В творческия живот на всеки един крайно успял артист, независимо дали се занимава с музика, кино или изобразително изкуство, се стига до момента, в който най-големият шедьовър, в чието име са понасяни мъчения и тревоги години наред, най-сетне е завършен. Шедьовърът за едни ще отговаря на очакванията, за други ще ги надминава, а за трети ще бъде разочарование. Това е неизбежен факт. Въпросът е: какво правиш, когато това велико дело, над което си се потил години наред, вече е готово? Къде отиваш оттук нататък?

В MCU това велико дело беше несъмнено „Отмъстителите: Война без край”. И без значение от коя страна попада конкретният зрител, дали е от задоволените или не, след като се отърсихме от онази сцена на Спайдърмен, незабавно запитахме: „А сега какво?” И понеже сме разглезени от вече познатия модел на Marvel за трите филма в 4-месечен период, и понеже знаехме, че „Avengers 4“ няма да го видим още една година, а „Ант-мен и Осата” наближава скорострелно, всички насочихме погледи към него – как Кевин Файги и компания ще последват епоса, който братята Русо ни донесоха. И докато по никакъв начин не сме възлагали надежди за еднакъв нито по скала, нито по въздействие филм – това би било абсурдно, лишено от логика изискване – се надявахме поне на достоен наследник на първия „Ант-мен”, с всичките му шегички и добронамереност.

ant-man-and-the-wasp-review-img02-20180708

Първият „Ант-мен” беше приятно отделяне от отъпкания път, нов под-жанр във вселената на марвелските супергерои – семпъл и забавен филм за обир с харизматични герои, които се допълваха един друг, но също така и изследване на отношенията между родители и деца, разочарованията и радостите, които тези сложни отношения носят. „Ант-мен и Осата, с прискърбие ви обявяваме, не удовлетвори нито едно от дори и най-консервативните ни очаквания.

Но да започнем от началото. Скот Ланг (Пол Ръд) е в последните три дни на двугодишния си домашен арест, под който е поставен заради действията си в „Първият отмъстител: Войната на героите“. Той продължава да бъде баща за пример, построил е огромен картонен лабиринт, из който с дъщеря му да инсценират обири, помага на борещия се за оцеляване бизнес на най-добрия си приятел Луис (Майкъл Пеня), а междувременно страда и по разбитите отношения с ментора си Ханк Пим (Майкъл Дъглас) и тръпката си Хоуп ван Дайн (Еванджелин Лили). Ханк и дъщеря му „мразят в червата” Скот и не го включват в опитите си да върнат майката на Хоуп – Джанет (Мишел Пфайфър) от квантумната реалност, но бързо разбират, че няма да могат да минат без неговата помощ, когато се оказва, че Скот и Джанет са формирали връзка, когато са се засекли в субатомното ниво, в което Скот влезе в края на предишния филм.

ant-man-and-the-wasp-review-img03-20180708

Проблемът е, че основната сюжетна линия – измъкването на Джанет от квантумната реалност, е едновременно абсурдна и лишена от всякаква мистерия. Публиката знае, че накрая ще я измъкнат, защото са кастнали Мишел Пфайфър и няма да ѝ дадат само една роля в началото, при това с ужасяващото „дигитално подмладяване”, което по неведоми причини продължават да бутат навсякъде. И докато не е напълно честно да съдим филма по подобни външни фактори, все пак създателите знаят, че ние познаваме Мишел Пфайфър – нали затова са я избрали!

В същото време, докато седим и си чакаме да се стигне до измъкването ѝ и нямаме и за секунда съмнение, че това ще стане, имаме време да обмислим колко абсурдно е това във вътрешната логика на филма. Тя седи в това субататомно ниво от 30 години и накрая си е същата гениална и социална личност, каквато е влязла?! Marvel искат публиката си да забрави законите на физиката редовно, за да се наслади на супергероите, но се опитват или да дадат поне минимално смехотворно обяснение как работят силите им, или пък изграждат героите по такъв начин, че да ни пука за тях и да не се замисляме, че това, което правят, е необяснимо дори по правилата, които вече са създадени във вселената.

ant-man-and-the-wasp-review-img04-20180708

Иначе комедията си е комедия, всички герои са забавни и чаровни, но липсва изненадата от първия филм. Тогава бяхме възхитени от Майкъл Пеня и двамата му съдружници, защото не очаквахме да са толкова забавни и да откраднат всяка сцена. Сега го очакваме. Пол Ръд си знаем, че пръска чар и може да забие всяка една комедийна реплика – знаем го от години. Искаме да го гледаме и как прави нещо, за което ни пука. Еванджелин Лили и Лорънс Фишбърн са криминално недоизползвани и принизени до две и половина черти на характера, колкото да кажеш, че не е съвсем без хич. Майкъл Дъглас повтаря една и съща нескопосана шега два пъти, което трябва да бъде обявено за незаконно във филми, които се имат за комедийни. Изключение прави единствено Хана Джон-Кеймън, която играе Призрака – дадено ѝ е много пространство, в което да се покаже и като емоционално сложен, и като екшън персонаж, и тя го запълва перфектно.

ant-man-and-the-wasp-review-img01-20180708

Трябва обаче да похвалим наистина впечатляващите конфигурации на екшън сцените, които използват оразмеряването, за да докарат екшън и комедия едновременно. В първия филм имахме сцената с влакчето, тук имаме битка в кухнята на ресторант и преследване с коли. Пейтън Рийд за втори път режисира сцени, които са удоволствие за гледане, тъй като майсторски използват дадената възможност да си играят с размерите – солници и Пез диспенсъри се уголемяват, докато Осата тича по ножове и се пази да не я смачкат с чук за месо.

