Annihilation 5а

Големи бяха разправиите покрай „Изтребление“ („Annihilation“), който трябваше да се появи по родните кина в края на миналия месец, но в крайна сметка го получихме преди няколко дни онлайн.Тук няма да се спирам на цялата драма, но в общи линии Paramount отстъпиха правата за разпространение на Netflix, които подкрепиха режисьора Алекс Гарланд („Ex Machina: Бог от машината“) и категоричния му отказ да прави промени, за да задоволи опасенията на студиото, че филмът е „твърде интелектуален”, че няма да е достатъчно „смилаем”, че главната героиня не е „достатъчно симпатична“ и тем подобни глупости, които единствено и само пречат на художествената визия и общо взето са основна причина да получаваме една и съща конфекция в киносалоните.

Филмът е базиран по трилогията „Съдърн Рийч” на Джеф Вандърмиър, издадени у нас под логото на „Екслибрис”. Хубавото в случая е, че Гарланд не се е водил дословно по първата книга, а е предпочел да я адаптира „като съновидение за романа”. Историята проследява  Лина (Натали Портман) – биолог, част от екип от пет жени учени (Джина Родригес, Теса Томпсън, Дженифър Джейсън Лий, Соня Мизуно), които се отправят на опасна мисия в Зона Х. Лина рискува собствения си живот, присъединявайки се към самоубийствената експедиция. Тя има и личен мотив – отговор на въпроса какво се е случило с мъжа ѝ (Оскар Айзък), който се появява изневиделица тежко болен, след като е изчезнал година по-рано по време на тайна военна мисия в Зоната.

01

Структурата на „Изтребление” е малко разбъркана и може да подразни някои, но си заслужава да подходите с по-голяма концентрация, защото филмът не разчита да ви замаже очите и да ви разсее от пропуските в сюжета, а използва (подобно на „Първи контакт”) построяването на историята, за да илюстрира по-добре темите и да създаде истински вълнуваща кулминация за героите. Финалът е абсолютно удоволствие за всеки ценител на интелигентната фантастика, даже бих казал арт фантастиката, каквато например беше „Under the Skin” на Джонатан Глейзър.

Изтребление”, въпреки почти кубриковия си завършек, не е дотам артси-фартси, че да ви отблъсне с псевдофилософски размишления за природата на живота. Почти всички теми са изведени визуално – тези за дуалността, саморазрушението, делението и еволюцията на клетките могат да се видят под формата на чаша с вода, пробягващи еленчета или действия на героите, така че дори бъкел да не вдявате от наука или философия, подсъзнанието ви ще улови основното.

29c6c60b7cafc60a7857875e47388aa6ba96de6c

Всъщност, в своята сърцевина, на „Изтребление” може да се гледа като на семеен филм. От онези смущаващите, подобно на „Не казвай сбогом“, в които героите се променят до неузнаваемост. Може да се гледа и като на история за борбата на човечеството с болестта, която се разпространява, ако приемем, че заплашителната сила в случая е нещо като извънземен рак, организъм, който се развива, поглъща всичко и го променя. В една от сцените Лина чете книгата „Безсмъртната Хенриета Лакс“ (изд. Skyprint ), в която е описана шокиращата издръжливост на раковите клетки, които надживяват човека и нашепват надежди за безсмъртие.

Със завидно скромния си бюджет от 55 милиона „Изтребление” изглежда цветен, пищен и достатъчно извънземен, за да ви убеди във фантастичния свят, в който героите навлизат. Съществата са застрашителни, особено, когато (в една от истински плашещите сцени) надават зов с познати човешки гласове. Нищо чудно, че Стивън Кинг е почитател на книгите, при цялата психологическа напластеност и алегорията на страховете (и греховете). В сцената с навлизането във фара към края на филма може да се усети визуалното позоваване на Х. Р. Гигер, подсказващ за лъвкрафтския сблъсък с космическия ужас.

02

Въпреки очевидните прилики, писателят Вандърмиър отрича Зона Х да е повлияна от Зоната във филма „Сталкер”на Андрей Тарковски или книгата на братя Стругацки „Пикник край пътя”. Любопитно е обаче, че имената на четирите жени, които навлизат в нея, идват от фантастиката „The Crystal World“ на постмодерниста, превърнал се в модерен класик Джеймс Балард, в която героят навлиза в джунгла, заразена с феномен, който преобръща всичко в кристал. Там също е засегната темата за болестта (този път туберкулоза), така че нищо чудно Гарланд да е почерпил основно вдъхновение от нея.

Истинско удоволствие е да се види R-rated фантастика като„Изтребление”, в която всички герои са жени, без това да е политическа кауза и да се раздухва навсякъде в рекламната кампания. Както отлично е посочено в това ревю, на фона на всички напъни на индустрията да угоди жаждата за компенсация на половете, най-качественият филм с женски състав остана назаслужено пренебрегнат. Приходите му са наполовина на бюджета, а това съвсем спокойно може да се окаже най-добрият филм за първото полугодие.

