Изминаха точно 40 години откакто великия Джон Карпентър направи фурор в кино индустрията с нискобюджетния „Хелоуин“, давайки началото на една от най-дългите и известни поредици в хорър жанра. Благодарение на този незаивисим филм днес всеки знае кой е Майкъл Майърс, а бялата маска, съчетана с мръсен комбинезон и огромен кухненски нож се превърнаха в поп-културен феномен, който се вижда и разпознава навсякъде.

Да пиша подробно за всяка част от поредицата, за налудничавите посоки, в които историята поема, за няколкото рибуут-а, за множеството (неуспешни?) опита да се обясни origin-а на Майкъл, както и да обяснявам за нелинеарната история на главната героиня (Лори Строуд) е главоболие, което не искам да причинявам нито на себе си, нито на вас. Не ме разбирайте погрешно – аз съм огромен фен на франчайза и харесвам (почти) всяко продължение в нея. Също така съм един от малкото фенове на това, което Роб Зомби направи с Майкъл Майърс. Проблемът е, че след „Halloween II“ (2009) Зомби буквално погреба героя и не само, че остави голяма част от публиката с горчив вкус в устата, но и не остави място за адекватни бъдещи продължения (което както знаем е почти задължително в такива успешни поредици).

хелоуин (1978)
„Хелоуин“ (1978)

Изминаха почти 10 години оттогава и с оглед на цялата история на франчайза, режисьорът Дейвид Гордън Грийн взе най-разумното решение, а именно – пълен retcon. Нека просто игнорираме всичко случило се от края на първия филм до днес, да се върнем обратно към това, което направи Майкъл истински кошмар за жителите на Хадънфийлд и да се черпи вдъхновение от минималистичния похват, с който Джон Карпентър успя да направи героя толкова успешен. Компания в това начинание му правят сценаристите Дани МакБрайд и Джеф Фрадли, които с подкрепата на Blumhouse и Малек Акад, както и с благословията на самия Джон Карпентър, успяват да възкресят Майкъл и да вдъхнат живот в една почти забравена поредица.

Действието на новия филм се развива точно 40 години след края на оригиналът от ‘78-ма. Лори Строуд (изиграна от великата Джейми Лий Къртис за пореден път) живее в пълна изолация, борейки се да се справи с пост-травматичния стрес от нощта на Хелоуин, в която Майкъл Майърс убива няколко души и почти успява да убие и нея. Оттогава той е прекарал 4 деситилетия заключен в лудница, откъдето най-после успява да избяга и да се завърне у дома, за да довърши започнатото. Но този път Лори е подготвена за него…

В общи линии това е резюмето на филма и спирам до тук, за да не издавам никакви спойлери и изненади. А такива има много! Мислех си, че съм подготвен за филма и знаех какво ще се случи във всеки един момент, но въпреки използването на доста познати похвати за жанра, Дейвид Грийн и компания успяха да ме изненадат много приятно.

джейми лий къртис и дейвид грийн по време на снимките
Джейми Лий Къртис и Дейвид Грийн по време на снимките

Грийн определено е странен избор за режисирането на такъв проект имайки предвид филмографията му („Stronger“, „Pineapple Express“, „The Sitter“ и други комедии/драми), но това не пречи той да се справя отлично със задачата си. Филмът е пълен с общи кадри, в които има игра на действие в преден и заден план, редуване на светлина и сенки, както и кадри показани през погледа на Майкъл. Една определена сцена пък е директен омаж към тази от оригинала, състояща се в дълъг single shot, който проследява терорът, който Майкъл отприщва над жителите на Хадънфийлд. Макар и да игнорира всички предходни продължения на поредицата, Грийн и сценаристите отдават уважение към предшествениците използвайки т.нар. easter eggs, които са пръснати навсякъде.  Хуморът е в ограничени количества, макар и на моменти да идва в повече. Определено има няколко сцени, които можеха да бъдат скъсени или направо изрязани, но те не са толкова дълги, че да отнемат от цялостната презентация.

Джейми Лий Къртис на няколко пъти си е мислела, че е приключила с поредицата, но също като Майкъл, и тя винаги се връща за още. Тук я виждаме в тотално различна светлина. Изминали са 40 години и Лори Строуд не е същата беззащитна бавачка, която се крие и разчита на полицията да я спаси. Днес пред нас стои силна и изстрадала жена, която не само иска да се изправи лице в лице с миналото си, но и да го победи, за да намери покой. Къщата, в която Лори живее е по-скоро трезор, до който се стига чрез множество ключалки и кодове, отколкото дом. Интериорът и осветлението в къщата са оскъдни, а тя самата се е превърнала във войник, който разбира повече от оръжия и капани, отколкото от човешки взаимоотношения. В „H20“ видяхме намеци за ефекта на пост-травматичния стрес, причинен от Майкъл, но тук тази тема е по-широко и много по-добре разгърната. Лори се е превърнала от типичната за жанра “последна оцеляла“ (final girl) в последната защита на семейството й от злото. Тази тема работи изключително успешно и е оправдана, имайки предвид колко време е изминало. Някои хора могат да сравнят арката на персонажа между двата филма с тази на Сара Конър от „Терминатор“ (в първия филм героинята не спира да бяга, докато във втория взима нещата в свои ръце и се опълчва срещу злото) и да го приемат като негатив, но имайки предвид историята на героинята, това е едно от най-добрите неща във филма, което работи 100% и е подобаваща еволюция за героя. Конфронтацията й с Майкъл е страхотна и лесно надминава тези в предходни филми.

