Подземният влаков терен на Будапеща крие лабиринт от жанрове и сюжети – нестандартни, но красиви любовни истории, фатални и привидно самоубийствени инциденти върху релсите, наситена от движение артериална система, лишена от слънчева светлина… Трудно може да се дефинира накратко великолепният унгарски филм „Контрол“, но в подкаста Inglourious Kunts обичаме аналитичните предизвикателства, затова решихме да си го припомним и да ви разкажем защо толкова ценим чудесната творба на Нимрод Антал.
За целта обаче се отправихме към Пловдив, където столичната харизма на Христиана Хинова се срещна с местния авторитет на Стефан Димов – двамата отидоха under the bridge, седнаха до траверсите и се разприказваха за вълнуващи неща, които продължават над час, но които си струва да се видят и изслушат, защото са тъпкани с препратки, фактология и разбор, които биха ви зарибили пак да гледате „Контрол“… или веднага да се юрнете към някой тракер и да си го наваксате, ако досега не сте имали възможност да се запознаете с него. Предвид атмосферната ърбън среда на действие във видеото ви предупреждаваме, че този път рубриката „2 Kunts 1 Couch“ е по-чакълена от обичайното и поздравяваме за търпението двамата участници, които след края на снимките отидоха на физиотерапевт, за да рехабилитират седалищната си анатомия.
Качвайте се, че влакът тръгва:
Хах, изненадващ епизод (да се чете не е нещо топло и прясно). Почудих се защо точно сте се спряли на Kontroll при изборът, и след като приключих с гледането май основният виновник за това е Стефан :D.
Аз също го препоръчвам! Изключително специфичен и харизматичен. На мен обаче не ми е толкова нависоко в „класацията“ (да речем 8-чка, ако прибегна до цифри). Но както всички знаем, често това са много субективни работи. Страхотен филм, който предполагам ще очарова зрителите, защото е също така близък нам (известната битова среда – сцената с лукът). Ако трябва да съм честен доста съм го позабравил. Имаше страхотен отварящ кадър, а съвременната „смърт“ беше готино реализирана в контекста на изградения психаделичен сетинг. Докато браузвах за да намеря някое от готините парчета използвани из филмът (нещо за което май позабравихте да отделите малко време), се сетих/видях сцената със целувката на отправящият се към повърхността ескалатор (спойлерче, май това беше финалната сцена).
Личи му че е правен с не много кинти обаче, въпреки добре свършената работа и професионализъм. Като стана дума за Формата на Водата – използван в известна степен за жанрово съвременно сравнение – той е от съвсем друга лига/класа. Дел Торо показва страшно много израстване като личност освен всичко друго. Мисля дори той самият го споменаваше някъде, във видео което бях гледал, но то се усеща ужасно много и без това (ако сте му фенове или сте следили кариерата му). Изключително зрял и (най-сетне) завършен(?)! За да направиш нещо толкова качествено, в комбинация с толкова интелигента употреба на референции и поклон пред киното (love letter) като цяло, могат да извършат, и са извършвали малцина огромни режисьори. Аз лично съм супер любопитен какво ще натвори в бъдеще.
Музичка от Kontroll с много готино и въздействащо са/ексофонче/тромбонче(не съм сигурен)?.
https://www.youtube.com/watch?v=t0NWA1w85xQ
p.s. Аз се любувах на крачетата на Хриси :(.
С 8/10 сме приятели, оттам надолу вече бихме имали проблеми 😀
Благодаря за изчерпателния коментар 🙂 Музиката е много хипнотизираща и да, забравихме да й отделим време…
Отличен филм и як епизод 🙂
Продуктово позициониране- Старобърно и Столично… 🙂
Филмът трябва да се гледа от нашите пишман режисьори, сценаристи и актьори. И да се засрамят… Скоро пак ще си го припомня в детайли.
Едва ли е точното място за въпроса,но „Какво стана с рубриката ви Past of glory?“. Просто в застой ли е или решихте да не коментирате старите жанрови класики повече?
ще има нов текст съвсем скоро. очаквай включване :))
Ще гледам филма, но признавам, само заради препоръката на Хриси (аз съм й фен).
Иначе на въпросния унгарец съм му гледал Vacancy и Predators… и двата са изключително слаби.
Припомних си „Predators“… c надеждата тоя път да ми хареса. Не се получи 🙁
Великолепен! Нямаше да го отбележа без Вас.