Одри Хепбърн и способността да вярваме в розовото

от на 2018-05-04
 

„Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за горене на калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам в това да бъдеш силен, когато нищо не е наред. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса.“

Ще срещнете тези свръхупотребявани думи във всяка компилация с нейни цитати. Толкова са употребявани, че и без сладникавото розово са се превърнали в клише. Но историята на Одри Хепбърн може да бъде обобщена именно от този цитат, който, погледнат през нейната призма, е доказателство за силата на вярата в розовото.

одри хепбърн

Животът ѝ е приказка, която се развива против волята ѝ. Вратите се отварят, без да чука на тях. Филмите са шедьоври. Ролите я превръщат в икона. Публиката я обиква безкористно. Пресата не я унищожава, както прави с мнозина. Мъжете я уважават и защитават. Очите ѝ топлят. Гласът ѝ успокоява. Спонтанните аборти не я сломяват. Изгубената връзка с бащата също. Децата и семейството са смисълът. Мисията ѝ не е да играе, нито да озарява широкия екран, въпреки че го прави. Истинската ѝ мисия е да носи красота и надежда… по всички възможни начини.

Одри Хепбърн продължава да прави това и днес, когато се навършват 89 години от раждането ѝ.

Началото

То е на 4 май 1929 г. в Брюксел. Майката, Елла ван Хеемстра е дъщеря на холандски аристократ, барон Арнауд ван Хеемстра, кмет на Арнем, а бащата, Джоузеф Виктор Антъни Ръстън, е британски консул в индийските колонии на Великобритания, вярващ, че е наследник на кралица Мери. Детството ѝ преминава в охолен живот и пътувания, които се отразяват в свободно владеене на няколко европейски езика. Бащата напуска семейството, когато Одри е на 6, и в по-късните си години определя това като най-травмиращия момент от живота ѝ. При избухването на войната, двете с майка ѝ се местят в Холандия. Страната е окупирана от Германия и пред очите на Одри се разиграва целият ужас на Втората световна война. Насилието, гладът, мизерията, депортирането на евреите, влаковете за добитък претъпкани с хора, участие в съпротивата и болест, от която младото момиче почти умира – това са годините на войната в Арнем. Години след това Хепбърн ще откаже ролята на Ане Франк в биографичен филм, заради приликите между двете и незаличените травми от периода. След 1945 г. с майка ѝ започват живота си отначало в Лондон. Одри започва да мечтае за кариера на примабалерина. Сценарият, който съдбата е приготвила, е малко по-различен обаче.

Нова звезда в старата система

„Monte Carlo Baby“

„Monte Carlo Baby“

През 1952 г. едно „несъвършено” по тогавашните актьорски стандарти момиче е в „Хотел дьо Пари” в Монте Карло, за да снима малка роля във филма „Monte Carlo Baby“. Тя е неопитна, неизвестна, малко непохватна, срамежлива. Вече се отказала от голямата си мечта да стане примабалерина, след като гуруто на балета във Великобритания по онова време Мари Ромбер ѝ казва, че няма нито фигурата, нито таланта за професията. Гладът през войната трайно е повлиял на тялото ѝ, а пропуснатото време за тренировки не може да бъде наваксано. Съсредоточава се върху актьорството и започва като статистка в телевизионни предавания. Докато снима „Monte Carlo Baby“, в хотела е отседнала жената, която ще проправи пътя ѝ към славата – френската писателка Колет. Застъпва се за нея пред бродуейските продуценти и ѝ урежда ролята на Жижи в сценичната адаптация на едноименния култов френски роман. Критиците не харесват постановката, но обикват Хепбърн и тя става „хита на вечерта”. Още преди дебюта на Бродуей, Уилям Уайлър, търсещ неизвестно момиче, я вика на кастинг за главната роля в следващия си филм. „Ваканция в Рим” разказва историята на принцеса, която за кратко бяга от живота в двореца, за да попадне в обятията на Грегъри Пек, с когото да се загубят из улиците на Вечния град. Уайлър е впечатлен от представянето и веднага я взима за ролята. Грегъри Пек предусеща, че той няма да е звездата на филма и урежда името ѝ да се появи наравно с неговото – с големи букви, над заглавието на филма.

