За „Невидима нишка“ четох и слушах, че е готически филм, вдъхновен от работата на Хичкок. Че главните му теми са перфекционизмът и самотата. Казват, че се движи в ритъма на трилъра и лъха на мистерия много повече от който и да е филм на Пол Томас Андерсън досега. Всички тези определения, макар и верни, странят от същината на филма и го слагат в дискурс, в който той няма нужда да бъде слаган. Нека помислим за сърцето на филма, а не за формата му. Това е по равно история за двама души и това е първото важно нещо. Не за един, както режисьорът Пол Томас Андерсън направи в „Ще се лее кръв“, не за много, както направи в „Магнолия“, а за двама. Невидимата нишка от заглавието на филма е свързващото звено между мъж и жена, които осъзнават великата и ужасяваща истина, че няма да успеят да живеят един без друг. И започват да играят игра, която прилича на агония и смърт, но всъщност се нарича любов.

Има една приказка, че всяко велико произведение на изкуството крие някаква голяма тайна. Загадъчната усмивка на Мона Лиза, Деветте сегмента на Микеланджело на тавана на Сикстинската капела и още много други предмети на изкуството хвърлят мостове и сенки от вековете към нас.  Мистерията на живота, ако се занимаваш с изкуство, е разбираемо да търсиш под слоевете боя в някоя Ренесансова картина или в броя на кръстовете в известната картина „Кафе тераса през нощта“ на Ван Гог, която уж изобразявала Тайната вечеря. Или под гънките на някоя дизайнерска рокля.

phantom-thread-review-v6-20170405

Невидима нишка“ започва с мистерия. Мрачен Лондон през 50-те. Романтично-приказната музика на Джони Грийнууд. Продължава с разговор пред камината в провинциална къща между главните ни герои – дизайнерът на дрехи Рейнолдс Ууудкок (Даниел Дей-Луис) и неговата нова муза, сервитьорката Алма (Вики Крепс). Те едва са се запознали, но той вече я е извел на среща, поканил я е в къщата си и й говори за мъртвата си майка. Разказва за зловещо суеверие около шиенето на сватбена рокля. По лицата им играят отраженията на огнени езици, докато Алма го пита защо не е женен. Той се вглежда съсредоточено в лицето й, тя устоява погледа му. Усмивка е обсебила устните й. Той е сковаващо красив. Дори с прошарена коса, дори вероятно 20 години по-възрастен от нея. Този мъж излъчва мъжество, от което не можеш да помръднеш. Разказва й съвсем спокойно цялата си житейска философия. Не може да бъде женен, защото не иска да се превръща в лъжец. Защото бракът създава очаквания и отговорности. Той мисли и живее само за работата си. Казва го на Алма с авторитета и спокойствието на човек, който е напълно в контрол. Човек, който силният северен вятър не може да помести. Алма е като простреляна. И въпреки отмалялата си глава, пламък играе и в нейните очи: „Ако играем с теб на кой ще издържи повече да гледа другия, без да мигне – ще загубиш.“ И това предупреждение е форшадоуинг за целия филм. На свой ред той е впечатлен от нейната сигурност, а може би развеселен от нейната младежка глупост?

(Време е да започна със спойлерите, така че чувствителните моля да напуснат контурите на текста.)

Дизайнерска къща „Уудкок“ е обитавана от жени. Жени трополят по тесните дървени стълби сутрин, настаняват се на работните си места. Шият неуморно, понякога по цяла нощ, ако има важна поръчка. Всички поздравяват г-н Уудкок, наричайки го „г-н Уудкок“. Никоя служителка не е близка с него, те просто си вършат работата и когато приключат, си тръгват. Той с тях се държи професионално. Политически и хайлайф фигури пътуват от чужбина до Лондон, за да се срещнат лично с г-н Уудкок и той да им сътвори рокля. „Вероятно вие искате Вашата рокля да изглежда като единствената сватбена рокля, която съществува на Земята?“ Казва го с обещаваща усмивка, защото истината е, че Рейнолдс наистина умее да накара жена да се почувства уникална. Той се прекланя пред красотата.

