Аквамeн / Aquaman

Just a fish in the sea!
 

*** Внимание! Ревюто съдържа спойлери! Четете на своя отговорност!

Все още помня разочарованието от миналогодишния провал, наречен „Лигата на справедливостта“. Негативният отзвук беше толкова голям, че стигна до най-високите офиси на Warner Bros., което доведе до масова чистка в персонала и тотално пренареждане не само на приоритетите за бъдещите им филми, но и за тяхната визия. Година по-късно пред нас е първият филм от тази нова насока и ако на пръв поглед „Аквамен“ успява да изплува над предшествениците си в жанра, то един по-близък и подробен анализ на филма показва точно обратното…

момоа като аквамен

Всеки успешен франчайз започва и свършва със своя главен герой, който задължително трябва не само да притежава солидна доза харизма и екранно присъствие, но и недостатъци/проблеми, на които зрителят да съчувства. Джейсън Момоа (Артър Къри/Аквамен) неоспоримо притежава първите две качества – всеки път, когато дългокосият атлет се усмихне или бие, филмът работи на пълни обороти. За съжаление, не можем да кажем същото относно останалото. В успешния хит „Тор“ на Марвел, Богът на гръмотевиците започва своето приключение като арогантен, наивен и първосигнален воин, който до края на филма претърпява коренна промяна и се превръща в мъдър и уравновесен крал. По този начин се изгражда арка на самия герой, която го прави не само интересен, но е и предпоставка за по-нататъшно израстване в бъдещи продължения. Артър Къри започва „Аквамен“ като гол до кръста „неособено-заинтересован-да-спаси-света“ супергерой и остава такъв до края. Единствената разлика е, че на финала той получава нови дрешки и златен тризъбец. Всеки опит на Момоа да каже шега или да изиграе по-емоционално натоварена сцена довежда до провал или нещо граничещо между пародия и нелепица, което превръща Момоа само в eye candy за женската аудитория и псевдо-мачовщина за мъжката.

амбър хърд

Основен спътник на Аквамен е божествената Мера (Амбър Хърд). В „Лигата“ получихме кратка поява от нейна страна, но тук образът й е пълнокръвен, като тя служи не само като морален компас за Артър, но и като негов любовен интерес. Въпреки изваяната си фигура, плътният зелен костюм и огнено червена коса, Мера не е просто кукла на екрана, а получава достатъчно възможности не само да изгради своя образ, но и да покаже своите сили – добър пример за това са гонитбата по покривите в Сицилия и ползването на вино като основно оръжие за отбрана.

В отдел „Поддръжка“ виждаме ветераните Уилям Дефо (Вълко) и Долф Лундгрен (Нерей), които не изпъкват с нищо особено. Същото важи и за вечно красивата Никол Кидман (Атлана), която получава една от най-добре хореографираните и добре заснети бойни сцени още в началото на филма. Все още не съм убеден в любовта между нея и Томас Къри (в ролята Темуера Морисън), но сцените между тях са заснети добре и носят нужния заряд, който да придвижи историята и да ѝ придаде завършек.

патрик уилсън

Какво е един супергерой без добър злодей, с когото да се бие? Аквамен никога не е имал множество запомнящи се главорези и тук вместо режисьорът Джеймс Уан да се съсредоточи над един от тях, а да остави останалите за евентуални бъдещи продължения, той слага двата най-известни злодея още в първия филм, което естествено води до проблеми. Дългогодишният приятел и колега на Уан Патрик Уилсън се оказва спасителният пояс на филма. Той играе ролята на крал Орм, който е злодей, зад чиято мотивация всеки би застанал. Вечният световен проблем с изхвърлянето на отпадъци от хората и замърсяването на океаните и моретата добавя не само солидна доза реализъм към филма, но и е стабилна мотивация за действията на Орм. Личи се, че Уилсън е най-добрият актьор от екипа и той се забавлява, давайки прокламации и предвождайки армии от водни същества. Като добавим и фактът, че нравът и костюмът му са 1:1 с комикса, спокойно можем да отбележим, че Орм е може би най-доброто нещо във филма.

aquaman-amber-review-img04-2018129

Проблемът идва с втория злодей – Дейвид Кейн/Черната Манта (Яхия Абдул-Матийн Втори), чийто конфликт с Аквамен е заложен много добре още в началото на филма и изведнъж за секунди всичко отива по дяволите… За отрицателно време Кейн се научава как да работи САМ с непозната технология и всяка следваща негова реплика е толкова нелепа и клиширана, че единственото по-лошо нещо, което се случва с героя, е начинът, по който осигуряват бъдещата му поява в други филми. Да, сцената по покривите в Сицилия е страхотна и визуално Манта е 1:1 с комиксите, но без добър диалог и адекватно развитие, злодеят бързо се превръща в карикатурна изрезка, която не може да предложи нещо повече от фен сървис и поводи за CGI екшън. Може би занапред Манта ще претърпи коренна промяна и ще се превърне във фаворит, но на този етап изключително много ме е яд, че героят е пропилян напълно.

