Първият човек / First Man

Like sailors in the sky
от на 2018-10-13
 

Първият човек” започва с Нийл Армстронг (Райън Гослинг), пилотиращ свръхзвуковия X-15, на границата между небето и космоса – мъж, сам в необятния простор се бори за контрол над машината, която го е отвела там. Тази начална сцена е съвършена илюстрация на всичко, което ще последва. „Първият човек” е меланхолична история за човека, изгубен в космоса, заключен в тромавата си машина, направена от болтове и гайки – едновременно постижение на науката и личен затвор. Всички знаем как свършва историята. Луната ще бъде покорена , но досега не сме получавали този поглед, в който поезията се превръща в сив прах, а самотата изпълва безкрайното море от тишина.

Филмът е втори съвместен проект между Райън Гослинг и режисьора Деймиън Шазел („Камшичен удар“, „La La Land“), който за първи път стъпва извън музикалната совалка, която го изстреля в стратосферата на световната слава. И действително, макар да се откриват някои музикални подсказки, като тон и подход „Първият човек” няма нищо общо с предишните два филма на режисьора. Сурова биографична драма за мисията до Луната, протяжна на места като бавно догаряща свещ, в която няма нищо възбуждащо, нищо, което е направено самоцелно, за да се хареса на окото. Филм за изумително постижение и хората, които стоят зад него, за невъзможната цел, която притиска гърдите и самия момент на нейното осъществяване.

Първият човек” е базиран по книгата на Джеймс Р. Хансен и се фокусира върху личните преживявания на Нийл Армстронг преди, по време и след кацането на Луната. Покрива период  между 1961 г. и 1969 г., в който бъдещият астронавт и съпругата му Джанет (Клеър Фой) се изправят пред загубата на дъщеря им и пред трудната за осмисляне представа, че Нийл отива на Луната и има сериозен шанс да не се върне. Първият човек обаче е само една част от Първото семейство, което ще се сблъска със самотата на избора и посвещението. Филмът е за Армстронг, но работи и благодарение на съпругата му Джанет, която остава да се грижи за двете им деца, докато слуша по радио приемника за развитието на мисията и съдбата на мъжа си. Студени и същевременно емоционални са сцените помежду им. Мълчаливият Армстронг е вглъбен в себе си, но играе с момчетата, снимани на места поетично като тримата братя от Дървото на живота“. И тук личната история е космическа.

p06jr4pv

Първият човек” няма паралел в съвременното кино. Филмът категорично се отдалечава от всички представители на космическата драма. Не следва пътя на визуалната стимулация на „Гравитация“, нито амбицията на „Интерстелар“, няма нищо общо и с хумористичния плосък опит на „Марсианецът“ или психологическите обрати на „Луна”.  Дори сравнен с предишни филми за мисиите към луната, като „Аполо 13“, могат да се открият повече разлики, отколкото прилики.  Най-близък като подход и драматургия стои може би единствено „Истински неща“ на Филип Кауфман. Класиката от 1983 г. разказва за бавния и мъчителен път на първите пилоти, които минават звуковата бариера и отправят поглед към космоса. Подобно на него „Първият човек“ не търси да угажда със стандартна драматургия, нито разчита на сюжет. Основен приоритет е автентичността – в представянето на мисията и в човешките отношения зад нея.

И в някои от изброените по-горе филми е имало претенция за ретро стилистика, за реалистичен поглед към пътуването в космоса, но никога толкова безкомпромисно, както в „Първият човек“. Заобиколени от болтове, гайки, масивни метални врати и скрибуцащи апаратури, обгърнати в клаустрофобична теснотия, докато двигателят зад гърба им ги изпраща в открития космос, съспенсът и чувството за абсолютна опасност присъстват през цялото време. Няма значение дали знаете какво е станало в действителност, няма значение, че накрая ще кацнат на Луната – филмът поставя въпроса каква е била цената на това пътуване и какво означава то за нас като човечество. „Всичко и нищо“ би казал Саладин от „Небесно царство“ и би бил напълно прав.

Има сцена в „Първият човек“, в която се показват за кратко протестите пред НАСА срещу финансирането на мисиите в космоса, появява се дори Кърт Вонегът, който апелира към подобряване на живота на хората тук на Земята. Влудяващата надпревара с СССР със сигурност е довела до много безумни решения и поемане на огромни рискове, но често именно по този начин цивилизацията е правила своите големи крачки напред. В „Първият човек“ не се обръща внимание толкова на политическите или социални брожения от периода, колкото на невероятната съдба на един човек, който поради уменията си и стечението на обстоятелствата се озовава на Луната. В нито един момент от живота си Нийл не е предполагал, че може да остане в историята на човечеството. Скромен и мълчалив мъж, който се старае да дава всичко от себе си в работата и да отговори подобаващо на отговорността, която е поел.

firstman3.0

За „Първият човек“ Шазел събира отново звездния си екип професионалисти от „La La Land“. Филмът е сниман от Линус Сандгрен, за музиката отговаря Джъстин Хъруиц, а за костюмите – Мери Зофърс. Редовният сценограф на Кристофър Нолан Нейтън Кроули пък се е включил с ценен опит от „Интерстелар“. Много може да се каже за отличните технически решения, които правят „Първият човек“ да изглежда и звучи толкова впечатляващо. С бюджет от 60 милиона долара филмът, макар и биографичен и фокусиран върху личната история, притежава грандиозна визия и забива в земята всички недоклатени CGI опити да се представи мащабното величие на пътуванията в космоса.

