хийт леджър

Нека поплачем за една усмивка, за едни очи, за една душа, които направиха света по-хубав, и си заминаха, за да озарят някое друго място…

Цитирам думите на приятелка, след като научихме, че Хийт Леджър си е отишъл от този свят. Много ясно помня онзи ден –  22 януари 2008 г. Със сестра ми станахме за училище. Седнах пред компютъра и… Някак всичко помръкна. Хийт Леджър е сред най-любимите ми актьори. Млад и жизнен, той правеше главоломни крачки и израстваше от роля до роля, от филм до филм.

Говори се за един случай, в който той е бил избран от голямо филмово студио и продуценти за ролята на супергерой. Хийт, тогава все още неопитен, решава да откаже и бива буквално притиснат с физическа сила в ъгъла и заплашен, че ще бъде смачкан и да не си прави илюзиите, че някога ще има кариера. Но той не се пречупва. Решен да се докаже като талантлив и сериозен актьор, той подбира старателно проектите си и не прави компромис с качеството. Така стремглаво катери стълбицата на успеха и печели уважението и обичта на публиката и критиката. За малко повече от 10 години в киното, Хийт направи забележителна и разнообразна кариера, създаде поне два иконични образа и си заслужи безсмъртието в кино историята.

Най-хубавото при Хийт, според колегите му е, че той е бил чувствителен млад мъж, който е усещал живота с пълни сили. В изявление родителите му споделят:

Искаме да благодарим на приятелите си и всички останали по света, които са уважавали нашия обичан син. Той беше здраво стъпил на земята, щедър, мил и обичаше живота.

22036_103982509622328_3399883_n

Луничавото момче със заразяваща усмивка идва на този свят сред пустошта на Австралия – в град Пърт на 4-ти април 1979 г., в семейство с ирландски и шотландски произход. Хийт Андрю Леджър е син на Ким Леджър – инженер, проектирал състезателни коли, и Сали Леджър Бел – учителка по френски език. Той и сестра му Катрин са кръстени на двама от главните герои от романа „Брулени хълмове“ на Емили Бронте – името Хийт идва от Хийтклиф.

Родителите му се развеждат, когато е на 11. Той има още две полусестри – Ашли Бел и Оливия Леджър, и двете родени от вторите бракове на родителите, но най-близките му семейни отношения са със сестра му Катрин, която по-късно му дава опора в неговия избор да стане актьор. За детството си като единствено момче в женско царство с толкова сестри, той споделя:

Научих се на уважение и търпение към жената. Растейки с всичките тежи жени около себе си се учиш да чакаш своя ред.

Още много малък Хийт открива своята страст към играта на шах и печели „Western Australia’s Junior Chess Championship“ само на 10-годишна възраст. Докато учи в мъжкото училище „Гилфорд“ открива и страстта си към актьорското майсторство. Започва да играе с Гилфордската театрална трупа и там получава главната роля в пиесата „Питър Пан“.

За съжаление, точно по това време родителите му се развеждат. В този труден момент намира отдушник за емоционално освобождаване в хореографията и танците и продължава да търси роли за гимназиалната сцена. Става капитан на отбора по драма в гимназията. Също така печели няколко награди по хокей и дори организира група, която се състезава в конкурс по танци – и отново бележи победа.

Като тийнейджър пред него стои дилемата да се занимава с кулинария или с актьорство. И тъй като не се вижда с черпак в ръка, решава да се пробва сериозно на сцената. На 16 се дипломира и заедно с най-добрия си приятел Тревор ДиКарло решават да прекосят 2600 мили от родното градче Пърт до Сидни, защото според Хийт това е мястото, на което се сбъдват всички мечти, или поне мястото, на което актьорът може да направи първите крачки към успеха. Не след дълго смело започва да прави първите си професионални крачки като актьор.

