Бохемска рапсодия / Bohemian Rhapsody

 

45385989_398289830709072_7075027698883493888_n

„Душата ми рисува като криле на пеперуда,
приказки за вчера – ще растат и няма да умрат,
аз мога да летя.. мои приятели.“
Фреди Меркюри

Ноември 1991 г. Мой ранен детски спомен. Бил съм 4 и нещо годишно момченце. Вкъщи всички бяха тъжни, вперили погледи в телевизора. Дори баща ми плачеше, а за мен тогава това беше огромно откритие. Казали са ми нещо от сорта: „един много добър и специален човек отиде на небето“. След това пуснаха на видеото една пиратска касетка със записи от MTV и VH1. Гледахме клипове и концерти на Queen и ми разказваха за тях. Оттогава са минали 27 години, а аз още помня онази вечер. Запознаха ме с Queen в нощта, в която Фреди Меркюри стана безсмъртен.

Развих специално отношение към човека, за когото дори баща ми плачеше. Започнах сам да си пускам касетката, да превъртам любимите си песни и накрая я изтърках от въртене. Този причудлив пеещ човек ми беше адски интересен. Не разбирах за какво пее, но ми харесваше.

Когато преди години за първи път се заговори за биографичен филм посветен на Queen наострих слух. Обичам този жанр. Още повече го обичам, когато става дума за личности на които се възхищавам и уважавам. Но този тип кино е сложна материя. Още по-сложна става, когато става дума за легенди от музикалния свят, а добавим ли името Queen сложността се покачва на N-та степен.

bohemian-rhapsody-queen-02-20181104

Въпросът кои режисьори и актьори ще се справят най-добре със задачата е неизбежен. Веднага се сещам за няколко добри образци: „What’s Love Got to Do With It?”, в който Анджела Басет извървя трудния път на Тина Търнър, „Рей” с Джейми Фокс, „The Doors” с Вал Килмър под режисурата на Оливър Стоун, „Walk the Line” за Джони Кеш и Джун Картър, „I’m Not There” с цялата плеяда от звезди изиграли Боб Дилън… и още и още. Изброените филми се превърнаха в любими класики на публиката, а на някои от тях критиката присъжда и много отличия.

А сега да разнищим какъв е случая на „Бохемска рапсодия“ („Bohemian Rhapsody”). Ще започна по-отдалеч със Саша Барон Коен и първоначалната идея като какъв филм е бил замислян „Рапсодията„, за да си отговорим на въпросите какви са и на какво се дължат генералните проблеми на филма.

Накратко историята е следната: преди десетина години Саша Барон Коен и създателя на „The Crown” Питър Морган, започват проект за Queen и емблематичното им изпълнение Live Aid на Уембли от лятото на 1985-а г. Коен опитва да привлече Дейвид Финчър за режисьор, след това Том Хупър („Речта на краля”), докато Стивън Фриърс („Кралицата”) изявил желание да режисира. Комбинацията Коен – Фриърс допаднала на Sony и те били готови да дадат зелена светлина на идеята им. Фриърс споделя:

„Саша искаше да направи един много скандален филм, който бих предположил, че Фреди Меркюри щеше да одобри. Извратен от гледна точка на своята хомосексуалност и скандален от гледна точка на безкрайни голи сцени. Саша обичаше всичко това.“

Двамата срещат отпор в членовете на Queen Брайън Мей и Роджър Тейлър. Фриърс добавя: „Членовете на Queen походиха с известна доза предпазливост що се отнася до визията на Коен. Опасенията им бяха свързани с това, че няма да се представи легендата за Меркюри по начина, по който те желаят. Коен беше напълно отдаден на идеята да направи биографичен филм “gritty R-rated tell-all“. И както разбираме това чисто и просто означава цензура.

След като разбира, че няма да получи сценария, който желае Коен напуска проекта последван от Фриърс. Брайън Сингър сяда на режисьорското място, впоследствие е уволнен и заменен от Декстър Флечър. Дотук имаме два сигнала за опасност – сценарият и Брайън Сингър (чийто единствен наистина добър филм „The Usual Suspects“ е от преди 20 години, останалото е комикси).

bohemian-rhapsody-20181104

Ноември 2018 г.  27 години по-късно. Аз съм в киното, а ръцете ми се потят от вълнение. Осветлението в залата плавно се обира. Интрото на 20th Century Fox звучи стил Queen. В първата сцена виждаме Фреди в гръб преди да излезе на Live Aid. Публиката скандира мощно. Краката ми се подкосяват. И флашбек. Лентата се връща назад и виждаме младия студент по изкуство Фарук Булсара, който работи на летище Heathrow. Запознава ни със семейството му и първата среща с останалите членове на Queen.