Първият човек“ е сниман на лента, с няколко вида камери, включително и IMAX. Затова и най-доброто решение е да гледате филма на IMAX, за да усетите максимално близко това, което създателите са имали предвид да постигнат. Сандгрен и Шазел решават сцените у дома, с тренировъчните пътувания и тези на Луната да са с различни формати на негатива (респективно 16 мм , 35 мм и 65 мм (хоризонтално), което постепенно разгръща епичното пътуване и допълнително увеличава страхопочитанието от стъпването на Луната. В контраст към сцените у дома е подходено с много близки планове и камера от ръка, а зърнистата картина от лента ще ви накара да забравите, че гледате нещо, снимано тази година или това десетилетие. Странно е, че най-голямото събитие в покоряването на космоса от миналия век чак сега получава адекватната си екранизация, но може би който и да е предишен етап щеше да е грешен. След видяния резултат съм щастлив, че плановете на Клинт Истууд да се заеме с филма през 2003 г. са пропаднали.

Съвсем отделен въпрос е музиката, композирана отново от Джъстин Хъруиц, който спечели две награди „Оскар“ за работата си по „La La Land“. За разлика от пищните музикални теми и песни там, Хъруиц насочва вниманието си към минималистични композиции, по-близки до творчеството на Клинт Мансел, Филип Глас и Майкъл Наймън, отколкото до някаква оперна космическа музика. Основната тема е вариация на стара песен, изпълнена с инструмента с може би най-извънземно звучене – теремин. Райън Гослинг открива, че песента е била любима на Армстронг и съпругата му, които я слушали още в колежа, десетилетие преди изобщо да стане ясно, че има шанс бъдещият инженер и астронавт да стъпи на Луната. Името на композицията е „Lunar Rhapsody“ от албума „Music Out of the Moon“, записан през далечната 1947 г. Меланхолията на музиката и отвлечения звук на теремина се връзват съвършено с емоцията на филма и се превръщат в основно емоционално ядро на едни от най-паметните сцени.

https_blueprint-api-production.s3.amazonaws.comuploadscardimage84234874ac1685-8f7f-42f3-a812-ab8fbd3a562d

Трудно може да се открие нещо насилено героично или патриотично в подхода към гигантското постижение, каквото е кацането на Луната. Затова и целият „скандал“ покрай липсата на сцена, в която астронавтите забиват американския флаг изглежда нелеп и инфантилен. За съжаление, Бъз Олдрин – вторият човек, стъпил на Луната, представен във филма като бъбрив и нетактичен (в ролята – Кори Стол) беше един от първите да порицае липсата на толкова ненужен и бих казал дори обиден момент във филма. Защото „Първият човек“ не е националистичен, а личен филм и по този начин – общочовешки. Флагът се вижда, но той далеч не е основното, което вълнува астронавта, стъпил на единствения естествен спътник на Земята.

До голяма степен за обрания подход към историята има и сценарият на Джош Сингър, който бях забравил, че е писал великолепния „Спотлайт”, за който си мислех през цялото време, докато течеше прожекцията на „Първият човек“. Мислех си за това изключително драматургично постижение да усетиш филма като надникване в живота на действителни хора. Сингър постига това, като оставя героите да вършат работата си с концентрация и сериозност, добавяйки тонове научно подплатена информация за дейностите, които извършват. Било в Хюстън, Тексас или в лунарния модул, никой не спира, за да обясни на зрителите какво се случва, всеки е зает със задълженията си, дори мълчаливият Армстронг дава малко улики за това, което се случва в главата му.

Когато влизат в орбитата на Луната, астронавтите поглеждат през малко прозорче, за да видят повърхността й. В такива моменти се усеща подхода, който някои като Марк Кермоуд сравняват с този в „Челюсти“ (филм за акула, който не е баш за акула). В „Първият човек“ героите прекарват малко време в космоса и на Луната, но поради  трудоемкото и мъчително достигане, поради човешките жертви, които виждаме да изгарят преди това, поради всички провали в тестовите опити и автентичното усещане на епохата и на самото пътуване, което изглежда безумно и абсолютно невъзможно с шанс за провал на всяко едно равнище, краят е още по-въздействащ. Стъпването на Луната се усеща сякаш се случва пред очите ни и никога не е било по-близко в своята самотна величавост.

first-man-trailer-screencaps-9

Тази без съмнение велика крачка за човечеството събужда огромен медиен шум, от който Армстронг се дистанцира. Ако се абстрахираме от милионите, станали свидетели на постижението, това си остава стъпката на един човек, оставил дома си, за да остави отпечатък във финия сивкав прах. Стъпването на Луната е до толкова реалистично, че изглежда почти плашещо (когато комуникират с Хюстън, по приемника се чува запис от оригиналния отговор от базата). Шазел избира да покаже вълнението и радостта, но и всепоглъщащата тишина на това чуждо място, което е било винаги до нас от самото начало на вида ни. Веднъж обяснена, поезията обаче се превръща в наука. И с огромния напредък неизменно се усеща една непоправима загуба. Затова и последната сцена е опит за връзка между двама души, въпреки изолацията.

