живота си (бил е на 4 години), останал е поразен от всичко в него и именно тази история е провокирала желанието му да се занимава с музика. Много години по-късно и след няколко филма, удостоени с награди, презнание и овации, идва моментът, в който той се обажда с тайнствен глас на една от най-търсените британски актриси – все едно й прави предложение за брак, по думите на самата Емили Блънт! Разбира се, тя се съгласява – прекрасно е, че има достатъчно увереност в способностите си, за да прецени, че шанс да се превърнеш в Мери Попинз може да ти се падне само веднъж в този живот (ако въобще имаш този късмет!), и заедно с Лин-Мануел Миранда, Бен Уишоу, Емили Мортимър, Колин Фърт, Джули Уолтърс, Анджела Лансбъри, няколко чаровни малчугани, неповторимата Мерил Стрийп и 93-годишната легенда Дик Ван Дайк (коминочистача Бърт в оригиналния филм от преди 54 години) се втурват в приключението „Мери Попинз се завръща”.

лин-мануел миранда

Филмът е всичко онова, което може да си пожелае почитателят на традиционни мюзикъли – умел реверанс към класиката, който съдържа оригинален саундтрак с уникални, трогателни мелодии, великолепно подбран актьорски екип, завидна хореография, режисьор с визия. За вдъхновение на историята да послужили част от сюжетите в осемте книги на Травърз, посветени на Мери Попинз – зрителите са пренесени по време на „депресията” в Лондон (и с помощта на идентично пресъздадената улица, на която живее семейство Банкс в оригиналния филм, и чрез съвършеното внимание към детайлите от страна на екипа от художници и специалистите по костюмите!), което означава около 20-тина години след познатите събития, а Джейн и Майкъл вече са пораснали. Самият Майкъл вече има три деца, ала съпругата му се е споминала и той се чувства абсолютно безпомощен. Тогава идва моментът на неочакваната и много важна намеса – на гости пристига (отново) енигматичната Мери Попинз. Чрез своите магични способности и с помощта на специалистът по улични фенери Джак, тя дава шанс на семейството да открият отново радостта и чудото, които са изчезнали от живота им… Простичко и ясно, без много усложнения – ако не броим ипотеката на семейната къща и непреклонните банкови чиновници, които искат да изгонят семейството на улицата, но… всички знаем, подобни приказки винаги имат щастлив край.

mary-poppins-review-img07-20181230

Но не краят е важен в случая, нито дори самата история – целта на филмовия екип е да върне усещането за удивителна, непресторена магичност, които струят от спомена за онзи филм от преди половин век. И това се случва абсолютно естествено – от „отварящия” музикален фрагмент на Лин-Мануел Миранда за лондонското небе, през първото „подводно” приключение на трите деца с по детски дяволитата им гувернантка („падането” на Емили Блънт по гръб във ваната е просто безценен кадър!), през чудесния анимационен спринт отвъд ръба на безценната порцеланова купа (с друизмерна, класическа анимация, създадена „на ръка” от луди майстори, посветени на това велико рисувано изкуство, и със сериозното визуално предизвикателство „A Cover Is Not The Book” в своеобразния мюзик-хол – актьорите признават, че са останали без думи, след като са видели готовия епизод!), през шантавото „включване” на братовчедката на Мери във фаталния ден от месеца, когато всичко в сбириток-магазина й е надолу с главата (Мерил Стрийп забива убийствен славянски акцент и е очаквано великолепна, макар и с епизодична поява) и се стигне до музикалния и танцов апотеоз на филма – „Trip a Little Light Fantastic”, чрез който момчетата, запалващи романтичното улично осветление в Лондон, поемат „щафетата” от коминочистачите в стремежа да дарят късмет на всеки, който носи доброта в сърцето си…

