Най-малкият проблем в любовната история между наркобоса Пабло Ескобар и телевизионната журналистка Вирхиния Вайехо е, че той е женен! „Да обичаш Пабло“ е филм, създаден по романа на Вайехо и разглежда отношенията им предимно от нейната гледна точка. Запознават се, когато тя и колегите ѝ са поканени на изискано парти в огромния дом на Ескобар. В последствие тя научава, че поводът е бил основаването на наркокартела на Меделин, а не дейността му на „филантроп“, както той ѝ казва. Оттам нататък нещата доста бързо се развиват между тях и имаш чувството, че тя е като наблюдател на действията. Скоростта, с която той успява да издейства развода ѝ с предишния ѝ мъж, да ѝ купува бижута и дрехи и да я направи свой съюзник не само в леглото, е наистина впечатляваща. Филмът проследява и развитието на Пабло Ескобар като трафикант и престъпник, както и болните му амбиции да бъде политик. Връзката им продължава близо пет години и от начало с подаръци и частни самолети завършва със смъртни заплахи към нея.

хавиер бардем и пенелопе круз - loving pablo

Тази едновременно епична и много сбъркана любовна история изисква и подходящите актьори, които да могат да я изнесат. Намира ги в лицата на талантливата двойка Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. За съпрузите в живота това далеч не е първият им филм заедно. Едва ли някой, гледал испанския филм „Jamon, Jamon“ на Бигас Луна, когато и двамата привличат вниманието на света към себе си, може да забрави разгорещената им секс сцена. Както знаем обаче любовта между актьорите се пренася доста по-късно в истинския живот, а именно едва когато Уди Алън ги събира във „Вики Кристина Барселона“. Останалото е добре позната история – стабилен брак, две деца и световни кариери с по един „Оскар“ за всеки. Крус и Бардем са перфектни като Вайехо и Ескобар. Пенелопе разказва преди време в едно интервю, че Хавиер е бил толкова убедителен като наркобоса, че не е имала търпение да завършат снимките и да се върне мъжът ѝ, истински я е смущавал в тази роля. А Бардем признава, че прекалено много пъти са му предлагали ролята на Ескобар, но чак сега е преценил, че това е правилният проект. Искал е да го покаже като истински човек, а не като изопачен кино злодей, защото той е бил ужасяващ и жесток и независимо как изглежда в някои продукции, нищо от действията му не е „яко“. В този филм актьорът и външно много прилича на Пабло – с огромно шкембе е през цялото време, а всичко около него изглежда гнусно и нечистоплътно, не само буквално. Сцената, в която бяга чисто гол в джунглата, след като току-що е правил секс с малолетно момиченце и полицията напада лагера на организацията му, е толкова смущаваща и в същото време не можеш да си свалиш погледа от гротескната му фигура. Бардем предава толкова успешно жестокостта и безпардонността на Пабло Ескобар във всяко едно отношение. Обещанията към жена му да спре да се вижда с Вирхиния са толкова искрени, че като зрител му вярваш напълно, знаейки от истинския живот, че това няма да се случи.

хавиер бардем

Крус пресъздава Вирхиния Вайехо, усвоявайки начина, по който се движи и говори една самовлюбена красива жена, свикнала мъжете да са в краката ѝ. За нея Пабло е толкова трофей, колкото и тя за него. Чувства се едновременно защитена и ухажвана, независимо, че е ясно, че няма как да се говори за моногамна връзка. Любовниците на Ескобар за безброй. Вирхиния минава през един дълъг процес в общуването си с Пабло – първоначално привличане, сексуална тръпка, любов, следвана от омраза и накрая отчаяние. И ако в други екранизации, Вирхиния е представяна като доста по-неприятна и незначителна за Пабло, то в история, написана от самата нея, това няма как да бъде вярно. Сцените с най-силните моменти между двамата са две – тази, в която той ѝ подарява пистолет, за да може да се пази и когато тя го отказва, без да спира да дъвче това, което яде, той ѝ описва до последния гнусен детайл какво точно биха ѝ направили всички мъже, събрани от джунглата, ако я нападнат заради него. И разбира се, финалният сблъсък между двамата, в която нейното отчаяние е достигнало кулминацията си и той знае, че я държи в ръцете си. В крайна сметка обаче тя сътрудничи на властите срещу него. Питър Сарсгаард е много успешно попълнение в актьорския състав като представител на отдела за борба с наркотиците – агент Шепърд.