Гледах филма сам и вярвам, че това е най-добрият начин, по който можете да го преживеете. „Първият човек“ не е подходящ за големи компании с пуканки, нито за хора, подготвени за космически приключения и вълнуващи компютърни ефекти. Тих и бавен филм, който ще отблъсне мнозина и ще накара други да погледнат навътре в себе си. Неочевидно велик в изпълнението и скромен в подхода си, за да бъде фаворит за награди, но кино от възможно най-голяма височина. Докато ракетата се изстрелва, лицето на Гослинг е заснето като това на Дейв в „2001: Една одисея в космоса“, когато минава през червеевата дупка. Вярвам, че Станли Кубрик би оценил постижението на Шазел и нищо чудно след години  „Първият човек“ да остане в паметта ни като един от по-добрите филм за пътувания в космоса.

Когато Армстронг пуска гривничката на дъщеря си в един от кратерите на Луната, се запитах дали това наистина се е случило или е художествена измислица. Оказа се, че все още вещите, които астронавтът е взел със себе си, остават поверителна информация. Надявам се никога да не научим какви са били в действителност. Сблъсъкът на първия човек, който пристъпва извън познатите територии, още от времето на Великите географски открития досега, винаги е бил травматичен и дълбоко личен. Новият хоризонт и земите отвъд отварят възможности, но са и потвърждение за липсата на бягство от себе си. Крайната дестинация е поредното място на дълбока самота, където се усеща безпристрастното движение на вселената.

Оценка: 9/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • UZUMAKI
    2018-10-13 at 14:26

    Haпълно съгласен. Великолепно кино за една велика епоха с фокус върху личното, а не върху космическото пътуване. Обезателно си го причинете в IMAX.

    Отговор

  • Наум Преславски
    2018-10-13 at 14:27

    Едва ли може да се намери филм с по очевидна пропаганда…

    Отговор

    • Касабов
      2018-10-13 at 14:39

      да очакваме ли и конспиративни теории след малко?


    • UZUMAKI
      2018-10-13 at 15:58

      Фиктивни Боже 😄


    • Na-Um
      2018-10-14 at 19:37

      Глупости, пропагандата беше сведена до минимум, точно обратното, тук ставаше дума за един човек, който не му пукаше от политиката


  • Mad Max
    2018-10-13 at 14:59

    Страхотно ревю! Евала, Марти 😉

    Отговор

    • Касабов
      2018-10-13 at 16:14

      <3 ти в китай сега здраво ще изостанеш откъм кино. :(


    • UZUMAKI
      2018-10-13 at 21:05

      Нищо, ще навакса с нудъли 😀


  • Наум Преславски
    2018-10-13 at 15:06

    Не мисля да си губя времето с този филм. Обикновено совалките на НАСА се взривяват още в атмосферата на Земята. Така, че за стъпване на Луната едва ли може да се говори…

    Отговор

  • Разочарован
    2018-10-13 at 15:28

    Филма е меко казано ужасно заснет с това постоянено треперене на камерата и ужасните близки планове направо развалиха иначе прилично представяне на творбата. Определено не заслужава повече от 2 номинации за Оскар, но Американците нали са патриоти ще го номинират сигурно в поне 9 категории…

    Отговор

  • 2018-10-13 at 15:30

    Велеколепен филм, чудесно ревю, бъз олдрин е гъз, ама на кого му пука! :}

    А този наум… бате, даже и да тролиш е жалко :} баси нееволюиралите утайки в тоя нет…

    Отговор

  • Наум Преславски
    2018-10-13 at 15:48

    Много ме съмнява, че в края на 60-те години на XX в са имали технология с която да преминат пояса Ван Алън, който е открит около 11-12 години преди това. Колкото 9/11 и Пърл Харбър са неочаквани… толкова са ходили и на Луната.

    Отговор

    • Касабов
      2018-10-13 at 16:16

      айде, почна се… 😀 само дянков липсва.


    • 2018-10-13 at 17:41

      Тук съм, но наблюдавам от сенките.


