Манди / Mandy

You’re a vicious snowflake
 
mandy

Art by cpt_bowlton

Манди“ е филм, с който да си оближеш пръстите. Сякаш някой го е взел целия, натопил го е в казана с кино, извадил го е, оставил го е да изсъхне под лъчите на 80-тарски блясък и го е накъсал на парчета и хвърлил в червенината на залязващото небе. Гледането му е наркотично преживяване. Това е потентен филм – написан е така, изигран е така, сниман е така (стилът, толкова повлиян от Кубрик и Линч, ми погуби ума още в първия филм на Панос Косматос – „Beyond the Black Rainbow). Музиката на Йохан Йохансон е като някакъв металически щурм от отвъдното, който през продължението на цялата история вие, крещи и пръска кръв заедно с героя на Никълъс Кейдж. Лека му пръст на композитора, това е и един от последните саундтраци, които написва.

Нека да открия този хвалебствен текст с непопулярната теза, че „Манди“  е преди всичко филм за Природата. Извинявам се, ако сте прочели някъде другаде това твърдение и то не е чак толкова оригинално, колкото аз съм си самовнушила. Хората понякога се смятаме за малко по-проницателни, отколкото обективно сме, но тъй като друго освен субективни по отношение на себе си не можем да бъдем, си прощаваме. И по-добре да имаме подобно здравословно самочувствие отвреме-навреме, иначе никой от нас нямаше да притежава амбиция за каквото и да било и следователно нямаше да направи никога нищо.

манди - андреа райзбъро

Манди – Андреа Райзбъро

През първата четвъртина на филма очите ни се пълнят с гори, езера, украсено със звезди небе. Манди (Андреа Райзбъро) и Ред (Никълъс Кейдж) са двойка, която живее близо до Кристалното езеро – планинска местност, заобградена от гъсти тъмнозелени гори, отсечени скали, бистра вода и пусти пътеки. Манди е художник по призвание, а през деня работи и на касата в крайпътна газстанция. Тя е самовглъбена, изглежда срамежлива. Фенка е на Блек Сабат. Ред сече дърва. Двамата се обичат много – той я гледа с религиозно, мистично обожание. Говорят си за смислени неща: за сънища, за планетите, за травматичните спомени от детството. Прегръщат, галят се и си се усмихват. Грижат се един за друг. Всяка вечер спят под вековното величие на нощното небе.

Първите сцени разкриват една след друга всички природни стихии – в самото начало е въздухът – Ред лети с хеликоптера след работния ден, за да се прибере у дома. Следва огънят – Манди си запалва лула и вдишва от нея. Приижда водата – двамата гребат с лодка по спокойното езеро, позлатено от слънчевите лъчи. В същото езеро (но този път облечено в черното наметало на нощта) се къпе Манди, а пламъците на огъня осветяват лицето й – тя гледа света през две различни очи: едното черно и с много по-голяма зеница, другото светло и синьо. Вятърът размества листата на дърветата. Природата е техният единствен дом, тяхната последна утеха. Когато той я пита дали не бива да напуснат това място, тя уплашено го моли да останат. Защото там е спокойно. Защото градът е зъл. (Ред не слуша радио. Двамата понякога гледат телевизия, винаги включена на обречения 13-ти канал. Случайност?)

никалъс кейдж в манди

Манди разказва на Ред събитие от детството си, спомен за птички и мъчение. Баща й е бил от онези уроди, които изпитват удоволствие да карат животни да страдат. Хора, за които красотата е далечен остров, а насилието е единствен пристан. От този монолог разбираме много за нея – тя е преживяла кошмарни неща и знае много добре, че природата ражда както радост, така и ужас. Манди е добра, но определено не е наивна. Когато се разхожда в гората и вижда телцето на умряло животинче, тя се разплаква. Това е жена, която разпознава лицето на злото, нещо повече: нейн родител е носел това лице. Това лице е част и от нея.

