Неуморният скандалджия в действие? Гласът на разума отново се впуска в разследване? Много са начините, по които може да бъде характеризиран Майкъл Мур и най-хубавото в случая с неговото „безпокойство”, което го подтиква към работа отново и отново е фактът, че като резултат целокупното човечество получава поредния документален филм – важно свидетелство за размирните, интересни и безкрайно поучителни времена, в които живеем. Прекрасно е, че не е безпристрастен, страхотно е да имаш куража да задаваш неудобни въпроси и да получаваш шокиращи отговори, безценно е да оставиш важен образ на настоящето за бъдещите поколения, които (може и да) се интересуват от миналото си.

Със своя „Fahrenheit 9/11” Майкъл Мур проследи ходовете на президентската администрация на Джордж У.Буш, използвайки отзвука от терористичните атаки да прокара военната си политика в Афганистан и Ирак – и спечели най-голямото отличие в Кан, „Златната палма”, „Оскар” и десетки други награди в цял свят, а се превърна и в най-печелившия документален филм на всички времена. Това се случи преди 14 години. Сега е готова най-новата творба на режисьора – „Fahrenheit 11/9”, чиято премиера ще бъде в програмата на Торонто, а този път на фокус са всички потенциални грижи и проблеми, които възникват от факта че американците са си избрали за президент не друг, а Доналд Тръмп. Вижте трейлъра!

Двата важни въпроса, които задава вечно гневния Мур, се отнасят в този случай конкретно за американското общество – „Как по дяволите стигнахме дотук?” и „Как се измъкваме от тази ситуация?”. Макар трейлърът да не прекалява с образи и звуци, в него се казва достатъчно за онова, което ще могат да видят хората на кино в края на септември. Филмите на Мур винаги са служили като катализатор на обществен диалог и провокация към летаргията, която често обзема масите – не се съмняваме, че и в случая ще бъде така, още повече като е известно абсолютното разделение между гласоподавателите „про” и „анти” Тръмп.

Fahrenheit 11/9” ще има своята световна премиера в Торонто – фестивалът там започва на 6 септември 2018, като в документалната програма на фестивала са включени още „Divide and Conquer: The Story of Roger Ailes” на Алексис Блум, „Meeting Gorbachev” на Вернер Херцог и Андре Сингър, интимния поглед върху живота на Куинси Джоунс – „Quincy”, режисиран от щерка му Рашида, „Searching for Ingmar Bergman” на Маргарете фон Трота, „This Changes Everything” на Том Донахю по (сериозно преекспонираната) темата за неравенството в холивудските среди и очаквания с особен интерес опус за друго опасно недоразумение в световната политика – „Putin’s Witnesses (Свидетели Путина)” на Виталий Мански.

Очаква се Briarcliff Entertainment да пусне „Fahrenheit 11/9” в разпространение почти непосредствено след премиерата в Торонто – американските зрители ще имат възможност да го видят в киносалоните в собствените си градове от 21 септември 2018. Ето, този факт би трябвало да ги мобилизира поне да отидат на кино, да видят провокацията и да размърдат малко мозъчните си клетки (ако са им останали)… А останалите киномани ще очакваме (вероятно) фестивални включвания..

Similar Posts

Вашият отговор на UZUMAKI Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. Е, за разлика от преди 14 години, днес ще срещне маса фенове сред МСМ и естаблишмънт-а което наистина може да доведе до въпроса- как стигна до тук??? От аутсайдер, пред чиято лента затваряха киносалоните и му правеха спънки, до рупор на мейнстрийм статуквото, което се блъска да му даде трибуна…

    1. Плевел е в м. р., но на него му отива и в женски 🙂

  2. Мур е пич …Неговата креативна ангажираност е чуден пример от десетилетия.
    Botoom line с две думи е, че трябва да ценим ценностите, защото са …ценни.
    Който не е в час с цената на ценностите (и не ги цени) остава без ценности (и цена)…

    И хартисва с П……. да кажем и неговите друзя.

    Те сега, понеже само това знаят, почват да серат наред. Всеки другар сере до другаря и в общи линии серат ли серат …
    Ся…може да се ангажира нещо човек – зорлем демографията свети на червенот от поне 25 години – а може и да не се ангажира и да се включи в общото сране, акто кротко смъкне гащи, за да приседне до друзята – и да си сере ли сере …