    • Мирослав
      2018-10-13 at 17:52

      Опасни сте, ей 😆


    • DDL
      2018-10-17 at 00:31

      Ахахахахха, поясът на Ван Алън вика! Ще падна, докато съм в безтегловност. При такъв коментар, дори Армстронг и Олдрин биха паднали на задниците си от смях в условия, където гравитацията не съществува. За мен най-забавни са хора, които обясняват разни неща свързани с поясите на Ван Алън, без да имат някаква по-задълбочена астрофизична култура. Хайде да обясним какво всъщност са тези пояси. Знаем, че Земята има магнитно поле. Същевременно Слънцето ни залива с потоци заредени частици. Голяма част от тях се увличат от магнитното поле и започват да обикалят по силовите му линии. По същия начин, както в училище ни демонстрираха силовите линии на магнит с помощта на лист хартия и графитни прашинки (надявам се да се сещаш и спомняш), така и заредените частици от слънчевия вятър очертават магнитните силови линии на земното магнитно поле. Митовете, свързани с поясите на Ван Алън са няколко. Единият е, че кораб с хора не може да премине през тях, защото астронавтите тутакси ще измрат. Всъщност поясите на Ван Алън не са на някакво фиксирано разстояние от Земята. Те се менят и особено в ширините, по-близо до полюсите те слизат до границата на атмосферата. Така че кораби летящи по орбити далече от Екватора преминават по няколко пъти на обиколка през вътрешния пояс на Ван Алън. Другият проблем на конспиратолозите е въпросът с радиационната защита. По разните им сайтчета може да прочетеш, колко метра дебела оловна стена трябва да има, за да се спре космическата радиация. Всъщност въпросът за радиационната защита не е прост. В зависимост от различните лъчения и материалите за защита са различни. За алфа лъчите е достатъчна и хартия. За неутроните – полиетилен. За други лъчения, в зависимост от енергията им – полимери. Гама лъчите наистина се спират с олово и други метали, като волфрам, но те в Космоса, ако няма наблизо избухнала Свръхнова са с малък интензитет и няма нужда от метри олово, а защитата се осъществява със слоеве от композитни материали. Наистина, проблемът с радиационната защита е сложен и е един от проблемите, които трябва да се решат при евентуален продължителен полет до Марс, но за няколкодневен полет до Луната не е толкова сложен за решение. А е известно, че на „Мир“ имаше космонавти, прекарали повече от година и са си живи и здрави. Преди около 3 години на МКС приключи първата едногодишна мисия на двама астронавти. Такааа, чувам надигащият се конспиративен вой – ама те са под поясите на Ван Алън! И какво от това? Магнитното поле спира само заредените частици – предимно електрони (или бета лъчи), протони и хелиеви ядра (алфа лъчи). Рентгеновите и гама лъчите няма как да ги спре и техният интензитет е еднакъв както на ниска орбита, на която лети МКС и „Мир“ в миналото, така и на висока орбита. Също така и на Лунната повърхност. Същото се отнася и за неутроните. Много се радвам, като чуя – „ама Ван Алън пази от неутроните“ (буквално така съм чувал). Я да видим, какви са неутроните? Електрически неутрални. Така, че няма как магнитното поле да ги спре! И с това поставям точка по темата за „Ван Алън“. Ако искаш може да поспорим и за Кубрик for example, или за някакви други сюрреалистични и езотерични съновидения относно т.нар. „Apollo 11 hoax“. П.С. Ревюто е супер адекватно на фона на поредната кинофиеста на Холивудският Моцарт. Браво! :)


    • Наум Преславски
      2018-10-17 at 12:13

      Оооо, не… живял съм в заблуда…. добре, че си ти! О, DDL! Да се свети Твоето име!


    • DDL
      2018-10-17 at 12:46

      Баси биологичния отпадък! 😀


    • Касабов
      2018-10-17 at 13:51

      хах, DDL изгубхна. :)))


    • 2018-10-17 at 14:49

      Шазел все още не може да си служи с базисните изразни средства в киното.
      Сравняването му с Моцарт е плод на незнание.


    • DDL
      2018-10-17 at 14:58

      Марти, като Супернова ли? 😀 На човек не му трябва да е тесен специалист по астрофизика, за да е наясно с основните функции и свойства на астрономическите обекти във Вселената. Достатъчно е да има някакъв интерес, да прочете и усвои всичко що е налично на българския книжен пазар относно тази наука (от Нийл Тайсън, през Карл Сейгън до гениалният Хокинг), и така да говори за „конспирацията Аполо 11“, защото иначе такива типажи от Преславската книжовна школа винаги ще са като в небрано лозе :)))))


    • DDL
      2018-10-17 at 15:13

      А кои са „базисните изразни средства“ на киното? Тези, които се втълпяват в НАТФИЗ ли? А и ако Шазел е дилетант в киното, защо тогава всеки негов пореден филм се превръща в събитие и е толкова признат от критиката и масовият зрител? Все пак не всеки режисьор умее да поддържа един такъв положителен баланс. Или може би имаш неопровежими доказателства за това, че си плаща там, където трябва?


    • Касабов
      2018-10-17 at 16:34

      номинирам коментара на дянков за златна малинка! 😀


    • 2018-10-17 at 17:55

      Теб, господин Касабов, те съветвам да се научиш поне малко на уважение и вместо да “грешиш“ за пореден път нарочно изписването на фамилното ми име да се запознаеш с един режисьор на име Ингмар Бергман и мнението му за hollywoodland-ските оскари отпреди 58 години. След това приложи една безкрайно намаляваща геометрична прогресия и ще добиеш представа точно колко валидни са тези награди днес за интелектуалната, художествената и духовната стойност на продуктите, на които ти, г-н Касабов, толкова се впечатляваш и толкова безкомпромисно величаеш. Шазел направи хубав и добър „Камшичен удар“ опирайки се на личен опит и усет за ритъм. “Сити ъв фартс“ беше една недомислена верига от буквални пастиши(донякъде музикалността му му помогна в слепването на гледаем филм), без какъвто и да било оригинален прочит – за разлика от “Under the Silver Lake“, в който копирането на “атракции“ е част от дълбоко осмислена концепция, доизграждане на персонажи или по друг начин казано – модерен (въпреки, че съм краен противник на модерното изкуство) camp (Фелини-Сорентино). Псевдодокументалната “треперлива“ камера се използва от десетилетия в европейски драми и американски екшъни. Винаги, белег за авторско и отлично кино са били уникалните композиции, мизансцен, драматургично точно подбраните ситуации, в които разбираме повече от това, което показва камерата за емоциите на героите и техните вътрешни борби, неравномерните им изблици на откровеност. Великите режисьори не само не повтарят еднакво движение на камерата си или сходно кадриране, те се стремят да намират неизползвани дотук решения и да ги вплитат по начин извеждащ цялата творба на един невиждан хоризонт.