Начало на кариерата му дава „Clowning Around“ от 1992 г., в който се появява като статист. През следващата година се появява в телевизионния сериал „Ship to Shore“ (1993), в ролята на велосипедист. Явява се на прослушване за телевизионния сериал „Sweat“ (1996), разказващ за група млади олимпийски надежди. Предлагат му две роли – или на плувец, или на велосипедист гей и той приема втората, защото вярва, че за да се докаже като добър актьор, трябва да приема по-предизвикателни роли. За нещастие, сериалът е свален от екран много бързо (26 епизода) и той трябва да търси следващото екранно предизвикателство.

heath-blackrock-20180602
„Blackrock“ (1997)

Първата му истинска актьорска задача е в нискобюджетния филм „Blackrock“ (1997), който разказва за младеж, който се измъчва, разбирайки, че най-добрият му приятел е изнасилил момиче. Снима се за кратко в „Home and Away“ (1997), в който играе влюбен сърфист, а след това се появява в детския филм „Paws“ (1997). Изиграва келтския принц Конър в 13 епизода на сериала „Roar“ в периода 1997 – 2000 г.

След това идва „Two Hands“ (1999) на сънародника му режисьор Грегър Джордан, филм, чиято премиера се забавя. В австралийската екшън комедия, в която си партнира с Роуз Бърн, той е тийнейджър от Сидни, задлъжнял на местния подземен бос.

Навършил 19 години, той се мести в Лос Анджелис и започва да си търси агент и ангажименти. По това време има връзка със сестрата на звездата от „Титаник“ Били Зейн – Лиза Зейн, която е с цели 18 години по-голяма от него. Тя е и главната виновничка Хийт да вземе решението да прекоси океана и да опита своя късмет и в Щатите.

Явно числото 9 се оказва щастливото за Хийт, защото именно деветата му поредна роля го прави международно известен. Прави големия си пробив с филма на Гил Юнгер „10 неща, които мразя в теб“ (1999), свободна интерпретация на „Укротяване на опърничавата“ на Уилям Шекспир. Влиза в ролята на лошото момче Патрик Верона и си партнира с Джулия Стайлс. Филмът става култов и бележи огромен успех сред младата публика. Хийт се превръща в тийн звезда, което обаче не го радва особено много. Култова е сцената, в която той прави серенада с песента „Can’t take my Eyes off of You“.

Аз правя това просто защото се забавлявам. В деня, в който спра да се забавлявам, просто ще си отида. Няма да е забавно отново да правя тинейджърски филми… Не искам да правя това до края на живота си… Не искам да прекарам младините си, правейки това. Има толкова много, което искам да открия.
– Vanity Fair / август 2000

patri13h_8x10

Рязко сменя посоката и следва запомнящата се роля във военната драма „Патриотът“ (2000), режисирана от Роланд Емерих, в която партнира на Мел Гибсън. Леджър прави най-драматичната си роля до този момент като смелия и най-голям син на Гибсън – Гейбриъл. Равносметката е, че филмът бележи приходи от 113 милиона щатски долара и едва 21-годишният Хийт опитва от сладостта на първото признание от критиците.

Следва още един филм, станал любим на младежката публика – „Като рицарите“ от 2001 г., с режисьор Брайън Хелгеланд. Снимките на филма текат в Прага, а там се запознава с 9 години по-голямата Хедър Греъм, която също снима там по това време („От ада“ с Джони Деп). Увлечението им приключва през юни 2001 г.

"Monster's Ball" (2001)
„Балът на чудовището“ (2001)

През същата година на екран излиза още едно заглавие с негово участие – „Балът на чудовището“ (2001). Нискобюджетна драма на Марк Форстър с участието на Холи Бери, Били Боб Торнтън и Питър Бойл. Ролята на Хийт е на млад полицай с името Сони Гротовски, който се самоубива. Критиката дава висока оценка – изпълнението на Холи Бери получава „Оскар“ за най-добра роля, а Леджър поредните добри отзиви за ролята си.