Не ти трябва много време да разбереш, че опасенията ти са били верни. Сценарият препуска и не дава възможност повечето от нещата да се случат наистина на екрана, а са по-скоро сервирани или загатнати, но не и развити. Същото важи и за повечето от персонажите, които са по-скоро щрихирани, отколкото пълнокръвни. За още по-голямо съжаление сценария не предлага и нищо ново. „Най-любопитното“ е, че с цел по-голям драматизъм филмът манипулира зрителя – хронологически невярно е, че Фреди разбира за болестта си преди концерта Live Aid. Фреди е диагностициран две години по-късно. С този си опит сценаристът Антъни МакКартън използва болестта като мотивация Фреди да се сбогува със сцената и бандата. Обаче съдба като тази на членовете на Queen няма нужда от доизмисляне. Изпълнението на Live Aid служи като рамка на целия (поразкъсан) разказ и се оказва най-добре работещото нещо.

Вече споменах творческите различия между Саша Барон Коен и членовете на Queen Брайън Мей и Роджър Тейлър, които са главни консултанти на „Бохемска рапсодия„. Несъмнено тяхното участие е допринесло за прикриването на по-тъмните аспекти от заветът на Queen. Ако очаквате да видите нещо скандално, което да възмути най-върлите пуритани, сгрешили сте. Сексът, сексуалността и похотта, които са неизменна част от личността на Меркюри, са толкова завоалирани и укротени в PG-13. Може би идеята да играят safety e, че това ще донесе повече пари на 20th Century Fox. От друга страна участието на Мей и Тейлър има и своя плюс като подобрява музикалната автентичност на филма (записите в студио и раждането на шедьовъра „Bohemian Rhapsody”). Залагат на rock ‘n’ roll забавление, вместо на дълбочина. Танто за кукуригу.

bohemian-rhapsody-queen-03-20181104

Следва да разгледам актьорския ансамбъл във възходящ ред:

Майк Майърс е Сам Уейн Кембъл – изпълнителният директор на EMI, който отказва да пусне 6 минутната „Bohemian Rhapsody” като пилотен сингъл, защото никой няма да изтърпи „такова нещо“ до края. Присъствието му е глуповато гротескно, дори бутафорно, с един-два единствени сполучливи момента. Най-точното определение за представянето му е карикатура. Грешен ход. Ролята на мениджъра на Queen Джон Рийд е поверена на Ейдън Гилън, в когото много лесно ще припознаете лукавостта на Питър Бейлиш – Литълфингър („Игра на тронове„).

Алън Лейк e Пол Прентър – мениджър и дългогодишен партньор на Фреди, който е представен като еднопланов злодей, който го подстрекава да напусне Queen и да тръгне по греховните пътища на удоволствието. Клише. Ролите на членовете на Queen са разпределени между Бен Харди (Роджър Тейлър), Гуилин Лий (Брайън Мей) и Джоузеф Мазело (Джон Дийкън). Никой от тях не представен така, че да излезе от зоната си на комфорт. Удобно и прилично. Защо ли?

Ако досега говорих за всичките съществени пропадания на „Бохемска рапсодия„, то идва ред на гвоздея на програмата, чието име умишлено не споменавах досега – Рами Малек! Момчето, което стана любимец на широката публика с изпълнението си на хакерът социопат Елиът Андерсън от „Mr. Robot“, влиза безпогрешно в кожата на краля на рока Фреди Меркюри.

реми малек като фреди меркюри

Въпреки проблемите на сценарият, който стои на повърхността, пълнокръвното му присъствие увлича до такава степен, че на моменти сантименталните ситуации, в които е поставен той, се превръщат във фон, докато се опитваш да попиеш всяка негова дума и жест.

