Самата идея да се захванеш с екранизация по фантастичната класика на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт” не звучи като особено вдъхновена идея. Още от трейлърите личеше, че това ще е една (в най-добрия случай) кадърно изпълнена като заснемане и безкрайно скучна като трактовка нова адаптация на книгата + досадна политическа коректност. И в крайна сметка точно това е филмът на Рамин Бахрани („99 Homes”). Това е общо взето. Цялото ревю може да се изчерпи с един абзац.

За който не е чел книгата или е пропуснал едноименния филм на Франсоа Трюфо от 1966 г, историята разказва за младия пожарникар Гай Монтег (Майкъл Б. Джордан), който изоставя ролята си на правоприлагащ орган и се изправя срещу своя капитан и ментор Бийти (Майкъл Шанън), опитвайки се да възстанови своята човечност в едно антиутопично бъдеще, където документирането на историята и книгите са забранени от закона, а работата на „пожарникарите“ е да ги изгарят…

Продукцията е на HBO, като премиерата му е утре, на 19 май. Освен в главната роля, Майкъл Б. Джордан се е заел и с продуцирането. Момчето в момента е на гребена на вълната и явно покрай инерцията от „Creed” и „Черната пантера” е преценило, че иска да участва във филм със социална значимост. Само че единственото значително нещо в „451 градуса по Фаренхайт” са градусите от заглавието.

0977715

Като структура всичко е повече от ясно – в първата половина героят е отличник, обучава младите умове в това колко опасни са книгите, пие хапчета, които потискат спомените му, но след срещата с фатална бунтарка (бившата „МумияСофия Бутела), открива истината за света, в който живее. Всичко, разбира се, е оцветено с вдъхновяващи цитати и книжни корици на половината американска учебна литература (питам се дали ако в българската версия изгарят „Под игото” ще има сходна реакция).

Ако пренебрегнем факта, че всеки трети е чел книгата, а всеки втори е гледал поне една антиутопия през живота си, можем спокойно да предположим, че място за изненади няма. Може би единствено на ниво кастинг някои ще се смутят от черничкия Монтег, който със сигурност ще отнесе някои шеговити подмятания в други ревюта. Но ако се абстрахираме за малко от политическата коректност, остават художествените качества, които са най-важни. Отвъд несигурните предпоставки филмът можеше да си заслужи нашивките с интересен и автентичен поглед към героите и техния свят. Това обаче не се случва.

451 градуса по Фаренхайт“ кара със спокоен тон по магистралата на баналното. Целият филм изглежда като поредния ден в офиса на голямо филмово (или в случая телевизионно) студио, където над всеки компютър са залепени бележки с думите „осъвременявай” и „направи актуално”. Затова освен книжнина, в екранизацията се изгарят големи компютри, заредени с архиви на Уикипедия, а по улиците се разливат блейдрънърски цветове и реклами. Поради тази причина и не е останало място за кучеподобния роботот от кулминацията на романа, който може би щеше да изглежда нелеп, но поне щеше да е нещо развлекателно в безобразната равна скука.

7da5ecef9bd4c9215551b82a331c959251e210811af14f2a67dac9950f0d8f63_copy_-_h_2018

Филмът не отделя качествено внимание и на героите си. Монтег твърде рязко се променя от герой на пожарникарското управление в книжен плъх, а момчето-гений, което отглежда птица и помни всяка дума от всяка страница, е категорична обида за добрия вкус. И всичкият сантимент по книгите, не съм сигурен, че ще се понрави на хора, които действително имат библиотеки, като тези във филма. Сълзливото отношение към литературата води до класации топ 10 неща-които-трябва-да-прочетете, но не и до задълбаване в произведенията. Да не се отплесвам де…

Ако трябва да играем играта на продуцентите и погледнем на „451 градуса по Фаренхайт“ през съвременната призма, можем (изненадващо) да открием една може би несъзнателна критика на политическата коректност, която в момента бавно корозира свободното слово в Америка и Европа. Както се споменава и в самия филм, движението за феминизъм е счело едни книги за неудобни, чернокожата общност – други и в крайна сметка всеки пожелава забвение за провокативните четива. Това е смислено и полезно послание в съвременния културен пейзаж, припомняне какво ще се случи без тези основни свободи. Така че по този параграф филмът идва точно на време.

Проблемът е, че едва ли някой ще се замисли сериозно по тези въпроси от толкова вяла екранизация, камо ли да се хване да чете Кафка или „Записки от подземието” на Достоевски. На всичкото отгоре, когато сантиментът към книгите заработва и изгарянето на една огромна библиотека започва да изглежда истински трагично, възрастна дама запретва пеньоара си и разкрива нелеп „експлозив” от книги, прикрепен към ханша й. „Ако изгорите библиотеката ми, ще трябва да изгорите и мен!“ – казва тя и драсва сама клечката.

Small-Fahrenheit-451-fire-engine

Има и един морализаторски тон, който се е пропил в основата на филма. Лошите са изявено психопати, добрите са сантиментално добри – четат и запазват книги. Всичко е сведено до допустимия минимум, до границата, отвъд която ще се превърне в обида. Спуснато е отгоре и е смелено като за деца. И може би за тях трябваше да е насочен филмът.

В крайна сметка „451 градуса по Фаренхайт“ не е кошмарен филм, нито е нещо специално. Което май-май е най-неприятният резултат на едно художествено произведение – апатия и повдигане на рамене. Не се сещам на кого може е да му е интересна новата адаптация, може би на тийнейджъри, които тепърва се запознават с идеите, развити в антиутопичните класики. Може пък в крайна сметка някой от тях да посегне към произведенията, изредени във филма. Честно казано, не ми се вярва.

Премиерата на „451 градуса по Фаренхайт“ е утре, събота, по HBO и HBO GO.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 Comments

  1. Блях 🙂 А Шанън, който иначе е безкрайно симпатичен и талантлив актьор, явно продължава да е Target man, човекът с мишена на гърба за политкоректните стрелички.

    1. Шанън е излязъл от Формата на водата и е избутал още една роля от същия тертип.

    2. Точно това имам предвид, без да съм гледал филма 🙂 Но ще му хвърля едно око де, за да затвърдя „блях“-а 🙂

  2. Темата е чудовищна. Също както и 1984 на Джордж Оруел. Но помните ли един недооценен и от критика и зрители филм-„Equilibrium“ Та рекламата за него беше-фаренхайт451 среща 1984. Чудовищен филм в който е казано всичко по темата и то гарнирано с опустошителен екшън-трилър. Не можеш да задминеш шедьовъра.
    Този филм е нагазил във води, за които трябват по-иновативен сценарий, може би вманиачен режисьор, стабилен бюджет и много по-сериозни актьори. Това тук липсва, но все пак е нещо като 3/5. Дори не мога да сравня Майкъл Б. Джордан с умопомрачителен талант на Крисчън Бейл в по-горе споменатия филм