phantom-thread-review-v5-20170405

Това определено е най-женственият и фин филм на Пол Томас Андерсън, но с това в никакъв случай не целя да кажа, че режисьорът досега е игнорирал женските теми („женски теми“ звучи противно глупашко, не го ползвайте извън тоалетно-битовата тематика никога). Първо, в този филм има само един централен мъжки образ и три важни героини – сестрата на Рейнолдс (Лесли Манвил), музата на Рейнолдс Алма и покойната му майка (Ема Кландън). Имайки предвид, че Рейнолдс израства със сестра си и работи в изолацията на дома си почти изцяло и само с жени, неговите маниери са също по-скоро женски, отколкото мъжки. Той е мил и учтив, но не е лишен от буен темперамент. Когато се ядоса, а той се ядосва често, защото е невротичен, повишава тон. Има остър и хаплив език. Не е подмолен обаче, а е ужасно директен. Амбицията му и фанатичният фокус над работата му го правят пълнокръвен мъж. Рядко жена е толкова съсредоточена. И въпреки това той, както би се изразила поетесата Марина Цветаева, е син на майка си много повече, отколкото син на баща си. И затова и жените го обожават.

Говорейки за жените, които го обожават, нека да изразя хипотезата, че Алма е първата жена, в която той се влюбва наистина. Хипотеза, защото действието на филма се развива в екслузивния участък от време на настоящето и зрителят е лишен от всякаква ретроспекция или пролука в миналото на главните си герои. Не знаем нищо за детството на Рейнолдс, нито за любовниците му преди Алма. От това, което виждаме, да, той е имал много жени, но никоя от тях не е била и наполовина толкова специална, колкото е станала Алма. Имайки предвид възрастта на Рейнолдс това е особено, защото на тези години обикновено хората не се влюбват за първи, а за последен път. Всъщност въобще не се влюбват, защото са забравили какво е това.

phantom-thread-review-v9-20170405

А какво именно значи, че Рейнолдс се влюбва в Алма? Това е централен въпрос за внушенията на филма, следван от също толкова важния въпрос: „Защо Алма обича Рейнолдс?“. Когато тези два въпроса се смесят, от спойката ми проблясва Въпросът, който филмът задава до самия си край, и който е носител на мистерията: „Как невидимата нишка, която ги свързва, не се къса?“

Мистерията във филма, която филмовите критици толкова държат да изтъкват (Марк Кермоуд дори заговори за омагьосаната гoра, където Алма отива да бере отровни гъби) за мен лежи всъщност в притеглянето между двамата герои. Те действително понякога приличат на кукли, които са движени от магьосник. Чии са ръцете, които ме държат жива в къщата на мъжа, който ме кара да плача? Защо не мога да изгоня жената, която не ме разбира? Всички сме марионетки, когато изпаднем в състояние на влюбена нужда и телата ни против наша воля ни водят към звярът, на когото принадлежат чувствата ни. Излишно е обаче да наричаме отношенията им тъжни, защото те съдържат в себе си борба и катарзис. Грешно е да ги определяме като дисфункционални, защото те в крайна сметка намират пътя, по който да функционират. Те са капсулирани в света, в който са създадени, а това е свят, който не допуска външни хора. Който не разбира този свят, той няма място там, не защото такова му е отречено, а защото той никога няма да дръзне да си го поиска.

Нека отговоря на първия въпрос. Рейнолдс се влюбва в Алма, защото за първи път намира в някого достоен противник. Съотборник. В нея той вижда първоначално крехко същество, което би могло да уважава работата му и да не й пречи. Той още не е влюбен, но е омагьосан от перспективата на Новата жена. Но Алма никога не остава просто това, тя противостои дори докато се подчинява. (Например сцената, в която тя защитава собствения си вкус, който Рейнолдс заклеймява като лош и неошлайфан.) Тя успява да разбере двойнствеността на любовната игра и да я играе с безупречния ритъм на трениран танцьор, без изобщо всъщност някога да е танцувала. Тя е самороден талант с остра интуиция. В Алма Рейнолдс намира смиреността на жената, но и опасността на жената. Границата, отново, е тънка. Невидима. Всичко, което тази жена представлява е крехко и заплашва всеки момент да се счупи, ако мъжът до нея я изпусне. Но той никога не я изпуска. Въпреки че досега е изпускал много. Какво я прави уникална? В крайна сметка Рейнолдс се влюбва, защото осъзнава нуждата да обича. Тази жена успява да го убеди, че той – самопровъзгласеният силен, – има нужда да обича. Нужда, която е изпитвал само към една жена, към мъртва жена, чиято липса е бездна от самота и отчаяние, която той ежедневно бори с неуморен труд.