Рами Малек успешно извървява еволюцията на Фреди и преминава през многобройните му метаморфози: от срамежливия и неугледен Фарук, в чието семейство има много недоизказани неща, през първите му неловки опити на сцена до моментът, в който той се превръща в това, за което цял живот е вярвал, че е роден – звезда. Голям принос за изключителната му визия имат Джулиан Дей (костюми) и Жан Сеуел (грим и прически) – те го преобразяват като хипи, пресъздават помпозните му кралски костюми и оформят емблематичния му мустак от периода, в който e повлиян от BDSM стила и кожените дрехи характерни за клубната гей сцена по онова време – период съпроводен с наркотици и безразсъдни one-night stand приключения.

queen

Ето този праг не прекрачва „Бохемска рапсодия„. Вратата на спалнята на Фреди остава затворена с надпис „Моля, не безпокойте“. Единствено копнеещият поглед на Малек предполага сексуалните му апетити. Тук отново ще спомена Саша Барон Коен, за когото много хора говорят, че е по-добрия избор за ролята на Фреди. Аз лично вече се дразня на тези изказвания. Коен неминуемо е идеален за един суров, скандален и безкомпромисен поглед върху живота на Фреди, но „Бохемска рапсодия“ както вече стана ясно не е този филм. Рами Малек от своя страна филтрира през себе си една специфична уязвимост, ранимост и болезнена невинност, която в Коен не съм виждал досега. В тези моменти Малек е най-интересен за изучаване, защото никой от нас не е виждал реално Фреди в тези ситуации на самота и отчаяние. В погледът на човека извоювал си всичко на този свят, се чете самота и изгубеност. Гледайки, се сетих за един любим цитат: „Единственото, което ти пречи да си щастлив, е убеждението, че си сам на този свят..”

В сцените, в които Фреди е обкръжен от другите членове на бандата спойката липсва. Той е там, а тях ги няма. Те са щрих. Единственият му достоен партньор е неговата годеница Мери Остин (Люси Бойнтън) – помежду им тече електричество, има интимност, а паузите и тишината говорят вместо тях.

bohemian-rhapsody-01-20181104

Връщам се на кулминационната сцена – благотворителния концерт Live Aid от 1985 г. Това е близо 15 минутна сцена, в която ти се ще да станеш на крака в киносалона. На сцената са Фреди, Роджър, Брайън и Джон. Над тях е откритото небе. Пред тях е многохилядната публика, която пее с цяло гърло. Случва се нещо метафизично. Фреди жонглира с публиката – той запява нещо, те повтарят. Неговият край е близо, а всеки изпят тон е крачка към безсмъртието му. Макар това да е сценарна манипулация, тя сработва. Финалът е силно емоционален и въздействащ.

bohemian-rhapsody-queen-01-20181104

Надявам се един ден да се роди филм, който да отговаря на величието на Queen. Слоганът му да бъде  I will rock you” и да го изпълнява. Самият Фреди е казал: Прекаляването е част от природата ми. Обикновеността е болест. Силно се нуждая от усещането за опасност и вълнение. Никога не се боя да рискувам“. Дано се намерят хората, който да създадат необходимия рисков филм.

Бохемска рапсодия“ е като бърз пробег между избрани факти и събития и не се извисява до висотите на легендарната банда. Не е филмът, който Queen заслужават. Не е и филмът, който Рами Малек заслужава. Въпреки това се надявам името му да влезе в сезона на големите награди, защото той прави филма гледаем. Защото той прави превъплъщение, което задължително трябва да се види.

Изпитвате ли носталгия към онези времена, когато музиката е била смела и по-непримирима от днешната? Нека сметнем актът на гледане на този филм като отдаване на почит към едни велики творци. Попейте в киното и ще видите, че след излизането си оттам ще продължите.. с дни. 😉

I’ve fallen in love. I’ve fallen in love for the first time and this time I know it’s for real..

коментари
 
Отговорете »

 
  • милен
    2018-11-04 at 18:18

    Страхотно ревю! Браво!!!

    Отговор

  • Jerome
    2018-11-04 at 22:26

    Наистина фантастично ревю. Филмът беше повече спектакъл, отколкото драма. Признавам, че жестоко завладя публиката (включително мен), но се надявам, че след време ще видим нещо по-сурово и не толкова захаросано.

    Отговор

  • Shanomen
    2018-11-04 at 23:33

    Средна работа е филмът, крепи се всъщност от музиката на Куин и онзи феноменален Live Aid. Малек влиза добре в образа, на моменти си се вижда отдалеч, че не е Меркюри, но има сполучливи кадъра и се опитва да го имитира. За жалост филмът не е това, което всички очакваха и не демонстрира напълно животът на най-великият фронтмен. Струва ми се, че сценаристите и режисьорът са отворили страницата в уикипедия и са почнали да заснемат нещата като четат историите там с едно изречение…
    А този трик, всъщност е по-скоро помия, отврат, гавра, да засилят мотивацията на героя като разбира преди концерта, че е болен… Ами моля ви се възможно ли е такава гавра наистина, Бийч ако верно е изтърсил такава глупост и е накарал Мей и Тейлър да одобрят това (съмнява ме да са имали двамата голяма роля във филма, най-много да са ги питали харесвате ли този да играе членовете на групата, но откъм сюжета нула) ще се превърне в най-големият бритиш хомосекшуъл след Майк Райли…
    Поне сега ми е интересно да чуя коментарите на останалите членове на Куин относно това вмятане във филма :)
    „Светът не заслужаваше Фреди, затова ни го отне…“