(Почвам с мощните спойлери.)

Манди споделя на Ред, че любимата й планета е Юпитер, защото повръхността на Юпитер е една огромна буря, която бушува от 1000 години. Широкото око на урагана може да изсмуче цялата планета Земя, ако пожелае. Манди чете и научно-фантастичен роман на измислената авторка Ленора Тор:

Под пурпура на древното небе, обгърнато от назъбените скали на вулканичната планина, нещастният магьосник се протегна към тъмната цепнатина и скоро откри там гладка, кристална повърхност. Леденостудена. Захватът на ръката му обгърна Окото на Змията. Той бавно го извади и го задържа пред себе си, докато кървавото слънце изгасваше. Окото светеше с мъжделива светлина. Излъчваше светлината отвътре, от дълбоко. Призрачна и смарагдово зелена. Непозната и всевечна.

манди

Този цитат е ключов за интерпретирането на филма. Още в началото ни се показва, че небето, под което съжителстват двамата влюбени, е по-особено. То е сякаш нарисувано от художник, измислено, комиксово. То няма нищо общо с нормалното небе, под което живеем аз и вие. С развитието на историята виждаме, че това не е единственото съвпадение, което хвърля мета-мост между наратива от книгата и историята на филма. Въпросното Око, което вади магьосникът, излъчва същото зелено сияние, което излъчват и предметите, които по-нататък биват използвани от злодеите.

Защо това има значение? Първия път, когато гледах филма не ми хрумна, но на второ гледане у мен почти няма съмнение, че има няколко визуални ключа, които Косматос дава, за да ни подхвърли, че всъщност Манди призовава това, което се случва. Разбира се не буквално – тя няма съзнателното желание да бъде отвлечена и запалена от надрусани религиозни психопати; не, нещо дълбоко в нея излъчва светлина, има нещо в тези две очи, толкова диаметрално противоположни. Точно това и казва и Джеремая: „Ти ме повика.“ Той твърди, че срещата им не е случайна и имаме основание да му вярваме. Дали самата травма, която Манди носи от детството си не е достатъчна, за да изгради в нея портал към злото? Дали когато преживеем нещо ужасно в нас не се отваря малка вратичка през която космическия мрак на света се просмуква по-лесно, без да има какво да го спре?

Сцената, в която Манди чете книгата предхожда сцената в която двамата с Джеремая се срещат за първи път. Насилственото червено форшадоува категорично наближаващия катаклизъм. Всичко сякаш е свързано – прекалено много са съвпаденията, за да може това да е случайност. Макар и да иска да избяга от мрака (Манди търси спокойствието, както казва на Ред), нещо в нея не й дава мира. Именно затова чете такива книги и именно затова се разхожда посред нощ из пустите прашни пътища. И така среща самия Дявол. В очите й няма уплаха. В черното й око, обърнато към него, проблясва влечение и любопитство.

лайнъс роуч

Лайнъс Роуч

Така и свършва първата част на филма. Втората глава се нарича Children of the New Dawn. Започва мрачния и тежък метъл апокалипсис.

Въпросните деца са група сектанти, чийто лидер (в ролята е Лайнъс Роуч) е бил изгряваща рок звезда може би в края на 70-те, но е претърпял падение и не е успял да стане богат и известен. Започнал е да се друса, изпаднал е в дълбока криза и е имал близка среща с Бога, в която Бог му е казал, че целият свят е негов и трябва да си го вземе. Като всеки друг фанатичен дебил, който чете мъдростта през призмата на упоритото си невежество, Джеремая Санд приема въпросното завещание по най-нешлифования възможен начин: решава, че е господар всекиму и ще съгради външния свят по образ и подобие на света, който е в него самия: изпълнен с отрова, власт и омраза. Джеремая има навика да обгръща лицата на подчинените си с две ръце – жест, който се асоциира с нежност и близост. В контекста на болното му съзнание този жест придобива абсолютно обратния смисъл: заявява контрол. Затова е и толкова задоволителен моментът в края на филма, когато Джеремая среща смъртта си по огледален начин – от две обхванали главата му ръце. Космическата справедливост може да е ястие, което се сервира студено, но е ястие, което със сигурност пристига на масата.

Когато Джеремая вижда Манди, той изпитва обсебващо желание да я притежава в редиците си. Вярва, че Манди е специална, точно като него, съответно душата й му принадлежи. Със задачата да уреди отвличането, той натоварва дясната си ръка: Брат Суан (забележете колко чисти са имената на всички от сектата – единият е кръстен на старозаветен пророк, другият има фамилия „лебед“, а едно от момичетата се казва Луси, което пък хвърля асоциация към светлина).

mandy-review-img07-20180926

Една от най-впечатляващите сцени започва, когато брат Суан, заедно с още няколко уродливи и малоумни сектанти, отиват в гората, за да се срещнат с Демоните. Демоните са – както мой приятел удачно отбеляза – като излезли от концерт на Слипкнот маскирани в черни кожи и метални шипове същества, които яздят мотори през нощта и търсят жертвена кръв. Поверието за тях е, че са взели някакъв много силен наркотик (който по-късно във филма Ред също опитва) и оттогава единственото на което са способни е кръвожажда и терор.

Митологичния характер на филма е много явен в тази конкретна сцена. Налице са всички архетипни играчи от митовете и приказките: дотук в историята имаме Водачът (Джеремая), Дясната ръка (Брат Суан), поданиците (всички останали сектанти), Демоните, Жервата или Девицата (Манди) и Героят, който тепърва ще се оформи (Ред). За да призове демонтие, брат Суан изпълнява специален ритуал – излиза в гората и надува Рога на Абраксъс, който издава могъщ, извънземен звук. Определено много силен момент. (Наздраве за оператора Бенджамин Лоуб!) После в тъмното, сред светлината и ръмженето от моторите, пристигат съществата от Ада, за да вземат каквото им се полага и да изпълнят поръчката.

След този великолепен антракт, анонсиращ предверието на Ада, „Манди“ се превръща във френетична и кървава вакханалия и ода за отмъщението.

mandy-img07-20180911

Нека да се върна към основната си теза – а именно, че филмът е за Природата. Историята се случва далеч от цивилизования град, там където властват суровите закони на оцеляването. И Манди, и Ред, и сектантите са герои, които поради различни причини са се отцепили от законовата уреденост на цивилизацията и са предпочели силната прегръдка  на дивото. Първите са го направили, за да изградят Дом, а вторите са го направили, за да сеят Хаос (който в техните представи също се нарича Дом). И така – природата е вместилище на противоположности. Тя дава подслон на всеки – както на злия, така на добрия (нормалния). Тя е тази, която ни снабдява както с мрака на нощта, така и топлината на деня. Природата е по-голяма, по-обемна от нас, защото докато ние изграждаме навиците и морала си на базата на избор между противоположности, тя не избира. Тя е всичко.

И Манди знае това. Заглавето на филма неслучайно е нейното име. Тя е олицетворение на Природата – майка на тихата емоция, на любовта, грижата, смъртта. Визуално Манди прилича на нимфа точно толкова, колкото прилича на горгона (просто променете малко светлината). В нея играят тъмни и магически сили, които тя не осъзнава напълно.

Манди“ не е филм за борбата между доброто и злото. По-скоро е история за съществуването на злото и за последствията от него. Човекът страда, когато изгуби, и отмъщава на този, който му отнеме. А понякога отмъщава и на целия останал свят. Дали това обаче е равносилно на истинска справедливост (т.е. на истинско добро) е въпрос, който е по-голям от индивидуалните ни отмъщения и болки. Ако се наемем да даваме категоричен отговор, можем да изпаднем в самозалудата на Джеремая Санд, който прочита божието слово през вулгарната си и объркана призма. Нашата сила сякаш не са отговорите. По-добри сме в това да задаваме важни въпроси и да чакаме търпеливо природата и времето да ни отговорят.

