Катрин Хепбърн – най-дълго управлявалата кралица на Холивуд

През 1943 година най-влиятелното филмово студио в Холивуд празнува 20-ия си рожден ден. „Метро-Голдуин-Мейър” вече е индустрия, която печели милиони, произвежда звезди и внушава на обикновения американец от фабриките за обувки, че дори неговите мечти могат да се сбъднат. Зад империята стои евреинът с голям нос и очила Луис Б. Мейър. За да отбележи юбилея, той събира своите „златни кокошки” за една снимка. „Снимката, на която има повече звезди, отколкото на небето” – така я наричат и до днес.  Всички са там – от Джеймс Стюарт и Джийн Кели до Лусил Бол и Дона Рийд.

„Бащата” е в средата на първия ред. До него са двете му любимки. Едната е Гриър Гарсън, а другата е най-дълго управлявалата кралица на Холивуд. Единствената, пред която Мейър склонява глава и с която се съобразява. Тя е изключението в този парад на четиредесетарския блясък, което не носи скъп костюм или рокля, а панталон, черни сандали и бели чорапи.

Тя е Катрин Хепбърн. Актрисата, спечелила 4 награди „Оскар” и втората по брой номинации след Мерил Стрийп, е легенда. И до днес, когато се навършват 111 години от рождението ѝ, червените коси, високите скули и изсеченото лице остават ненадминати. Още суперлативи са излишни. Тези, които са наясно, знаят, че казваме истината, а останалите са късметлии – на тях тепърва им предстои усещането да открият Катрин Хепбърн.

Самата тя казва при единственото си появяване на наградите „Оскар” 41 години след първата номинация: „Радвам се, че никой от вас не изкрещя: Време беше да се появиш!” Ами да, време е Катрин Хепбърн отново да се появи…

Бунтар по рождение

Бащата е уролог, провеждащ кампании за полова хигиена и венерически болести за американското мъжко население от началото на ХХ век. Майката е феминистката на  града, заради която къщата често е обстрелвана с тухли. Предвид това потекло не е учудващо, че на 12 май 1907 г. в Хартфорд, Кънектикът, се ражда поредният бунтар в семейство Хепбърн – Катрин. Томас Норвал Хепбърн и Катрин Марта Хотън учат децата си да бъдат трудолюбиви, упорити, да преследват мечтите си, да изказват и защитават мнението си. Детството на шестте деца минава между дома в Хартфорд и лятната вила на семейството, Фенуик. Катрин от малка присъства на беседите, които организира майка ѝ. Няма много приятели, срамежлива е и прекарва времето си с по-големия си брат, Том. Става типичното мъжко момиче. Не харесва тялото си и затова отрязва косите си, слага мъжки костюм и си създава друга самоличност – Джими. Още като дете, заедно с местните деца, прави сценична версия на „Красавицата и Звяра”, която играят пред съседите. Катрин е Звяра. Приказката приключва, когато е на 14 години. Една нощ Том се опитва да направи каскада, която е гледал във филм и опитът е фатален. Случаят прилича на самоубийство. Катрин намира брат си на тавана на къщата. Никой така и не разбира какво се е случило.

Макар и посредствена ученичка, тя постъпва в престижния колеж „Брин Мор“, където завършва философия и история. Американската мечта да стане домакиня и добра майка обаче не е по вкуса ѝ. Момичето е суетно, наперено, независимо, а след участие в  колежанска постановка решава окончателно, че иска да бъде актриса. Друго просто не може да прави.

 Първите години… и Лъди

Веднага след дипломирането си Катрин отива в Ню Йорк и тръгва на уроци при известния вокален и театрален педагог Франсис Робинсън Дъф. Освен че ѝ дава основите на професията, жената постепенно ѝ проправя път към сцената. Хепбърн получава редица роли в пиеси, но винаги я уволняват заради слабо представяне на постановката. Тя е непохватна и некоординирана в жестовете и говора. „Сместа просто е била в процес на кипене” ще напише години по-късно биографът А. Скот Бърг.

През последната година в колежа се запознава с младия Лъдлоу Огдън Смит и двамата се женят през 1928 г. Бракът обаче винаги е на второ място. Катрин и кариерата винаги са на първо. „Аз, Аз, Аз!” – това е мотото. Лъди обаче е идеалният beau (американски архаизъм за ухажор, букв. от фр. „красив”) – обича я, грижи се за нея и дори сменя името си на Смит Огдън Лъдлоу, защото тя не желае да бъде „госпожа Смит” – прекалено популярно име, а и по това време вече има относително известна актриса с името Катрин Смит.

