Отмъстителите: Война без край / Avengers: Infinity War

As Mad as a Titan
от на 2018-05-05
 

Отмъстителите: Война без край“ (или Безкрайната война, Войната за безкрая) е най-сложният, амбициозен, мрачен и мащабен филм на Marvel (досега). Той е 19-ти филм на Marvel Studios и отбелязва 10 години от създаването на Marvel Cinematic Universe. „Infinity War” борави с около 70 героя (76 по-точно, казва Крис Хемсуърт), а централно място заема антигероят му – Танос. Той е създаден от Джим Старлин и се базира на разсъжденията на Зигмунд Фройд върху Танатос от гръцката митология, който олицетворява ненасилствената смърт. Танатос е син на богинята Никта, богинята на нощта, и брат на Хипнос, бога на съня. Танатос има роля в два по-значими мита, в единия е победен от Херкулес, а в другия е заловен от Сизиф. Докато учи психология в колежа, Старлин се запознава с погледа на Фройд върху Танатос. Във Фройдовата психология и по-точно в последната редакция на „Отвъд принципа на удоволствието“ (1920 г.), Зигмунд Фройд приема, че съществуват два основни нагона – към живот, либидо, и към унищожение, инстинкт или нагон за смърт. Мнозина погрешно считат, че комиксовият Танос е базиран на Дарксайд, архизлодея в DC Universe: в първите рисунки с Танос има повече прилика с бога Метрон от New Gods на Джак Кърби.

Метрон се появява за първи път в New Gods #1 през февруари-март 1981, създаден от Джак Кърби, и се базира на превъплъщението на Ленърд Нимой в ролята на Спок в „Стар Трек”.

Метрон се появява за първи път в New Gods #1 през февруари-март 1971, създаден от Джак Кърби, и се базира на превъплъщението на Ленърд Нимой в ролята на Спок в „Стар Трек”.

Самото име Танос е вид акроним: Т като Тесеракт, в който се крие синият Space Stone, той дава силата на притежателя си да контролира пространството, като го телепортира до всяка желана дестинация. А като Aether от „Тор: Светът на мрака” – етерът, който е кървавочервена течност, която дава възможност на титуляра си да контролира реалността. N като Necklace of Eye of Agamotto – зеленият камък на Доктор Стрейндж – Time Stone, с който той контролира времето, O като Орб от „Пазителите на галактиката” – лилавият камък, който дава сила и разрушава планети, и С като скиптъра на Локи, в който е The Mind Stone. Танос се появява няколко пъти досега в MCU: в сцената след надписите на „Отмъстителите” на Джос Уидън (в ролята – Деймиън Поатие), в първия „Пазителите на галактиката”, изигран и озвучен от Джош Бролин, както и в „Отмъстителите: Ерата на Ултрон” (във втория „Пазителите на галактиката” е само споменат). В комиксите Танос се появява за първи път в „Invincible Iron Man“, брой 55, на Джим Старлин, създателя на Танос, така че Iron Man и Tанос са свързани още от самото начало.

Танос срещу Железния човек

Танос срещу Железния човек.

Отмъстителите: Война без край“ е базиран на шедьовъра на Джим Старлин „Infinity Gauntlet”, в който Танос иска да унищожи половината вселена, за да задоволи Смъртта. В „Infinity Gauntlet” Танос е влюбен в Смъртта, нейното физическо превъплъщение, и се надява, че като ѝ поднесе като дар толкова много смърт, тя ще отвърне на чувствата му.

Taнос и Смъртта в „Infinity Gauntlet”.

Taнос и Смъртта в „Infinity Gauntlet”.

Чаках филма с нетърпение, всеки ден гледах трейлърите между 5 и 15 пъти, слушах музиката, (пре)прочетох няколко доста впечатляващи комикси за Танос, сред които „Infinity Gauntlet” и продължението „Infinity War” на Старлин, „Тhanos” на Джеф Лемир и „Infinity” на Джонатан Хикман, като всички те представят Танос като един от най-сложните, митологични и ценни персонажи в историята на комиксите.