никалъс кейдж като ред

У мен възникнаха серия въпроси, свързани с противоположностите. Можеш ли с добро да победиш злото? Забележете, че за да успее да отмъсти, Ред опитва наркотика, който е направил Демоните и сектантите такива, каквито са. Има една приказка, че всяка система се руши отвътре – познавайки законите на злото, поглеждайки в неговото око. Героят трябва да слезе в бездната (както символно направи Ред накрая), в бърлогата на Звяра, за да го посече. Никой герой не убива от комфорта на собственото си топло легло, в което допреди десет минути майка му, наведена над него, му е разказвала приказка за лека нощ.

Възможно ли е красотата и насилието да съществуват ведно?

Думите на Ред към първия Демон, който убива, са красноречиви: „Ти си една зла снежинка.“ Не само, че е възможно, ами сякаш е вселенски факт. Обградени сме от парадокси, които аха да се целунат, аха да се ударят.

коментари
 
Отговорете »

 
  • UZUMAKI
    2018-09-27 at 13:50

    Похвала за ревюто. :) Филмът е чудесен, без да ми е уау. Метнах му 8/10.

    Отговор

  • Ivaylo Bodzhakov
    2018-09-27 at 14:29

    Много приятно ревю – надъха ме да си сваля филма. :)

    Отговор

  • Жор
    2018-09-27 at 14:48

    Как ми се гледа и на мен, трябва да му отделя време тия дни. А за ревюто съм сигурен, че е бомба! :)

    Отговор

  • X-Force
    2018-09-27 at 15:48

    Филмът ме чака да му отделя време този уикенд. Имам вяра в Ник Кейдж и трейлъра ме надъха :)

    Отговор

    • Dredd
      2018-09-27 at 16:52

      Довечера още го изстрелвам преди всички в watchlist-a 🤗


    • UZUMAKI
      2018-09-27 at 17:11

      Филмът е силно препоръчително кино, въпреки екстремната си маниерност :)


    • .
      2018-09-27 at 17:15

      Това ми „изскочи“ наскоро :P:
      https://www.youtube.com/watch?v=j_WDLsLnOSM

      Като изключим началните секунди, които пък някак ужасно описват и пасват на съвременният му статус на b-list актьор (в не убав смисъл), много готино интервю. Чак да му се чуди на човек как успя да сере толкова на миналото си величие (мернах в коментарите, че бил здраво задлъжнял), като го слушаш колко интелигентно и разбрано говори за актьорство, филми, режисьори, даже е малко тъжно предполагам.. Иначе респект, страшен актьор беше, не вярвам да възвърне предишният си ранг, но определено ще дам шанс на Манди, такива като него винаги могат да избухнат.


  • 2018-09-27 at 19:13

    И аз го похвалих ! В интерес на истината Косматос надскача себе си тъй като Beyond the Black Rainbow не ми хареса ! А пророк Еремия е събирателен образ на Джим Джоунс и Дейвид Кореш от Клонка Давидова ! Мдаа

    Отговор

  • radi
    2018-09-27 at 19:17

    Кейдж да извади добър филм? :)

    Отговор

  • Plexus venosus rectalis (Plexus haemorrhoidalis)
    2018-09-27 at 19:54

    Прекрасен!Добре е ,че го има ревюто,иначе нямаше да го отразя този филм.Крайно време е -според мен- да има рубрика в сайта, в която да се препоръчват актуални филми,започващи сериали,нови сезони….Нещо телеграфно…Това е предложение до г-н Дринов….

    Отговор

    • христиана
      2018-09-27 at 20:23

      разработваме в момента нещо точно такова. :)


    • X-Force
      2018-09-27 at 21:30

      Снощи приключих Sharp Objects – не знам дали някой от екипа ви го е гледал, но за мен лично беше почти отличен мини-сериал и един от най-добрите за годината. Ако имате възможност напишете ревю или поне го гледайте! Няма да съжалявате!