      Лесно се разчувствам и приемам присърце автентичните персонажи. Ако Шазел не е сътворил уникален киноезик, то би следвало да е работил за дълбочина на персонажите. Отзивите за това не са обнадеждаващи. Разбира се, може би трябва да вземем под внимание, че световното кино е на изключително ниско ниво в този миг, главно заради амбициите на американските студиа да се целят в най-ниският общ делител. В тази ситуация, Шазел реши да избере комерсиалното кино. Съжалявам, но сравненията на Шазел с Моцарт са абсолютна глупост, това е като да сравниш Бийбър с Бах.


    • Касабов
      2018-10-17 at 18:20

      бейби, научи се да пишеш и после се поучавай какво трябвало да бъде великото изкуство. парцалите, които ги пускаш тук, са пълни с правописни грешки, а мисълта ти е оплетена като ориенталски кючек.


    • 2018-10-17 at 18:58

      Към мен ли се обръщате, г-н Касабов? Не разбирам какво точно се опитвате да кажете. Понятията, които използвате, са свързани с вашите лични отношения към тях, за които аз не бих могъл да имам представа.


    • Касабов
      2018-10-17 at 19:01

      Викам, няма ли да пускаш нещо на Ален Рене? 😀


    • 2018-10-17 at 19:33

      Освобождавам те от нуждата ти да ме занимаваш с особата си. Като дораснеш за нормален диалог пак скокни. И ти препоръчвам да прочетеш какво съм написал по-горе преди да сипеш обиди.


    • Касабов
      2018-10-17 at 19:39

      благодаря, синьор! оттеглям се с шпагата в покоите си, където ще пия андалусийско вино и ще разсъждавам върху думите ви.


    • 2018-10-17 at 19:48

      Касабов, хубаво пишеш и ревюто е приятно като текст. Не съм съгласен, че Шазел е супер талантлив режисьор. Според мен е надценяван.


    • Касабов
      2018-10-17 at 19:52

      най-важното е да сме живи и здрави!


    • 2018-10-17 at 22:20

      “..поезията се превръща в сив прах, а самотата изпълва безкрайното море от тишина.“

      “Странно е, че най-голямото събитие в покоряването на космоса от миналия век чак сега получава адекватната си екранизация, но може би който и да е предишен етап щеше да е грешен. След видяния резултат съм щастлив, че плановете на Клинт Истууд да се заеме с филма през 2003 г. са пропаднали.“

      “Вярвам, че Станли Кубрик би оценил постижението на Шазел и нищо чудно след години „Първият човек“ да остане в паметта ни като един от по-добрите филм за пътувания в космоса.“

      “Влудяващата надпревара с СССР със сигурност е довела до много безумни решения и поемане на огромни рискове, но често именно по този начин цивилизацията е правила своите големи крачки напред.“

      Тези откъси са ми малко…ммм… Кое е точно поезията за теб или къде е тази поезия? И какво е главното послание на филма според теб? Че въпреки самота и страдания, е добре да вървим напред и нагоре, като научният напредък е висш приоритет? Колко е адекватна екранизацията, времето ще покаже. Клинт Истууд е склонен да намазва филмите си с патриотичен гланц, но не мисля, че е хубаво човек да се радва на несполуката на друг. Достатъчно е, че Шазел засне филма. Не съм убеден, че Станли Кубрик би харесал; който и да е филм на Шазел. Преди всичко той вече не е сред нас и е добре да се отнасяме с уважение към паметта му. Имаме си “Соларис“ на Тарковски, имаме си и “2001: Космическа одисея“. И двата са многопластови и изключителни. Дали “Първият човек“ се докосва дори бегло до техните измерения?

      Д-р Менгеле също е достигнал до много открития. Като изключим влиянието на кацането върху самочувствието на американците и политическата атмосфера, какви са точно реалните резултати от него, които подобряват животите на да речем семействата на убитите в Хирошима и Нагасаки?

      От ревюто ми харесва, че пишеш с известна доза романтизъм и интерпретираш усещанията си, по подобие на разказаното удоволствието от прясно прочетена книга сред приятели. Добре е ако Шазел наистина е работил задълбочено върху душевността на персонажа на Армстронг и тежката атмосфера в дома му. Kъде гледа филма?

      https://medium.com/@ericcoyote/the-wrong-stuff-first-man-reveals-hollywood-s-latest-overrated-talent-cf76aa498601
      Ревю, което прочетох току-що, заедно с твоето. Ако се абстрахираш от откровено негативното послание, всъщност авторът предлага някои интересни въпроси и разсъждения.


    • Касабов
      2018-10-17 at 22:43

      филмът е за човек, до такава степен покрусен от мъката си, че става абсолютно нефункциониращ и отива на луната. всичко друго – на заден план.

      омръзна ми да чета хора, които пишат критика към филми, които биха искали да видят. щеше да е далеч по-удобно за всички ни, ако гледаха филма, който се прожектира.