Липсващата буква от акронима Thanos е H, като Hand, а не, H като Хаймдал, както предполагаха до последно фенове, относно месторазположението на последния Soul Stone. Хаймдал – „най-белият сред боговете”, както е описан в скандинавската митология, умира в началото на филма, а смъртта му отприщва хода на събитията, защото след нападението над Асгард, Земята остава незащитена. „Отмъстителите: Война без край” впечатлява с безнадеждността, отчаянието и реализма, за първи път филм на Marvel е толкова мрачен. „Без възкресения този път” възкликва Танос в началото, макар филмът, подобно на първоизточниците си, да не търпи героите си мъртви за дълго – за малко например умират Дракс и Мантис в сцената с Колекционера на Бенисио дел Торо. Едно от най-типичните проявления на комиксовост е временната смърт. Вероятно чак след продължението на този филм ще се знае кои герои остават в тази вселена и кои – не. Но Спайдър-мен, който умира в този филм, ще се завърне на 5 юли 2019 г., а се спекулира и с поява на Том Холанд във „Венъм” тази година – такава би била особено неподходяща сега.

Concept art

Concept art.

Настоящият филм за Отмъстителите свързва тях с Пазителите на галактиката, Доктор Стрейндж, Спайдър-мен и много други, и ги изправя срещу невъобразима вселенска заплаха – Танос. Това е първият антигерой на Marvel, който може да остане запомнен в историята на киното. Танос, Лудия Титан, изигран от Джош Бролин (когото ще видим по-късно тази година и като Кейбъл в „Дедпул 2”), прави една от най-феноменалните роли в комиксовото кино изобщо. На първо място Танос има качествена мотивация, той твърди, че където се е намесил, хората вече не си лягат гладни, проблемът със свръхпопулацията е решен, съхранени са природните ресурси, а смъртта, която причинява, е безболезнена. Той получава и най-много минути екранно време – 29 (в сравнение, Капитан Америка получава в пъти по-малко, далеч повече имат Пазителите на галактиката, Доктор Стрейндж, Спайдър-мен). Това е един от дискусионните въпроси на филма, защото за 19 филма различните почитатели са развили симпатии към различни персонажи. Не виждаме само Антмен и Хоукай, но Антмен има свой филм, заедно с Осата, по-късно тази година (Осата присъства в сценарий на Джос Уидън за първия „Отмъстителите”) – 5 юли 2018 г., а Хоукай пък получи достатъчно екранно време в „Отмъстителите: Ерата на Ултрон”. След Танос огромна роля за филма има Тор – той има ново око, т.е. ново зрение, ново оръжие – новоизкованата брадва Stormbreaker, и нова цел – да победи Танос, който е убил брат му и унищожил дома му Асгард. Окото е подарък от Ракетата (или Зайо) и е един от многото начини, по които Тор е свързан с Пазителите на галактиката – брадвата му е изкована от джуджето Еитри (Питър Динклидж, чието включване е малко повече от шушукане в залата, а не ми хареса и компютърно удебеленият му глас; дръжката на брадвата обаче е ръка на Грут). Като стана въпрос за зрение, Вижън се оказва доста по-слаб от очакваното, въпреки че е всесилен андроид с камък на челото, тук той губи всяка битка, в която участва, и се оказва само plot device. Сцените му с Елизабет Олсън като Алената вещица напомнят на някоя британска драма и изглежда сякаш двамата актьори играят сцени от друг филм. Например за една от сцените им, в Шотландия, авторът на комикси Mарк Милър, автор на „Civil War” & „Old Man Logan”, на място отбелязва, че Шотландия изглежда обезлюдена (а и не е реалистично, че не ги обират).

Танос хвърля луна в „Avengers: Infinity War”.

Танос хвърля луна в „Avengers: Infinity War”.