    • Dredd
      2018-10-13 at 03:35

      X-Force Харесва ми как го наричаш „почти отличен“. Липсва му единствено индивидуалност, една съществена съставка от рецептата.


  • хемороид
    2018-09-27 at 23:07

    Toчно за нещо такова говорех по-горе…Кратко и ясно:пичове гледах тва ,яко е …вижте го…Отзивите за sharp object sa отлични….

    Отговор

    • X-Force
      2018-09-27 at 23:49

      Вариант 1: пускате седмичен/месечен бюлетин с MUST SEE филми/сериали.
      Вариант 2: правите същото, но във видео вариант, където всъщност всеки от вас си казва мнението с по 2 думи за дадения филм.
      Вариант 3: давате от време на време на някого/някои от нас (читателите) да пишем за филм/сериал, за който Операционната няма време да пише 😉


    • UZUMAKI
      2018-09-28 at 12:57

      Отворени сме към читателски ревюта, стига да са адекватни… и да не са написани от бавноразвиващи се луузъри, които си мислят, че кацанията на Луната са инсценирани. 😀 Ако ви се пробва, драснете ни във фейса или на редакционния мейл.


    • .
      2018-09-28 at 19:02

      Той Дянков не отразяваше ли Манди, бре :P? Щях да питам/бъзикам, да не се е запътил към Луната, че го няма още, ама явно сте го пенсионирали :(. Сега трябва да се задоволя (oh, yeah baby) с претенциозна и недоразбрана тинейджърка :P.


    • UZUMAKI
      2018-09-28 at 21:58

      Дянков сам се закопа… под тонове плиткоумен конспиративен булшит 😄


    • 2018-10-11 at 14:13

      С хора без достойнство не се занимавам вече, затова съм ги баннал всичките амеби.


    • 2018-10-11 at 15:11

      Добре, че няма как да видят хората твоята достойна реакция на спор и на последвала молба.