helloween-review-img01-20181020

И като говорим за Майкъл Майърс – той изглежда страхотно и не разочарова! Всяка сцена с него е злато, а всяко убийство е изключително кърваво. Поведението му е смес от бавните движения от оригинала на Карпентър и бруталността от филмите на Роб Зомби по време на убийствата. Страхотно е, че в много от случаите само чуваме какво се случва с жертвите, докато в последствие виждаме резултатът. С годините героят някак си бе демитологизиран чрез култове („Halloween“ 4-6), found footage хорър („Halloween: Resurrection“) и донякъде чрез опитите на Зомби да обясни психологията на героя. Доставя ми огромно удоволствие да кажа, че тук създателите на филма правят Майкъл отново страшен и го представят такъв какъвто трябва да бъде – природна сила, която не може да бъде спряна. „Чисто зло“ както го нарича героя на покойния Доналд Плезънс. Този път ролята на Майкъл се изпълнява от Джеймс Джъд Кортни и Ник Касъл (единственият актьор, освен Джейми Лий Къртис, който се завръща от оригинала). Касъл участва само за една сцена с Къртис и допринася с дишането на Майкъл (добавено в пост-продукцията), което също бе един успешен щрих, с който Карпентър създаде усещането за заплаха и терор.

Поддържащите герои (учудващо) не дразнят. На всички е отделено точно толкова време, колкото е необходимо, за да имаме съпричастност към тях и съдбите им. Карън (Джуди Гриър) и Алисън Строуд (Анди Матичък), заедно с шерифът Франк Хоукинс (Уил Патън) са единствените персонажи, които получават малко повече екранно време и техните съдби и решения в конкретни моменти са част от изненадите във филма.

helloween-review-img05-20181020

За наша всеобща радост, самият Джон Карпентър реши да се завърне след дълги преговори и да (пре)напише саундтрака към филма. Вместо да режисира, ветеранът избира да участва в музикалното оформпление и едновременно с това да бъде креативен консултант, давайки съвети и уверявайки се, че поредицата ще се движи в правилна насока. Музиката е едно от нещата, които превърна оригиналът от ‘78-ма в култ и тя присъства успешно и тук. Използването на бавни мелодии на пиано и синтезатор успяват отново да създадат нужния съспенс, а иконичната мелодия на Майкъл се повтаря в правилните моменти и е все така въздействаща. На места Карпентър е използвал директно 1:1 оригиналния саундтрак, докато на други си личи, че е избрал да го надгради (осъвремени), създавайки микс от носталгия и съвременно звучене.

„Хелоуин“ е (едина)десети филм в поредицата и пореден опит за реастартирането й. Повечето фенове ще останат много доволни и ще излязат от киното уверени в бъдещето на франчайза. Но какво да кажем за обикновения зрител, който не е запознат с целия багаж, който носи този филм? Структурата и сюжета на „Хелоуин“ напомнят (или са директно копие) не само на оргиналът, не само на много от продълженията, но и на безброй други филми в жанра. С изключение на третия акт и определени моменти, няма място за почти никакви изненади. Това само по себе си е нож с две остриета и от една страна ще задоволи хардкор фенбазата, но и ще отблъсне доста хора, които ще останат с впечатлението, че са гледали този филм хиляди пъти вече. И въпреки това си личи, че „Хелоуин“ е като любовно писмо към хорърите от 70-те и 80-те години, запечатано в модерен формат, който ще задоволи голяма част от аудиторията.

helloween-review-img04-20181020

Най-големият ми проблем с филма е свързан с финала. Дани МакБрайд и Дейвид Грийн вече казаха, че имат идея за трилогия и накъде може да продължат нещата ако се направи следващ филм, но съдейки по финала ми е трудно да си представя как могат да измислят нещо интересно, свежо и правдоподобно. И все пак, тази поредица ме е изненадвала неведнъж, така че времето ще покаже какво ще стане. Съдейки по предварителните цифри на бокс-офиса, ревютата на критиците и реакцията на публиката, с която гледах филма – можем спокойно да кажем, че бъдещето на франчайза е гарантирано и е в сигурни ръце.