loving-pablo-review-img03-20180614

Режисьор и един от сценаристите на този драматичен по-скоро трилър, от колкото каквото и да било друго, е испанецът Фернандо Леон де Араноа, носител на един куп престижни филмови награди за работата си по филми с много силни социални послания – „Barrio“, „Los Lunes en el Sol“ и „Princesas“. Не за първи път работи с Бардем, а сред звездните актьорски имена, оставяли се в ръцете му, са и Бенисио Дел Торо, Тим Робинс и Олга Куриленко в последния му филм преди този – „A Perfect Day“. Филмът е ко-продукция с България и част от сцените са заснети у нас. За всички фенове на брилянтно изпипания сериал на Netflix „Narcos“, историята около живота и личността на Ескобар на моменти доста се повтаря, тъй като филмът на Фернандо Леон де Араноа няма как да разчита само на любовните и драматични отношения между Ескобар и Вайехо. Животът на един от най-известните или даже най-известния трафикант е привличал многократно представители на малкия и големия екран и зрителите малко или много знаят какво да очакват. Виждали сме различни сцени на жестокост, различни аспекти на бизнеса на Пабло, на отношението му към семейството и всички от тях са засегнати и тук. Най-нелепото е, че в моментите, когато виждаш чудовище, което убива хора с резачка или взривява самолети с невинни граждани, ти в същото време му вярваш, че той много обича децата си. Ти му вярваш, че малката Мануела е неговата принцеса и иска малкият Хуан Пабло да се гордее с баща си. Семейството му е неговата най-голяма любов и ахилесовата му пета, която в крайна сметка е използвана срещу него.

да обичаш пабло

Ако попаднеш в Колумбия и особено в Меделин дори и сега, духът на Пабло Ескобар продължава да витае. За последните няколко години властите успяват сериозно да се преборят с част от проблемите по сигурността, особено извън големите градове, но наркокартелите не спират бизнеса си и ако един лидер изчезне, има един куп кандидати да заемат мястото му. Синът на Пабло Ескобар живее под името Себастиян Марокин и не иска да има нищо общо с бащиното наследство, освен финансово, разбира се. Той завършва архитектура и заедно с майка си и сестра си напуска Колумбия веднага след смъртта на Ескобар. Автор е на мемоари, свързани с детските му спомени, както и участва в документален филм, който проследява самия Марокин в продължение на няколко години как се извинява на семействата на жертвите на зверствата на Пабло Ескобар. Когато излиза сериалът „Narcos“, казва, че всичко в Колумбия си е останало същото, само имената се променят. А историята на Ескобар и Вайехо, вдъхновила много теленовели, продължава да се повтаря и извън екрана. Днес истинската Вирхиния Вайехо е на 68 години и живее в Маями, след като през 2006 година е изведена от Колумбия от американските власти, след свидетелските си показания срещу няколко корумпирани политици там.

loving-pablo-review-img05-20180614

Да обичаш Пабло“ в никакъв случай няма да ви донесе нови познания за живота на Пабло Ескобар, но ако ви се гледа експлозивната химия и първокласната актьорска игра на съпрузите Бардем и Крус, то това е вашият филм.

Similar Posts

Вашият отговор на Ана Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 Comments

  1. Тотално бях разочарован от чикията Paradise Lost в която Бенисио беше повече от трагичен и приличаше на дебел Че, вместо на Ескобар… да не говорим за малоумния сюжет…

    До момента по добро изпълнение от това на Вагнер Моура, не съм срещал… Дано тази лента е в позитивна насока.

    1. Според мен и никога няма да срещнем по-добър от Вагнер в ролята на Ескобар. Има и един обширен колумбийски сериал по темата, който признавам, че не съм гледал, но не вярвам актьорът там да е по-добър – освен евентуално в определени нюанси на характерния за Колумбия испански.

  2. Мега скучен филм, за биографично сериалче по Холмарк става, и играта на Бардем не го спасява. А наркокартелите от доста време са се изнесли в Мексико.

    1. Чекаме „Сикарио 2“ по темата… без Вилньов… и слава богу, без телешкия поглед на изгубен добитък на Емили… слава богу. Да ме прощават феминистките

  3. Въпреки, че е съдържа много информация, този текст е много слабо ревю. Суховато и безвкусно написан, сигурно дори отчетът за нивото на река Дунав по националното радио е по-интересен….. безхаберие, липса на стил.

  4. За пореден път се похабява ресурс/талант, като се обръща внимание на посредствени заглавия! В последните няколко месеца това зачести осезаемо ?

  5. Рядко тъп филм, особено ако си гледал Наркос. Моля ви, спестете си го. Ревюто също не блести с нищо, дори напротив.

  6. Гледала съм сериала и мога да кажа , че е много по – интересен от игралния филм.В сериала участва като Пабло – Габриел Гарко.

    1. Как се казва сериалът? Щом е с Гарко, трябва да се гледа 🙂