Да владееш композицията на кадъра и светлината, която създава образи, е едно от най-великите изкуства на съвремието ни. Може би често забравяме, че и написаната история, и прочутият режисьор не могат да постигнат нищо без майстора-творец, наречен оператор…
На 3 юли от света си тръгна един от най-уважаваните и талантливи „майстори на светлината” – Роби Мюлер. В четири десетилетия от своите 78 години холандският оператор има над 70 заглавия във филмографията си. Наричат го „най-великият холандец, който владее светлината, след Вермеер”. В началото на 70-те години той започва да работи с Вим Вендерс и двамата се превръщат в дългогодишни сътрудници, приятели, вдъхновяват се взаимно. Създават 10 филма заедно, сред които „Summer In The City”, „The American Friend”, „Париж, щата Тексас”, части от „Buena Vista Social Club” и „Отвъд облаците”… Както казва Вендерс:
„Обикновено ние измисляме атмосферата на филма, създаваме я в мечтите си, и след това аз оставам нещата в ръцете на Роби, да открива светлината…”
През 70-те и 80-ге тодини Мюлер работи и в САЩ, където се запознава в Джим Джармуш и става неговия любим оператор – заедно са работили по „Down by Law”, „Mystery Train”, „Dead Man”, „Дух Куче: Пътят на самурая”, части от „Coffee and Cigarettes”. Джармуш споделя:
Той ме научи как да работя с цветовете и как те се съотнасят към емоциите ни. А също и как небето в онзи специален, магически час, се променя на всеки десет секунди и придобива различен оттенък…
През годините Роби Мюлер работи и още много класици – Уилям Фридкин, Барбет Шрьодер, Сали Потър, Ларс фон Триер („Порейки вълните”, „Танцьорка в мрака”), Майкъл Уинтърботъм и др. След влошване на здравето му, той се оттегля от активна работа в началото на ХХI век, но неговото влияние върху визуалния стил на много режисьори е уникално и всички признават това.
Дано бъде едно със светлината, с която така майсторски твореше!
R.I.P., маестро Мюлер…