phantom-thread-review-v7-20170405

Ключова сцена за динамиката на техните отношения е нощта на първата му болест. След като Алма и Рейнолдс захвърлят добрия тон и прогонват младия лекар (“you can just fuck off”), тя се връща в полумрака на стаята му. Същият полумрак, в който отношенията им са започнали. Когато светлината се движи по стените като сенките на огъня. Точно тогава той вижда майка си, облечена в булчинската рокля. Видението е ярко и безмълвно. То бързо си тръгва след като Алма влиза в стаята. Алма, душа. Енергия. В този момент Рейнолдс буквално и преносно заменя тъгата по майка си с любов и възхищение към жената, която с такава грижа бди над него. Камерата застива на изпотеното му от треската лице. Очите му блестят, живи са, напълнени са с ново чувство, което току-що се е родило, в цялата болка и целия мрак. И тогава той я вижда за първи път. Това е моментът, в който силният разбира, че е слаб. Това е почти религиозен момент, зареден с трансцедентална магия. Това е сърцето на мистерията: сякаш любовта бива приета като гост от отвъдното: колкото и да се съмняваш в нея, не можеш да отречеш присъствието й.

Алма е момиче, което сервира закуска в кафене в английската провинция. Когато се среща с Рейнолдс, тя изглежда плаха, но всъщност е съобразителна и ловка. „За гладното момче“, гласи посланието, което написва на бележката. От самото начало тя прозира неговата „слабост“:  той е именно гладен, гладен за красивото, перфектното, гладен да бъде постоянно обслужван, обожаван, обгрижван. Много жени и много мъже биха подминали това малко гладно момче, защото то е зашито отдолу на ревера на влиятелен и богат възрастен мъж. Трябва специална чувствителност, за да видиш момчето в мъжа.

phantom-thread-review-v8-20170405

Невидима нишка“ е филм за трудната любов. Любовта, която не е предпочитана в обществото заради нейната конфликтност. Има разпознаваема привързаност, която за всеки е ясна: това са двама души, които на събиране с приятели се държат за ръка и си тръгват винаги заедно. Те никога не разрешават проблемите си с шамари, нито се сърдят един на друг повече от няколко часа, защото знаят, че това не е правилно и здравословно. За тях е много важно всичко да е здравословно, защото са чули, че от трудната любов се умира по-бързо. Че само сбърканите я практивкуват. Че органите се захабяват, че нервите се амортизират. Трудната любов в „Невидима нишка“ ми се ще да ви илюстрирам с един цитат от Райнер Мария Рилке:

Да обичаш, също е хубаво: защото любовта е трудна. Да обичаш като човек човека: това е може би най-трудното, което ни е възложено, най-крайното, последната проверка и изпитание, усилие, в сравнение с което всяко друго изглежда като подготовка. (..) Всеки етап от обучението обаче представлява дълъг и затворен период и поради това и любовта –задълго и до късно в живота – остава: самота, засилено и задълбочено усамотяване за онзи, който обича. Да обичаш, първоначално не означава да се затвориш в някого, да се отдадеш и слееш в него: да обичаш, това е висш повод за човека да съзрее, да стане нещо в самия себе си, да се превърне в свят, да стане свят за себе си заради някой друг, това е огромно, нескромно изискване към самия себе си, нещо, което те прави избран и призван за далечни цели.

Similar Posts

Вашият отговор на TTT Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Евентуално някой спойлер може да има по-долу.

    Филм за учебниците, където една невероятна сцена като с танц сменя друга. Моментът, в който Уудкок среща Алма – той седнал, тя изправена, приема поръчката му; на повърхността на думите той изразява желание, тя му служи; картината пък го поставя в подчинена позиция – с поглед, обърнат нагоре към нея, точно като момче, а тя – наведена над него, като майка. „Храна“, „хранене“ (вкл. „кърмене“, „захранване“, „маниери на хранене“) и „апетит“ са централни мотиви във филма и ПТА така царски ги развива, че кулминацията на творбата, в която почти няма думи (а когато ги има, те са като безмилостни остриета), е разтърсваща визуална експлозия – кино на n-та степен, в което всяко едно зрънце, посято по-рано в произведението, дава богат материал за интелектуално и емоционално угощение.

