Чували ли сте за Робърт Мейпълторп? Ако не сте, ето какво е най-важното, което трябва да знаете за него: той е американски фотограф, който работи основно в студио и за него е характерна стилизираната черно-бяла фотография. Ако дотук ви звучи обичайно, то сега си представете изящни живи бели цветя (символ на сексуалната чувственост), актови фотоси на мъжки черни тела и културистки, и всевъзможни фетиши.. защото основният фокус на неговата фотография е еротичното изображение, в по-голяма част хомоеротичното.

Един от най-предизвикателните му проекти изобразява субкултурата на BDSM през 60-те и 70-те години в Ню Йорк. С камерата си изследва дебрите на подземния сексуален свят, садо-мазо образите и проституцията. Така създава своя уникална естетика. Сам нарича работата си порнографска и цели да възбуди зрителя.

Експериментите му във фотографията са определяни като висше изкуство, което се увенчава с изложби в различни престижни музеи. Сред най-примерните му творби са автопортрети (автопортрет на Мейлпъторп е окачен на стената в стаята на Елио в „Назови ме с твоето име) и портрети на дълъг списък имена от шоубизнеса като Анди Уорхол, Ричард Гиър, Питър Гейбриъл и Пати Смит, която е негова любов, верен приятел и съквартирант.

Мейпълторп си отива от този свят в апогея на своята кариера. Едва на 42 г. умира от СПИН. Предсмъртното му желание е Пати Смит да опише тяхната незабравима младост. През 2010 г. на бял свят се появява „Просто деца“ (изд. „Махалото“). Една невероятна история за момче и момиче, които знаят как да живеят и как да творят с цялата болка и любов, която ги среща навсякъде.

Ето, че дойде времето биографичен филм на Мейпълторп да бъде видян на голям екран. На 22-ри април на филмовия фестивал „Трибека“ в Ню Йорк е била неговата премиера. Режисьор и сценарист е Онди Тимонер, а съсценарист Микко Алане Честно казано, тези имена нищо не ни говорят, но актьорът, който влиза в кожата на скандалния фотограф, е Мат Смит (последно го гледахме като принц Филип в кралската драма „Короната“). Все още не можем да се видим официален трейлър, но разполагаме с няколко официални снимки и постер:

плакат

В пиперливо интервю за гей списанието Out, част от което може да видите по-долу, Мат Смит споделя за 19-те дни, в които е заснет филмът, за първата си среща с камшиците и голотата пред камера:

Мат Смит: С такъв филм, в който разказваш за Мейпълторп, не можеш да имаш хора, които не са голи. Няма как да не видите хора, които правят секс. Това е трудно нещо. Но това беше още един ден в офиса за мен. Това е странно, но тогава го преодоляваш и просто го правиш. Историята го изискваше, така че аз просто се справих с него. Потапяш се в историята, контекста, културата, хората, фотографиите, секса, музиката. Политическата обстановка на това време. И след като се потопиш в цялото това нещо, се опитваш да бъдеш импулсивен.

„Той направи снимки, за да провокира всички.“ – Мат Смит
„Той направи снимки, за да провокира всички.“ – Мат Смит

Страхувате ли се от предизвикателството? Вие сте играл гей преди, като Кристофър Ишърууд в „Christopher and His Kind“.
МС:
 От стрейт актьори, които играят гей? Не. Не съм съгласен с тази идея, че само гей хора могат да играят гейове. Ние сме актьори и използваме нашето въображение. С тези две роли (Мейпълторп и Кристофър Ишърууд) аз съм творецът и писателят, който ме интересува. Не ме интересува дали си гей, хетеро или какъвто и да е, ако си толкова добър, колкото Робърт Мейпълторп е в своята фотография, това е единственото, което ме интересува. Всъщност, по отношение на историята, мисля, че гей частта е наистина интересна. Бях наистина заинтригуван от тази кожена култура.

Било е предизвикателство да го представите в последните му дни… 
МС: Това беше едно от малкото неща, за които бях много притеснен. Малкото, защото е толкова трудно да разкажем тези истории добре. И да ги разкажем чувствено. Гледате филми, които са направени добре и такива, които са направени зле… и затова бях много нервен. Вече бях част от историята. Това е неговата история. Бях нервен, защото това е едно много странно пътешествие – не искаш да се отвращаваш от него или да го третираш глупаво. Или, поради липса на по-добър израз, да го направиш по-драматично, защото това е наистина сериозно състояние. Представете си колко страшно е това, да си гей, да си болен от СПИН и да не знаеш какво става, да нямаш никаква информация и помощ.
–––
МС: Аз го уважавам. Той е нещо като: „Да, кучко, искам да бъда известен! Искам да бъда прословут! Искам да бъда богат!“ Странното е, че в днешната култура повечето хора искат същото, но се страхуват да го изрекат на глас.

Официалният синопсис на филма гласи:

В края на 60-те г., Робърт Мейпълторп отпада от училището по изкуства и се нанася в хотел Chelsea с мечтата да бъде звезда. Докато контракултурата на Ню Йорк през 70-те години достига своя зенит, той бързо се превръща в „непоносимото дете“ на света на фотографията..
Освен Мат Смит, във филма участват още Мариан Рендон, Джон Бенджамин Хики, Брандън Скленар, Маккини Белчър III и Марк Мойсе.

patti-smith-robert-mapplethorpe-1132x620

За финал ви предлагаме цитат на Пати Смит от „Просто деца“:

Робърт взимаше части от тъмната и съкровена човешка душевност и го превръщаше в изкуство. Той работеше без извинение, използваше хомосексуалността с великолепие, мъжественост и завидно благородство. Актьорското му присъствие беше изцяло мъжко, без преструвки, но и нелишено от грацията, присъждана само на жените. Не се опитваше да направи някакво политическо изказване или да заяви своето развиващо се сексуално убеждение. Той ни предлагаше нещо ново, нещо невиждано и неизследвано по начин, по който само той го виждаше. Робърт търсеше начини да извиси отделни аспекти от опита си като мъж, да обгърне хомосексуалността в мистерия. Както Кокто е казал за поемите на Жьоне “Сквернословието му никога не е неприлично.”

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *