За интровертните перфекционисти сред киноманите Станли Кубрик е не просто институция от последно ниво, а пример как да оползотвориш живота си. Момчето от Бронкс, което не е „научило нищо в гимназията“ и „не е чело книга за удоволствие до 19-тата си годишнина“, се превръща в режисьора най-безмилостно разширил границите на възможното в киното. Киноезикът във филмите на Кубрик, подкрепен от драматургично кроени технически иновации, винаги е бил скок в бъдещето. Първата среща с „2001: Космическа одисея“ е сравнима с пинсетното повдигане във височина на организъм, познаващ единствено „x“ и „y“ координатите на лабораторната чинийка. И както става с всички нови преживявания, на човек му е нужно известно време да осъзнае величината на току-що случилото се.
Сходна съдба застига писания от Кубрик и Артър Кларк филм. До този момент фантастиката е главно „B movie“ жанр, сервиращ извънземни инвазии и други социо-политически тревоги. Премиерата на „2001: Космическа одисея“ (02. 04. 1968 г.) оставя публика и критици в неведение. Сред ревютата се четат изводи като „между хипнозата и пълната скука“, „липсва му въображение“, „някой може и да си внуши поради силни очаквания, че Кубрик казва нещо чрез филма“. Ще мине известно време докато „2001: Космическа одисея“ извоюва познатия си в днешно време статут. Пред Playboy, Кубрик споделя следното:
Свободни сте да спекулирате както пожелаете относно философското и алегорично значение на филма и подобна спекулация е една индикация, че той е успял да заинтригува публиката на дълбоко ниво, но не искам да поднасям вербална пътна карта, задължаваща всеки зрител да я следва или иначе да го е страх, че смисълът му е убягнал.
Причината за тази новина са точно множеството интерпретации на филма и в частност на една от финалните сцени, в която главният персонаж, Дейвид Бауман, е старец очакващ смъртта си, спокойно излегнал се между чаршафите. Монолитът се появява пред леглото му и той е трансформиран в ембрион, съзерцаващ Земята от светлинното си кълбо.
Намеренията на Кубрик за посланието на сцената може да се чуят в разговор между него и режисьора Джуничи Яои от 1980 г. Разбира се, тази интерпретация не е нещо шокиращо. По-скоро е интересно дали наистина това е гласът на Кубрик и възможно ли е упоритият гений да наруши собствените си канони. Ето ги и думите на режисьора според записа:
Избягвам този момент още откакто излезе филмът. Когато просто ги заявиш, идеите звучат глупаво, но когато са драматизирани, могат да се почувстват. Идеята е, че той е взет от богоподобни същества, създания от чиста енергия и интелект, невидими за окото. Те го поставят в нещо като човешка зоологическа градина, за да го изследват, и целият му живот оттук насетне протича в тази стая. Там няма усещане за време. Случва се точно така както във филма. Те избират тази стая, която е изпълнена с неточни реплики на френски архитектурни елементи (това е умишлено), защото едно от тези създания е имало идеята, че това би било красиво за човека, но и те не са били напълно сигурни. Точно както ние не знам какво да правим с животните в зоопарковете. Опитваме се да им предоставим това, което предполагаме, че е тяхната естествена среда. Вече приключили с него, както в много митове от всички култури по света, той е трансформиран в свръхчовек и изпратен обратно на Земята. Можем само да предполагаме какво ще стане след това.
Гласът е идентичен с този на Станли, който сме слушали в десетки официални интервюта. Нюйоркският акцент, паузите комбинирани с неговото си „ъ“ и причудливата нелинейна мисъл не могат да се сгрешат. Тук можете и сами да чуете материала, предизвикал тази новина:
