Untitled-1а

Голямото чакане приключи. Малко след 02:00 часа българско време днес, за да ознаменуват представянето на филма на Comic-Con, Universal Pictures дебютираха пълния официален трейлър на „Стъкления” („Glass”) – отлежалото 18 години продължение на „Неуязвимият” и „На парчета“ на М. Найт Шамалан.

Оставаме думите настрана. Запознайте се с господин Стъкления!

Какви са вашите мнения можете да споделите в коментарната секция под новината. Лично ние сме щастливи, че след подценявания първи филм от трилогията „Неуязвимият” (и последвалите заглавия, далеч от качествата и успеха на „Шесто чувство”), М. Найт Шамалан успя да се върне в блокбастър секцията на киноиндустрията и то с нискобюджетната продукция „На парчета“.

Единственото, което намираме за минус в трейлъра, е реакцията на Брус Уилис към Патриша, която изглежда леко като карикатура на самия Уилис като актьор и участието му в „Неуязвимият”. Почти сме сигурни обаче, че когато видим целия филм, нещата ще са доста по-стабилни. Сара Полсън е доста добро попадение в каста, а Джеймс Макавой изглежда е във форма, дори по-добра от тази в „На парчета“, като неговия евентуален романс с Кейси Куук (Аня Тейлър-Джой) поставя съдбата на героя в съвсем друга плоскост. Самюъл Л. Джаксън пък и на преклонна възраст притежава умението да експлоатира незнанието на публиката чрез своя лукав поглед.

В операторското майсторство няма изненади. М. Найт Шамалан залага на стандартно визуално повествование, без свръхестествено кадриране или силно стеснена дълбочина в кадъра. Да не забравяме все пак, че Шамалан е от режисьорите-сценаристи, които впечатляват предимно със сюжет (когато му се получи). Кадърът от висок ъгъл, в които Дън огъва метал, би стоял глупаво в друг филм, но тук засилва значимостта на деянието.

glass-bruce-willis

glass-samuel-l-jackson2

glass-james-mcavoy-the-beast

Дейвид Дън едва ли ще е изцяло добър, Илайджа Прайс може и да не издържи да е винаги зъл, а Кевин Уендъл Кръмб ще бъде разкъсван от различните отношения, които личностите му градят с останалите персонажи. Цялостното усещане от трейлъра е за достоен наследник на предишните два филма.

Comic-Con постер, дело на Алекс Рос
Comic-Con постер, дело на Алекс Рос

37574200_10155918665313318_2051826999671914496_n

Премиерата на „Стъкления” („Glass”) е 18 януари 2019 г., а дотогава, ако не сте гледали „Неуязвимият” и „На парчета“, крайно време е да го сторите. Приятно гледане.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 Comments

  1. Добър старт на уикенда, доста яко. Иначе, от трейлъра става ясно, че човекът предпочита Господин Стъкления 😀 може би презиме – Господинов 😀

  2. Брус Уилис отдавна не сме го гледали в някой качествен филм освен в рекламата на оная тъпа напитка като накрая завършва с егати погледа… а трейлара изглежда hell yeah

  3. Ехааа! Трейлъра е жесток, а Джеймс Макавой е просто брилянтен! Чакаме с нетърпение.

  4. Хм, от една страна ми е мъчничко, че комиксовите филми вече се правят по-един калъп общо взето, и не им се отделя сериозен поглед/разглобяване като на някои от по-старите им събратя (от преди 2005 да речем). Tова тук има някаква си своя изградена митология/вселена и герои, може да се получи интересно. Но на Шамбалан му нямам вера, въпреки че е хитра лисичка и правилно напипва какво би се кльопало. Като че да е изчерпан, и просто се старае да остане релевантен (ау, това звучи като нещо ужасно :D).
    Split обаче така и не се реших да гледам, помня че на Узи му хареса, но трябва да се вземе в предвид участието на любимата му мацка :P.

  5. Точка, препоръчвам съвсем чистосъвестно „Split“, доста е сносен… и далеч не само заради любимата ми мацка. 🙂 Имай предвид, че бях в лагера на мразещите Шамалан допреди него и след клетия „Жената от водата“. Иначе трейлърът на „Стъкления“ изглежда доста найс, като изключим един-два момента.

    PS Yanka, тоя филм няма нищо общо с Marvel (точно затова ще става за повече от едно гледане).

    1. То, то както само това не съм му гледал (и първите филми, преди Шесто Чувство), може да се излъжа :P. Просто го бях отписал, но с ход като този – да вмъкне Unbreakable и да върже нещата в един свят – успява да привлече вниманието ми :(.

      Уф, Жената имаше една сцена в началото с една метла ли беше сопа ли беше… Всеки уважаващ себе си режисьор – от класа като неговата (поне предишна), трябва да си направи автоматично сепуку, при създаването и заснемането на такова кинематографично недоразумение (просто няма идея как е сътворил тази чутовна дрисня :D). Иначе и този му филм си има някаква митология, която той си е развил – и толкова си е повярвал, че чак сам си се хвали и си развява егото наляво и надясно вътре 😀 (до колкото помня). Все пак определено бих го намандахерцал – или поне бих дал бонус точки – пред множество от комиксовите шитни, дето получаваме днешно време. Може да е противоречив (не сюжетно и буквално), но поне има авторова доза на кило.

    2. Съвсем правилно помниш „Жената“ – там егото се излива от всички възможни отверстия като хранително натравяне.

    3. Хах :). Btw излъгъл съм, и The Visit не съм му гледал (сега си спомних даже тук като го отразявахте). Поради някаква причина го обърках с онова асансьорно фликче, но той там не режисира.

  6. ще го гледам, но отдавна не е същото. дори Split е бледа сянка на някогашния майстор.

  7. „Да не забравяме все пак, че Шамалан е от режисьорите-сценаристи, които впечатляват предимно със сюжет (когато му се получи).“

    Ъммм………….Unbreakable е един от най-неортодоксално заснетите продукции, излезли някога от холивудско студио – псевдовоайорската камера от пролога, надничаща през седалките; болезнено дългите, лишени от диалог кадри; убитите тонове и ноарското осветление; дори онова безумно завъртане когато майката на Глас му връчва комикса…. Прекрасен пример за режисьорски решения що се отнася до стилизация и комиксово нюансиране години преди Снайдер да си разиграе коня с 150+ млн бюджети. А и няма много хора отвъд Атлантика които могат да си позволят да вербуват личности като Р. Дийкинс и К. Дойл да им реализират нощните полюции така изящно.

    1. И? Доста хора могат да „заснемат“ шедьовър с Дийкинс. М. Найт е най-силен в писането и точно това му позволи да си заснеме „Split“ за 9 мил. А човекът на Дойл се нарича Wong Kar-Wai. Препоръчвам „Chungking Express“, „In the Mood for Love“ и „2046″.

    2. Дянков, горещо мерси за препоръката, ще ги гледам отново за съответно трети, трети и втори път и навярно ще осъзная къде аджеба е моджото на Шамалан.

    3. Pixelander, тоест в “In the Mood for Love“ няма дъждовни сцени? Или Шямалан не си пише сценариите за филмите? Мъ?

    4. Има ги, авторе, в изобилие ги има но какво заключение трябва да си извадим от това? Че Дойл сам си е съчинил композицията, цветовата гама и осветлението докато отстрани Уонг си е бъркал в дупката на предния десен джоб? Или че Шамалан, който е смехотворно известен на масите с понякога нелепите си плот туистове да бъде разгледан единствено като сензационен драскач,а не и като човек който e разкадровал цял филм за удобството на композитора си. Ъм?

    5. “Ъммм………….Unbreakable е един от най-неортодоксално заснетите продукции, излезли някога от холивудско студио…“

      Харесвам “Неуязвимият“. Прегледай добрите американски филми от 30-те години до днес. Във много от тях има похвати близки до тези, които изброи.. дори са използвани по-задълбочено. „Дамата от Шанхай“, “Заден прозорец“, “Нощта на ловецът“, “Допир до злото“, “Разговорът“, “Дългото сбогуване“ на Алтман.. Питър Уиър две години по-рано си прави цял филм – “Шоуто на Труман“ – базиран на воайорската естетика. Ако ще говорим специално за ноар, трябва да изредим поне 30-35 изключителни филма, в повечето има готини дъждовни сцени и нощ, оттам трябва да се продължи и с бели ноари, нео-ноари, тех-ноар и други видове и хибриди.. „Блейд Рънър“ е сниман изцяло в дъжд и дим, за което намразват Ридли.

      Шямалан харесва мистерията и тя е внедрена в историите му, пише си винаги сам сценариите и ги пази в тайна, затова е написано „режисьор-сценарист“. Като вземеш всичките му филми, общото и водещо за тях е интересна история, не във всички има революционни актьорска игра, сценография, операторство. Можеш да видиш в историята на киното, кои режисьори са били фотографи, документалисти в началото. Шямалан почва много млад, доколкото помня на 21-22 г. и директно си пише за фикшън.

      „Когато му се получи“ е добавено от редактор.

      И тук идваш ти поставяйки един срещу друга – цитат от новина и собствената си самовлюбеност ( под формата на селективна интерпретация ) – няма допирна точка. Не са ясни мотивите ти.. но от тоалетната реч в последвалите ти постове се разбира, че това е някакъв вид атака. Разбирам, че вероятно искаш да започна да споря, но темата е прекалено обширна, изисква време, а ти си „разиграваш коня“ избирателно.

      Толкова от мен.

    6. „..Шамалан, който е смехотворно известен на масите с понякога нелепите си плот туистове да бъде разгледан единствено като сензационен драскач..“

      Никъде не е казвано от мен, че Шямалан е „драскач“, напротив харесва ми, точно защото си пише на сравнително добро ниво. Уважавам решението му да използва повтаряща се музикална тема в „Неуязвимият“, като той специално дава задача на Джеймс Хауърд да сътвори оригинална композиция, НО почти винаги режисьорската работа включва наличието на някакъв сториборд. При писането директно за монтаж човек може да „види“ до голяма степен кадрите докато чете.