С Грегъри Пек във „Ваканция в Рим”

С Грегъри Пек във „Ваканция в Рим”

Ваканция в Рим” – първият филм на Одри Хепбърн в Холивуд – е прецедент. На първо място, защото тя е една от малкото актриси, които са наградени с „Оскар” за холивудския си дебют. Но най-вече защото този филм ражда звездата на новото поколение и разклаща основите на старата, „бетонна” Система на звездата. Това крехко момиче с дълъг врат, висок ръст, слабо телосложение и голям нос не се вписва в захаросаните стандарти на Холивуд. Тя не е Елизабет Тейлър, Грейс Кели, Джейн Ръсел, Ава Гарднър. Одри Хепбърн няма аналог и всички я обикват.

Системата на звездата ще отслабне и съвсем ще изчезне в следващото десетилетие, но Хепбърн е изключението, което я пропуква. Подобни опити са правили преди нея Катрин Хепбърн и Ингрид Бергман, но и техните образи са „наместени” в представата за приказен живот под светлината на прожекторите и сбъдната американска мечта.

В „Закуска в Тифани”

В „Закуска в Тифани”

 Пепеляшка срещу тайпкастинга

Ваканция в Рим” е касов и творчески успех. Одри е звезда още с първата си главна роля. Следва договор с Paramount и полет към върха. Следващият филм няма да е само поредният триумф, но и ще я срещне с човека, който ще бъде до нея до края на живота ѝ. „Сабрина” е история за бедно момиче, което отива в Париж и се завръща по-красива и изкусителна от всякога. Братята, в чиито роли са Уилям Холдън и Хъмфри Богарт, се състезават за сърцето ѝ. Най-хубава част обаче не е историята, наградите или режисурата на Били Уайлдър, а пътуването до Париж за изработката на костюмите. Със задачата е натоварен младият и обещаващ дизайнер Юбер дьо Живанши. Мъжът остава разочарован, когато разбира, че Одри, а не Катрин Хепбърн идва при него и я отпраща под претекст, че има много работа по следващата си колекция. Една компенсаторна вечеря навън обаче е достатъчна, за да каже Живанши по-късно: „В онази вечер ѝ казах, че ще направя всичко за нея.” За съжаление, заслугата за костюмите се присъжда на колоса на онова време Едит Хед, а Живанши е пренебрегнат. Едит Хед взима „Оскар” за костюмите, а Одри казва, че повече няма да се появи във филм, чиито костюми не са на Юбер де Живанши.

В „Сабрина”

В „Сабрина”

По време на снимките на „Сабрина” е във връзка с Уилям Холдън, но отказва да се ожени за него, защото той вече си е направил вазектомия, а тя иска деца повече от всичко. След снимките на филма се завръща на Бродуей в пиесата „Ондин”. Освен че пиесата е хит и ѝ носи награда „Тони”, там се запознава с актьора Мел Ферер и двамата се женят през 1954 г. в Швейцария.

Сабрина” и „Ваканция в Рим” са само началото на поредица от хитове и на методично избягване на тайпкастинга. Хепбърн не иска да е звезда, а актриса. Вместо да играе до края на живота си красиво и срамежливо момиче, започва да приема предизвикателства. Играе Наташа Ростова във „Война и мир”, пее и танцува с Фред Астер в „Смешно лице”, влиза в ролята на монахиня в „Историята на монахинята”, участва в шпионския филм „Шарада” с Кари Грант, после с Питър О’Тул в „Как да откраднеш милион” и окончателно разбива стереотипа, когато играе сляпата Сузи Хендрикс в „Когато се стъмни”. Пренебрегната е на „Оскарите” през 1965 г. за ролята на Елайза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди”, главно защото песните са записани от Марни Никсън. „Оскарът” отива при Джули Андрюс за „Мери Попинз”. Джули играе Елайза на сцената в Ню Йорк, но е непозната за Холивуд и за филма е взета Хепбърн.

В „Смешно лице”

В „Смешно лице”

Най-известното заглавие, това, което е синоним на Одри Хепбърн, е „Закуска в Тифани”. Адаптацията се различава от новелата на Труман Капоти, но това не пречи актрисата да увековечи образа на Холи Голайтли – момичето на повикване, което си мисли, че богатият мъж е носител на единственото щастие в живота. Капоти не харесва Хепбърн, защото видът ѝ не подхожда на образа. Той иска Монро, която определено можем да си представим как прави всички неща, описани в новелата. Одри не знае дали ще се справи, но приема ангажимента. Резултатът е поредната номинация за „Оскар” и роля, която е повратна точка в историята на киното.

Да знаеш кога да спреш

Във филма „Историята на Одри Хепбърн” с Дженифър Лав Хюит Мари Ромбер пита Одри дали би се отказала от всичко в името на балета, на което тя отвръща: „Не бих се отказала от майка си. Искам също и да имам деца.