    https://www.youtube.com/watch?v=_gAhvNCGK0s

    Отговор

  • Калоян
    2018-11-05 at 02:00

    Още при започване на проекта на всички е трябвало да стане ясно, че ще има много подводни камъни. Няма как да се представи историята на най-великия фронтмен в рамките на един филм лично мое мнение.
    От зрителска гледна точка филма е добър има си свойте косури, но става. Добре заснети сцени особено от концертните части на филма, добра гримьорска работа, сценичните костюми, липсинг тренировките(слава богу не са решики да изпълнява песните той като Вал Килмар в The Doors ), добро изпълнение на Рами Малек на моменти е успял да хване характерните мимики и движения на ФРЕДИ. Непрекъснато се спеколираже с какъв рейтинг да сложат на филма. На всички е ясно, че Мей и Тейлар няма по никакъв начин да развалят ореола който е създаден около ФРЕДИ. Така може да заведеш преспокойно детето си и да го запознаеш с една от най-великите групи. Вместо да гледа някоя тъпа анимация. Отново се връщам на рейтинга няма как във филма да се покаже това което на някои хора им се искаше да видят относно скандала в живота му понеже както се казва: Каквото се е случило във Вегас си остава във Вегас в случая Мюнхен. Мен лично ме разочарова исках най-вече да видя самите отношения в групата как са се сработвали като личните, личните им съдби, работата им с мениджари и продуценти, връската им с популярни знаменитости и личности с който са работели. Учили са се от някой от тях, но в този филм направо бяха заличени от историята на групата.
    Аз станах фен на групата почти на същата възраст и по същото време като автора на статията. Това ми е любимата група от как се помня и ще си остане. От фенска гледна точка филма не проследява историята на бандата точно има много неточности в сюжета и релните събитя случили се в действителност. Като се започне от самото начала запознанството на ФРЕДИ с Мей и Роджър. Tим Стафъл не напуска групата Smile и ФРЕДИ идва на негово място. Стафъл води в групата Фреди и след това напуска. Браян запознава Мери и ФРЕДИ а не както е предтавено. А най-голямата глупоста беше при записите на We Will Rock You кадето ФРЕДИ е с характерния си мустак само, че при записа на песента през 1977 и излизането на албума News of the World ФРЕДИ е без мустака той си го пуска в началото на 80-те. Има и други сванахте идеята. Много добрата работа на актьорите с музикалните инстументи на моменти найстина заблуждават, че найстина свирят. Финалния 15 минутен сет е най-силното във филма. Като излизаш от кино имаш чувството, че си бил на техен концерт.
    В заключение ще кажа, че филма става не е шедьовър на 7-то изкуство, но става. Със сигурност исках да видя по друг начин историята на групата. Но и с това ще се задоволим. Както казах, в началото проекта си беше осеян с подводни камани и както и да беше заснет все нещо щеше да му куца.

    https://www.youtube.com/watch?v=f8usNj4x9NA

    Отговор

    • Светлана Георгиева
      2018-11-16 at 00:04

      Калоян, БЛАГОДАРЯ! Изключително компетентно и точно ревю! Изказахте с думи това, което почувствах по време на филма!


  • UZUMAKI
    2018-11-06 at 18:21

    Tвърде диагонален, средняшки и лишен от емоция филм. Като изключим финалните 15 мин., останалото е safe mode генерика. Малек е окей на места, но на други ми стоеше повече като имитация и трудно му вярвах, че е Фреди. 6/10.

    Отговор

  • Касабов
    2018-11-06 at 18:26

    безразличен ме остави филмът, но това ревю го прави мармалад и честно казано се радвам.:D не е гот да се стимулират повърхностни опити

    ttps://pitchfork.com/thepitch/bohemian-rhapsody-review-basically-queens-wikipedia-entry-as-a-biopic/?fbclid=IwAR1jBvlGQ7eT1z3Ybw6rsQyQJZMrH80f9k7p9tDg-u1k8CgpLRA8xOGVNTw

    Отговор

  • SkyT'Hunter
    2018-11-06 at 21:42

    Фреди Меркери е неподражаем. Все едно някой да опита да влезе в образа на Майкъл Джексън. Иначе усещането, че си бил на концерт си го има!
    П.П. В момента съм на истински концерт на Енрике Иглесиас, но още не се е появил. Закъснява вече 44 мин!

