Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд / Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald

The magic cannot be confined
от на 2018-11-19
 

Удоволствие е да очакваш с кеф следващо приключение с героите, създадени от неуморната Дж. К. Роулинг – в свят, който съществува от началото на новото хилядолетие на кино и стана близък и познат на няколко поколения младежи. Още по-приятно е, когато приказната реалност ти поднесе една добре развита и аргументирана втора част от новата „сага”, посветена на Нют Скамандър и неговите неуправляеми, фантасмагорични животинки. И нали не сте се подвели от мисълта, че сюжетът (наистина) ще се върти (само) около животните?! Неизбежно е да продължи борбата между добро и зло, a.k.a. „тъмна” и „светла” страна на магията и фокусът леееко, но категорично се отмества към прословутия Гриндевалд и не-толкова-младия Дъмбълдор.

Времето е смутно – между двете световни войни, магьосниците се опитват да въдворят ред в познатите им светове, но измъкналият се на свобода владетел на могъщи зли магии събира свои последователи в Париж и „преследва” необуздаемия майстор на разрушенията Крийдънс. Междувременно Нют се оказва „задължен” да проследи какво ще се случи из парижките улици, още повече когато там открива (отново) момичето с очи на саламандър… В преследванията и магьосническите схватки се намесват аврорът-брат на Нют, който планира да се ожени за старата „сърдечна тръпка” на нърда с животинките – Лита Лестрандж, самата Лита – неразбрана и отхвърляна от всички, добросърдечният, но както винаги оставен извън „заверите” обикновен човечец Джейкъб Ковалски, неговата любима – Куийни и кой ли още не, плюс орда магьосници с фррренски акцент, които подозрително напомнят SS-овски отряд, при все строгите красавици в редиците им. Трима от героите се опитват да си оправят родословните връзки, което заплита още по-сложни възли в повествованието, а чаровно-нескопосаният в сърдечните дела Нют печели допълнителни точки с обяздването на истински китайски дракон и уменията си да бъде на правилното място в правилното време, с нужните знания, за да превъзмогне всевъзможните трудности…

fantastic-animals-2-review-img3-20181119

Дж. К. Роулинг слага в устата на Дъмбълдор една съвършена характеристика – той казва, че харесва и уважава Нют именно поради неговата незаинтересованост към каквато и да било власт; Скамандър задава само един въпрос към всяка ситуация: „Правилно ли е да се случват нещата по този начин?” и ако отговорът е „Да”, той влага всичките си сили, за да бъде от полза, а в обратния случай прави всичко, на което е способен, за да предотврати всяка несправедливост. Един от успешните ходове на филма е обогатяването на образа на Нют, добавяне на интересни взаимоотношения като връзката с брат му и спомени за тийнейджърските години и чаровното, страхливо „преследване” Тина в опит да изясни обърканите си чувства. Еди Редмейн успява до такава степен да се „превърне” в своя герой, че аз съм склонна да забравя, че гледам актьор в роля. Вероятно заради лудата ми пристрастеност към всякакви фентъзи-истории, струва ми се, че до този момент не ми се е случвало да гледам „отстранено” някой от филмите за света на Хари Потър – следователно всички трябва да са наясно, че не предлагам обективно, а доста пристрастно мнение. Факт е, че за около два часа се вмъквам в измислената реалност – и за това помагат изключително много образите, които изграждат актьорите под ръководството на Дейвид Йейтс. Би било нереално, ако не съществуват минималните разочарования – Езра Милър е прекрасен и многоцветен актьор и ми е мъчно, че са му връчили ролята-прокоба на Крийдънс (дано има причина да очакваме развитие на образа в следващите продължения, особено след съдбоносното разкритие на (уж) потеклото му), а Зоуи Кравиц създава една отчаяна от живота и околните магьосница, която е толкова лесно да бъде забравена, че ми е трудно да повярвам как тя носи легендарното име Лестрандж. Вероятно по-голяма част от причините за тези две „дупки” в плетеницата от образи трябва да се търсят в сценария на Роулинг, затова ми остава да се надявам на „корекции” в следващите части на историята.

fantastic-animals-2-review-img5-20181119

И ако оставим настрана началния екшън-епизод с колесницата в гръмотевичната буря, който беше перфектно изпълнен в техническо отношение, но предвидимо-скучен (за мен) и поставен там само за „улавяне” на зрителското внимание, останалите елементи от повествованието са добре балансирани и позиционирани според всички правила на разказването на истории на кино – със забавни акценти, въпреки преобладаващо мрачната атмосфера на филма, с добри хрумки за нови представители на фантастичното животинско царство (споменах ли китайския дракон – прекрасен е!), с въздействаща реч на главния злодей в един гробищен амфитеатър. И може би тук е мястото да спомена за една от двете най-важни приятни изненади – Джони Деп в ролята на Гриндевалд.

