Фен видео по „Акира“ ни връща за минута в нео-Токио

„Ако някой иска да направи нещо ново с „Акира“, в голяма степен съм ок с това“ заявява в някакъв момент от живота си Кацухиро Отомо пред Forbes. Би било сравнително сигурно предположение, че правейки изказването, култовият японски режисьор и художник преди всичко е демонстрирал отношение към монументалната си творба и е бил далеч от ясна представа колко присърце ще приеме изявлението му двойка амбициозни аниматори.

Американецът Аш Торп и китаецът ЧаоЛин Ценг – познайници от онлайн средите, където взаимно стават фенове на творчеството си и решават да работят заедно по трибют видео за някой любим филм – изкараха крайно изпипано фен видео със заглавие „Awaken Akira”.

Бидейки изцяло компютърно генерирана разходка сред познатите образи, видеото е и много добър пример как би изглеждала иконографията на „Акира“ след преход от традиционно рисувана с ограничени CGI елементи до изцяло дигитален рендър с модерни възможности.

Качеството на текстурите, материалите, шейдинга и алфа транспаренциите говорят сами за себе си и не се нуждаят от коментар, но определено биха извлекли полза от обяснение – несметните количества материал за гледане, които в днешно време са само на клик разстояние, много лесно могат да накарат едноминутна анимация да изглежда незначително; някакво тийзърче, незаслужаващо отделна новина. Подобно подмолно усещане би могло да бъде породено единствено от неразбиране на 3D рендъринга като процес и настоящият случай може да помогне в това отношение.

На сайта си и в Youtube канала ALT-Creative, Inc. Аш и ЧаоЛин са качили подробно видео за създаването на всеки един кадър в „Awaken Akira”. Време, което завършеният продукт компресира до секунди, внезапно се разтяга в описание на месеци фина работа, цялата рендирана на домашен компютър със SLI от Titan X-ове и 1080-ки на Nvidia.

Дори и да нямате конкретни пристрастия към „Акира“, клипът е много приятен и достъпен увод в работата и процесите зад сложните изкуствени образи, каквито в дигиталната епоха е твърде лесно да се приемат за даденост – силно препоръчително за всеки, който обича киното твърде много, за да го принизява с разни квази-мистицизми в стил „то е магия, чието обяснение ще я развали“, и вместо това иска да разкости механиката на нещата и самия акт на творчество.

За финал си пожелаваме отдавна подготвяната нова версия на „Акира“ да изглежда по този начин, а не в стила на провалилата се игрална интерпретация на „Дух в броня“.