мерил стрийп

Най-ценното в „Мери Попинз се завръща” е вярата на създателите му, че публиката – дори и в ХХI век – е способна да се удивлява на приказни фантасмагории, поднесени по толкова трогателен и класически начин. Съвършено е майсторството в подреждане на кадрите и епизодите – измислени, репетирани, изкомпозирани предварително и изработени с удивително спокойствие и прецизност. Авторите на песните Марк Шайман и Скот Уитман първо не могат да повярват, че наистина са избрани да продължат наследството на братята Ричард и Робърт Шърман, а впоследствие правят всичко възможно, за да напишат партиите така, че да са удобни за пеене на самите актьори. Режисьорът Маршъл споделя, че най-големия комплимент е получил на снимачната площадка – когато Дик Ван Дайк е трябвало да снима своите епизоди, той му казал, че усещането е същото, както преди 54 години! Лин-Мануел Миранда е изпълнен с възторг от шанса да бъде част от това впечатляващо завръщане, а главната причина за успешното реализиране на целия замисъл е безстрашната, чаровна, безупречна и „практически перфектна във всяко отношение” Мери… Емили Блънт.

mary-poppins-review-img08-20181230

Да, безспорно филмът „работи” най-вече благодарение на носталгията и на всички, които нямат отношение към музикалното, развлекателно кино от миналото, „Мери Попинз се завръща” ще им прилича на голям бастун от захар – като онези, които са се продавали на старовремските панаири. Но съм сигурна, че децата биха гледали в захлас тези приключения, защото те носят в себе си магията на истинското кино. Дори и за по-големите, покатерили се вече на скептичния праг на тийнейджърството, филмът се оказва удивително забавен, особено в (слава на разпространителите – има и субтитрирана версия!) оригиналното си звуково великолепие. И напук на всеобщия скептицизъм, аз продължавам (наивно) да се надявам, че не всички зрители са загубили усета си към красотата и уважението към традициите в киното… Приключва една година, започват следващите 12 месеца от живота ни и може би точно в безвремието между празничните дни е най-подходящият момент да подарим на себе си и децата си една безгрижна разходка в магичния свят на Мери Попинз…

Everything is possible – even the impossible!

P.S. За финал – една среща между класни актьори, които с жар си говорят за мюзикъли! Приятно гледане J

коментари
 
Отговорете »

 
  • Наум Преславски
    2019-01-01 at 03:34

    Честита нова година, Svetly! Пожелавам ти много здраве, щастие, късмет, любов и успехи във всяко начинание! :)
    Относно филма… не бих си го причинил!

    Отговор

    • X-Force
      2019-01-01 at 09:31

      Все едно аз го написах тоя коментар! ??? Много хубав текст – ще се пробвам да дам шанс на филма като излезе по тракерите – предния беше добър.


  • UZUMAKI
    2019-01-01 at 20:37

    Билетите за такива филми трябва да вървят с рецепта за диабетици.

    Отговор

  • Дик Ван Дайк
    2019-01-02 at 16:37

    Браво на Светли този път е уловила духа на филма. А част от коментиращите явно не са гледали оригинала или мразят мюзикъли.

    Отговор

  • Ralica
    2019-01-03 at 07:58

    Много добро ревю.Аз гледам всички жанрове в киното и ще го гледам

    Отговор

  • Любомир
    2019-01-03 at 15:39

    Чудесно ревю.Наистина вярвам,че подобни филми носят истинската магия на киното,както аз го разбирам.

    Отговор

  • Milbo
    2019-01-03 at 23:32

    Става бееее…. Its good, its positive, it entertains, it works …

    Отговор

  • Totenkopf
    2019-01-04 at 21:14

    Жалко, че е мюзикъл, иначе бих го гледал, след прекрасно написаното и балансирано ревю.

    Отговор

  • Пламен
    2019-01-05 at 02:27

    В моментите , в които нямаше музка и песни, филмът си беше приличен, макара и скучноват. Обаче запееха ли , ушите ми почваха да кървят. Песните в оригинала бяха доста по- catchy/ Все пак на жена ми й хареса, а два дена преди това , тя се мъчи с Аквабро, докато аз се кефех.
    Баланс му е майката :)
    За първи път обаче видях хора да излизат от кино-залата. А съм гледал много лайна в киното, Мери Попинз не е чак такъв стинкър,

    Отговор

Коментирайте