Години след развода Хепбърн ще отговори на въпроса „Защо се ожени за него?” с лаконичното – „Бях свиня”.

„За това ли плащаме 1500 долара на седмица?!”

През 1931 г. театралният агент и по-късно неин любовник Лиланд Хейуърд е на Бродуей и търси момиче за следващия филм на студиото R.K.O. „A Bill of Divorcement”. Забелязва Катрин в постановката „The Warrior’s Husband” и Джордж Кюкор я взима за главната роля. Едва ли има по-подходящо време тя да влезе в киното. Холивуд е в началото на нова епоха. „Голямата депресия” е приключила, вече има пари. Немите филми са в историята, а с тях и всички актьорски величия от 20-те. Закръглените женски форми вече са демоде. Всички искат да гледат слаби жени с прелъстителни погледи и резки лицеви черти. Хепбърн притежава всичко това, а на всичкото отгоре е и американка от добро семейство, с добро образование. Идеално за рекламния отдел. Продуцентът Дейвид О’Селзник ѝ предлага 500 долара на седмица за четири седмици. Тя обаче е непреклонна. Постепенни наддавания и споразумението е достигнато – 1500 долара на седмица за три седмици. Нечувано за дебютантка в киното. Когато слиза от влака в Калифорния, братът на Дейвид Майрън Селзник възкликва: „За това ли плащаме 1500 долара на седмица?!”

Ранна слава

„A Bill of Divorcement” е хит, Катрин е новата звезда на Източния бряг. В началото всичко изглежда прекрасно и необятно – ролите идват от всички страни, тя държи да определя условията и да избира партньорите си. Неудобна е на R.K.O., но докато филмите ѝ носят пари, всичко е наред. Следва роля във филма „Morning Glory” и първи „Оскар” за главна женска роля. Мотото, поставено от татко Хепбърн, обаче е достатъчно ясно – „Моите деца не биха се появили на събитие, на което се опасяват, че няма да са нито булката, нито трупът”. Затова Катрин Хепбърн ще откаже да присъства на 12-те церемонии, на които има запазено място. Отива само веднъж, през 1974 г., да връчи награда. Когато е номинирана се ужасява от мисълта, че ще се появи в целия си блясък и няма да спечели. Всичко трябва да е насочено към нея. Спечелва си прякора „Катрин Арогантната”, защото е единствената актриса, която си позволява да спори с продуцентите и сама да определя хонорарите си. В един момент обаче системата се обръща срещу нея. Образът се изхабява, публиката губи интерес. От 15 филма за 6 години половината са провал. Успешните са „Малки жени” (1933), „Алис Адамс” (1935) и „Сценичен вход” (1936) – недостатъчно на фона на провали като „Ваканцията”, „Да отгледаш Бебчо”, „Spitfire”, „A Woman Rebels” и „Mary of Scotland”. Хепбърн знае кога да си тръгне и не приема да я унижават. След като е обявена за „box office poison” ѝ предлагат смешно заплащане от 10 хил. долара за второкласен филм и тя напуска Холивуд без изгледи някога да се върне отново.

Пътят обратно нагоре

През 1938 г. се прибира във Фенуик – обстановката е повече от идилична. Цялото семейство, дълги лениви дни, плуване в морето, спорт. Сцената винаги може да я приеме, щом Холивуд отказва. Решена да не се отказва, тя намира пиесата „Филаделфийска история” на Филип Бари. Постановката излиза най-напред извън Ню Йорк и става хит. Трейси Лорд, изпълнена от Хепбърн, е възхитителна. По-късно и Бродуей е пленен и продуцентите започват да налазват пиесата за екранизация на Източния бряг. Това, което не подозират, е, че Хауърд Хюз вече е купил правата за екранизацията и те са на името на Хепбърн. Жената застава лице в лице с Луис Б. Мейър. Ще му ги отстъпи, без да иска нито долар отгоре… но тя ще играе главната роля и ще си избере партньори, които да подсигурят успеха на филма. Мейър е впечатлен от дързостта ѝ. За режисьор Катрин избира един от най-добрите си приятели – Джордж Кюкор – човекът, който я представя на  американците през 1932 г. Само той може да я върне отново в играта. Кари Грант и Джеймс Сюарт получават главните мъжки роли.