      този от медиум-точка-ком явно е пропуснал The Right Stuff, където също щеше да мрънка, че няма бийтс и каректър дивелопмънт…


    • 2018-10-18 at 15:22

      “И тук личната история е космическа.“

      “„Първият човек“ не търси да угажда със стандартна драматургия, нито разчита на сюжет. “

      Касабов, не съм го дал като анализ за пример, а просто като друг коментар, който може да събуди разсъждения.
      И мерси за включванията ти, радвам се, че можем да осъществим диалог!

      Не го правя, за да се заяждам, сега погледнах пак някои от мислите ти, които на първо четене ми убегнаха. Според мен малко се увличаш в пристрастността си. Не е ясно какво е според теб стандартна драматургия ( хем е широко понятие, хем няма как да няма 3 акта ) и как един филм е възможно да не разчита на сюжет. Ако не разчита на сюжет и драматургията е постна, то би следвало, че филмът разчита на subject matter-а си, ако това е така и това е самотата и семейните проблеми на Армстронг, то значи филмът се стреми да подмени фокусът на събитието, за което уж е направен, и по този начин милиони малки американчета да помнят колко е тъжен Армстронг. И да го назовеш “Първият човек“, да не би тези хора да претендират, че Армстронг е събирателен образ на всички нас от “памтивека“ както каза един колега. И какво, значи целта на филма е да ни покаже един простичък човек и трагедията на един дом констрастирани с блясъкът на политически значимото постижение, и как той стиска зъби или дори вече не му пука.. има ли героизъм, децата му имат ли какво да ядат? С какви кадри е показан, какво се случва в тях, как са навързани хронологично, накъде води режисурата, как е изграден душевният образ на Армстронг, какъв е Армстронг като темперамент и как е показано? Много ти е поетично ревюто, хем не казваш много, не правиш анализ, не си защитаваш тезите, хем си го хвалиш със всяко изречение по поетичен начин и смело си интерпретираш собствени елитистки идеали за филма. За мен това е от части любителски текст, споделяне на лични впечатления от книга, без да са изведени изразните средства(камера, звук, мизансцен, техните характеристики), какво те значат, какво постига с тях режисьора, и без да са минали научното сито на социология, история, семиотика. Не е кинаджийски анализ. Иначе хубаво пишеш. Обичам космологията и астрофизиката, но не мога да повярвам, че филмът е напълно лишен от намеренията да се облагороди представата на хората за това спорно събитие. Представи си филм за семейството и тъгата на един от хората участвали активно в бомбандирането на Япония и ми кажи какво би променило този subject matter, и дали този филм не би бил по-интересен и адекватен. Мисля, че сме възрастни хора и идеята да гледаме изцяло наивно към подобни филми е меко казано слаба. Ако филмът наистина иска да каже, че кацането е безсмислено и важно е семейството, показва ли това откровено? Ако на Армстронг му е все едно и не разбира ролята си в събитието, защо не се бори да събере отломките на дома си, вместо да събира камъни от Луната? Или целта на филма е да ни покаже, че всичко е толкова загубено и трагично, че той е вече един напълно лишен от любов и надежда човек, и само когато човек загуби всичко може да намери нов пристан и да осъществи пътуване отвъд пределите на възможното? Или пък научните постижения, независимо дали те имат реален ефект върху животите ни, са достатъчен залог и поощрение за жертвите, които правим спрямо семейство и лично щастие и би следвало да приемем кацането на Луната като една напълно необходима медитация? Това отделено от контекста звучи поетично, но нека сме реалисти. Къде е границата между мечти и тежкият ботуш на властта, която е склонна на всякакви жертви в името на най-значимият PR event на хилядолетието? Искам и да ти благодаря, че ме “запали“ по филма с ревюто си и вероятно ще го гледам, за да го разкостя докрай.

      “You’re an idealist, and I pity you as I would the village idiot.”
      ― Stanley Kubrick


    • 2018-10-18 at 16:02

      техният характер, не характеристики и безмислен. надявам се е ясно, че по никакъв начин не се стремя да вкарвам някакви посоки и мнения, и вече стана ясно, че не съм конспиратор, дори напротив, обичам да дълбая, за да изкристализират основните намерения зад всяко нещо. нямам и нищо против никой и се радвам, че можем да си общуваме. единствената ми мотивация да задавам въпроси е диалога и търсенето на истината, ясна, неприятна понякога. обичам реда и не обичам либералните илюзорни идеи. човек биологически е устроен да подбира и избира, както природата подбира и избира най-добре функциониращите индивиди. не изключвам възможността филмът да ми хареса много и уважението към трудът и жертвите на целият екип, и липсата на пропаганда, да ме спечелят напълно. все повече почвам да си мисля, че идеята на филма е да рекламира целеустремеността и редът на новата система спрямо глупостта на “еднаквите резултати за всички“ на тоталитарните режими.