aquaman-amber-review-img05-2018129

Джеймс Уан е един от любимите ми съвременни режисьори. Макар да изгрява с хорър заглавия като „Убийствен пъзел“, „Смъртна присъда“, „Мъртвешка тишина“ и поредицата „Коварство“, днес Уан жъне успеха от другата му успешна поредица „Заклинанието“ с всички нейни странични франчайзи, като не пропуска да се заиграе и с по-налудничави проекти като „Бързи и яростни 7“ и настоящия „Аквамен“. Във всички интервюта Уан не спираше да казва, че идеята е „Аквамен“ да бъде щур, налудничав, забавен и да не се страхува да бъде това, което е в комиксите. Целта му е постигната успешно и наистина филмът е пуканково развлечение от висока класа. За пореден път Уан доказва, че може да борави много добре с камерата – бойната сцена на Атлана, морските битки, гонитбата по покривите в Сицилия, епизодът с Падината, както и финалният двубой са все добри примери за перфектно заснети сцени, в които има не само интересни ракурси на камерата, но и добър баланс между общи планове, забавен и близък кадър. Особено приятно впечатление правят кръвожадните същества от епизода с Падината и как те преследват главните герои из бездната на океана, с което Уан отново оставя своя по-мрачен хорър почерк в един иначе доста пъстър и колоритен филм.

aquaman-amber-review-img06-2018129

И като говорим за цветове, във визуално отношение „Аквамен“ блести с огромна и разностранна палитра от тъмни и светли тонове. Доста се изговори, че за този филм ще се ползва нова технология, която ще накара океанът да оживее както никога досега и това е така. Всяка сцена под водата е наслада за окото – архитектурата на Атлантида, дизайнът не само на сградите и интериора, но и на съществата и заобикалящата ги среда спомага значително за изграждането на подводния свят. Лошо впечатление обаче прави преходът от естествените коси на актьорите с този, създаден от VFX екипа – в доста близки планове тези кръпки са очевидни и могат да извадят зрителя от филма. Друг минус е водният аудио филтър, който е наложен по време на диалозите под вода – без помощта на субтитри е почти невъзможно да се разбере какво се говори в определени моменти. Но това не е всичко – по време на филма се задават загадки към главните герои, над които зрителят няма никакво време да помисли. Вместо това Артър и Мера ги разрешават за секунди, а на публиката не ѝ остава нищо друго, освен да кима с глава и да продължи напред.

aquaman-amber-review-img07-2018129

Сигурно се чудите: „Кое му е лошото на филма?!“ Ами много просто – този филм вече сме го гледали. Гледали сме го хиляди пъти и най-лошото – гледахме го преди по-малко от половин година. Неслучайно през цялото време споменавах „Тор“ на Марвел. Ако се вгледате малко по-сериозно, ще видите, че „Аквамен“ е абсолютно копие не само на „Тор“, но и на няколко други заглавия на Марвел + други класики, които всеки е гледал: двама братя спорят за трона на измислено кралство („Тор“), единият брат се завръща в кралството и претендира за трона – другият брат го предизвиква на обществен двубой пред целия народ („Черната пантера“), кралството е невидимо за човешкото око и е свръхнапреднало с всякакви модерни средства („Черната пантера“), главен женски персонаж привидно умира, но се връща в последната третина от филма, като дотогава е живяла в изгнание в отдалечен измислен свят („Ант-мен и Осата“), дизайнът на морските стражи и саундтракът под водата напомнят страшно много на „Трон“, директни взаимствания от „Малката русалка“ и „Пинокио“, и още много, много, МНОГО други сюжетни нишки, реплики, ситуации и дизайн взети от филми, които вече сме гледали. Може би ако „Аквамен“ бе излязъл миналата година или по-напред в бъдещето, всички тези прилики с конкуренцията нямаше да са толкова натрапчиви, но при положение, че гледахме тези филми преди 6-7 месеца, взаимстването е прекалено нагло, за да бъде подминато с леко око. В един момент филмът се превръща в холивудски Франкенщайн, чийто части са взети от Марвел, но са облечени в дрехите на DC. За пореден път Warner Bros. решават да следват плътно конкуренцията и директно да копират, вместо да наложат собствен стандарт.