Танос e най-стойностният CGI персонаж в киното, безупречен и технически – всяко косъмче, белези и детайли от Танос го извеждат до реализъм, невиждан досега на екрана. Физическата сила на Танос е представена рано в началото на филма, още в битката му с Хълк. Заради нея Хълк по-късно е уплашен, споделя Марк Ръфало в едно интервю, и не иска да се показва повече. Във връзка с Танос, въпросът с авторските права стои по-интересно отвсякога, след като Marvel вече ще имат на разположение Х-Мен и Фантастичната четворка. Съвсем наскоро например Райън Рейнолдс пусна в Twitter официалния отказ от Тони Старк да участва в Отмъстителите. Връзките между Marvel и X-Mен вселената са точно при Танос и Дедпул: не само Джош Бролин играе и Танос, и Кейбъл, но в комиксите Танос, Дедпул и Смъртта са замесени в унищожителен любовен триъгълник. Киноверсия на Смъртта вече съществува, изиграна от Кейт Бланшет като Хела в „Тор: Рагнарок”.

rejection letter

Отмъстителите: Война без край” борави много ефективно с множеството герои, които вече има, събира ги на малки, но качествено взаимодействащи си групи. Една от тях е Доктор Стрейндж и Тони Старк, с участието на Уонг и Спайдър-мен в един от ранните сблъсъци с Децата на Танос (алюзия с Четиримата конници на апокалипсиса). Като огромен фен на Доктор Стрейндж съм изключително доволен, че магьосникът се доближава до това да бъде Sorcerer Supreme от комиксите, изпълнява по-сложни и зрелищни заклинания, отколкото в самостоятелния филм на Скот Дериксън, в който той е едва прохождащ заклинател. Сега Стрейндж получава достатъчно екранно време, правдоподобни интеракции с останалите и се налага като една от най-ценните фигури в „Infinity War“, а и за бъдещето на MCU. Например взаимодействието му с Тони Старк е сред най-осмислените елементи във филма – дори да си приличат козметично, тук те заемат доста различни позиции, въпреки общата цел. Дори визуално за двата героя е намерен начин да си кореспондират – например, когато Доктор Стрейндж създава магически руни за юмруците на Железния човек. Самият Тони Старк, The Godfather of MCU, e далеч по-готин и жизнен, спрямо видяното в „Ерата на Ултрон” и „Войната на героите”. Технологиите на Железния човек са доста напреднали и може да се каже, че костюмът „Bleeding Edge” е най-добрият досега. Самият Тони Старк е доста по-пълнокръвен образ, за което спомагат и ранните диалози с Пепър. Ъпгрейдите правят така, че в битките с Танос Железния човек да изглежда сякаш почти има шанс, а това означава доста.

В тази връзка един от най-малките ми проблеми с „Отмъстителите: Война без край” беше, че често герои, които не са равни физически, се сблъскват уж реалистично и наравно – визирам конкретно Спайдър-мен срещу Cull Obsidian (базиран на Black Dwarf в комиксите) и Черната вдовица в окопите срещу друго Дете на Танос, Proxima Midnight. Все пак Черната вдовица е просто човек и с тези две електрически палки не би трябвало да е равностойна срещу интергалактически главорези. Самата Наташа Романов не получава и наченка на някаква story арка, отбелязва се веднъж awkward миналото ѝ с Брус Банър и това е. Още малко nitpicking е, че аз поне не харесах дизайна на костюма на Спайдър-мен (любимият ми супергерой като тийнейджър). Спайдър-Мен заема важно място в историята на Marvel, а и на комиксите изобщо, защото се появява исторически точно след обожествените Супермен и Wonder Woman, като историите за Спайдър-мен предлагат теми и проблеми от живота на читателите – проблеми със сметките, с гаджета, с университета. Точно този костюм, показан почти излишно и насила още в края на „Спайдър-мен: Завръщане у дома”, няма конкретен комиксов аналог и все пак, железните копия-крака на паяка се базират на костюма Iron Spider, който в комиксите Тони Старк създава за Питър Паркър по време на Civil War, когато Спайдър-мен разкрива самоличността си пред света. Костюмът в златно и лъскаво червено вероятно щеше да е по-подходящ, предвид и начина, по които Тони Старк и Питър са свързани в MCU. Въпреки това Том Холанд за пореден път е много сърцат в тази роля, а смъртта му е сред най-емоционалните и запомнящи се мигове от филма.