През 2002 г. Шекар Капур избира Хийт за главната роля във филма си „Четирите пера“. Участват още Джимон Хонсу, Уес Бентли и Кейт Хъдсън. Филмът не е оценен високо от критиците, но Леджър се доказва като гъвкав актьор, изпълнил прекрасно ролята на проявилия страх бъдещ офицер, който напуска британската армия малко преди да бъде изпратен в Судан.

ned kelly 2003
„Нед Кели“ (2003)

Идва ред на „Нед Кели“ (2003) отново на Грегър Джордан. 24-годишният Хийт става престъпникът Нед Кели, който се превръща в национален герой. Там среща жената, която определя като най-голямата си любов – австралийската актриса Наоми Уотс. Любовта им пламва на снимачната площадка през горещия август на 2002 и приключва 2 години по късно, през месец май 2004.

хйит и наоми

В „The Order“ (2003) работи за втори път с Брайън Хелгеланд (в ролята на измъчен свещеник), но филмът е охулен от критиката. За сметка на това, 2005-та се оказва много плодотворна за него – носи му цели 4 филма. Първият е „Lords of Dogtown“ по истинската история на скейборд легендите от Z-boys. Тери Гилиъм му поверява ролята на единия от братята Грим – Джейкъб, в интерпретацията на историята за „Братя Грим“ (2005). Вилхелм Грим изиграва Мат Деймън, изкусителната Моника Белучи е пленителна вещица, а Лина Хийди е ловец на глави. Всички те попаднат по средата на най-епичната битка между фантазия и реалност.

казанова

Сладкодумният разказвач Ласе Халстрьом се спира на името на Леджър за ролята на модерния „Казанова“. Оливър Плат, Сиена Милър, Лена Олин и Джереми Айрънс са част от звездния каст на продукцията, която се снима в Рим. По думите на Хийт и всички от екипа, работният процес бил едно огромно забавление, все едно им плащали да са на ваканция. Големият британски комедиант Омид Джалили, който преди броени дни изнесе своето стендъп шоу в София, играе прислужника на Казанова, Лупо, и с благодарност споделя, че по сценарий той е нямал нито една реплика и по лично настояване на Леджър му е даден текст – реплики на Леджър.

secreto-de-la-montac3b1a

През 2005 на екран тръгва най-значимият филм на гей тематика – „Планината Броукбек“. По това време толерантността започва да прогресира, но филмът е заклеймен от църквата, разпространението му в някои щати на Америка е забранено, а актьорският състав става нежелан гост в определени общности. Проблемът лесно може да се назове с една дума – хомофобия, която е и една от темите на филма.

Филмът е базиран по разказ на американската писателка Ани Пру, публикуван в списание New Yorker на 13 октомври 1997 г. Списанието печели „Националната награда на Америка за проза“, а самият разказ е удостоен с наградата „О. Хенри“. Година по-късно от печат излиза сборникът „Отблизо“, който съдържа девет разказа, сред които и „Планината Броукбек“, които разказват за бита, нравите и природата в провинцията на Уайоминг – и разглежда проблемите на местното население и истинските американски (мъжки) ценности.

Историята е за двама мъже, които се срещат и влюбват в неособено благоприятната за случая среда – през 60-те години в един от най-консервативните щати Уайоминг, в не по-малко консервативно настроената Америка. Енис дел Мар и Джак Туист трябва да бъдат олицетворение на американския идеал на каубоя мъжкар. Тук отварям една голяма скоба: една година след публикуването на разказа, в Уайоминг, Матю Шепърд е вързан и убит на оградата в един от най-образованите градове в щата – Ларами, където се намира Университета на Уайоминг. Щатът Уайоминг има най-високия процент на самоубийства в страната, болшинството от хората, които посягат на живота си, са възрастни мъже.

Двамата герои успяват да бъдат заедно, въпреки собствените си убеждения, че не са „педали“. Две момчета израсли на село, живеещи в свят на разрушителна провинциална хомофобия и собствено отрицание, живеещи в абсолютен унисон със „скърбящите равнини на Уайоминг“. Антипод на Уайоминг се явява планината Броукбек, където лятото на 1963-та се запознават и работят като наемници. Планината става тяхно убежище в продължение на цели 20 години.

