Якоб Седергрен, един от най-известните и успели датски актьори на средна възраст, е движещата сила в забележителния дебют на Густав Мьолер, който може да скъса нервите на зрителите. Но не това е мнението на аудиторията в Сънданс, защото филмът печели именно там наградата на публиката за драма в конкурсната програма с неамерикански филми. След това идват и отличия от Международния фестивал в Ротердам, този в Сиатъл и симпатичния филмов форум в Монклер (САЩ). Мьолер е постигнал невъзможното и заедно с верен екип приключват снимките за 13 дни. „The Guilty” е нов поглед към психотрилъра, осъществен с тежки усилия, много талант и малко пари в една единствена локация.
„The Guilty” започва мудно и предсказуемо, представяйки ни отегчен полицай, който наскоро е бил понижен в диспечер и забит в невзрачен кабинет. Монотонният глас на неговия персонаж Асгер Холм приема призивите за спешна помощ на датски граждани. Докато се запознаваме с естеството на работа в централата, липсата на емоции у полицая е почти изнервяща и той не излъчва никакъв чар. Погнусен от незначителните оплаквания на хора, на които е длъжен да помага, той е на ръба на отчаянието, но изведнъж всичко се променя с мистериозното обаждане на отвлечената Ибън (Джесика Динидж). Разговорът приключва преждевременно и Холм се впуска в главозамайващо разследване. Човешкият живот виси на косъм, Холм е разяждан от лични демони, а кулминацията ще качи още по-високо напрежението в този стремглав „бяг”, изпитващ моралните устои на персонаж и публика. Вижте трейлъра на „The Guilty”.
Густав Мьолер се впечатлява от способността на въображението ни да превръща чутите думи в картини и след като слуша няколко записа на реални обаждания за спешна помощ, решава да напише сценария на „The Guilty”. Вдъхновени от клаустрофобичната визия на „Срам” (Стив Маккуин), Мьолер и операторът Яспер Спанинг избират анаморфни обективи и формат 2.35 към 1. Двамата работят върху сюжета, разделяйки го на осем части според водещата емоция, и се стремят да оформят визуално всеки един епизод в хармония с нея. Част от тънките визуални детайли е наличието на червено осветление в близост до поантата. Операторът използва главно три перспективи (или три камери), като в началото на филма наблюдаваме Холм отдалече и в по-крупен план, а с покачването на вълненията му камерата плавно се приближава, ъгълът расте, като по този начин фигурата на полицая губи пропорционалното си превъзходство спрямо обкръжаващия го интериор и подсказва неговото безсилие.
За работата си със Седергрен Мьолер заимства интересен режисьорски похват от Сидни Лъмет и сътрудничеството му с Ал Пачино в „Кучешки следобед”. Вместо очакван „стоп”, роденият в Гьотеборг (Швеция) режисьор продължава на моменти с изненадващ повторен дубъл, веднага след края на сцената, която се снима в момента. Така се възползва от малките неточности и липсата на самоосъзнатост в актьорското изпълнение, които пък водят до по-автентичен материал.
Карла Луф монтира „The Guilty” и според Мьолер нейният принос заслужава значително признание, защото целият филм, който самият той нарича „недоразказана история”, се крепи на прецизно подадените дози информация. Звуковото оформление отнема осем седмици, през които Мьолер е неотлъчно до двама звукоинженери – Оскар Скривър и Филип Флиндт. Режисьорът не пропуска да спомене и заслугата на съсценариста Емил Никор Албертсен, който отделя време за проучване и записки в подготвителния период, посещавайки полицейска телефонна централа.
„The Guilty” е финансиран от Датския Филмов институт и New Danish Screen, а продуценти са Лина Флинт и Nordisk Film Production A/S. Прожекциите в САЩ ще бъдат осъществени със съдействието на Magnolia Pictures. Премиерата там е на 19 октомври 2018. Филмът ще бъде разпространвен и в Холандия, Германия, Португалия и Румъния, което ни кара да се надяваме, че може да се появи и у нас. Вижте и официалния плакат на „The Guilty”.
Добре написана статия. Браво!
Грух!