Спайдър-мен и костюма му Iron Spider по време на комиксовия Civil War.

Спайдър-мен и костюма му Iron Spider по време на комиксовия Civil War.

Отмъстителите: Война без край” е в една степен военен филм и засяга войната в няколко разновидности. Като война в окопите например, при сцената на Черната вдовица срещу Proxima Midnight, като класически военен сблъсък на бойното поле, както на Уакандa (вдъхновена от „Властелинът на пръстените” и „Игра на тронове” битка с редици качества), и като friendly fire в сцената, в която Звездния повелител и другите Пазители се срещат за първи път с част от Отмъстителите. За всеки герой е намерено мястото на бойното поле, всеки герой изпитва болка, разочарование, загуба и поражение заради Танос. Така темата на „Отмъстителите: Война без край” е жертвата, например тази, която прави Доктор Стрейндж за живота на Тони Старк срещу Камъка на времето, като жертвата на Гамора като жертвоприношение, за жертвите, които Танос взима, за да достигне целите си. Няма как character building-ът на вече познати герои да не заема второстепенно място пред големите цели: 1) да се свържат всички краища на MCU, 2) да се изгради най-добрия възможен антигерой, 3) да се отговори на очакванията на зрителите на 19 филма. Без никакво съмнение „Отмъстителите: Война без край” е огромно постижение заради събирането на всички парченца, камъни, идеи и герои в един кохерентен, обмислен и невиждано амбициозен филм.

avenger-infinity-war-spidey-iron-man-mantis

И в този филм на Marvel добре бяха запазени почти всички изненади, като например включването на Червения череп. Интересно е да се отбележи, че той не е изигран от Хюго Уийвинг (той отказал да се върне), затова в ролята е Рос Марканд („Живите мъртви“). Самият Череп, оказва се, е бил 70 години в Тесеракта, след като неблагоразумно си позволи да го докосне в края на първия „Капитан Америка”. Червения череп е бил пренесен на Вормир, където съхранява The Soul Stone, необходим на Танос, за да щракне с пръсти и да затрие половината живот във Вселената. Мотивацията на Танос всъщност има и допирни точки с мотивацията на Ейдриън Вейдт, „най-умния човек на света” от „Watchmen”, който също е решен да върши добрo чрез война.

Война без край” е доста богат визуално, доста повече дори от двете части на „Пазителите на галактиката” и „Доктор Стрейндж”, включва страшно много планети, локации, измерения, всички със свой визуален почерк. Във филма има още много CGI персонажи, освен Танос, например Хълк, Ракетата, Черната пантера, и всеки изглежда по-убедително от останалите. Музиката, която също е била проблематична в миналите филми на Marvel, тук е по-грандиозна и величава отвсякога. Тя чудесно допълва видяното и често отделни нотки, съпровождащи думите на Танос, придават на сцените още повече тежест.

Самото естество на заплахата е отвъд всичко показвано досега и говори за това колко дълъг път са извървели Marvel за тези десет години, колко много са променили ролята на злодеите във филмите си, а с Танос надминават себе си и всички останали. Все пак, в „Отмъстителите: Война без край” има и хумор, особено в първата половина на филма. При някои от репликите, например на Дракс, целите зали избухват в смях. Но от един момент нататък шегите секват, а филмът се превръща точно в това, което всеки иска да види.

