Сам Рокуел в биографичен филм за Боб Фоси и подробности за предстоящите му прокекти

 

Изглежда, че Сам Рокуел не си губи времето. Няколко месеца след като получи „Оскар“, „Златен глобус“, BAFTA и още десетки награди за най-добра поддържаща роля, благодарение на изпълнението си като шантавото ченге Диксън в „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона, Рокуел е под пълна пара и работи по няколко повече от обещаващи проекти. Той е отличен актьор и въпреки че участва в предимно поддържащи роли във филми с актьорски ансамбли, това никога не му е пречело да краде вниманието и неговите изпълнения да станат едни от най-запомнящите се. Ще назовем само „Зеленият път“, „Луна“, „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“, „Седемте психопата“… и ще ви стане ясно за какво става дума.

Щастливи сме, че Рокуел получи признанието, което отдавна заслужаваше и се надяваме това да му отвори още повече възможности за качествени изяви и да даде зелена светлина на проекти, които иска да осъществи. В едно от последните си интервюта той говори именно за един такъв проект – биографичен филм за легендарния режисьор Боб Фоси, създател на шедьоври като „Кабаре“ (донесъл му „Оскар“ за най-добър режисьор) и „Ах, този джаз“, подготовката за който вече е започнала:

Аз ще играя Боб [Фоси]. Опитваме се да открием и останалите, които ще се включат в проекта. Томи Кайл ще бъде режисьорът.

Стискаме палци за този проект и се надяваме, че крайният резултат ще е нещо зрелищно както се полага на режисьора създал едни от най-пищните мюзикъли в киното.

А сега ето подробности и за някои от другите предстоящи проекти на Сам Рокуел. Както стана известно, скоро ще го видим като „нацист, ръководител на лагер на Хитлеровата младеж“ в хипер-обещаващия „Jojo Rabbit“ на Тайка Уайтити. Филмът разказва за малко момче, което мечтае да стане част от Хитлеровата младеж и чийто въображаем приятел е самият Хитлер (в ролята влиза Уайтити). Идва ден, в който момчето узнава, че неговата майка (Скарлет  Йохансон) укрива еврейско момиче на тавана и то решава да се отърве от нея. Ето какво споделя Рокруел за черната комедия, която очакваме нетърпеливо:

Това е най-добрият сценарий, който съм чел от толкова време насам. Аз съм нацист, капитан в нацистката армия – инструктор на Хитлеровата младеж. И бивам понижен и съм малко разочарован. Това е интересна част.

Следващото заглавие, в което ще видим Рокуел е „Backseat“ за най-силният и влиятелен вицепрезидент в историята на Щатите, замесен в много схеми за печелене на милиарди долари – Дик Чейни (ролята е поверена на Крисън Бейл). Режисьор и сценарист е Адам МакКей („Големият залог“), а финансов гръб му дават Брад Пит и „Plan B Entertainment“. Сам Рокуел влиза в кожата на президента Джордж Буш Мл., за което споделя:

Това е друг много добър сценарий. И въпреки това беше също и обезсърчителен, ако трябва да съм честен. Подобен беше опитът ми и с този („Jojo Rabbit“), за който трябваше да играя с немски акцент в много силна роля, но поддържаща. Джордж Буш също е поддържаща роля, но не се усеща така, защото полагаш огромни усилия в работата си за малко екранно време. Все едно да трябва да изиграеш Елвис Пресли. Колкото и сцени да имаш, няма да работиш по-малко. Ти трябва да бъдеш Елвис Пресли! Ако сте някой, който се интересува от актьорско майсторство, вие полагате много усилия и ще ви се разказва играта. Джордж Буш не беше изключение. Всеки има мнение за това как да играе Джордж Буш – и много хора са го направили много добре, като Джош Бролин и Уил Феръл преди мен. Всеки е експерт по въпроса, разбирате какво имам предвид. Слушах автобиографията му отново и отново и слушах гласа му. Записвах интервюта и ги слушах отново и отново.

По-трудно, отколкото усъвършенстването на акцента, обаче бил опитът да наподоби устните му.

Неговите устни са издадени напред, докато говори, а за мен направиха добри протези, така че имах това предимство, което Бролин и Феръл са нямали.

Но най-голямата трудност, с която се е сблъскал за роля в последно време не била нито една от тези. Налага му се да научи езика на племето Лакота за дебютиралия тази седмица по кината (не и при нас), създаденен по действителни събития уестърн „Woman Walks Ahead“ с Джесика Частейн в главната роля. Филмът разказва за Катрин Уелдън, която заминава за Северна Дакота, за да нарисува портрет на вожда Седящия бик и се оказва замесена в конфликта между индианското племе Лакота и американската армия.

Това беше, Исусе Христе, наистина обезсърчително… Трябваше да направя сцена, от цели три страници на лакота, езика на едно от племената на Сиуксите. Имаше мъж на име Бен Черната Мечка, който е един сред най-добрите пет човека, говорещи лакота в света, и той обучи мен, Частейн и Майкъл Грейъс. Беше трудно…

Един от въпросите засяга темата за това дали все още се определя като характерен актьор:

Мисля, че е малко подценяващо да кажеш, че някой може да играе само характерни роли, защото това предполага, че той не би могъл да изиграе Хамлет или нещо подобно. Мисля, че Джеф Бриджис е характерен актьор. Даниъл Дей-Люис също е характерен актьор, но те са също така и водещи актьори. Други добри примери за това са Джон Войт, Робърт де Ниро, Дъстин Хофман, Джийн Хекман – всички те са едновременно характерни, но и водещи актьори. Когато кажеш, че някой е добър характерен актьор, винаги си мисля, че това е малко подценяващо.

Сам Рокуел споделя и че има лист с режисьори, с които би искал да работи и в него присъстват имената на Пол Томас Андерсън, Стивън Спилбърг, братята Коен, Уес Андерсън, Алехандро Гонсалес Иняриту, Дени Вилньов. Имаме предчувствие, че скоро ще има тази възможност, а ние обещаваме да следим развитието на проектите му.

За тези, на които им се догледа някоя от класиките на Боб Фоси разгряващото начало на „Ах, този джаз”:

Коментирайте първи
 
Отговорете »

 

Коментирайте