Планината Броукбек“ е удостоен с три награди „Оскар“ за режисурата на Анг Лий, адаптиран сценарий за Диана Осана и Лари МакМъртри, а плачещите китари на Густаво Сантаолала, описващи така добре неизразимите чувства на Джак и Енис, за най-добра музика. Разказът на Ани Пру е здравият гръбнак на историята, без да бъде поставян в усмирителна риза и цензура. Осана и МакМъртри укрепват разказа богато и доразвиват още повече персонажите, като се запознават отлично с езика и нравите на Запада. Всичко това и лавината първичност, суровост и мъжественост, която те хваща за гърлото и те отвежда в едно интимно изследване на характери, тяхната вътрешната борба сред бездна от чувства на слабост и безсилие, отчаяние и нежност.

За огромно разочарование на мнозина „Планината Броукбек“ не получава „Оскар“ за най-добър филм (както получи „Златен глобус“) и той отива при „Сблъсъци“ на Пол Хагис. Мишел Уилямс, Джейк Джиленхол (BAFTA за поддържаща роля) и Хийт Леджър заслужено получават номинации „Оскар“ и „Златен глобус“.

Предизвикателството беше да уловя неговото спокойствие. Аз имах някаква полу-фанатична енергия. Мислех, че ще трябва много да работя над това. Снимайки сред дивата природа, спокойствието се превърна в негово вродено качество.
– за героя Енис Дел Мар

Освен това Хийт придава на Енис нещо уродливо – дървената му походката, странните жестове, приличащи на тикове, и това, че едва си отваря устата като говори, всичко това говори за човек, който се измъчва да е в това тяло като пленник на собствена си природа.

p1571262194

Участието му в „Планината Броукбек“ (2005) се оказва съдбоносно не само за кариерата, но и за личния живот на Леджър. На снимачната площадка припламват искрите на нова любов. Леджър се влюбва в екранната си съпруга Алма, изпълнявана от актрисата Мишел Уилямс. Не след дълго се събират и тя забременява.

Мишел е моята сродна душа и ние не бихме могли да се обичаме още повече. Ние сме като две грахови зърна в шушулка.

heath-child-20180602

Най-щастливият миг в живота на Хийт е този, в който става баща на първородната си дъщеря. Малкото момиченце получава името Матилда Роуз. Съдбата поднася най-големия дар на Хийт и Мишел на 28 октомври 2005 г.

Матилда е очарователна, изключително наблюдателна и мъдра. С Мишел я обичаме толкова много. Да бъда баща надмина всичките ми очаквания. Това е най-изумително нещо, което ми се е случвало – невероятно е!

Покрай снимките на „Планината Броукбек“ (2005), Хийт и Джейк Джиленхол завързват голямо приятелство, след време Джейк става кръщелник на Матилда Роуз Леджър.

Следващото заглавие във филмографията на Хийт е „Candy“ (2006), история за погрома на човешкото вследствие от допира с наркотиците. Този път Аби Корниш и Джефри Ръш са негови екранни партньори. През 2007 става един от актьорите, изиграли легендата Боб Дилан в „I’m Not There.“ заедно с Кейт Бланшет, Ричард Гиър, Крисчън Бейл, Бен Уишоу, Маркъс Карл Франклин и др.

Нямам техника. Никога не съм вярвал на това да имаш набор от техники, за това как да играеш. Няма правила, няма правилник. Накрая всичко опира до инстинктите ми. Това ме води през професионалните ми решения. Също и социалните. Това е моята техника. Да, чета сценария 100 пъти. После, когато започнем да снимаме, изобщо не поглеждам в него, докато не приключим. Сякаш текстът звучи в ушите ми като през слушалки. Просто се отпускам и го правя.

Хийт и Мишел се разделят през 2007 г. след 2-годишна връзка. Дъщеричката им Матилда Роуз остава при нея, а той изживява много тежко раздялата.