    Отговор

    • X-Force
      2018-11-06 at 23:13

      Сигурно, защото наш’те българки му взимат акъла в съблекалнята 😀


  • Борислав
    2018-11-07 at 19:04

    Прочетох това „ревю“ само за да си сверя часовника откъм фактология как е бил създаден филма и избор на екипи. Снощи гледахме филма и ми беше любопитно. Да, разбрах което исках..
    Колкото до жалките критични опити на въпросния „журналист“ е по-добре да замълча защото ще изляза от рамките на добрия тон. Единственото вярно нещо е настроението , което навява тази критика – филмът е шоу мюзикъл без никаква дълбочина, но става за гледане докато си изядеш пуканките. Аз лично този филм не мога да го разкажа, а само бегло да но опиша – това говори за качествата му като цяло.
    А на горкия критик с по-горната си статия ще кажа само да намали просташките си ни в клин, ни в ръкав английски вметки и чуждици! Ако си мисли, че така ще придаде по-голяма тежестит на текста си е просто плиткоумник. Речника му също е потресаващ , а и явно не знае значението на някои думи защото ги ползва напълно погрешно.

    Отговор

  • 2018-11-08 at 09:44

    Това е филмът на 2018 г.
    Поздравления за ревюто!

    „Бохемска рапсодия“ успява да събере в кошницата си големите топки: да предаде чувствено светът на Меркюри, да покаже през чиста призма сложните човешки чувства и да превърне зрителите в шампиони. В краят на тунела краката кръвообагрени от парчетата счупени огледала са непотребни, литваш, а преди да „кипнеш“ от любов, за един кратък миг разбираш значението на „2+2=5“.

    Ее-о 😉

    Отговор

  • pavel717
    2018-11-08 at 13:51

    Имам някакви спомени, че този концерт го излъчваха по телевизията…
    но може и да греша…

    Отговор

  • Калоян
    2018-11-09 at 01:42

    Понеже Queen са ми слабост ще отбележа още няколко неща който щяха да са доста интересни на зриталя. Като това защо не показаха и разказаха за създаването на песента на която е и кръстен филма. Дадоха някакви размятащи се листа и някаква изоставно студио. А истината е, че ФРЕДИ я започва още 1968 година и не се пръква просто така. Не е с безмислен текст както си мислят някой.
    Скарамуш не е просто словосъчетание, а герой от 17 век, в известния уличен театър по това време – Комедия дел арте. Това е палячо, който винаги прави нещата, за да излезе на далавера от определена ситуация за сметка на някой друг.
    Бисмилах/басмала също не е безсмислица, това е изразът, който мюсюлманите използват, когато искат да кажат: Благодат. Това означава: в името на Алах и се използва преди всяка глава в корана, без 9-та.Което беше загатнат във филма, но не и обяснено. Да много голяма част от създаването и остава неразкрита и завинаги си отива с ФРЕДИ.
    Един много любопитен факт ФРЕДИ като записват песента свири на същото пияно на което Макартни записва Hey Jude. Нищо не се спомена и за клипа който последва песента който наложи революция при издаването на сингли да бъдат съпроводени задължително със видео клип. Който всъщност те правят за Top of the Pops, тъй като не искат да отидат и да я изпеят..

    Отговор

  • d4
    2018-11-09 at 02:14

    Категорично не съм съгласен с Борислав по-горе.
    Ревюто е класа, дори много добро!

    Отговор

  • 2018-11-09 at 09:10

    Много ми хареса филмът,оставя те без дъх от начало докрай. КУЙН са велики,легенди.
    Музиката им ще се слуша и от идните поколения,защото е истинска и вечна,класиката никога не остарява.
    Впечатлена съм,и много доволна от продукцията.

    Отговор

  • Пламен
    2018-11-09 at 10:25

    Гледах снощи филма и на мен също ми хареса. А финалът с концерта Live Aid те кара да се почувстваш все едно си на стадиона заедно със 100 000 зрители. Филмът трябва задължително да се гледа в кино, защото в къщи няма как да се усети емоцията от концертите.

    Отговор

  • Фен
    2018-11-09 at 14:37

    Страхотно ревю!

