„Филм за завоалиран обир, извършен от жени” казват хората и нещо ми звучи познато. Не се притеснявайте, даже няма да извърша престъплението да спомена онзи другия филм от тази година с тази генерална концепция. Защото разликите са много и разнообразни, но най-съществената от всичките е тази – Стив Маккуин режисира „Вдовици”.

Стив Маккуин е режисьор, за когото ми е трудно да кажа какъв му е стила, трудно ще го набутам до някакви прости определения. Първите му два пълнометражни филма, „Hunger” и „Shame” са модерни шедьоври. Той обра холивудските награди за, по личното ми мнение, най-невпечатляващия си филм – „12 Years a Slave”, а сега се завръща с обирджийски трилър, чийто равен не помня да съм гледала. „Вдовици” преминава жанровата си рамка по толкова различни начини, че даже звучи като подценяване да говоря за него като за „филм за обир” – той е толкова повече от това, че чак е смешно.

widows-viola-davis

Вдовици” е базиран върху английски мини-сериал от 80те години, а сценарият е дело на Маккуин в колаборация с Джилиан Флин – авторката на гениалния “Gone Girl” на Дейвид Финчър. Тук Флин и Маккуин се нарамват с тежката като чувал с милиони долари в брой задача да разкажат  историята на 4 жени, които извършват обир в отчаян опит да се измъкнат от лошото наследство, което им е оставено от мъртвите им съпрузи. Операторската работа е поета от Шон Бобит, партньор на Маккуин вече в „Hunger”, “Shame” и “12 Years a Slave”. Бобит снима една определена сцена, която гледаш и докато още си в нея знаеш, че е гениална – колата на политика пътува, а камерата показва само сменящия се пейзаж.

Природната стихия, позната още с името Виола Дейвис, играе Вероника Ролинс – нейният съпруг Хари (Лиам Нийсън) е бил предводителят на бандата, която краде пари от неподходящите хора. Когато Хари и неговите съзаклятници умират, той оставя подробните си планове  за следващия им обир в ръцете на Вероника. Дейвис донася на героинята си толкова много пластове, че не знаеш откъде да започнеш да я обясняваш – тя е жена, която е обичала, загубила и страдала, тя знае как да постигне целта си, тя е безкомпромисен лидер и уплашена вдовица едновременно. Тя е истинско удоволствие за гледане, майсторски клас по актьорска игра. Тя е, помнете ми думите, на броени месеци от четвъртата си номинация за „Оскар”.

Widows-viola-davis03

Вероника е подкрепена в криминалното си начинание от Алис (Елизабет Дебики), Линда (Мишел Родригез) и Бел (Синтия Ериво). И трите са отлични в ролите си, нито една от които не е умаловажена като карикатура и недоразвита. Алис е глезената хубавица, която постоянно търси кой да се погрижи за нея, а в същото време е креативна, смела и знае как да се измъкне от всяка ситуация. Линда е желязна майка, останала да се бори сама срещу света, която отказва да му се даде без бой. Бел е слънчев лъч от усмивки и грижовност, която не дава на никого да се разхожда върху нея. Всяка една от тях е изградена като сложна личност, заради което и трите актриси имат възможност да покажат способностите си, да изследват героините си в различни ситуации и да ги покажат на публиката в целият им отчаян, целенасочен блясък.

От другата страна на историята стоят мъжете. Даниел Калуя играе садистичният Жатем, дясната ръка на брат си, който се опитва да излезе от стария криминален бизнес и да влезе в политиката. Кандидатира се за общински съветник срещу обременения от поколенията Джак Мълиган (Колин Фаръл), чийто баща (Робърт Дювал) не спира да го критикува за всяко негово действие. Джак е бескрупулен политик, който знае как се играе играта, но все пак има истинска надежда, че може да помогне на хората. Баща му е омразно същество, което само плюе отрова и предразсъдъци по всичко около себе си.