През 2007 г. става известно, че се подготвя поредният филм от поредицата за Батман, който ще носи името „Черният рицар“. Публиката е сюрпризирана и с още един любопитен факт: за втори път на екран ще се появи образът на Жокера, а в неговата кожа ще се настани Хийт Леджър.

Засега Жокера със сигурност е героят, с когото съм се забавлявал най-много. Той просто е извън контрол – никакво състрадание, той е социопат, психар, масово убиващ клоун. И аз напълно му се радвам. Той просто надскочи всичките ми очаквания!

На 22 януари 2008 г. светът на шоубизнеса е разтърсен из основи.. Хийт Леджър е намерен в безсъзнание от икономката и личната му масажистка, в апартамента му на 421 Broome Street в Ню Йорк в 15:26 ч. местно време. В близост до тялото му са намерени сънотворни, отпускани с рецепта, както и опаковки от други препарати, които се продават свободно. Спешна медицинска помощ пристига в 15:33 ч., но не били в състояние да го съживят. В 15:36 ч. Леджър е бил обявен за мъртъв и тялото му е изнесено от апартамента. Съдебно-медицинската експертиза установи, че смъртта е настъпила по случайност след предозировка със сънотворни и болкоуспокояващи лекарства – „остро отравяне, предизвикано от комбинирания ефект на шест различни лекарства“.

Отдават му последна почит пред океана. На погребалната служба в негова чест, проведена на 9 февруари 2008 г. в Пърт, присъстват близки роднини, филмови звезди и стотици опечалени. След церемонията Хийт Леджър е погребан в родния си град в тесен семеен кръг. Церемонията се състои в „Пенрос колидж“, където е учил, а службата е открита с аборигенска погребална песен. Пред опечалените е говорила неговата сънародничка Кейт Бланшет, както и Нийл Армфийлд, който е режисирал последния му австралийски филм – „Candy” от 2006 г. Слово произнесли също и родителите и сестра му.

Церемонията е била съпътствана от видеокадри на негови роли и лични моменти, които са били монтирани от семейството и негови приятели. Звучали са песни на Боб Дилън, на Beatles, на Нийл Янг и парчето „Wish You Were Here“ на Pink Floyd.

Хийт Леджър е споделял, че страда от безсъние и това му пречи не само в професионален, но и в личен план. Според близки на Хийт, през последните месеци той е бил подложен на зверско напрежение и тъга заради раздялата му с Мишел Уилямс.

На 25 юли 2008 е премиерата на „Черният рицар“, който е последният завършен филм на Леджър. Режисьор е Кристофър Нолан. Филмът е мрачен и блести най-вече заради свръхчовешкото превъплъщение на Хийт Леджър, който пресъздава Жокера като образ на неконтролируемото, ирационално зло, сеещо хаос и разруха около себе си.

Интересът към този филм е огромен. Около седмица преди предпремиерните прожекции в полунощ всички билети са разпродадени. Филмът поставя поредица от касови рекорди, като рекорд за най-големи приходи за първия си уикенд по екраните, най-големи приходи в рамките на един ден, най-бързо достигане на приходи от 200, 300 и 400 милиона долара и най-широко разпространение – на 4 366 екрана. След 24 дена по екраните на САЩ филмът вече е на трето място по приходи за всички времена, а три месеца след премиерата става вторият филм след „Титаник“, преминал границата от 500 милиона долара приходи от кинопрожекции в САЩ. Общ приход: $1 001 921 825.

За да се подготви за ролята на Жокера, Хийт Леджър живее сам в хотелска стая един месец, за да се съсредоточи върху психологическия профил на героя, стойката и характерността на неговия глас, което намира за най-трудно. Започва да си води дневник, в който записва мислите и чувствата на Жокера, които да го напътстват в играта му. Чете комикса на Алън Мур „Batman: The Killing Joke“ и „Arkham Asylum: A Serious House on Serious Earth“. Черпи вдъхновение и от Алекс от „Портокал с часовников механизъм“ (1971), както и от Сид Вишъс, вокала на Sex Pistols.