    Отговор

  • Станислав
    2018-11-10 at 02:33

    ей ама как само акъли в тоя интернет само професори ама то кино критици ма то от всичко разбират критикуват групи режисьори музиканти … трагедия аз ще гледам филма другата седмица и не ми трябва да гледам филма за да кажа че вече го харесвам защото харесвам групата и музиканта и не ме интересува какво с кого кога къде ……… и не искам да гледам филм за това как пък писалия ревюто не направи филма за да гледаме един истински филм

    Отговор

    • Riddick
      2018-11-12 at 10:06

      Може би най-дългото и лишено от смисъл изречение……евър


  • Velociraptor
    2018-11-10 at 02:54

    Филмът е прекрасен, гледахме го цялото семейство днес.

    Отговор

  • Фреди
    2018-11-10 at 06:55

    Ревюто е хаотично,противоречиво,с излишна не-сполучлива посредтвена,и вменяваща тежест.
    Филмът е завладяващ,и най вече вълнуващ.
    На който му се гледа порно и оргии, да намери друг начин да си задоволи нагона. Този филм ще заслужи всичките класации и награди, фактите вече говорят. Скоро друг такъв филм не е имал такава гледаемост и печалби. А пък критиците съжаляват че нямат матерял за онаниране… е жалко!!!

    Отговор

  • 2018-11-10 at 15:22

    Изгледах филма согромно удоволствие. Радвах се като малко хлапе на гения на Фреди. Да, сценарият е манипулативен, но на мен това не ми беше проблем, а дори допринесе за удоволствието от филма. Нямах особена нужда да гледам сексуалните аспекти от живота на Фреди Меркюри, нямах и нужда да бъда част от спалнята му. Исках да видя точно това. Великолепието на един уникален изпълнител, страхотен творец и геният на една група, която достига небесата. На мен филмът ми хареса много. Слушам с удоволствие музиката на Queen и винаги си мисля „За съжаление един велик човек напусна този свят, а колко много можеше да ни даде още!“. Никога не съм имал нуждата да зная какво се случва в покоите му или да зная колко наркотици е изшмъркал. Това е филм, чрез който публиката да види израстването на една икона, а не филм, който да го скандализира и покаже колко нищо човешко не му е чуждо. За мен и според мен, такова оголване би било непристойно и неуважително. Би сринало визията на вличието на персоната, която познаваме като Фреди Меркюри. За мен бе удоволствие да видя този филм, защото ми даде точно това, което исках и което ми е достатъчно като зрител и почитател на групата. Нима е необходимо да видим свирките, които е правил или колко мъже са достигнали до задника му? Поне аз изобщо нямам нужда от това! Срахотно ревю, но, поне аз, не съм съгласен с гледната точка на Венци.

    Отговор

    • Венцислав
      2018-11-10 at 17:34

      Не ме разбирайте погрешно. Не става дума за свирки и секс. Фреди Меркюри е бил много чувствителен човек. Изгубен също. Всяко нещо, което е изживявал, дали любов или разочарование, е рефлектирало в музиката му и изборите, които е правил.. Което е довело и до този тъжен край. Ако имахме такъв филм, който да показва реално пътят на съдбата му, повярвайте, никой нямаше да съжалява. Щяхме да усетим с още по-голяма сила неговата музика. Харесвам и сегашния филм. Той е лъскав холивудски и предназначен да носи много настроение и много пари. Няма лошо.


  • Чубака
    2018-11-10 at 19:11

    Филмът е много повече от „лъскав холивудски, да носи пари“. Той печели зрителите, защото е много прецизен в изграждането на пълнокръвни моменти и съдържателни персонажи, без да се впуска в излишни обяснения. Има достатъчно информация за „попиване“ стига да притежаваш емоционална интелигентност.

    Отговор

  • 2018-11-10 at 21:40

    Венци, докато гледах филма успях да усетя много от емоцията и изтънчеността на Фреди и групата. Проличаха си обърканост, осъзнаване, сила на духа, вяра, личностно падение, отрицание, примирение за части от секундата и най-важното – какви яки топки е имал този човек, а не просто мрънкач който групата да дърпа. Видях лидерът Фреди, видях и самонадеяния Фреди. Нима не се видя самотата му, представена чрез самотната светеща лампа и угасващата усмивка? Нима не се прочете в погледа му „Хей, аз ще намеря утеха във всички, които ме заобикалят и ще се обградя от секс,купони и наркотици, криейки се сред тях!“? Нима не се видя вярата и желанието да има някой до себе си, който да върви заедно с него и да го подкрепя, да бъде любовник и спътник в лицето на Пол? Именно там си пролича и откритостта му, търсенето и желанието да се довери на някой. Разбира се, това е според мен и това, което усетих и видях от филма. Не налагам мнението си. В моите очи, филмът беше много повече от описаното в ревюто и поради тази причина не съм съгласен с гледната ти точка, а определено не е и само „лъскав и холивудски“. Да, нормално е да искат да донесе приходи, все пак не е безплатен обяд. :)

    Отговор

  • 2018-11-11 at 00:03

    Хайде! 200 милиона за първа седмица. В топ 150 на imdb влезна с 8.4/10, а тази седмица се очакват още по-високи приходи и оценки. Критиците с непродуханите уши подцениха публиката. За радост съществува viva voce.

