A Quiet Place / Нито звук

от на 2018-04-22
 

„Хорър” е от онези много противоречиви концепции, които предизвикват почти толкова горещи дебати, колкото и „Eпизод VIII: Последните джедаи” – хорър ли е, когато само ти изскачат разни неща изведнъж, а сюжетът е написан от третокласник? Хорър ли е, когато е непоносимо напрежение през цялото време, но „няма нищо страшно”?

„Нито звук” („A Quiet Place“) е един от филмите в този дебат, които смело заемат средното положение на хорър-трилър и това само ги прави по-добри. Третият филм на Джон Кразински като режисьор (след „The Hollers“ и „Brief Interviews with Hideous Men“) разчита на отличната си първоначална кукичка – семейство живее в постапокалиптичен свят, в който не трябва да издава нито звук, а оттам не те пуска и за минута да си отдъхнеш, докато не видиш финалните надписи.

джон кразински

Джон Кразински и Емили Блънт, женена двойка за пример и в истинския живот, играят майка и баща на три деца, които живеят в изолация и тишина, страхувайки се от чудовища с изключително изострен слух, които през цялото време са на секунди от това да ги унищожат. Развили са системи за поддържане на сравнително нормално съществуване във фермата си, засадена с царевица, така че да могат да живеят с минимално количество шум – нарисували са местата на дъските, на които да стъпват без да скърцат, имат звукоизолирано подземие и използват жестомимичен език. Жестомимики, които вероятно са научили и за улеснение на глухонямата си дъщеря (изключителната Милисент Симъндс – глуха актриса и в реалния живот).

Заради това, че не трябва да издават шум, във филма има изключително малко диалог, което поставя актьорския състав в трудната позиция да предадат емоциите и преживяванията на героите си почти изцяло с изражения и мимики, което те правят повече от безупречно. Ненужно, смятам, е да обсъждаме Емили Блънт, която е актриса от световна класа (който не е гледал „Сикарио“ да си поправи грешката моментално). Сцената, с която филмът се рекламира, в която тя ражда дете във ваната си без да издава шум, ще остане в съзнанието на публиката за месеци наред. Трябва да се отдели внимание на двамата млади актьори, Милисент Симъндс и Ноа Джуп, които карат публиката безрезервно да се потопи в кошмара, в който живеят. Най-вече аз ще запомня Джон Кразински, който има трудната задача да режисира, да е основен сценарист, но и да играе главна роля, която несъмнено ще остане като сияеща звезда в резюмето му – бащинската грижа, всеотдайност и несломимост в лицето на ужаса, които той излъчва с цялото си същество, няма да се забравят за дълго време.

емили блънт

Техническите постижения на „Нито звук” също не трябва да бъдат подценявани. С приблизителен бюджет от 18 милиона долара това е сравнително нискобюджетна продукция, която изглежда впечатляващо. Повече от визуалното обаче прави впечатление използването на звук/музика и тишина. Филмът превключва между перспективата на чуващите герои, когато има музика или фонови шумове, и перспективата на глухата дъщеря, когато изведнъж всеки звук изчезва и се чува просто тихо ехо, като да слушаш рапан със заглъхнало ухо. Този похват влияе до такава степен на зрителя, че когато по време на прожекцията, на която присъствах, на някой му изписука телефона, всички глави едновременно се обърнаха ужасени в посоката на нарушителя.

Нито звук” разчита на чудовищата дотолкова, доколкото на всеки един филм му трябва антагонист. Истинската му ценност е в отношенията в семейството, които удрят зрителя в сърцето, дори и никога да не си изпитвал истински страх за живота си. Темите за семейната обич и отдаденост, за абсолютната готовност на родителите да направят всичко за своите деца, дори и за връзката между брат и сестра – именно те са същността на това, което прави филма толкова успешен.

милисент симъндс и ноа джуп

За феновете на класическия хорър, „Нито звук” може да се стори скучен, тъй като залага на съвсем различни приоми за създаването на напрежение. В същото време почитателите на качествените трилъри лесно ще забележат, че на места евтините и елементарни стряскания, когато нещо ти изскача на екрана, стават с едно повече от нужното. Има един момент, който е отявлено дразнещо хорър клише, но той се подминава лесно. Същото се отнася и за няколко подробности, които си остават необясними, а са достатъчно важни, че дори да бъдат сметнати за дупки в сюжета, като присъствието на електричество в изключително удобен момент.

нито звук

Въпреки един-два отявлени пропуска в логиката на филма, които стават по-забележими, колкото повече мислиш за тях, „Нито звук” е филм, който изпълнява задачата си повече от успешно. Визуално впечатляващ и емоционално ангажиращ, той е от тези филми, които не просто остават в съзнанието, а създават теми за разговор за много време напред. Нямам съмнение, че ще остане в историята занапред, ако не друго, то като първия филм след „Бягай!“, който затвърждава тенденцията на съвремието, че комедийните актьори са изключително способни да произвеждат значими и смислени хоръри, които имат какво да кажат.

коментари
 
Отговорете »

 
  • TTT
    2018-04-22 at 16:43

    Предстои да се гледа, но ми е задълже. Иначе що се отнася до връзката между хорър-трилъра и комедийните актьори/режисьори (доколкото знам, Кразински все пак има известен опит и в други жанрове), според мен тя е откакто свят светува. Най-вече защото и в двата жанра, струва ми се, таймингът е изключително важен, да не кажа, че е всичко. Един Хичкок например – с непогрешим усет за трилър (съспенс), но и за комичното, както много пъти съм се убеждавал. Да не говорим за множеството хорър-комедии на различни автори, които често взимат най-доброто от двата жанра. Ясно, че в конкретния филм комедия няма, но съм убеден, че и Кразински, и Блънт са екстра.