„Филаделфийска история” връща Хепбърн в първите редици. Равносметката: трета номинация за „Оскар”, тлъст чек и реабилитиране. В следващите 40 години тя никога няма да се моли, а ще диктува правилата. Жената е доказала, че може да се изкачи до върха, да се сгромоляса от там и отново да се изкачи. Отказва да следва нормите. Не дава интервюта, не говори за личния си живот, държи връзките си в тайна, не ходи на партита. Тя е единствената жена, която носи панталони в Холивуд. Години по-късно Барбара Уолтърс я пита в интервю дали има пола. Отговорът? „Имам една. Ще я облека за погребението ти.“

Спенсър Трейси

В началото на 40-те години Хепбърн участва в „Жена на годината” – история за жена политически журналист, която се влюбва в спортен репортер. За ролята на репортера е избран Спенсър Трейси. Първата им среща е на алеята пред стола в MGM. Той е с продуцента Джоузеф Манкевич. „Боя се, че съм прекалено висока за вас” казва му тя. „Не се притеснявай, Кейт” намесва се Манкевич. „Той ще те ореже до неговия размер”. Така и става.

33 години Катрин Хепбърн живее единствено за себе си. Бракът ѝ с Лъди вече е в историята, многобройните връзки с режисьорите, актьорите и агентите също. Целият ѝ живот досега е бил непрестанно взимане от мъжете. До срещата с Трейси. Много скоро след началото на снимките двамата започват връзка, която ще продължи 27 години. Той е любовта на живота ѝ. Търпи алкохолизма му, спорадичните изневери, дългите пътувания и му помага както може. Никога не отварят дума за брак. Не е тяхното нещо. Всички в Холивуд са наясно, но никой не ги закача. Двамата са сред малкото късметлии, които Хеда Хопър оставя да нарушават моралните стандарти, които фабриката за приказки е длъжна да промотира. В последните години двойката живее под наем в една от малките къщички в холивудската крепост на Джордж Кюкор.

Изминали са 17 дни от заснемането на „Познай кой ще дойде на вечеря” – първият филм и на двамата от години. През нощта на 10 юни 1967 г. Спенсър Трейси става от леглото и отива към кухнята. След секунди Катрин го намира паднал в коридора. Не посмява да отиде на погребението. Вместо да го изпрати с тълпата, отива в погребалния дом сутринта и помага да го облекат. Останалото се крие в думите: „С него открих, че любовта няма нищо общо с това, което получаваш. А само с това, което даваш.”

Африканската и Холивудската кралица

За 27 години съвместен живот Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн участват в 9 филма заедно и стават едни от най-популярните екранни двойки. Тук са заглавия като „Woman of the Year”, „Without Love”, „Adam’s Rib”, „Pat and Mike”, „The Sea of Gras” и върхът в съвместното им творчеството – „Познай кой ще дойде на вечеря”. Той донася десета (и посмъртна) номинация за Трейси и втори „Оскар” за Катрин, 34 години след наградата за „Morning Glory”. От „Филаделфийска история“ тя върви само нагоре. Кралицата на Холивуд не е такава само заради напористия си нрав. В историята на киното я поставят завинаги превъплъщенията ѝ като Роуз Сойер в „Африканската кралица”, Джейн Хъдсън в „Лятно време”, Лизи Къри в „The Rainmaker”, мисис Венейбъл в класиката „Внезапно, миналото лято”, Мери Тайрън в „Дългият път на деня към нощта” (награда за най-добра актриса в Кан), Елинор Аквитанска в „Лъвът през зимата” (трети „Оскар”) и последната ѝ голяма роля в „На златното езеро” (четвърти „Оскар”, взет през 1982 г.), където си партнира с Хенри Фонда. Тези години са известни като „златния период в кариерата на Хепбърн”. Времето, в което връстниците ѝ отдавна са в историята, тя отново доказва, че нищо не може да я спре. На сцената участва в поредица от постановки по Шекспир, номинирана е за „Тони” за ролята си на Коко Шанел в мюзикъла „Коко” и играе в „Милионерката” на Уест Енд. С напредването на годините ангажиментите се разредяват и последната ѝ поява е във филма „Love Affair”, в който играе редом до Уорън Бийти и Анет Бенинг.

„Кралицата е мъртва”. Точка. 

В края на миналия век Катрин Хепбърн разрежда сутрешните плувания в ледената река на Фенуик, спира да спортува, пише мемоарите си, заживява уединено далеч от шума. Оттегля се сама, без шум. Силите постепенно я напускат, но гласът, наподобяващ патока Доналд, е все така решителен. В началото на хилядолетието здравето ѝ окончателно се влошава, започва да забравя и дори не може да осмисли атаките от 11 септември. Последните си мигове прекарва във Фенуик – имението на брега на реката, с огромен двор, на чиято порта виси надпис „Влизането забранено за външни лица”. Досущ като кралски дворец. С тази разлика, че когато на 29 юни 2003 г. Кралицата умира, старата френска фраза остава незавършена. Защото следваща кралица и до днес няма.