ant-man-and-the-wasp-review-img05-20180708

Като цяло в „Ант-мен и Осата” просто липсва каквото и да било чувство на спешност, че нещо трябва да се случи. Преминава се от една сцена в друга с лежерното темпо на неделна разходка. Конфликт практически няма, защото антагонистите един след друг се показва, че или са смехотворно некадърни, или пък всъщност са добри хорица, които не искат да нараняват никого. И докато „лек и неангажиращ” не е най-лошото, което един филм може да бъде, за съжаление, този има нещастието да последва епохалния „Отмъстителите: Война без край” и просто не ни показа причина за собственото си съществуване – ще бъде забравен до дни.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Вчера го гледах, за съжаление мнението ми почти съвпада с това в статията. Действително, липсата на откровен антагонист убива всякакъв конфликт, който може да бъде създаден. В този ред на мисли, едно от нещата, които ме издразниха най-много беше представянето на жената-призрак, още в началото на филма, най-самоцелно и буквално, ни беше обяснено откъде идва, кои са родителите й, каква е драмата й, въобще цялата й мотивация да открадне въпросната лаборатория. Много по-добре щеше да бъде, ако бяха запазили самоличността й в тайна чак до самия финал, ако я бяха оставили в костюма, без да й дават човешки лик, тя щеше да бъде просто машина за убиване, която всява страх при появата си, което от своя страна щеше да създаде така нужния на този филм съспенс и по-антагонистичен и интересен конфликт.

    Става за едно гледане, но липсваше изненадата и хумора от първата част, може би най-интересната сцена беше последната, правейки директен паралел с Infinity War и загатвайки едно, да се надяваме, доста по-интересно продължение на историята.

    1. Съгласен съм (донякъде) с мнението ти за Призрака и мисля, че ако имаше мистерия около нея до последно щеше да се получи много интересно. Проблемът е, че тогава нямаше да има смисъл те да й помагат, тя щеше да стане абсолютен злодей и щеше да се наложи или да я убият, или да я арестуват или да я затворят в квантумната реалност, за да се „лекува“. Показвайки я като човек, борещ се за живота си малко или много и придадоха триизмерност на героя и ни накараха да се опитваме да й съчувстваме, докато ако го бяха направили накрая на филма нямаше да има такъв ефект. Съгласен съм и с това как представиха предисторията й – беше точно като от сапунен сериал и ме подразни. Това е и единственото, с което имам проблеми като цяло. Ако бяха запазили развръзката с нея и Фишбърн по към края на филма щеше да е супер.

  2. То филмът не е и претенциозен , за да се има големи очаквания. Става за едно гледане на кино да разпуснеш.Беше на места забавен и имаше някои добри екшън сцени. За разлика от новите комедии, на Марвел филмите поне те разсмиват 🙂 Имам в пъти по-големи очаквания към ,,Аквамен“

  3. Комедията във филмите на Марвел напоследък ни идват малко в повече, както всеки се стреми да изтъкне. Тук също беше така, но единствено на место ми идваха шегите на Майкъл Пеня и Ко.

    Екшън сцените наистина бяха добри и бяха може да се каже нещо по-различно(смаляване/уголемяване), но наистина филма не беше кой знае колко претенциозен и очакваше голям интерес единствено заради IW – чакахме каквото и да е обяснение за ант-мен и Хоукай и защо не са били в предния филм.

    Малко тъпо ми дойде, точно когато изкараха Жането от квантом релм-а да стане това което стана в пост-кредит сцената.
    СПОЙЛЕР – върна се и само след няколко дни?(кой знае дни, седмици, месеци) и айде пак – ПУФ.

    Предполагам Голиат на Лорънс Фишбърн по някакъв начин ще се намеси да върне Скот от релм-а ъгейн. Ще видим.

    1. По-скоро според мен Скот ще попадне във времева дупка докато е в квантумната реалност и ще се появи няколко години по-късно след събитията на IW. Неслучайно точно преди да влезе в тунела, Джанет го предупреди да не попада в такива дупки, защото няма да могат да му помогнат. Другото е, че имаше снимки в нета от снимането на Avengers 4, в които се виждаше, че дъщеря му е вече тийнейджър. Ще изчакаме и ще видим…

  4. Едва ли има човек, който отива на кино да гледа хора представящи се за мравка и оса, и да очаква, че ще гледа нещо уникално смислено, сериозно, без дупки в сюжета и въобще филм, който да е 10/10. Разбирам и подкрепям критиките на авторката на ревюто (както и на колегите по-горе), но според мен филмът изпълни мисията си – да повдигне духа след тежкия IW, да разсмее хората, да покаже страхотни сцени, заиграващи се с мащаба и да свърже разни нишки из Марвел вселената. За мен лично мисията им е изпълнена и филмът ми хареса. Има си своите дребни косури, но се забавлявах и бих го гледал отново.

  5. Току що го гледах и останах много доволен. Единственият проблем за мен е това, че в началото сюжета е малко хаотичен и започнах да се бъркам кой кого гони и т.н., но после всичко си дойде на място- екшънът е супер, злодеят е готин, а и връзката с Infinity War беше добре поднесена.