    • 2018-10-12 at 02:55

      Чакай малко, Дринов. Цялото нещо започна от момента, в който аз показах една пресконференция и помолих за разсъждения върху езикът на телата на астронавтите. След това, поради невъзможността на “хората“ да държат едновременно няколко различаващи се по конкретни елементи системи от информации ( къде минали през deep and thorough scrutiny, къде не ), те – “хората“ – решиха, че не им се спори, а започнаха да обиждат с какви ли не красиви и не дотам лицеприятни определения, включително и ремарки към семейството ми. Колкото и да съм спокоен, в този момент се вбесих. Имам около 10-тина приятели от България и ползвам ФБ акаунта си като личен дневник – протежета на “особата“ са я известили за грозното ми деяние. Последва твоето включване с молбата. Аз се извиних официално тук във форума, а глупостта, която сътворих беше отдавна премахната, още 10 секунди след появата й ( разбира се, човек съм, след множество обиди и в момент на слабост се проявих като изключително, не знам дори как да го определя.. Да, отвратително е, да, така не се прави. Да, мисля че ми е първа и последна гнусня от подобно негативно и долно естество. Извиних ли се – Да. Мисля ли, че кацането е изцяло фейк – не, но за определени неща около него се съмнявам, че са изцяло истина и има доста факти, които го доказват. Обявиха ли ме за изцяло изтрещял конспиратор, скандален малоумник и т.н. – Да.). И атаките към мен не са спирали през цялото време, “ти си идиот, олигофрен, бавноразвиващ..“. Това е същото като да ми казваш “аз мразя Бог“ и в същото време да твърдиш, че си атеист, и през цялото време аргументите ти да се крепят на “ами аз просто знам, а ти не“ (хинт: ако мразиш нещо, значи изначално приемаш, че съществува). И сега да не почнеш и по тази тема, не ми е интересна и да съм на твоето мнение вероятно ще се опиташ да ме изкараш вярващ, за да си бакнеш твоя имидж. Вие си имате 2-3 теми по които обичате да баш-вате познати и непознати дори без да се замисляте, че може да става въпрос за нещо друго. Съществува селективна колегиалност. Аз задавам въпроси и заявявам, че не всичко е ясно и точно така, както се представя на обществеността, а получавам обиди, защото “хората“ автоматично си мислят, че съм приел коренно противоположна позиция. В един момент реших, че няма смисъл, защото споровете тук с тези “хора“ са като спорове с марксисти или с постмодернисти. Видях, че тези “хора“ не знаят какво е уважение и почти не са способни да мислят абстрактно, на моменти дори си нямат идея за елементарните дефиниции на думите, които използват и говорят като крайни евангелисти подплатени от симпатията към даден режисьор или даден жанр. Аз съм се извинил, да му мислят тези, които не са се извинили. А теб те баннах, защото когато бях готов с материал, ти не написа нищо, и предположих, че сте се обединили срещу мен – имайки предвид грубото отношение, което получих във форума, за което не последва никаква реакция и след като 3 месеца пиша новини между нощната си работна смяна и 2-та часа сън преди лекции. All said and done, нямам нищо против никой, дори напротив, всички тук имат изключително ценни добри черти, които будят в мен уважение и приятелско чувство и бих се радвал ако имам шанса да се запознаем и да станем приятели, но го има също и абсолютното дебилство и арогантност, което се проявява в тези мазни провокиращи коментари, които на моменти се мятат без каквато и да е мисъл за другия, като че ли най-важно е просто да изпратиш поредната обида. Ако всеки четеше малко по-внимателно и с поне малка доза емпатия това ,което пишат останалите, това място щеше да е много по-прекрасно. Дискусиите можеха да водят до нещо градивно, вместо всяка реплика да е с предназначението на куршум. Не мисля, че да ‘’храниш’’ ‘’хората’’ е белег за добър аналитичен ум, а вече тук всяко следващо ревю е хранилка от едно не много високо ниво, без изобщо да се влиза в какъвто и да е философо-психологически и художествен анализ и диалог. Това е от мен. Щом сте решили да ме ‘’пенсионирате’’ след тази изцепка, добре. Уважавам ви решението.


    • 2018-10-12 at 06:04

      Не, ти напусна групата и ме банна още като ти написах да се извиниш за колажа. А какво си ми пратил после, не мога да знам. Но както и да е, ситуацията е тъпа и съжалявам. Сигурен съм, че ако има свястна комуникация известно време, нещата могат да се оправят.


    • 2018-10-12 at 13:55

      Uzumaki, извинявай за изключително/немислимо грозната ми постъпка, за която не би могло да има каквото и да било оправдание. Това, което направих бе страшно гнусно, мизерно и нямам правото дори да си помислям такива неща за когото и да било, в допълнение не те познавам лично и съм сигурен, че си добър човек и качествена личност. Наистина съжалявам и знам, че е трудно да се простят такива крайности, затова не очаквам да ми бъде простено, но от мен още веднъж имаш само добри и положителни чувства и те уверявам, че реално в мен не бушуват такива мрачни мисли и страсти и цялата ситуация все още тежи на съвестта ми. Не е изобщо нормално да се създават изкуствено подобни бомби от негативни емоции и ужас. Съжалявам.


    • UZUMAKI
      2018-10-12 at 15:28

      Peace.


  • Dredd
    2018-09-28 at 03:47

    Първото тазгодишно заглавие, което погали сетивата ми 🤩
    Ревюто: нулев усет, чисто резюме

    Отговор

  • Huxley
    2018-09-28 at 12:27

    An absolute joke of a review. The author has probably never been to a HEI. Exercising deduction on your own thoughts about elements which have definite and scientific meanings is an ill-advised insult to any reader. Furthermore, the text reads as the angsty shout of a pretentious teenager.