WIDOWS

Ако имат нещо общо помежду си, четирите филма на Маккуин до сега имат общото, че се занимават с човешкото отчаяние. Тук той доставя нещо повече от качествен трилър, който те държи в напрежение през цялото време. Той успява да създаде филм, който се върти около историята с обира, но до голяма степен всъщност е изследване на героите. Всеки един от тях има собствен живот и напълно ясни причини за това, което върши. Едновременно със сюжетната линия, филмът успява да засегне тематики като расови конфликти, политика, класово разделение и, разбира се, отношенията между мъжете и жените.

Не всяка второстепенна сюжетна нишка е проследена от начало до край. На моменти дори филмът лекичко започва да се влачи, прескачайки от един хитрец на друг, всеки бутащ си неговия интерес. В един момент „Вдовици” е на ръба от това да бъде претрупан и затиснат от прекалено многото задачи, които трябва да изпълни. И ако не съвсем докараните до края сюжетни линии подразнят и отблъснат много зрители, това ще бъде разбираемо. Според мен на тях трябва да се гледа по-скоро като на инструменти, използвани за изграждането на героите, отколкото на разкази, които не стигат до финалите си.

WIDOWS

Както и в предишните си филми, Маккуин и тук не трепва и не се обръща никога от неприятния момент. Той задържа камерата и заставя публиката си да се срещне фронтално с ужаса и страха, които героите му изживяват – например целият последен половин час на „Hunger”, в който Маккуин с почти садистично удоволствие ни оставя да гледаме подробно как се умира от глад. Докато във „Вдовици” няма нищо толкова физически буквално, емоционалните мъчения на героите са погледнати в очите по същия начин. В същото време той не си губи времето с обяснение – няма експозиция, няма хранене на публиката малко по малко с лесносмилаемо преповтаряне на причинно-следствените връзки. Той показва отношения между героите и главни обрати в сюжета с по една реплика, или дори просто с поглед и жест. Маккуин не се интересува от това да глези публиката и да я води за ръчичка – ако си с него, заповядай, наслади се на возенето. Ако не – има и по-лесно поносими филми за жени, които крадат.

Similar Posts

Вашият отговор на Papa Joe Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. В неделя ще го гледам.Гледал съм и сериала,излъчен по Бнт и ако следват сюжета им-някой не е умрял,а част от карето дами ще даде фира.сериала беше силен.

  2. В един съвършен свят тая начална картинка щеше да води към ревю за нов „Петък 13-ти“ 😀

  3. Днес го гледах и смело мога да кажа,че е едно от най-добрите заглавия на 2018г.Виола Дейвис е стихия от емоции,а дори само с няколко сцени Лиъм Нийсъм създава правдоподобен образ на безскрупулен мръсник…Оказва се че най не познаваме онези,които са най-близо до нас.

  4. Аре бе, тук няма ли катарзис бе, момчетата?…
    Драма, трилър, напрежение, развлечение …..К’во повече ? К’во дремете ?
    Накрая на HUNGER – когато видях умиращия протагонист като момче – бях хипнотизиран …
    Стив is the real deal – And this is one real movie to look forward to ..

  5. Много внушителен филм – и супер странна рецензия, която и с половин дума не съобщава в какъв социален контекст се появява той и как се разполага там, а вместо това го хвали с някакви случайни тийн аргументации.
    Но ето това го одобрявам – „Според мен на тях (сюжетните линии) трябва да се гледа по-скоро като на инструменти, използвани за изграждането на героите, отколкото на разкази, които не стигат до финалите си.“ Персонажите, да, и актрисите, които ги изпълват, са най-забележителното постижение на Маккуин тук.

    П.П. И като превеждате от английски, не го правете буквално с изрази като „enjoy the ride“, мооооляяяя 😛

  6. Посредствено заглавие, нулева емоция и тотална празнота. Очаквах Маккуин да борави умело и с утвърдени похвати, а тук направо се е изгубил. Драма ли е, heist ли е, реализъм ли се търси?
    Смешния като продукция Good Time те вози по-добре, единствено Виола Дейвис заслужава номинация.