Хелоуин“ не се стреми да вземе „Оскар“ или да направи над милярд долара в приходи. Целта на филма е съвсем различна – да се угоди на старите фенове, да се спечелят обратно сърцата на тези, които загубиха вяра във франчайза, да се привлекат нови фенове, но най-важното – просто да се направи добър хорър филм. Създателите на слагат успешно по едно кърваво тикче на всеки един от тези параграфи, превръщайки „Хелоуин“ не само в един от най-добрите хоръри за годината, но и един от най-добрите слашъри за последното десетилетие. За съжаление икони като Чъки и Хелрейзър се ориентираха към direct-to-video платформи, хората чуват и говорят за тях все по-рядко, а титаните Фреди Крюгер и Джейсън Ворхийс са затънали до гуша в development hell. Единствено Майкъл успя най-после да излезе от сянката на забвението и (за пореден път) да отприщи ужас и кръвопролитие както подобава. Злото наистина се завърна у дома и се надявам да си остане там, където му е мястото – на големия екран.

Оценка: 9/10

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

30 Comments

  1. великолепна комедия. не съм се смял толкова след филм, давам му 4/10

  2. Найс, радвам се, че ти е харесал. Чудесно завръщане към поджанра и към франчайза. От мен 7/10, но може и повече да му се даде. 🙂

  3. Филмът наистина има зверски боксофис успех, дано това посъживи изцедения слашър поджанр и видим скоро нови заглавия в тая ниша, които не са просто повторение, а някаква алтернативна и художествено смислена трактовка на тоя тип хорър филми. Неспасяемата ми фенщина по Джейсън Ворхийс ме кара (не много) тайно да се надявам и на тринайсети „Петък 13-ти“ в близко бъдеще.

    1. Аз искам да възкресят Фреди Крюгер. Може и някой с чудовище

    2. Благодаря ти, че ни осведоми, but we don’t care ?

    3. Нали по едно време имаше проект в развитие за Джейсън, в който действието щеше да се развива през зимата. Това щеше да е страхотно! ??? Въпрос на време е да го върнат обратно на екран. Същото важи и за Фреди.

    4. Въпрос на време е да се завърнат, да. Особено след успеха на новия „Хелоуин“. При Джейсън проблемът е юридически, порови се в нета, голяма каша е там и се надявам скоро да я решат.

    5. Да, следя с интерес развитието – уж вече всичко по правата се е разрешило в съда. Дано в най-скоро време чуем добри новини. Само не мога да разбера как така с Фреди не са направили нищо все още. С Джейсън поне имат оправдание, но с Фреди ума не ми го побира…

    6. Завръщането на Фреди само да не го продуцира Майкъл Бей. Джеймс Уан може 🙂

    7. Мисля, че до 3-4 години ще има нов Джейсън. И някой майстор на ужасите да го направи

    8. 3-4 години??? Че то има поне 20 готови сценария, а самия филм му трябва месец за да се заснеме. Всичко в въпрос на това костюмарите в големите офиси да седнат и да се разберат кой ще режисира, кой ще участва и т.н. Всеки ден, в който се бавят губят маса пари, така че дано се активизират скоро ?

    9. Като нищо успехът на този филм може да съживи жанра или …поджанра, както „ТО“ събуди отново адаптациите по Кинг.

    10. Когато бях на 13 години и по онова време гледахме видеокасети с лошо качество и превод ,който бе от преводач буквално не от артист и 10-15 секунди идващ по-късно от оригиналната реч именно петък 13 и то 2-та част ми беше първия такъв филм. От тогава съм фен.
      Когато гледах тексаското клане на Майкъл Бей и 2-те части случайно попаднах и на риймейка на петък 13. Казах си това ще е добро. Бях разочарован то много. Абсолютно съм съгласен, че и Джейсън се нуждае от нещо по-добро, като РЕЖИСЬОР. Дори си спомням 10-та част. Беше добра.
      За Фреди Крюгер. Така и не ме заинтригува. Дори и старите хави. Ако трябва да избирам от 3-та, то Джейсън е най-големия изрод и именно той заслужава качествен филм. Представете си сценарий-попада в нормален затвор и е в отделна килия. След седмица става затворнически бунт и някакъв кретен без да иска му отваря килията.
      За новия Н40 след като го гледам.

  4. И аз бих гледал повече такива филми, както UZUMAKI каза, художествено смислени, за разлика от горепосочения „Halloween“ 🙂

  5. Милиард, де, не милярд. Но ревюто е готино и ме накара да отида на кино да го гледам.

    1. Мерси за корекцията! Само пропусна да кажеш дали ти е харесал?

    2. И на мен ми е интересно как ти се е сторил 🙂

    3. Не съм го коментирал, защото ОЩЕ не съм го гледал:) Тоя уикенд ми беше Halloween и без филма:)) Но тия дни ще ходя и ще коментирам.

  6. Хубавото е, че носи атмосферата, но малко не му достига. Реална оценка може би 7.5

  7. Не плюя срещу този филм. Дори напротив. Както Ради каза и моята оценка е 4/5. Но бих допълнил че режисурата е на голямо ниво. Наистина малко му трябва за 5/