MV5BNDJlNWU5MGQtZGZhNC00ZjAyLTlkYzUtNDM2NzczY2EyNWI5XkEyXkFqcGdeQXBrZWVzZXk@._V1_

Няма смисъл да се закопава в анализи, обяснения или най-малкото разказ на сюжета. Който има афинитет към подобни жанрови истории така или иначе ще гледа филма, на останалите може да им дойде в повече комбинацията на хорър, фантастика и био-екзистенциален трилър. За мен лично Гарланд се установи като един от най-смелите разказвачи на истории и шапка му свалям, че не е направил компромиси с визията си. Дано слабите финансови резултати не се окажат препъникамък за бъдещото му развитие като творец. Със сигурност има още много истории, които иска (и може) да разкаже.

Жалко, че в съвременната ситуация това ще се случва предимно на малкия екран.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

37 Comments

  1. За близо 20-тина години адашът поне се е понаучил как се пише последна третина на текст, което му беше основен проблем (наред с една камара други). Филмът наистина изненадващо добре балансира между weird и чисто развлекателния елемент без да те булшитва по тертипа на деветцифрените мейджър продукции. Мисля, че е редно да се спомене и съзнателното отсъствие на реален антагонист т.е. историята те води за носа през по-голямата част от действието, cosmic horror атмосферата превзема настроението изцяло, но в чисто мотивационен план Злото не е зло, а един вид панацея за персонажите, дори и тези, които не бяха развити съвсем. От един по-крив аспект пък на сюжета може и да се гледа като алюзия на чудовищен аяуаска трип – човек с дълбока персонална травма предприема пътешествие сред абсолютна непозната среда (на всичкото отгоре джунглоподобен мизанцен), сблъсква се с най-изконните си страхове, преживява търсения експлозивен катарзис и излиза променен (в случая, дори на генетично ниво).

  2. Вече четирима сме гледали филма в този мутирал сектор ☢️ Добро ревю!
    Ама като цитирате тази блатна тиня „Under the Skin” ми бъркате на клетъчно ниво ?

    1. Съвсем на място си е споменаването на Under the Skin, след като Глейзър и Гарланд видимо членуват в престижния частен джентълменски клуб „Брит фенове на Тарковски, Балард и Кубрик в средна възраст“

    2. Under the Skin е превъзходен филм. образовайте се!

    3. хо̀ди потъвай, взирайки вярванията си

    4. изречението ти заслужава „небюла“!

  3. Малко, сладко, фантастично филмче. Не се плашете от „интелигентно“ и „арт“ определенията в ревюто. Гледайте смело.

    Аз, може би, исках нещо в повече. Например, да не е толкова камерен филм. Липсваше ми мащаб. Имах чувството, че всичко се развива в нечий заден двор. И освен Наталито сякаш всички останали бяха ботове. Да не се объркате нещо – филмът си има кусури, но е от по-интересните неща напоследък. Аз останах доволен.

    С „Пикник край пътя“ не смятам, че е най-коректното сравнение. Да, май друга екранизация подобна няма, но не много отдавна четох „Други песни“ на полякът Яцек Дукай, където някак между другото (книгата бих я определил като Аристотел-пънк) се появява зона подобна на тази в „Изтебление“. Отбелязвам си за четене и книжките на Джеф Вандърмиър, но едва ли скоро ще стигна до тях.

  4. Филмът и за мен е добър, даже лично аз очаквах да е много по-завъртян и непроницаем, а поне по мое мнение горе-долу стандартно си следва (и извежда на преден план визуално) хилядолетни повествователни структури.

    Общо взето, всеки герой във всяка една история е на пътешествие в Зоната. И следвайки го, ние също.

  5. Xapeca ми. 🙂 Добре че са „Нетфликс“, за да видим филма във възможно най-радикално анти-холивудския му блясък.

    1. Произнася се Туум Рейдър, тъпчо.

    2. Мен пък изобщо не ме впечатли. На ниво сценарий има супер много тъпотии. Визуално също не ме впечатли. Финалът беше очакван, а нещата, които се случваха във фара бяха мех. Личи му ниското финансиране, но повече ме дразнеха логическите пропуски.

  6. Провокативен филм, който би погъделичкал интереса на всеки sci-fi фен. Харесаха ми много неща, но сцените със спомените на Натали Портман бяха монтирани много зле и седяха като ненужна кръпка в целия сюжет. Отделно финалът беше колкото як толкова и объркващ, оставящ зрителя с повече въпроси отколкото отговори – което не е лошо, но можеше да дадат отговор на поне 1-2 неща.

    Имах късмета да гледам филма на голям екран и според мен там му е мястото. Много тъжно за ситуацията с Нетфликс, защото повечето сцени си плачат за голямо платно, особено тези на плажа и сцената с животното в къщата. И до днес не мога да преценя дали това е един от най-добрите сай-фай филми правени някога или е просто добър филм с интересни но неразвити идеи. Трябва да го гледам поне още 1-2 пъти.

