Няколко месеца след представянето на първия тийзър на първия англоезичен режисьорски филм на Мелани Лоран иде време за „подклаждане” на интереса към изключително независимия „Galveston” – премиерата му САЩ беше вчера. Много харесваме и Ел Фанинг, и Бен Фостър, но в случая с този трейлър се опасяваме, че режисьорката е решила да разчита на малко повече тъмнина и загадъчност в монтажните връзки между кадрите, отколкото се полага на подобен род драматични екшъни. Актьорското присъствие е впечатляващо и подозираме, че е много вероятно именно двамата главни герои да „спасят” историята в очите на зрителите.
Обичаме истории, пресъздадени умело като „road movie” и искрено се надяваме „Galveston” да е именно такава – изпълнена с напрежение, драматизъм, преследвания и много страсти, както е видно от трейлъра. Любопитно е, че след фестивалната премиера през март, почти половин година не се чу нищо за филма, а отзивите (и на публика, и на спецовете) не са ласкателни за общия тон, ритъма и прилагането на режисьорски тънкости от страна на Лоран. Оказало се, че през септември звездите не са успели да „разчистят” в програмите си място за представяне на фестивала в Торонто – и програматорите просто са го махнали от часовия пояс за гала-премиери.
В добавка към трейлъра ви предлагаме кратък клип и плакат, но преди това вижте официалния синопсис на „Galveston”, който е създаден по едноименният роман на създателя на „True Detective” Ник Пизолато:
Рой (Фостър) е криминален елемент и сериозно пиянде, както и професионален убиец – шефът му мафиот го изпраща директно в една заплетена схема, където той успява да ликвидира собствените си (потенциални) убийци, преди те да са го отстреляли. Рой открива случайно младата Роки (Фанинг), държана като затворник, и е принуден да я вземе със себе си в опита да избяга от сцената на престъплението. Решен да намери убежище и спокойствие в родното си градче Галвестън, Рой трябва да принуди шефа си да се откаже от преследването им, а в същото време е жизнено важно да успее да се изплъзне от демоните на миналото – своето и на Роки…
Режисьор на „Galveston” е Мелани Лоран („Respire”, „Plonger”), а сценарият е на Джим Хамет и Ник Пизолато, по едноименния роман на Пизолато. В ролите освен Ел Фанинг и Бен Фостър са Лили Рейнхарт, Адеперо Одуе, Робърт Арамайо, Мария Валверде, СиКей Макфарланд и Бо Бриджис в ролята на подлия мафиотски бос.
Премиерата на филма в Щатите беше вчера, 19 октомври 2018 в платформите за VOD и в избрани киносалони.
Нежен и чувствителен в същото време реалистичен и депресиращ. Заслужава да е малко по-дълъг, не само с цел по-балансирано съотношение на „бързо“ и „бавно“, но и за да има време зрителят да се любува на нюансите в гениалната игра на Фанинг и също толкова запомнящото се присъствие на Фостър. Препоръчвам първо да се прочете романа на Пицолато. Пичът е от италиански произход, роден в бедно работническо семейство, учи английска литература и работи като барман преди да го приемат в магистратура по творческо писане и да издаде дебютния си роман „Galveston“.
За режисурата и монтажът бих казал, че филмът си е буквално шотче високоградусов алкохол с непредвидими паузи за чаша бистра, студена вода. Този хаос, на моменти вероятно дължащ се на неопитност и липса на достатъчно време за репетиции, комбиниран обаче с интимната камера, която оставя залогът на сцената извън кадър, работи нелошо с френетичното повествование. Филмът оставя клетнически, трагичен вкус прогарящ всички рецептори, оставя те да се мъчиш като риба на сухо, докато не те залее вълната на извоюваното провидение.
Арките на развитие при Рой и Роки се чувстват осезаемо. Измерението на амплитудите им правят режисурата и контролът върху темпото изключително тежка задача. Като добавим и предполагаемите спорове между Мелани и Ник, не е учудващо, че историята е далеч от пълния си потенциал, но за мен лично резултатът е повече от сполучлив.
7 плюс 2 сърчица от 10.
Когато си съсипеш кариерата на кино критик в операцията, заради безмозъчни теории и философии и започнеш отчаяно да пишеш ревюта в коментарната секция ????
Това, което съм споделил, е кратко лично наблюдение през призмата на сценарист и режисьор. Критиката във формата й на свободно художествено ревю не ми е особено интересна. Относно „теориите“, ти препоръчвам да се запознаеш със законите на термодинамиката и какво се случва с топлината във вакуум.
Прегледай и тази презентация: https://youtu.be/8Fw1l-4EBEI
„The truth is something that burns – it burns off deadwood, and people don’t like having their deadwood burnt off often, because they’re 95% deadwood.“ Jordan Peterson
В основата на всяка нормална комуникация стои поривът към подобрение на нещата, две мислещи същества биха стигнали до по-комплексни и интересни изводи, отколкото всяко поотделно. Злото е нещото, което си мисли, че притежава цялата истина. Но е изключително трудно, ако не невъзможно, да притежаваш цялата истина, затова главно това се прави от хора, които прикриват незнанието си с арогантност и обиди. Изкуствено провъзгласили се за „господари“, които „поучават“ „жертвите“ си или за „жертви“, от които „несправедливо“ се изисква отговорност. Страхът да се опознаят ги е довел до състояние на делюзия и неспособност да си служат с истината. А за да не се самоунищожат, поне временно, мозъците им са напълно убедени, че това което си мислят оправдава злобата и неадекватността, които излъчват.
Ако на някой му е интересно – ето отзив за книгата: http://knigolandia.info/book-review/galveston/ 🙂