    Отговор

    • Леда Г.
      2018-04-22 at 18:45

      Напълно съм съгласна, че тайминга е всичко и в двата жанра, реално не се бях замисляла за това. Аз по-скоро имах предвид, че тези два филма може би станаха най-изненадващите огромни хитове в последно време, на известни-като-комедианти режисьори, които изведнъж правят хорър, не че преди не се е случвало никога.


    • TTT
      2018-04-22 at 22:28

      Съгласен и поздравления и от мен за ревюто. Скоро се надявам да успея да му хвърля едно око на филма. Btw, като се замислих за Кразински, се сетих как ме радва неговият „шеф“ в „Офисът“ в по-сериозни (като тон) роли (Foxcatcher и т. н.)


  • христиана
    2018-04-22 at 17:35

    много слаба ракийка е тоя филм. дразнеше ме почти през цялото време. но все пак: добре дошла в сайта, Леда! :)

    Отговор

    • Леда Г.
      2018-04-22 at 18:46

      Мерси мерси ^^
      А защо те дразнеше? Не ти беше достатъчно страшен или нещо друго?


    • radi
      2018-04-22 at 21:00

      Филмът има 80% одобрение от критици и 8 оценка от фенове. Едва ли е слаб в истинския смисъл на думата :)


    • христиана
      2018-04-22 at 21:10

      слаби диалози, нищо особено като история, смешен на моменти направо, генерално никак не бях ангажирана и не ми пукаше за тия хора. имаше много потенциал, бе, с тая концепция. ужасен край. оф абе нищо не ми хареса. :д


    • radi
      2018-04-22 at 22:37

      Хорърите не разчитат и по принцип на силни диалози. Важното е актьорската игра и атмосферата. И разбира се добра история


  • христиана
    2018-04-22 at 22:46

    ради, ти гледа ли филма?

    Отговор

  • radi
    2018-04-22 at 22:54

    Не, аз по принцип говоря. Не знам кога ще го гледам, но ми направи впечатление, че е бокс офис изненада

    Отговор

  • Deyja
    2018-04-23 at 08:51

    Отдавна, филм не ме беше държал в такова напрежение, чудна атмосфера! Очаквано, добра актьорска игра от възрастните, но да отбележа и доброто представяне на младите. Много е важно, да се кастват деца, които могат да итраят, когато са сред основните елементи в даден филм, иначе всичко отива по дяволите. Откъм сюжет, има още какво да се желае, но се преживява. На филм с такава добра атмосфера, не са му нужни толкова много евтини jumb scares, единственото нещо, което ме подразни. Като цяло, добре се е получил.

    Отговор

  • Стоян
    2018-04-23 at 10:14

    Хареса ми това, че филмът е кратък и успява да оползотвори абсолютно всяка една секунда от времето си.

    Отговор

  • Bai Gencho
    2018-04-23 at 10:43

    Защо просто не го кръстиха The Signs 2?

    Отговор

  • Асен Кралев
    2018-04-23 at 11:57

    Определено това семейство не е толкова добро в оцеляването колкото Джон Гудман в 10 Кловърфилд Лейн (spoler alert: а Джон Гудман не оцелява). Ако си затворим очите за някои дупки в историята, филмът е ОК. Не знам защо краят му не ме подразни – дали защото не приех филма достатъчно насериозно или защото филма вече беше казал каквото имаше да казва. И в двата случая нямаше значение как точно ще свърши предполагам. Впечатляващ е като за бюджета си, но не може да бие 28 days later, който постига повече с по-малко.

    Отговор

  • jo
    2018-04-23 at 12:15

    (който не е гледал „Сикарио“ да си поправи грешката моментално)
    * * *

    Добре, че изтъкнахте най силната и роля :)))
    Най слабото звено във филма на Вилньов…

    Отговор

  • ohgr
    2018-04-23 at 23:08

    Заради високия рейтинг в Imdb се подлъгах да отида да го гледам. Изключително клише е този филм и въпреки това, колкото и патерици да имаше в сюжетната линия , отново има страшно много грешки в сценария. Стъпва върху амбициозна основа почти да няма диалог, което е похвално, но до там. Всичко друго е мисълта, че си губиш времето с тази простотия. Просто има безумно много и непростими грешки в сценария, а стряскащите моменти са от ненужен до ужасяващо безсмислен. Опитът да направят отворен финал е също толкова нелеп, колкото и всичко останало и издава само творческа импотентност. Всичко беше пресилено, единствения момент, който ми се стори естествен и сякаш не беше изкуствено създаден е, когато тръгна да ражда и направи няколко пакости.

    3.1/10 му давам и му е много, но понеже времето беше хубаво и се поразходих след това малко, а това влияе позитивно на мисълта.

    Отговор

  • Касабов
    2018-04-24 at 12:48

    Поздрави за ревюто!

    Отговор

  • тони
    2018-04-25 at 16:38

    филма е супер ! Незнам какво не му харесвате.Като за жанра си е много добър.Иначе косури може да се намери във всеки филм .
    христиана -слаби диалози ,то това е идеята на филма да се разкаже със невероятен звуков монтаж и почти без диалози.

    Отговор

Коментирайте