    Отговор

  • rockfan
    2018-11-11 at 20:14

    Най- после и аз намерих време да изгледам филма. На мен лично определено ми хареса. Вярно е, че не всичко е обхванато достатъчно подробно и някои моменти от историята на групата са попретупани, ама няма как в двучасов филм да се обхване толкова богата и интересна кариера, каквато е тази на Куин. Мисля си, че ако например бяха направили два филма щеше да бъде по- добре (а и от чисто фенска гледна точка щеше да си го има този приятен момент на очакването- например единия филм си излиза сега, през ноември, а продължението през 2019-а, пак по това време). Даже можеха да направят двете части според периодите обхващащи двете десетилетия активна дейност на групата(нещо като “Greatest hits I” и “Greatest hits II” 😉 само, че на филм). Това разбира се са си мои ня’кви фенски теории- не съм аз режисьора ,така че ми остава само да давам ъкъл :) . Друго- според мен по- добре, че не участва Саша Бърън Коен в ролята на Меркюри. С тези идеи, които е имал (да наблегне на безкрайните голотии и скандалност)- прекалено много жълтения щеше да лъха от филма. Честно казано не ми се гледат на филм някакви изцепки повече подходящи за вестници като “Уикенд” или “България днес”. А и в самия филм беше достатъчно добре загатната ексцентричната, хедонистична природа на Фреди, както и моментите с бисексуалността му (все пак на два пъти го показаха в близък план как се целува с друг мъж). Който иска повече и по- хард моменти- регистрира се в “Замунда”, каталог “ХХХ”, категория “гей- порно” (или всякакво друго –според личните си предпочитания :) ) и черпи с пълни шепи 😉 … “Бохемска рапсодия” си е преди всичко музикален филм и за мен лично е плюс, че не залитнаха в посока на търсене на евтина “сензационност” и “шокиране” на зрителя. Та, такива ми ти работи. Айде стига съм философствал и накрая- поздрав за всички истински фенове (какъвто съм и аз) с ей тази класика на късните Куин :)https://youtu.be/dNvzJ_dBHfQ

    Отговор

    • Светлана Георгиева
      2018-11-16 at 00:26

      Прочитайки всички ревюта, започнах да си мисля, че нещо не съм у ред! Вие облякохте в думи моите чувства и мисли! Благодаря!


    • Rockfan
      2018-11-16 at 12:32

      За нищо :) . Всъщност и аз преди да отида до киното прочетох някои ревюта, които не бяха никак благосклонни към филма. Това обаче не ми повлия и даже максимално се изкефих на „Рапсодия“-та (вече мина почти седмица и в главата ми още се въртят някои от песните вътре :) )…


  • Христо
    2018-11-11 at 21:18

    Много сте зле, Дами и Господа. „Критици“ големи сте, няма що. Толкова сте се взели на сериозно, че сте направо смешни.Пишете в световно НЕизвестен сайт и добре, че е така. Имате високи очаквания, защото много от вас са „истински фенове“, но на абсолютно на никой не му дреме за дребните детайли, които са толкова важни за вас – филмът е супер. За тези, кото не са „истински фенове“ на Queen ще споделя, че филмът е страхотен и си струва всяка минута. Важно е чувството, с което излизаш от салона, а не какво пишат шепа псевдо критици.

    Отговор

    • 2018-11-13 at 00:00

      Всъщност ние сме гостите тук и четем техните ревюта, а по-долу може, в рамките на добрия тон разбира се, да си изразим мнението за това, което са написали. Склонен съм да вярвам, че хората в този сайт разбират повече от кинематография от мен и теб (да речем), а това, че не сме съгласни с гледната точка, не значи, че те са „зле“, че са „смешни“ и т.н. Това, че мен и теб филмът ни е изкефил много, не задължава и ревюиращите в сайта да са на нашето мнение. Остани с добро, пичага и всичко най-най. Нека Силата биде с теб! 😉 \m/


    • 2018-11-13 at 02:45

      По-добре е да се дава, отколкото да се взима. Рей Фостър и критиците сгрешиха през 1975-та и днес критиците сгрешиха за филма. Уникално!


