В първата половина на ХХ-и век си е имало отделен жанр, “pulp”, назоваващ евтините списания, известни с посредствената си, нискокачествена литература, разчитаща на шок фактор, вулгарност и бруталия, за да забавлява публиката. Днес еквивалентът са книгите, които продават по бензиностанциите – обикновено нискокачествени издания на нискокачествени трилъри или романси, които да си купиш, за да убиеш времето по пътя. От този тип книги е „A Simple Favor” на Дарси Бел. От този тип е и филмовата екранизация.
Започваме с това уточнение, защото искаме да бъдем „на една страница”, така да се каже. „Лесна услуга” е простичък, лесносмилаем и не особено умен филм. Това обаче в никакъв случай не значи, че не е забавен. Напротив, той е абсолютния пример за този „пълп”, за който споменахме – изключително ненатоварващо и недоизмислено криминаленце, чиято история ще се разпадне при дори и най-дребното задълбочаване, но затова пък със солидна доза хумор, забавление и стил.
Историята, без да навлизаме в подробности, проследява Стефани (Ана Кендрик), чиято най-добра приятелка Емили (Блейк Лайвли) изчезва безследно. Стефани има влог със съвети за други майки. Тя е усмихната, жизнерадостна и пълна с енергия, готова да се включи във всяко едно измислено занимание в училището на малкия си син. Емили пък е изключително елегантна, изтупана и дръпната мадама, която едвам намира време да прибере сина си от училище и не би изтърпяла и минута повече от нужното там. Те са пълни противоположности, но завързват бързо приятелство на база на … това, че Емили прегазва безгръбначната Стефани в това да признае най-дълбоката си тайна? Не сме много сигурни. Продължаваме нататък.
Един ден Емили моли приятелката си за „лесна услуга” – да прибере сина й от училище, след което изчезва от лицето на земята, а на Стефани остава да се грижи за съпруга на Емили, Шон (Хенри Голдинг) и сина им Ники, докато разследва самостоятелно случилото се. Оттук историята се разгръща в до един момент забавен мистери-трилър, който за съжаление в последните 20ина минути се превръща в пародия на себе си и се разпада напълно, защото продължава да трупа един след друг „обрати”, кой от кой по-ненужен от предишния. Преди финала обаче историята е приятна, ако не много интригуваща, заснета красиво и с чудесно разпръснати комедийни моменти.
Блейк Лайвли и Ана Кендрик са блестящи. Те олицетворяват ролите си и като визия, и като поведение, брилянтен кастинг от страна на Пол Фийг („Шаферки”). Освен перфектните визуални предпоставки обаче, режисьорът им дава възможност да си играят на екрана, да разгърнат ролите си и да се чувстват свободни да „дъвчат декора” – да, на моменти държанието им е наистина преувеличено, никой реален човек не се държи по този начин, но никога не излизат от тона на филма. Най-впечатляващото нещо в целия филм е това, че Фийг не се впуска веднага в мистерията, с която рекламираха филма. Първите 30ина минути са посветени на това просто да опознаем главните героини, има продължителни сцени единствено и само на диалог между двете, което позволява на публиката да придобие представа за всяка една от тях като комплексна личност, а не просто като „поредната жена в евтино трилърче”.
Няма как, разбира се, двете са центъра на филма. Но би било пропуск да не отбележим изключително чаровния Хенри Голдинг, който вече обра овации за ролята си в „Crazy Rich Asians” и когото подозираме, че оттук нататък само предстои да гледаме в главни роли. Тук нелеката му задача е да бъде на заден план зад двете жени в живота си, да се остави да бъде манипулиран отново и отново, но накрая да задържи симпатията на публиката. Освен него обаче мъжките роли са доста ограничени – има стереотипен опитен детектив (Башир Салахудин), стереотипен хаплив гей татко (Андрю Ранелс) и пародиен образ на моден дизайнер (Рупърт Френд), които обаче имат честта да имат едни от най-добре поставените и реално забавни сцени в целия сценарий.
Не сме заинтересовани от това да влизаме в полемиката за това дали този филм помага на движението за равноправие на половете в киното, заради това, че се върти почти изцяло около две жени, или пък му наврежда, заради това, че и двете са отвратителни същества. Истина е, че политическите конотации и историческият контекст са важна част от разглеждането и анализирането на всяко едно произведение на изкуството. Но не и в случая. Не очаквайте истинска мистерия и истински трилър. Не задълбавайте да търсите дълбоките послания на филма. Хванете си приятелките под ръка, заредете се с алкохол и се отдайте на приятно за сетивата забавление, без много много да му мислите.