Сър Майкъл Кейн смята, че Хийт Леджър е надхвърлил очакванията и се е справил по-добре от Джак Никълсън в ролята на Жокера:

Джак беше като клоун – приятен, но откачен, може би невероятен стар чичко. Беше забавен и можеше да те разсмее. Хийт се придвижи в напълно различна посока, той е страшен психопат. Той е прекрасен и неговият Жокер ще е голямо откритие за филма.

Кейн има предвид сцената, в която Жокера посещава имението „Уейн“. До този момент никога не е срещал младия актьор и когато Леджър пристига и изиграва ролята си, изплашва толкова Кейн, че той забравя репликите си.

Гримът на Жокера се състои от три парчета силикон, който отнема по-малко от час подготовка на ден. Леджър го описва като „нова, много по-лесна за слагане технология, в сравнение с обикновените протези“, като въобще не чувства, че носи грим. Дизайнерът на костюмите Линди Хеминг създава вида на Жокера около неговата същност – „не се интересува от себе си“. Хеминг черпи вдъхновение от звезди на контра културата като Пит Дохърти, Иги Поп и Сид Вишъс.

За ролята на Жокера получа посмъртно наградите BAFTA, „Златен глобус“, „Оскар“ и още десетки отличия. На церемонията на академията „Оскар“ статуетката получава неговото семейство.

heath-family-a

Последната, но не завършена роля на Хийт е във филма на Тери Гилиъм „Сделката на доктор Парнасъс“ (2009). Играе странник на име Тони. Незавършената му роля намира своето продължение в лицата на Джони Деп, Джуд Лоу и Колин Фарел. Сценарият претърпява не малко промени, а филмът трудно намира разпространител. В крайна сметка „Сделката на доктор Парнасъс“ изчаква своя миг и на 8 януари 2010 г. тръгва по екраните по цял свят.

heath-dr-parnasus-20180602

Гилиъм разкрива, че Леджър импровизирал „половината“ комедиен диалог на снимачната площадка и допълва:

Смъртта на Леджър ме вдъхнови да довърша последния му филм. Надписите на края гласят: „От Хийт и приятели“, защото филмът се промени доста с неговата смърт. Принуди ме да направя промени и ако не беше точно той, едва ли щях да го завърша.. Хийт много се радваше на себе си и непрекъснато импровизиране, нещо, което по принцип не разрешавам да се прави… но той просто бе гениален и успя да накара и всички останали да тръгнат по стъпките му. Бяхме изпълнени с енергия около него. Беше необикновен човек.

Миналата година се появи документалният филм „I Am Heath Ledger“ на Дерик Мъри и Ейдриън Бютенхюс, който включва архивни кадри, заснети със собствените му камери, интервюта с неговото семейство, колеги и приятели.

Хийт Леджър е кино легендата на нашето поколение. Не говоря само от името на буцата, която ми засяда в гърлото при засичането на негов филм или пък на песен от негов филм… Той ще продължи да бъде. Той вече е. Завинаги.

В своя картина художник, близък приятел на Хийт, е уловил чувствата на актьора през последните дни от живота му.

В своя картина художник, близък приятел на Хийт, е уловил чувствата на актьора през последните дни от живота му.

Никога не съм имал пари и бях много щастлив без тях. Когато умра, парите ми няма да дойдат с мен. Филмите ми ще останат – за хората, които да съдят какъв съм бил приживе…

a65b1ee6ddc85d9f881e7a01fc254a3d

Хийт Андрю Леджър (4 април 1979 – 22 януари 2008)

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. Страхотна статия, поздравления за старанието, явно е колко голяма почитателка сте му. Яд ме е и жал като си помисля колко още можеше да даде на света на киното…

  2. Благодаря за статията! Беше удоволствие четенето й.
    Жалко за Хийт, голям талант и човек!

  3. Статията е великолепно написана. Още ми се насълзяват очите като чуя името му. Велик!