Отмъстителите: Война без край” отговаря на очакванията или по-точно ги задминава. Аз лично го гледах 3 пъти, от които 2 на IMAX – препоръчвам филмът да бъде видян така, защото това е „първият холивудски филм, заснет изцяло с IMAX камери” (според официалната IMAX страница в Тwitter). Без поглед върху IMAX екран зрителят изпуска около 26% от заснетия материал. Самите мащаби на филма изискват той да бъде изживян на най-големия възможен екран, с най-добрия звук.

Отмъстителите: Война без край” е половината от една история, чийто завършек ще видим догодина, на 3 май 2019 г., и едва тогава ще може да се коментира в цялост. В противен случай ще възприемем „Война без край” като история, в която героите са победени, но не от злодей, а от друг, необичаен герой. Във „Война без край” плановете се объркват, героите умират, светът се променя. Но дори и сега на историята е поставена някакъв вид точка, дори да прилича повече на запетая, преди включването на следващото чудо – Капитан Марвел.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2018-05-05 at 12:30

    Перфектен анализ, най-добрият текст по темата, на който съм попадал. Не просто изсипани хвалебствия или напразен хейт, а обективно мнение, представящо качествата на филма много точно.
    „Avengers: Infinity War“ действително е кино събитие и си заслужава да бъде видян :)

    Отговор

  • Dredd
    2018-05-05 at 12:58

    Get This Man A Shield! @Начев

    Отговор

  • fishek
    2018-05-05 at 13:00

    Детайлно описано, но много разхвърляно ревю.

    Отговор

    • Kristiyan
      2018-05-06 at 13:47

      Точно това щях да кажа и аз. На моменти просто се изплюват факти и преразказване на филма, без особена кохерентност! Но въпроеки това, адмирации, че автора се е информирал стабилно по темата! :)


  • Супермен
    2018-05-05 at 14:21

    DC са по-добри.

    Отговор

    • Hawks
      2018-05-05 at 16:15

      Може би само на хартия… и то през последните 4-5 години, малко по-открояващо се. А и бързо писва навика на Скот Снайдър да представя основни послания и мета текст под формата на …диалог. Но от DCEU един филм нямат за свят, да се отсрамят. Само BvS имаше някои смели решения, но пропадна под тежестта на небалансиран сценарий и до последно не знаеше какъв филм иска да бъде.


    • radi
      2018-05-05 at 17:17

      По-добри са , но нямат точния човек от най-високо ниво , който да взема правилните решения, както прави президента на Марвел


  • UZUMAKI
    2018-05-05 at 14:54

    Супермен е Кларк Кент.

    Отговор

  • Hawks
    2018-05-05 at 16:06

    Отлично ревю ! Съгласен съм, че има хаотични моменти, но няма как и да няма, при положение, че говорим, за един доста сложно структориран филм. А ако си и фен на вселената, можеш да се изгубиш без да усетиш. Таково нещо като обективно мнение за кино, не съществува и в случая е и по-добре, защото си отбелязал доста неща, които са ти направили впечатление, които лесно минават под радара на по-неподготвиния/незаинтересуван зрител и предлагаш доста инфо и възможни интерпретации.Отбелязваш и някои козметични решения, които на едни им допадат, а на други – не. Има място за дискуя. Определено добър текст.

    Отговор

  • Боби88
    2018-05-05 at 16:56

    Сложно структуриран филм?
    Why so serious?
    Много е сложна структурата за 10 годишен,да,но за хора имащи лична карта аз не виждам нищо сложно.
    Има Х на брой камъка и лошия ги търси.Добрите пък, удобно се намират един друг ,из кътчетата на Вселената,за да се изправят срещу него.Баси сложното.
    Иначе филма си е забавление,спор няма,но не и всичко останало ,което се опитва да се изкара.

    Отговор

    • Hawks
      2018-05-05 at 17:39

      Чак пък serious? Иначе успех 10 годишен да балансира толкова добре почти несъвместими арки и да структорира успешно история, която засяга повече от един жанрове. Получил се е супер забавен филм , в който ако ти се мисли можеш да си намериш доста лакомства и предполага повторно гледане. При това е „комиксов“ филм, които лесно падат във повтарящи се формули. Коментара ти подсказва,че такива филми са лесна работа, но това не е така и със същите кубчета може да се построи и абсолютна абоминация. Справка : Justice League, Suicide squad, League of Extraordinary Gentlemen и аз лично хич не харесвам Civil War.