fantastic-animals-2-review-img4-20181119

Не мисля, че е останал някой (освен може би Тим Бъртън?), който да вярва в актьорските способности на Джони Деп – изборите, които той направи в последните години, сринаха значително авторитета му, но амбицията, с която се включва в историите на Роулинг и Йейтс, е за завиждане. От самото начало той е изявил желание да импровизира с образа на Гриндевалд и заедно с авторката работят по представянето му пред публиката. Външният му вид навява спомени за някои от предишните странни образи от филмографията на Деп, а военният мундир и бялата риза, която е в синхрон с белотата на косата, са съвсем подходящи символи на идеята за власт на „чистокръвните” магьосници. Безупречната пълнота на образа на Гриндевалд, с желязна мотивировка, безмилостна жестокост и сладкодумна демагогия (много харесах лицемерното твърдение, че черният магьосник се бори за свобода и против познатия образ на новата война, който той представи на сборището като бъдещето на човечеството! ако бях обикновена магьосница – щях да му повярвам и да се включа в редиците му!), беше абсолютно неочаквана за мен – и може би затова ми върна вярата в добрия стар Джони.

fantastic-animals-2-review-img6-20181119

Другата прекрасна изненада беше Джъд Лоу в образа на Дъмбълдор. Добре известен майстор на превъплъщенията, Лоу винаги е желан избор като актьор, но здравословният скептицизъм е оправдан, особено при амбиция за влизане в кожата на младия Дъмбълдор. За моя радост (и сигурна съм – за удоволствие на всички зрители) резултатът е страхотен – Джъд Лоу влиза в ролята на спокоен, сигурен, силен и здраво стъпил на земята магьосник така естествено, сякаш не е имало необходимост да се подготвя за този образ, а той му пасва (буквално) като ръкавица. И отношенията с любимия му ученик Нют, и далечната, неразрушима връзка от младежките години с Гриндевалд, и контакта с представителите на властта са представени с такава лекота, че нямам търпение да видя как ще се трансформира мъдростта на познатия всеобщ любимец в следващите части от бъдещата история на Роулинг.

fantastic-animals-2-review-img7-20181119

Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд” ми поднесе приятни изненади – филмът е страхотно фентъзи приключенско забавление, ала заедно с минималните, но все пак неизбежни забележки, той притежава и един сериозен недостатък: съвсем не е ясно за кого е предназначена тази история. Оставаме настрана лудите фенове от различни поколения, които са израснали с Хари Потър (те надали са онези милиони, които биха очаквали авторите на филма), и повечето от които няма да се поколебаят дали да отидат на кино – на основната част почитатели – децата не е разрешено да видят филма, защото в Щатите ограничението му е PG-13 (заради някои епизоди с фентъзи-екшън), а у нас – за зрители над 12-годишна възраст. Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против мрачния тон и неизбежните детайли със зли магии, но подобни рестрикции само биха провокирали нелегалното търсене на филма. И макар приходите от първия му уикенд на екран в САЩ да са малко над 62 милиона долара, а глобалните резултати да възлизат на над 253 милиона долара, на сутрешната съботна прожекция в едно от софийските кина аз гледах филма почти сама – освен мен в залата имаше едно дете с двама възрастни. Някак си спомням, че не така стояха нещата с историите за Хари Потър… И макар да съм сигурна, че Warner Bros. няма да се откажат от планираните продължения, би било жалко, ако популярността им отмре. До момента Роулинг и Йейтс се справят отлично – важното е и публиката да се окаже на същото мнение!

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2018-11-19 at 18:24

    Може тези дни да му дам шанс, както обича да казва Master Узи. Първата част ми беше прилична, но не е гледах на кино

    Отговор

  • X-Force
    2018-11-19 at 18:57

    СПОЙЛЕРИ!!

    Много съм раздвоен относно филма – от една страна е добро продължение и съм съглсен с всичко, което Светли спомена за историята, сценографията, персонажите (актьорска игра) и интересните същества. От друга страна обаче бях изключително разочарован от решението на Роулинг за смяната на бебатата. Това беше толкова нелепо и необосновано, че направо ме вбеси и имах чувството, че гледам епизод 509348340 от „Дързост и Красота“. Приятелите, с които го гледах им хареса и нямаха проблем с това, но за мен лично беше Роулинг at it’s worst. Не го очаквах от нея. Другото, с което не съм съгласен в ревюто е, че точно отварящата сцена с колесниците беше ужасно заснета – прекалено много jump cuts, смесица от ужасен монтаж и CGI в мрака, пресечени със светкавици и дъжд. Просто ужасно за гледане! Йейтс се справя супер с всичко до момента, но точно тази сцена беше ужасно заснета… Проблемът в този филм е, че са ни представени ПРЕКАЛЕНО много нови герои, които сигурно ще изиграят по-важна роля в продълженията, но поради тяхното включване на много моменти филма драгваше значително и темпото варираше от мудно до средно. Съвсем спокойно можеха да запазят 1-2 героя за следващ филм и да се концентрират над Дъмбълдор и Гринделвалд. Като цяло това са ми забележките, иначе отново казвам – добро продължение! Препоръчвам да се гледа на кино и чакаме следващия с нетърпение. Оценка на първо гледане – 7/10

    Отговор

Коментирайте