    Отговор

    • хемороид
      2018-09-28 at 12:48

      Bulgarcasini okuyupta,inglizce cevap yazmasini cok bi bok oldugunu mu dusunuyorsun….

      Четеш бг текст и го коментираш на друг език .Мастурбация….


    • христиана
      2018-09-28 at 13:40

      кое има конкретно научно обяснение? и къде в кое видя ядосания тийнейджър? ако е в това, че наръчам някакви хора уроди и психопати… 😀 такива са.


  • 2018-09-28 at 20:42

    Поздравления за текста и анализа! Съгласен с повечето неща. Мисля, че на второ гледане ще ми хареса малко повече.
    За жалост не успях да се предпазя от огромните очаквания на трейлъра и честно казано, втората половина на филма ми се видя недостатъчна на фона на първата такава. Андреа Райзбъро направи зверска роля!
    8/10 за момента :)

    Отговор

  • Totenkopf
    2018-09-30 at 19:39

    „Beyond the Black Rainbow “ На мен пък ми хареса. Изключително елитарно кино и то с не много пари. Имаше и игра с перспективите с камерата, добра режисура, като цяло. Музиката на филма просто е уникална. Филма дори ми стои на HD, още на харда.

    Отговор

  • 2018-10-05 at 15:42

    След още едно гледане: fucking MASTERPIECE

    Отговор

  • X-Force
    2018-10-11 at 14:53

    Технически филмът е изпипан много добре, но като цяло нещо не успя да ме грабне както исках. Прекалено … арт … ми дойде в един момент. Ще трябва да го гледам още 1-2 пъти. Иначе Евала на Ник Кейдж, че разчупи поредицата от треторазрядни роли. И като говорим за него много хора похвалиха другия хорър с него от тази година – Mom and Dad. Някой да го е гледал?

    Отговор

    • Dredd
      2018-10-11 at 15:52

      Снощи ходих при Джеремая за още 🧴 😀


  • kris pana
    2018-10-31 at 08:19

    как никой не разбра смисъла в Манди.
    Само аз ли го хванах?

    Отговор

  • 2018-10-31 at 12:20

    Гледах го, може би около 60% изгледах реално, защото по същото време готвех в кухнята и дремех.
    Има страшно много интерпретации. Ако не се лъжа го е мислил най-малко 5 години. Не изключвам самият Панос да е бил жертва на насилие в ранните си години, дали физическо или форма на психологическо, каквото и да е човекът има стаен гняв, филмът е личен, по-късно да е бил под влиянието на илюзорни мечти и красиви представи за реалността, а сектата на Джеръмая да символизира холивудската система от задници. Едно е сигурно, че Манди и Ред са тясно свързани, като 2-те душевности на един човек, Манди – творецът, Ред – реалният облик във физическия свят. Ще го гледам 2-ри път, изцяло.

    Отговор

  • kris pana
    2018-11-03 at 08:09

    Така прочетох много неща за природада, фентъзи щуротий, и как кейдж се е завърнал. Извинявам се на останалите но нямах време за глупости, все пак качественото кино е на изток.
    Не искам да цитирам някой, който е писал подобното.
    не го ли разбрахте този арт-психо-екшън-трилър?
    Идеята е ясна-дори на дявола не са му угодни „фалшивите пророци“
    И точно те правят от човека демон. И всичко това обладано от стойностна режисура, един по-добър Кейдж и тънко поднесено основно ястие.
    От мен 4/5