аквамен

В крайна сметка „Аквамен“ не е провал – ни най-малко. Макар и да е по кината от близо 2-3 седмици, филмът вече доказа, че ще е боксофис хит и има предимно добри оценки от критици и фенове. Дори да е далеч от шедьовър, това е идеалният билет за бягство от реалността, предлагащ забавление, приключения и екшън за всички. Препоръчвам да се гледа на голям екран (по възможност IMAX), но не влизайте с огромни очаквания. Вместо това оставете всякакви очаквания пред вратата и се оставете по течението, пък кой знае – може на вас да ви хареса повече, отколкото на мен. Филмът успява да изчисти лошия вкус от „Лигата на справедливостта”, задава нова по-добра насока за бъдещите заглавия на DC, но не успява да влезе в категорията на „Жената Чудо”. Проблемът за мен лично е, че „Аквамен“ можеше да е акула, а вместо това е поредната риба в морето…

Оценка: 6/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • Касабов
    2018-12-29 at 14:16

    not for me…

    Отговор

  • Vladimir Vichev
    2018-12-29 at 19:48

    А едно време имаше кино…

    Отговор

  • radi
    2018-12-29 at 23:54

    Вярно, че беше предсказуем, но ми хареса. Уан си спази обещанието да вкара малко хорър

    Отговор

    • X-Force
      2018-12-30 at 01:19

      Така е 🙂


    • UZUMAKI
      2018-12-31 at 00:22

      Идеален филм за хлапета, но твърде „марвълски“ за мен, хаха. :) Обективно е към 6/10, но по кефобалната, ако си в настроение, може и 7 да му се даде, макар да заслужава по-малко.


  • Jerome
    2018-12-30 at 11:58

    Много му се изкефих на филма, макар че имаше простотии. А сегмента за Мантата все едно аз съм го писал. Толкова обещаващо почна с подводницата, ама тая 50-секундна сцена дето барника костюма ми попречи да го виждам като каквато и да е заплаха.

    Отговор

  • Ralica
    2018-12-30 at 19:34

    Визуално е много добър

    Отговор

  • Щото
    2018-12-30 at 20:07

    Абе по ,убав, „фиуми, от българските нема.

    Отговор

  • Dredd
    2018-12-31 at 04:20

    Повече от доволен съм! Все пак имаше „origin“ за „Godzilla: King of the Monsters“ догодина 🤗

    Отговор

  • SkyT'Hunter
    2018-12-31 at 12:26

    Визуално перфектен, на средняшко марвелско ниво, с доста визуални препратки към други филми. Доволно 6.5/10, дано „Капитан Марвел“ се окаже по-добър! Вече нямам търпение за „Avengers: EndGame“

    Отговор

  • Pigeon
    2018-12-31 at 15:24

    Излъскан филм, ама само до там. Може би е така, щото не си падам по МарвЪл, ма знам ли. Ама сега сериозно, само на мен ли филмите ми се струват по-тъпи или…

    Отговор

  • Александър Спасов
    2019-01-07 at 11:07

    Водният човек е омагьосващ филм. Вдига летвата до небесата, а голяма част от действието е под водата. На фона на морското чудовище, което пазеше златистия тризъбец, Пущинакът на Смог изглежда детска приказка. В Аквамен се забелязва творчески размах, характерен за Междузвездни войни, Индиана Джоунс, Матрицата, Аватар, Уилоу, Принцът на Персия, Златният компас… Задължителено на 4дх! Почвам леко да се притеснявам за Еп.9. Сякаш Джеймс Уан е правилният човек. С това произведение приживе си издигна паметник. Финалът отваря вратичка за продължение. Касовият успех също дава такава заявка. Дали ще се случи няма значение, тъй като и това е достатъчно. Рядко посещавам киносалоните, но още по-рядко напускам с нетърпение да повторя. Да не забравя! Амбър Хърд е разкош. Скорострелно превърна двамата братя в баджанаци. Остави в сянка прелестната Никол Кидман, която й се яви свекърва. Почитателите на киното са открили другите бонуси. Присъствието на Уилям Дефо е сред тях. Като цяло, приключението се вихреше в екологичен контекст.

    Отговор

  • П. Чолаков
    2019-01-25 at 03:07

    Наистина многоо слабо много. Не очаквах нещо сериозно но DC определено надминаха себе си много зле. Дизайна на продукцията не беше нещо невиждано не ме вкара въобще в средата.
    Костюмите бяха нелепи сигурно следват комиксите но Черната манта беше направо карикатура много страшен направо да умреш от гъдел. Единствено Никол носи филма на гърдите си но не е достатъчно. Хореографията на боините сцени слабо, може би само тези в Сицилия бяха на ниво.
    Драматургията зле единствената тръпка която почуствах беше между кралицата и пазача на фара. Всичко друго толкова повърхностно и толкова набързо и претъпкано че не ме грабна.
    Предполагам че е правен за комикс феновете за мен които въобще не е чел нищо, не е нещо повече от 4/10.

    Отговор

  • Михаил
    2019-01-31 at 16:02

    Вчера го гледах на 3D и ми хареса повече от последните Отмъстители

    Отговор

Коментирайте