Последната й поява на екрана във филма на Спилбърг „Винаги”

Последната й поява на екрана във филма на Спилбърг „Винаги”

Историята се превръща в реалност през 1967 г. Хепбърн решава да се посвети на семейството. След няколко спонтанни аборта, тя ражда син – Шон Ферер, през 1960 г. Детето е по-важно от кариерата. Бракът ѝ с Мел Ферер ще приключи през 1968 г. Малко след развода среща Андреа Доти – италиански психиатър. През 1970 г. им се ражда син, Лука Доти. Хепбърн иска да има трето дете, но преживява пореден спонтанен аборт през 1974 г. Бракът с Доти продължава 13 години, след което Одри започва връзка с холандския телевизионен актьор Робърт Уолдърс. Двамата остават заедно до смъртта на актрисата. В този период има кратки участия в киното, в проекти, които не отнемат много от времето ѝ. Последното ѝ участие е през 1989 г. във филма „Винаги” на Стивън Спилбърг.

Ролята на живота и къде се крие гениалността

Последните години от живота си, Одри Хепбърн прекарва в помощ на другите. През 1989 г. става посланик на добра воля в УНИЦЕФ. Посвещава се на децата от „Третия свят” – термин, който самата тя отрича, настоявайки, че на Земята има само един свят. Посещава Етиопия, Турция, Виетнам, Судан и оказва първа помощ на пострадали от природни бедствия или осигурява храна.

С втория си съпруг, Андреа Доти

С втория си съпруг, Андреа Доти

В интервю с Лари Кинг казва следното: „Мисля, че никога не съм била актриса. Това просто ми се случи. Никога не съм подготвяна да ставам актриса. Но трябваше да работя. Тогава исках да танцувам. Не мисля, че бих могла да правя това, което Шер, Мишел Пфайфър или Мерил Стрийп правят. Шер например е толкова разнообразна, диалогът просто е част от нея, тя има огромна гама от емоции. Мишел Пфайфър може да пее, да бъде драматична, да бъде страшно секси. Мерил Стрийп е много добра драматична актриса и може да прави, каквото си поиска. Аз не мога.

Къде другаде, ако не в тези думи, можем да прозрем гениалността на Одри Хепбърн? Геният е съвкупност от много фактори и един от важните е да имаш самосъзнанието къде се намираш. Да знаеш кога да спреш, къде да спреш. Какво е твоето нещо. Да помагаш. И не на последно място, да вярваш в розовото.

Наградите

Одри Хепбърн е една от 12-те личности от развлекателната индустрия в т.нар. група “EGOT” (Emmy, Grammy, Oscar, Tony) – хора, наградени с четирите най-престижни награди в различните сектори на развлекателната индустрия – „Еми”, „Грами”, „Оскар” и „Тони”. Печели „Оскар” за най-добра актриса за „Ваканция в Рим”. Следват още четири номинации – за „Сабрина” (1954), „Историята на монахинята” (1959), „Закуска в Тифани” (1961) и „Когато се стъмни” (1967). През 1993 г. посмъртно е удостоена с хуманитарната награда на Академията на името на Джийн Хершолт. Има осем номинации за „Златен глобус”, печели три – първият е за най-добра актриса (за „Ваканция в Рим”), следващата година взима за любима женска звезда на публиката, и през 1990 г. почетен „Златен глобус” на името на Сесил Б. Де Мил. Трикратен лауреат на БАФТА и посмъртно наградена с „Еми” и „Грами” (първата е за документален телевизионен филм, а втората е за най-добър албум за деца). Президентът Джордж Буш старши я награждава с Президентския медал на свободата за хуманитарната ѝ дейност.

Посланик на добра воля в УНИЦЕФ

Посланик на добра воля в УНИЦЕФ

Самолет, пълен с цветя

В края на 1992 г. Хепбърн прекъсва свой ангажимент към УНИЦЕФ заради болки в коремната област. Откриват ѝ рак в напреднал стадий, който вече не подлежи на операция. Пожелава да се завърне в Швейцария, за да прекара последните си дни във вилата в Толошна. Състоянието ѝ обаче не позволява да вземе редовен полет. Намесва се Юбер де Живанши. Приятелят на Одри пълни частния си самолет с цветя и урежда той да я закара от САЩ до Швейцария. Момичето, чийто живот е приказка, умира в началото на 1993 г. в Толошна, Швейцария. В същия ден се ражда легендата Одри Хепбърн.

Благодарим ти, Одри Хепбърн, че ни предаде вярата в розовото!

коментари
 
Отговорете »

 

Коментирайте