Помните ли „Наричана още”? Какви прекрасни времена бяха това, когато Дженифър Гарнър си биеше разни хора нагоре и надолу по екрана, във всеки епизод минаваше през различни дегизировки, перуки, акценти и поведение като супершпионина Сидни Бристоу. Въпреки някои съмнителни залитания към разни средновековни пророчества, си беше супер солиден сериал. Пълна противоположност на „Peppermint: Ангел на възмездието

В този филм Дженифър Гарнър се завръща към екшън корените си от „Наричана още”. Дотук приключват приликите със сериала. „Peppermint” e ужасно блудкав, ужасно бездушен филм, който няма никаква индивидуалност. В него няма поддържащи персонажи, няма тематика, няма повече от три-четвърти скалъпена сюжетна линия. И докато тези неща не са задължителни за екшън филм, в него няма и някакво впечатляващо действие, хореография или насилие, напротив – камерата се отмества в последния момент, така че да се избегне дори и най-лесно постижимия трик, а именно бруталността. Най-лошо от всичко обаче – „Peppermint” няма никакъв собствен тон, няма нищо оригинално в начина, по който изглежда. Най-иновативният визуален момент на цялата продукция е в плаката с нарисуваните крила зад героинята на Гарнър, а когато някой неплатен стажант в маркетингов отдел е по-креативен от цялото ти операторско майсторство и режисура, това не говори добре за филма ти.

дженифър гарнър в peppermint

С една дума, защото в толкова се събира целия сюжет, Райли Норт (Гарнър) става свидетел на бруталното убийство на семейството си от наркокартел и пет години след случката се завръща, за да въдвори собствено правосъдие. Всичко, което се развива по сюжета е по-безумно и неоправдано от предишното, и единствената причина да се случва е, защото сюжетът го изисква. А финалът на филма, дори и след като у публиката са измрели и последваните останали очаквания, пак успява да изненада с глупостта си, което също е някакъв тип постижение, нали?

Говорейки за изненади, в един момент след средата, на екрана  изведнъж от нищото се появява Метод Мен, което мен лично много ме изненада. Толкова вече бях незаинтересована от случващоto се на екрана, че прекарах едни 5-6 минути в обмисляне на това, че когато вече си бетонирал вовеки наследството си в попкултурата, сигурно не ти пречи да се снимаш в какъвто и филм ти предложат, без въобще да се замисляш. Каквото и да става оттук нататък, могъщия Wu-Tang Clan никой не може да го бутне. Нищо не изпуснах за тези 5-6 минути.

peppermint-review-img05-20180922

Истината е, че самата Дженифър Гарнър не е слаба в ролята си. Тя се възползва от всяка една ниша, която й е дадена и без съмнение е най-приемливата част от целия филм, безспорно единствената, която има каквато и да било харизма и магнетизъм на екрана. Ще направи грешка всеки, който сравнява „Peppermint” с „Атомна блондинка”. Разбира се, Гарнър не е Чарлийз Терън, но „Атомна блондинка”, каквото и да си говорим, не може да му се отрече, че имаше стил и точно определена визия, която става за продаване и за развиване. „Peppermint” не дава нищо дори приближаващо се до франчайз материал на Гарнър, че тя да се опита да го носи на раменете си.

Странно ни е това, имайки се предвид, че режисьор е Пиер Морел, който успя да създаде на тогава 55-годишния Лийм Нийсън цял успешен екшън франчайз с „Твърде лично”. Там обаче той работи със сценарий на Люк Бесон. Тук бута напред по несвързаните сцени на Чад Сейнт Джон, писател на епохалната тъпотия „Код: Лондон” с Джерард Бътлър. И от него обаче по неведоми пътища Холивуд успя да изстиска поредица. Възможно ли е да грешим и да има наистина в бъдещето на „Peppermint” още едно-две изсмукани от пръстите продължения?

peppermint-review-img06-20180922

Peppermint” е торба от събрани на едно място екшън клишенца, които дори не са подбрани по някакъв начин, не е направено нищо интересно с тях, а е просто „рисуване по номерца” – сложи тук това, сложи там онова, запълни празното място. Ако ще правиш екшън, който да бъде самоцелно и изцяло екшън, няма проблем, но трябва да дадеш на публиката си причина, заради която да прости зяещите дупки в проекта ти. Но ако не го направиш с визия, с екшън хореография, с графично насилие, със запомнящ се диалог, или поне със симпатични и интересни персонажи, ами тогава какво остава?

Similar Posts

Вашият отговор на Иван Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Пепърминт беше силен до убийството на съпруга и момиченцето на Джен, сцената беше добре заснета и беше тегаво, не мога да крия. След това превключи на стандартен екшън със клатеща се камера, която да прикрива неумението на актрисата в бойните хореографии. Но Дженката се справи с това, което и е дадено и въпреки че филма си е клише, бих му дал спокойно 4,5/10.

  2. Тоз Пиер Морел съвсем го кара по инерция вече….
    Излиза, че Лиам си е Нийсън и това е то.
    И когато Дженифър Гарнър не може да повдигне работата – не може да стане това, което стана с TAKEN.
    Там има магия – тук я няма – върви разбери защо ?