„Подводницата“ – интервю с режисьора Андреас Прохаска и продуцента Мориц Полтър

Изминалият понеделник, 26 ноември, по Epic Drama се излъчиха първите два епизода от „Подводницата“ („Das Boot“) – високобюджетния сериал (копродукцията на Bavaria Fiction, Sky Deutschland и Sonar Entertainment е на стойност 32 млн. щатски долара), който се явява продължение на номинираната за 6 награди „Оскар“, едноименна военна класика от 1981 г. на режисьора Волфганг Петерсен („Приказка без край“, „Перфектната буря“, „Троя“).

С интерес очакваме следващите епизоди от поредицата, а междувременно ви предлагаме две кратки, но любопитни интервюта с режисьора Андреас Прохаска и продуцента от страна на Bavaria Fiction Мориц Полтър. Преди да ги видите обаче, припомняме, че действието в „Подводницата“ е започва там, където свършва филмът на Петерсен и се развива в две отделни сюжетни линии, които се случват паралелно – по вода и на сушата. Сериалът изследва емоционалните терзания на героите в безумната реалност на Втората световна война.

Ето какво споделят Прохаска и Полтър:

Андреас Прохаска:

От самото начало не намирах смисъл да се прави римейк. Петерсен вече е направиш шедьовър. Хареса ми концепцията още на първия епизод. Това вече не е просто историята на екипажа на една подводница. Тук имаме две сюжетни линии. Брат и сестра. Братът заминава с подводницата, сестрата остава в Ла Рошел.

Относно снимачните площадки, ето например тук в Прага, тъкмо сме в машинното отделение на подводницата. Тук има страхотни екипи. После отиваме да снимаме в Ла Рошел, в силозите за подводници, има доста останали. Там имаме и доста снимки на открито. След това се връщаме в Прага, за да снимаме сцените вътре в подводницата.

Относно историята: има много филми за Втората световна война, но тук имаме от една страна сюжетната линия на сушата, взаимодействието между французи и германци, от друга страна – случващото се на подводницата. Надявам се, че в крайна сметка ще успеем да покажем какво причинява войната на хората. За мен цялата тази част на Франция през 1942 г. е напълно нова. Честно казано, аз лично не знаех какво се е случвало във Франция в четирите години между окупацията й през 1941 г. и освобождението й през 1944 г. Оказва се, че е било повратна точка.

Първият епизод ни среща с един брат и една сестра, които отново се свързват, той принудително заминава, а на нея остава да се разправя с предопределената от него ситуация. Освен въпросните Франк и преводачката Симон Щрасер (в ролята Вики Крипс), друг главен герой е персонажът на Лизи Каплан – тя е американка, била в испанската гражданска война, сега е тук, за да запали огъня на Съпротивата. Том Вашиха е човек от Гестапо. Неговият случай беше особено интересен, много мислихме за историята на героя му. Той не е военен, но трябва да се занимава с полицейска работа, да работи с френската полиция, да разследва, особено делата на Съпротивата. Това малко или много ни принуди да го направим Гестапо. И, разбира се, да не забравяме главния герой: самата Подводница.

Мориц Полтър:

Снимките в Ла Рошел са особено важни, защото поначало беше ключово този сериал да бъде автентичен, затова се върнахме да снимаме в Ла Рошел, където е сниман оригиналния филм. И не става дума само за силозите на подводниците, а за улиците на града, по много от които се усеща духът на 1942-ра. Паважът си е там, много от сградите не са били променяни особено, чувства се автентичност, истинско е. И когато добавихме към това коли от периода и актьори в костюми, характерни за онова време, просто се получи.

Трябваше ни точно определен вид подводница, от който са останали много малко, има една в музей в Киев, например, което очевидно не можеше да свърши работа. Имахме невероятния късмет, обаче, да се познаваме с един от проектантите, работили по оригиналния филм – Гьоц. Свързахме го с дизайнера на продукцията, Ник Палмър, и двамата страхотно се сработиха. Те на практика построиха подводница, която е върху кардан, може да се клати, може буквално да ти докара морска болест, ако си вътре, има дюзи, които пръскат вода по хората, можем и пожар да направим, като истинска е.

Взехме също оригиналнта U-971, която бе седяла на котва в Малта и имаше нужда от основен ремонт, наехме я и я освежихме изцяло. Така можем да снимаме върху тази подводница, тя може с плаване да влезе в силозите, с нея можем да снимаме и в открито море. Повечето от тези снимки с в Малта, там са и нощните снимки, които се правят в специален обезопасен съд, за да може да се контролира мощта на вълните, които предизвикваме.

Едно от предизвикателствата на това да транспортираш подводница от Малта до Ла Рошел е, че звярът тежи 240 тона. Оказа се, че първоначалните калкулации са били леко подвеждащи, когато се разбра колко по-тежък е този съд, наложи се да се наеме друго превозно средство, което е по-скъпо, всичко се забави леко. На финала, обаче, всичко беше точно.