    • Боби88
      2018-05-05 at 18:08

      Да,смятам ,че комиксовите филми не се много сложни.То и не се изисква от тях да са сложни.Влизаш в киното и ако попаднеш на филм ,направен от хора, които знаят какво правят,то ти имаш късмет (50% от MCEU).Този филм е такъв.Два часа и половина минават неусетно и излязох от киното…ами доволен.Но даде ли ми нещо друго,каквото се опитва да изкара ревюто тук и останалите ревюта на филма – не мисля.
      Самият филм не се взима насериозно.По средата на патакламата Торчо се ебава със Стивчо,че му копирал Томас Бърдарич-а.Really?I mean….Really?
      Продължавам да мисля ,че този филм няма сложна структура.Поема щафетата директно след Рагнарок,което е точка А и в права линия си върви към точка Б.Камък по камък се залепва на ръкавицата,Танос не среща съпротива никъде (все пак една единствена капка кръв).
      Филмът ми хареса.Но дори не е еталон за комиксов филм.Идват ми в повече иразите „кино събитие“.WTF.


  • хемороид
    2018-05-05 at 23:42

    За да разбереш този тип филми много помага да си девствен или с минимални контакти с противопложния пол.Иначе децата в киното се зарадваха много.На голяма част от нормално изглеждащите в залата просто им бе досадно.

    Отговор

    • Riddick
      2018-05-06 at 14:01

      Чак да се замислиш, защо полов атлет, с Аполонска визия и име на разширена гъзна вена, отделя от времето си м/у душ и цигара, чакайки новата Виктория Сикрет бройка в леглото си, да светне нас нърдовете, невиждали гола жена, на качествено забавно кино


  • Пламен
    2018-05-06 at 15:16

    Филмът го гледах …. не ме бийте с камъни, от сайт с лошо качество, немските кина могат да ме цунят отзад.
    Я пак, някой да ми обясни мотивацията на Танос, моля, защото……да искаш да изтриеш половината живи същества, защото ВСЕЛЕНАТА е overpopulated…..ВСЕЛЕНАТА…….ВСЕЛЕНАТА?! Звучи малко, много тъпичко, не мислите ли? ( или аз нешо не съм дочул, но все пак е комиксов марвълски филм)

    Отговор

    • Боби88
      2018-05-06 at 15:29

      Правилно си разбрал – Вселената е препълнена.Колко е загрижен миличкия – лягали с празни (цитирам) коремчета.


  • Kratos
    2018-05-06 at 16:57

    Стомаси.

    Отговор

    • Боби88
      2018-05-06 at 18:31

      Tummy/Bellly едно от двете беше.Естествено в множествено число де.