    • Касабов
      2018-10-18 at 16:47

      филмът е character study и не разчита на сюжет, а на комплексния герой на армстронг и техническия аспект от пътуването. мисля, че е ясно от самото гледане. затова давам за пример „Истински неща“ – там също можеш да се заядеш, че няма история, но к’во от т’ва, филмът е абсолютна класика. :)


    • 2018-10-18 at 19:02

      Е да, те и не могат да изкарат нещо друго освен лична история на фона.. това е ясно.
      Не съм ги гледал 2-та филма, а както вече казах, заяждането не е в ДНК-то ми.
      Просто се замислям какво примерно прави един такъв филм като “Първият човек“ по-значим в общочовешки план на фона на филмите на Кен Лоуч. И дали в днешно време пазарът, бизнес отношенията и PR-ът не влият върху критичността, с която поглеждаме към тези продукти. Важно е да мислим бавно, ако искаме да боравим със знания, а не с информация.

      Покрай дискусията се замислих за virtue signalling и value signalling.
      http://www.unicornworld.org/293/virtue-signalling-value-signalling/


  • Наум Преславски
    2018-10-13 at 16:29

    Всъщност американците… дори и да са кацали на Луната… не са първи… Ян Бибиян ги е изпреварил. Нека всеки вярва в каквото си иска. Живи и здрави чеда мои!

    Отговор

    • Ян Бибиян
      2018-10-17 at 10:28

      И Ян Бибиян не е първи. Има една по-ранна история за пътешествие до Луната, написана около края на I в. от н.е. от Антоний Диоген. Там пътешествието е осъществено просто като се ходи достатъчно дълго на север.


  • radi
    2018-10-13 at 16:36

    За този филм бях сигурен, че на Касабов ще му хареса след няколко неуспешни опита :)

    Отговор

  • Иван Богданов
    2018-10-13 at 18:36

    Това римейк на филма от 69 година ли е?

    Отговор

  • Ботуш
    2018-10-13 at 18:38

    Касабов, преди да пишеш, гледай филма.

    Отговор

    • Касабов
      2018-10-13 at 18:48

      окей, шефе! :))))


    • UZUMAKI
      2018-10-14 at 13:22

      Отдавна не е имало под ревю в сайта такава колекция от коментарна ретардия.


  • ргергергергрегер
    2018-10-13 at 19:30

    Финалните минути бяха велики, цялата подготовка покрай кацането, звук, музика, сенки, някъде и без звук за да се покаже, че е в безтегловност. Стъпките, въобще паметни финални минути. Трябва да се изживее на кино.

    Отговор

  • Слави
    2018-10-13 at 21:50

    Издържах около 80 мин и си тръгнах, ужасяващо е заснет този филм наистина. Ще направя втори опит след някоя и друга седмица… От това, което гледах, филмът нито изглежда, нито звучи впечатляващо, както е написано в ревюто, но пак казвам, може би ще си променя мнението след второ (първо) гледане.

    Отговор

  • SkyT'Hunter
    2018-10-14 at 09:01

    Страхотно ревю! Ще гледам този филм в обедните часове на делничен ден, за да усетя самотата на Армстронг в (надявам се) празната IMAX зала. Изпълнен с положителни очаквания, ще коментирам скоро!

    Отговор

  • христиана
    2018-10-14 at 12:14

    ужасно заснет? бате, вие наистина нищо не разбирате от кино.

    Отговор

  • Наум Преславски
    2018-10-14 at 12:43

    Жена на говори на бате… Безценно!

    Отговор

  • христиана
    2018-10-14 at 13:03

    нарочно е, бе, гъз.

    Отговор

  • Наум Преславски
    2018-10-14 at 15:42

    Отдалече си личи, че си истински киновед. Пий си хапчетата редовно, че да не те пратим на Луната да търсиш американския флаг! Гъз и бате ще викаш на баща си. Ясно?

    Отговор

  • Pixelander
    2018-10-15 at 09:27

    In a nutshell: филм за двата типа космос – реалният и този в отношенията между хората. Преходът от 35 мм към големия лош IMAX при откачането на модула беше най-истинското кино за 2018 до този момент. Инак не ми се мисли още колко малоумници в нета ще се оплачат от разфокусирани кадри, клатеща се камера, зърненост и прочие – тоя HD комфорт ви е изпил акъла.

    Отговор

  • 2018-10-15 at 10:54

    В “La La Land“ си имаше откровени гафове с фокуса.. с анаморфните се работи прецизно, имах удоволствието да заснема няколко сцени с едни стари френски. Емиии.. има си начини да държиш фокусът на място, и фокус има.

    Отговор

    • Pixelander
      2018-10-15 at 11:22

      Всички чакаме трепетно да ползваш ‘старите френски’ в късното си токшоу за мистицизъм и окултното по СКАТ


    • 2018-10-15 at 11:56

      Не са мои.. на оператора на Possession (1981) са. А ако имам отново възможност.. вече имам достатъчно проекти. Благодаря за идеите.


  • Velvet kiss
    2018-10-15 at 21:39

    Филмът е страхотен, ревюто също! Мартин Касабов, пишете много хубаво!

    P.S. За съжаление винаги, когато чета нещо добро в този сайт, ми се убива кефа от прочетеното като погледна коментарите под него. Голяма част от пишещите държат да демонстрират, че са тотални задници, които освен простотия и обиди , друго не могат да кажат. Хубаво би било да си намерят друго място, където да „блеснат”!

    Отговор

    • Касабов
      2018-10-16 at 12:32

      Благодаря за добрите думи!