    • Светлана Георгиева
      2018-11-16 at 00:27

      Благодаря!


  • 2018-11-13 at 02:27

    Attention: Spoilers ahead.

    Филмът е страхотен и много неща работят супер правилно. Чисто кинаджийски си е постижение за това, което е.

    Впечатляващо е темпото на визуалния разказ. Сцените са супер бързи и са се опитали да са максимално ефективни, което е довело до някои опростявания, но все пак работят и са чувствени. Това работи и добре с няколкото главни емоции/тревоги/конфликти на Фред, които са поставени много точно отново и са морално издържани, въпреки, че има хронологични разминавания с реалния живот, всичко е в името на добрата драматургия. Монтажът работи с душевните състояния на Фред, поетиката от текста на Рапсодията.. окото в началото, сините очи погълнали цялото небе в края, и са събрали 3 филма в 2 часа. Плюят го хора без кредити в imdb. Като цяло стъпалата на драматургията са вътрешните състояния на Фред, затова е нужно да си емпатичен, за да те „държи“, иначе чисто драматургично увисва по 1 време. Не съм гледал филм, който да успее да „вкара“ толкова обемно съдържание в 2 часа и от погледа на препродукцията, това си е адската работа и изчисления. Оттам и цялостната визуална естетика е стилизирана ( dollies, летящи „прониквания“ ), за да е адекватна на този див „галоп“.

    Има една дузина моменти, които са буквално половин секунда или 1/3 секунда с погледи, подаване на наркотик, трепване на устни, ръбове на клепачи или други микроекспресии по лицето на Фреди и са точно в целта като режисура/актинг, което е похвално и си е доста трудно да се отсеят правилните моменти, за да се разкаже точно тази история за 3 филма в 2 часа.

    Newton Thomas Sigel ( Drive, The Usual Suspects ) заслужава да се отбележи. Осветлението на една дузина кадри е върховно, въпреки че откъм техническа гледна точка се постига не чак толкова трудно, но изглежда вълшебно – сцената, когато Фреди предлага брак на Мери – меката плътна светлина. Цялата хореография на камерата е „anywhere the wind blows“. Но това е и работа на режисьора, да избере кога да си използва близките кадри също – екстремният близък за секунда с очите на Фред по време на LiveAid. Браво.

    Това с надписът на тоалетната и тираджията беше прекалено буквално и там може да се оправя тайминга на cut-овете още.

    Тонът на филма е изненадващо хомогенен през цялото време… като това „чистичко“ и минималистично „тесто“ е най-доброто решение за този филм и говори за сериозността на продукцията и трудът, който е положен от екипа, да направиш пг13 филм е изключително трудно и са се справили превъзходно – сценарият е отсял най-важното, режисурата на терен е задържала контрола върху изпълненията – едно навлизане в 50см-овото пространство с ръка/рамо и загасяне на цигара на см от лицето на Фред, при което Фреди гледа леко настрани без да се мести като котка.. тези малки детайли работят страхотно. Да, Рами е супер добър, но да го контролираш и да регистрираш точните състояния, както и на останалите актьори, повествованието главно разчита на емоция, очи, дори има и събтекст на моменти – горчилката от вината и огромната му любов към Мери, когато казва „Because it’s true.“ И тоя филм с право ще счупи всички рекорди за 2018г.

    Отговор

  • Milbo
    2018-11-13 at 02:27

    Неска гледам го – ще обадя ….

    Отговор

  • Rockfan
    2018-11-13 at 11:02

    Само едно бързо включване относно рекордите. Та, според добрата, стара Уикипедия филма от премиерата си до 11-и ноември срещу вложени 55 милиона долара е спечелил 286 милиона, което автоматично го превръща в „най- печелившата музикална биография на всички времена“. Мдаааа, намирисва ми на „Оскар“-и :)

    Отговор

  • Basilius
    2018-11-14 at 09:22

    Има доста малки детайли във филма, които е възможно да се пропуснат. Когато Фреди се насочва към стълбите зад сцената на LiveAid виждаме встрани Боно с U2. Когато говори по телефона навръх рождения си ден, майката говори как като дете е слушал Little Richard. В първата сцена от домът на Фреди по ТВ се вижда Франки Хауърд. Днес ще го гледаме за втори път и само в обедните прожекции има свободни места. Силен и добре реализиран филм, препоръчителен за ценителите на качествено кино.

    Отговор

Коментирайте