  • Михаил Добрев
    2018-05-06 at 21:26

    Целия хайп около този филм си е направо досаден. Това, което постигнаха Марвел и по-точно, хората които прекроиха и създадоха филмите по техните комикси е достойно за отбелязване и може би , след време ще се говори като отделна ера в киноиндустрията, тези 10 години наситени с герои. Навсякъде твърдо се обяснява за химията между героите, за мотивацията им, колко добре беше изпълнено, показано и т.н…….. Аз бях наистина от онези, хора в киното, които им беше досадно и просто изглеждаха като замъкнати едва ли не насила. Първията Авенджърс, го харесах страшно много. Втория ми го политизираха повече от необходимото и заспивах доста пъти. Този направо ме смаза от отегчение. Отдавам го, не на факта, че филмът е лош, дори напротив, може би просто аз лично се наситих на тези филми и ми изглеждат вече тотално пресилени и скучни. Страшно много харесах и Рагнарок, като един поглед тотално извън предните два филма за ТОР…. Пазителите ги обожавам…. Черната пантера, дори Анди Съркис не успя да я спаси,тука просто колкото и да се бяха постарали за мен, химията между героите е един цикъл от повторяеми действия, които гледаме вече доста дълго време. Да те хората, не са длъжни , да измислят болни сценарии за такива като мен , но филмът ми оставаше доста разхвърлян, самият злодей за мен си беше с най-малоумната мотивация. Все едно четеш постулати от шибаната еврейска книга Талмуд… Може би самите филми докато конкретизираха върху по-малко герои, ми бяха по интересни, сега ми изглеждаше като цапаница. Много красив филм иначе. Страшно симпатични ми бяха злодеите покрай Танос. Наиситна силен образ на Тор, добре развит след Рагнарок. Появата на червения череп, беше доста приятна и неочаквана. Но съзнателно през половината време си гледах телефона… Може би, изискванията на аудиторията през годините, за по-голяма тежест в героите и характерите им, повече химия между тях, мен лично ме докарва до отегчение, но все пак бизнеса печели от това. Някак си в по-близкото минало един филм като Блейд с много по-простовата фабула и до ден днешен ми носи много повече кеф, като го гледам. А и самото кино, тотално е наситено с филми за всевъзможни суперчовеци и вече един друг филмите почват да се препокриват и забравят на фона на няколкомесечните си предшественици. Изключвайки гореспомантия по-горе Блейд, който може би носталгично келеша в мен, така упорито продължава да обича, филмите които реално успявам да запомня през годините създадени по комикси са Хелбой на Дел Торо и Watchmen на Snyder, които искрено ме грабнаха и заклеймиха фенщината ми към тях, въпреки че ми бяха доста по-малко познати като образи. Разбира се безапелационен лидер си остава трилогията на Нолан за Батман. Не смятам, че дори някой филм от всичките тези наизлизали през годините се е доближил до тях. С нетърпение все пак очаквам новия Дедпул .
    Просто изчитайки това ревю и други за този филм, наистина се чудя, кое от всичкото написано, аз не успях да видя и усетя в тези Авенджъри. Някъде явно съм загубил сетивност и упорито продължавам да търся проблема в себе си, но този филм ми донесе горчив привкус от зле похарчени 15 лева и единствената ми стабилна мотивация и радост беше, при бързото излизане от киното, докато някакви хора, избърсваха сълзите си :)

    Отговор

  • Redhorn
    2018-05-06 at 22:49

    Не е лоша статията,но кому е нужно да е толкова дълга?
    Хаотична и по някое време на човек му писва леко.
    А относно сравнение м/у DC и Marvel и това което излиза на големия екран…..просто такова сравнение няма.
    Аз съм DC фен,но начина по който Marvel разви вселената си особено чрез филмите които излязоха посл.3-4 год.просто издуха DC в най-букв.смисъл.
    JLA беше надежда за всички фенове която обаче умря в зародиш.
    Flash превърнат в бъзлив гейтак.
    WW,супер герой кажи речи от нивото на Superman,но явно режисьорите просто не са могли да дойдат на едно мнение.Бие се срещу антигерои от калибъра на Doomsday,разбива с тялото си бетонни стени и в същото време 9мм.пистолет е някак си прекалено много за нейните супер сили 😂 Тъ-по.
    Към това нека прибавим ненужните драми като напр. Нолановия стабилен опит да унищожи героя на Batman.
    В същото време Marvel особено с филмите от поредицата за Avengers,посл.Thor и Guardians of the Galaxy 1,2 даде на зрителя действие.Екшън от началото та до самият край което в крайна сметка са и самите комикси повече или по-малко.
    Deadpool и Dr.Strange бяха от друга страна чудесен баланс м/у екшън и личната история на героя.
    И не на посл.място уникалните ефекти в изброените по-горе филми с/у ефектите в JLA на ниво дом.компютър.
    Но както винаги всичко написано от мен си остава лично мнение.

    Отговор

Коментирайте