    • UZUMAKI
      2018-10-16 at 15:13

      Коментарите са част от чара на тукашните ширини :)


  • Станислав Стефанов
    2018-10-16 at 16:57

    Какво да кажа?! Брутален. Брутален филм наистина. Кино от най – висока класа. И визуално и драматургично безупречен. Между другото, чудесно ревю :) Съгласен съм почти със всичко в него. Само това, че на места ти се е видял протяжен се различава с моето мнение. На мен ми мина на един дъх :) Ебати ритъма има тоя филм. Всичко работеше толкова добре, толкова цялостно за тоя ритъм, че… Не знам… Изродщина :) Убитите цветове, ръчната камера, близките планове, музиката – всичко се сливаше в единна сплав и продаваше жестока автентичност… Нещо, което беше отличителна черта и на „Камшичен удар“…

    Отговор

  • d4
    2018-10-16 at 19:57

    аз съм доста учуден от слабия старт в Щатите… наглед прилича на филм, който би се харесал на масите.

    Отговор

    • Касабов
      2018-10-17 at 13:50

      защото масите си умират за бавен биографичен филм без екшън и преследвания в космоса? 😀


    • UZUMAKI
      2018-10-17 at 18:46

      Aз пък не съм учуден, че за пореден път отзивите под отзива са такъв неистов сеир 😀


    • d4
      2018-10-17 at 19:33

      @Касабов
      защо не – Gravity направи $723 млн сбор.


    • Касабов
      2018-10-17 at 19:37

      Гравити е доста по-секси филм, там се рекламираше някакво нереално преживяване в салона.


    • d4
      2018-10-17 at 21:08

      обяснения сега :)
      16 млн е много слаб старт – дори само заради имената на Шазел и Гослинг и темата на филма.


    • Касабов
      2018-10-17 at 21:40

      така е, ще натрупа некви приходи покрай оскарите де, но като цяло е флоп. :/


    • d4
      2018-10-17 at 23:32

      и то брутален флоп


    • Пламен
      2018-10-18 at 15:52

      Какви точно са имената на Шазел и Гослинг, та да вкарат хора в киното? Хайде – за Шазел се тръби от има-няма година, не …всъщност се тръби за Ла ла ленд, но ако попиташ кой е режисьорът 90 % сигурно няма да знаят.
      А Райън Гослинг, е дефиниция на термина box office poison. Поставен в статута на leading man негов филм, надали е прокопсал откъм боксофис представяне, с две изключение – Тетрадка/Дневника или както там се казваше на бг. драмичката с Рейчъл МакАдамс и разбира се, Ла Ла Ленд, но не съм сигурен, че именно неговото име е вкарало задници в киното.

      Относно First Man, и аз съм разочарован, разбира се, генерално погледнато такива филми не можеш да ги съдиш след един или два уикенда. НО – все пак показват настроението на публиката към филма, бърз поглед към оценката на зрителите в RT – 61%, което е ОК за летен блокбъстър ноу брейнс биг шит он скрийн, но е зле за филм с претенции за награди. Не че от публиката зависят наградите, но парите от приходи следва да са много по-малко от предречените.


  • Петко Петков
    2018-10-17 at 15:37

    Голям почитател съм на биографичния жанр! Ще се гледа задължително, но за съжаление нямам възможност да ида на кино. Имам големи очаквания за този филм и силно се надявам, че ще се нареди до свещените за мен „Красив ум“ и „Пианистът“.
    П.П. Не се сърдете на Наум, пичът има не лошо чувство за хумор, а и за самоирония. Привлича внимание и се справя не лошо, съдейки по броя на коментарите. Други пък се взимат прекалено на сериозно. :)

    Отговор

  • Наум Преславски
    2018-10-17 at 18:22

    Пишещите статии в този сайт… правят не по-малко шоу от мен! Само така, чеда мои! Благословени да сте!

    Отговор

    • 2018-10-17 at 18:40

      Наум Преславски, извинявай, че те нагрубих по един изключително недостоен и гнусен начин преди време. Съжалявам.


    • 2018-10-17 at 18:50

      Не им се връзвай толкова, всеки сам си отговаря за постъпките, културата и възпитанието си.


    • Наум Преславски
      2018-10-17 at 20:24

      Дори не си спомням за какво става дума.. простено да ти е. Жив и здрав! :)


    • 2018-10-18 at 01:03

      Не ни напускай, мнението на всеки е важно и ценно! Реално без читатели няма да съществува общност тук.
      Ако всеки се постарае да е малко по-умерен и мил в отношението си към останалите и едновременно не се “пали“ до крайност – това място ще има шанса да придобие един по-цивилизован и приятен вид. И комуникацията тук ще се превърне в удоволствие за всички, а не в арена на атаки и присмех. И да, някои автори нагрубяват членовете на форума, както и някои читатели се отнасят доста грубо с потрудилите се да напишат ревю за вас. Не е важно да се търсят виновни, а да се спре този порочен кръг на зареждане с негативни емоции. Всеки може да изкаже мнението си без да определя другия и да влиза в конфликт с личността, така ще градим взаимно уважение и диалозите няма да спират на 1-ва реплика. Усетих, че твоите включвания по-горе съдържат огромна доза ирония, но ти бе атакуван веднага с неприятни определения.


  • pymaster
    2018-10-17 at 22:47

    Още по-добър на второ гледане. IMAX-a e мъст.

    https://www.youtube.com/watch?v=zcev7yEPeF8

    Отговор

Коментирайте