Capharnaüm е име на рибарски град в Израел и преведено на нашия език означава „безредно натрупване на предмети“. „Capharnaüm“ може би изглежда странен избор на заглавие за филм, чието действие се развива в Бейрут, Ливан, но се оказва, че концепцията на актрисата и режисьор Надин Лабаки за безредните предмети перфектно ще се напастне със сюжета на филма ѝ, който спечели наградата на журито на фестивала в Кан по-рано тази година.
Лабаки и кастинг-директора Дженифър Хаддад избират за ролите хора с истории, които са близки до тези на героите им. Всеизвестна е истината, че деца се режисират трудно. Не и когато децата вече са преживели или преживяват ситуациите, които им е поверено да изиграят. Така, в случая, те се вписват безпроблемно в цялата липса на подреденост по улиците на Бейрут.
„Capharnaüm“ разказва историята на дванадесет годишния Зейн, който е едно от десетте деца на много бедно ливанско семейство и се случва, че напада съпругът на единадесет годишната си сестра. Попада на улицата под опеката на имигрантка от Етиопия, до момента в който тя е арестувана и депортирана, а за малкия ѝ син остава да се грижи именно Зейн.
Тяхната история, обаче, не е в центъра на фокусното внимание. Зейн решава да съди родителите си от името на всички деца, родени в семейства на хора, които не могат да си позволят да ги отглеждат. Обвинението е „липса на любов“ и момчето ги съди, поради факта, че са го дарили с живот, при положение, че им е било невъзможно да му осигурят дори минимална грижа, безопасност и привързаност. Бедността на семейството проличава и от факта, че не са могли да си позволят таксата за регистрация на раждането на Зейн и следователно, той няма документи за самоличност и на практика не съществува, като това оставя в него усещането, че е поредния безредно съществуващ предмет в купчината от животи.
От официалния трейлър получаваме допълнителна яснота за мизерията, в която живеят децата по улиците в бедните квартали и как въпреки всичко енергията е винаги вътре в тях и им помага да виждат красивото в живота. Надин Лабаки потапя камерата си в драмата, като изразява и съпричастността си към уязвимия свят на тези деца.
Миналата година Ливан получи първата в историята си номинация за Оскар в категорията „Чуждоезиков филм“ за „The Insult„, след успехите на „Capharnaüm“ е много вероятно ще се обръща повече внимание на заглавията, сътворени на територията на страната.
„Capharnaüm“ е четвърти пореден режисьорски проект на Надин Лабаки, като тя участва и като сценарист на продукцията и макар към момента да притежава близо двадесет награди за работата си, не тя е голямата звезда в случая. Младите Зейн Алрафеа, Седра Изам и мъникът Трежър Банкол са тези, които придават на филма непринуденото очарование и достоверност, необходими за спечелването на награди. Не пропускаме и политическата ангажираност. „Capharnaüm“ ще се окаже може би най-ангажирания pro-choice филм в наши дни и няма да е от продукциите за развлечение, а по-скоро от онези, които ни карат да се замислим.
„Capharnaüm“ все още е представян единствено във фестивални програми, но се очаква през октомври тази година да може да бъде гледат в киносалоните в Европа.