    Отговор

  • 2018-11-11 at 05:29

    Кейдж не е Дяволът. Той е един човек, който вече се е срещал с изкушенията – алкохол, оръжията. И е избрал да се кротне и да си изгради нов живот с Манди. Може би обаче, тя има нужда да си вярва с художествени измислици. Това може да се изследва. По интересни са ми интерпретацията на светлините докато си говорят в мрака и зелената светлина. Също каква е ролята на книжката, която има общо с цялата бъдеща история, както и с рисунките на Манди, тя е видяла този сценарий още в началото. Също сцената с Манди в гората и обгорялото животно, сълзата която се стича по носа й, и после огледална сцена с Кейдж. Иначе е ясно това, което си писал, не мисля, че някой го е пропуснал. Още повече, че реално не става дума за религия във филма, а за обсесиите на един психопат и жаждата му за власт. Харесва ми, че е смел Панос и изкарва вътрешностите на всички наяве, тези ценобити ги възприемам просто като изгубени/черни души.. които имат нужда да запълват празнина със порно и насилие – по подобие на Джеремая. Ясно е също, че историята е дисертация на тема мъжкото его. Остава един намек на финала, вероятно Манди е търсила закрилник, и защо Ред не направи нищо когато им влязоха в къщата. Може би защото си е бил заключил тигърът в клетка.

    Отговор

  • 2018-11-11 at 06:00

    Отделно дясното око на Манди е изцяло черно като на Джеремая и свитата му, а лявото й е нормално. Не мисля, че е случайно и заради различните ъгли на рефлекция. По скоро е нарочно. Нейната травма води до празнота и оттам е възможно да се появи върху радара на психопатът.

    Отговор

  • 2018-11-11 at 07:44

    Също, ако приемем, че Ред иска да е с Манди, а нейната планета е Юпитер, то накрая те са там заедно, защото показват зелено и червено от двете страни на автомобила, а отгоре е златното, което се получава като ги смесиш. Юпитер като символ се свързва с морал, благодарност, закони, достойнство. А Ред почва като режещ дърво, което се връзва със косата, а коса е символ свързван със Сатурн (scythe or sickel).

    Отговор

  • 2018-11-11 at 09:09

    всъщност Панос направи филм с много сърдечно послание. човек може да се замисли върху dualism и non-dualism. и също така помислете за тези моменти, когато отрязваме някого и как се чувстват.

    Отговор

  • stealth
    2018-11-11 at 19:30

    Малко трудно го прекарах, но пък останах доволен. Но не бих повторил. Теми за размисъл има, но не бих ги разчовърквал точно в този тип филм. Това остро не е моят жанр.

    Отговор

  • 2018-11-11 at 23:44

    опс, горе опетлах нещата.. имах една теория за отрязването на дърветата, Манди и птичето. но я оставям.

    stealth, съгласен! най-ужасните усещания по време на филм. малко се пренавих сам да търся смисли във филма, за да оправдавам уродливата му натура.

    Отговор

    • kris pana
      2018-11-19 at 01:21

      Манди е просто символ на както ти каза вид обърканост , търсеща закрилник. Цвета в окото, нейната артистичност-рисунките например е признак на различие от общото. Към това се стремят фалшивите пророци, защото те го нямат. Не става въпрос за религия. Фалшив пророк е друго понятие, което може да го разграничим дори и теологически.
      Кейдж не е дявол, но помниш сцената с оня с МАЛКАТА тигрица.
      В смисъл ако фалшивия не бе го предизвикал, дяволът /не знам какво друго по-понятно да опиша/ не би имал досег с героя на Кейдж. А обърна ли внимание, когато я изгаряха жива? Всички неистово се смееха, освен фалшивият пророк. Всичко останало е един добър фон, мизансцен и т.н. Единствената ми критика, е че Панос можеше да направи нещо повече с екшъна. Липсваше ми практическата част от него. Дори и в бойните сцени трябва да има драматизъм виж азиатците, какво правят. Да не говорим за ЦАРЯ- Джон Уу.
      Но като цяло филма те кара да помислиш малко по-дълбоко. Иновативно предлага нещо, което е факт и в нормалният ни живот. В крайна сметка не сме ли заобиколени от фалшиви пророци, правейки ни чудовища, а не да бъдем нормални човеци.


Коментирайте