    Идеална и точно в целта музика на Грийнууд, която е удоволствие и сама по себе си; феноменална операторска работа – доколкото разбирам, от самия ПТА (има ли въобще нещо в киното, което да е тайна за този човек?); актьорски изпълнения от друго измерение, където не съществуват пошлост и елементаризми; монтаж, костюми, сценография… А бе, накратко, филм, в който е лесно да се влюбиш, и който припомня, че киното е именно изкуство. Всеки кадър – бижу, но и двигател за историята. Страховита работа, наистина.

    1. Още нещо любимо във визуалното решение на филма – огледалната повърхност в ресторанта, разположена зад гърба на вечерящите. Тя дава възможност за (често срещаните във филми на Андерсън) диалози, при които единият диалогизиращ присъства в кадъра само като отражение, образ в огледало, сякаш наблягайки на суетата му. Интересно впечатление ми направи, че – доколкото видях – в първата сцена на Уудкок в ресторанта той е така осветен, че да се вижда тилът му в огледалото отзад. Тогава той споделя и за налегналите го мисли за майка му. В следваща сцена, в която Уудкок вече е на масата с Алма, макар че той седи на същото място, отражение няма (явно благодарение на различното осветление) – сякаш за да покаже, че вниманието му е погълнато от жената до него, че тя има някакво особено, магнетично излъчване. Разбира се, някакви мои си разсъждения и наблюдения, твърде вероятно нещо съвсем, съвсем друго е имал предвид ПТА – но съм убеден, че нито един от визуалните му избори не е случаен.

    2. доста адекватни включвания 🙂

  2. Как може да казвате, че Darkest hour и the post са скучни тъпи филми, след като в този филм най-голямата драма беше фетиша на Уудкок да се трови с гъби… Отдавна не бях гледал толкова creepy и в същото време толкова малоумен филм.

  3. Прекрасен филм и чудесно ревю, поздравления! Ако това наистина се окаже последната роля на Даниел Дей-Люис, заслужавало си е (но се надявам искрено да е просто моментно решение). Играе превъзходно… и той, и останалите от каста. Един от най-красивите филми, които съм гледала. Пол Томас Андерсън е феноменален. Прави шедьоври от начало до край – визуално, диалогово, игрално, сюжетно, метафори, послания… няма слабо място. Влюбих се в този филм. Красота!

  4. Чак пък най-добрия филм. Силен е , но е твърде специфичен в отношенията, които разглежда. Ако става въпрос за филми разглеждащи брака – Scenes from a Marriage на Бергман и Who’s afraid of Virginia Woolf са шедьоврите.

    Далеч не е от най-добрите филми на ПТА , но пък е от тия филми, за които лоша дума не може да се каже

  5. Първо ревюиращата, после няколко редовни-нередовни тук не спират да хвалят един нелеп филм, за един шивач с отвратителен характер,който харесва 30 години по -мади жени,и прави неадекватни рокли за жени, на които не им отиват( розова рокля за жена с рижа коса).Ясно ми е защо ДРИНОВи останалите не-мъже тук не желаят моето мнение,защото е реален поглед,без разни флинтифлюшки и без търсене на под вола теле.Ще цитирам майка ми ,която гледа филма с мен:относно брака им“Да бе уреди се.ще сменя памперси на това стеняло“ и относно отношенията им: ,,Дърт пръч иска младо яре,но не може да си намери увисналеца в гащите.А детето има много бащи“.Това е реалното мнение на обикновените хора, а не някакви фасонни-салонни мнения,дето се опитвате да продавате лайно с целофанче и се правите, че бабите Ви са били придворни дами на Батенберг поне, а дядовците ви са сменяли чаршафите на Фердинанд.Ами копали са най-вероятно картофи и боб у село и са ходили на училище само 4-то отделение.Зайчето Питър е милион пъти по добър филм от това порно с дрехи за некадърни садомазохисти.А ти Христиана МА неразбираш нито от кино ,нито от философия.Бегай да продаваш топъл леб у некой селски нармаг или в кварталният секънд хенд магазин.

  6. Напълно очаквано, майка ти е по-тъпа, гнусна и вулгарна, дори и от теб самия!

    1. що не ми го кажеш лично в лицето, а се криеш като мишка.кажи кой си и да видим какъв мъж си зайче.
      Ами ако всички хора с реално виждане сме Ви проблем що не се съберете вкупом ония дето сравнявате Мона Лиза с тоя блудкаж и не се обесите публично или гръмнете,по ваш избор.
      Ако не си страхливец пиши ми,за да може пръстите ми да те стиснат за гърлото