Патрик Мелроуз / Patrick Melrose – част I

В събота, 12 май, дебютира новият престижен мини-сериал на HBO „Патрик Мелроуз”, с участието на Бенедикт Къмбърбач. Петсерийният мини-сериал е базиран на петте романа на Едуард Сейнт Обин, обединени и издадени едновременно под заглавието „The Patrick Melrose Series” през 2012 година. Всеки епизод носи заглавието на един от петте романа – „Never Mind”, „Bad News”, „Some Hope”, „Mother’s Milk” и „At Last”, започвайки с „Bad News”. Целият мини-сериал е режисиран от Едуард Бергер, сценарист е Дейвид Никълс.

Поредицата изследва полу-биографичния разказ на автора за декадентските му години, потопени в алкохолизъм, хероинова зависимост, женкарство и депресия, повлияни от дисфункционалното му богато и високопоставено английско семейство.

Пилотният епизод започва с титуляра, Патрик Мелроуз, който живее в Лондон, но е уведомен, че баща му е починал в Ню Йорк и той трябва да отиде да вземе тялото му. Оттам започва диво пътуване през зависимостите, надрусванията и абстиненциите на Патрик, които се проявяват по хиляди различни начини, докато той се опитва да се пребори със сложните чувства, които кончината на баща му предизвиква у него. Клатушкайки се между облекчение и тъга, носталгия, радост и самота, Патрик се препъва из нюйоркските улици в търсене на избавление от самия себе си.

Бенедикт Къмбърбач е великолепен, заслепяващ, изключителен – не е бил толкова добър от Алън Тюринг в „Игра на кодове” насам. Всички знаем малко или много неговата история – с „Шерлок” на BBC той се изстреля скоростно в стратосферата на славата, започна да се появява навсякъде, в един момент сякаш излизаха четири филма с негово участие на година. Докато свикнем с него и изведнъж сякаш се бяхме пренаситили. Той започна да страда от това, което аз наричам „синдром на Брад Пит” – огромният му талант го направи толкова безумно известен, че в един момент забравихме колко добър актьор е всъщност, тъй като беше навсякъде, а голяма част от проектите му не бяха особено впечатляващи.

И току да си помислим, че Шерлок Холмс ще си остане ролята, с която винаги ще го свързваме, той ни показа, че има и друг персонаж, който сякаш е роден да играе. Къмбърбач превъплъщава Патрик Мелроуз с цялото си тяло, с мимики и жестове, с глас. През огромна част от времето камерата го снима фронтално, право в лицето, въобще забравяйки да покаже околната му среда. В тези моменти той самият няма къде да се скрие, а ние като зрители сме заставени да го гледаме право в очите, докато той се бори с вътрешните си демони, докато се кара с гласовете в главата си, губи се в халюцинации от трагичното си детство, опитва се да си придаде приличен вид пред познатите си или пък просто се отдава на пороците си и граби опиати с пълни шепи.

И все пак нито една продукция не може да се закрепи само на раменете на едно изпълнение, било и то толкова феноменално, колкото е това на Къмбърбач. За всеобщо щастие той е подкрепен от също толкова впечатляващ поддържащ каст. Дженифър Джейсън Лий играе алкохолизираната му майка, появява се в малко сцени в пилотния епизод, но очакваме да я видим повече по-нататък. Алисън Уилиямс („Бягай!”) играе стабилната американка, която не се поддава на разхайтения, но отчаян плейбойски чар на Патрик.

Единственият обаче, който достига нивото на Къмбърбач в пилотния епизод, е Хюго Уийвинг. Познат на всички киномани като хамелеон, превъплътил се в образи положителни и отрицателни, разпознаваеми моментално и под тонове грим, протези или маска, Уийвинг отново показва, че е един от най-добрите character actors на своето поколение. В ролята на отявлено отвратителния Дейвид Мелроуз, бащата на Патрик, който дълги години е малтретирал сина си физически и психически, той кара публиката едновременно да го мрази, но и да му се възхищава. Споменът, в който виждаме как Дейвид гордо преразказва как хладнокръвно е застрелял човек, тъй като му пречел в този момент, ще вцепени всеки зрител.

Първият епизод на „Патрик Мелроуз” впечатлява изключително много с уникално черното си чувство за хумор, с качеството на продукцията и най-вече с актьорската игра. Като повечето пилотни епизоди, той е очевидно повече кукичка, която да хване зрителите на въдицата си, отколкото каквато и да било завършена история. Напротив, бихме казали, че откъм сюжет практически нищо не се случва за 1 час. Въпреки това, признаваме си, успешно бяхме хванати в капана и ще очакваме всяка събота в следващите 4 седмици с нетърпение.

„Патрик Мелроуз” е достъпен в HBO GO.