    Оценка (засега): 8/10

    1. Животното беше брутално! Едно от хубавите чудовища, които виждам на екран. Много „адско“ изчадие 🙂

    2. Ако се кефиш на чудовища като това, гледай The Ritual – в момента е голям хит по Нетфликс. Филмът започва като типичен хорър, но в последната третина всичко се преобръща и не само, че чудовището е УНИКАЛНО, но и историята зад произхода му е страхотен. Стана ми един от любимите хоръри правени някога! Силно препоръчвам!

    3. Гледах го ритуала, любим ми е и на мен 🙂

    4. Става Ритуалът, но не бих казал, че е над средното ниво. Приличен хорър де.

  7. Добре, в крайна сметка тоя филм ще го има ли по кината въобще? Не искам да го гледам в телевизора…

    1. Добър филм,зоната напомня на Сталкер на Тарковски’79,но тук нещата са много по далеч от иначе философското послание на Сталкер,има арт неща, и филма има хубави контрастни цветове заради многото мутирали растения!

  8. Накрая, имам предвид персонажа на Натали Портман, копието или оригиналът оцеля? Разсеях се за момент и нещо не разбрах. Тя игра великолепно.

    1. Накрая на „Генезис“ падна ли пумпалът? Всъщност, няма значение.

    2. @stealth Добре, ще си се чудя самостоятелно.
      Ако някой е гледал „Соларис“ с Джордж Клуни и го е харесал, ще хареса и този филм.

    3. Да, новият „Соларис“ също завършва по подобен начин. Точно това е идеята. На практика, няма значение дали е копие или оригинал.

      Няма какво да се чудиш и двата варианта са възможни. Или оригиналът разказва правилно историята си, но все пак виждаме, че е променен от зоната. Или копието лъже, какво точно се случило, но всъщност копието е оригиналът + промените от зоната. И при двете хипотези имаме един и същ резултат – човешко същество + екстри.

      П.П. Когато провериш и осъзнаеш, че „новият“ Соларис е отпреди 15 години… 🙁

  9. Сценарият е изключително слаб. Има някакви герои, които не ги познавам и за които грам не ми пука и съвсем необосновано влизат в някаква зона, която не е изследвана по никакъв смислен начин цяла година, само за да почнат някакви женски сръдни помежду им. Няма нищо sci-fi в този филм и е далече от сталкер и соларис като качество на сценария.

    1. А щеше да е хубаво. Но мисълта ми е че, ако обяснението за безумно неадекватното им поведение е, че едва ли не полудяват от странностите в тая зона, то зрителя няма как да знае, защото ги познава единствено в светлината им на неадекватни „учени“, които само се занимават с личните си драми и не са способни дори на една смислена реплика или логично решение. Може би хората, които са чели книгите си запълвате тези гигантски дупки във филма с нещата, които ги пише в книгата, но аз през целия филм си задавах въпроси от сорта на: Защо ако никой не се е върнал не пробват да влязат метър и после да излязат и то примерно само един от тях? Защо не пробва един да влязе десет или сто метра и после да излязе докато са го вързали с въже? Ако някой вече го е опитвал това, защо не разкажат какво е станало? Защо слагаш пазача на сто метра от мястото където спят останалите? Защо взимаш приспивателни хапчета, когато си във вражеска територия? Защо взимаш проби от непознати животни без ръкавици? Защо нямаш предпазна маска или нещо ако подозираш, че нещо заразява природата (ти си част от природата, можеш да бъдеш заразен)? Защо когато чудовище е нападнало приятеля ти пищиш и си хвърляш автомата за да бъркаш с ръце в калната вода? Защо всичките имат оръжия, но само един е обучен да ги ползва? Защо си набиваш лицето на сантиметри от потенциално опасен чъждоземен организъм (не са ли гледали прометей)? Защо са навити да следват човек, който може би не го интересува дали ще оцелее защото е терминално болен? Изпращането на самоубийци на важни мисии работи за мюсюлманите, но какво го прави добър вариант тук? Няма ли там офицери разни, шефове, брифинги, екипи от учени? Учените са ценен ресурс, но военните са сравнително заменими. Защо не вкарат заедно с учените няколко военни, мъже, които да могат всъщност да се справят с физически опасности? Няма ли това да увеличи шанса за успех на мисията и ако не – защо?

      Има толкова смислени въпроси, на които филма не може да отговори, че когато накрая филма смело заявява, че на някакви хора, които не ги знам какви са не им пука, че и те самите не знаят какви са мога само да вдигна рамене и да отида да пиша коментари под ласкави ревюта за филма, с надеждата поне един друг човек други да не повтори същата грешка като мен.

    2. какви крачки, какви въжета, думи нямам…

    3. Касабов, вижда се, че думи нямаш. Едва-едва докарваш коментар до цяло изречение. Стига се излага, вложи малко повече усилие.

  10. @Asen Kralev, всички тези въпроси са много хубави, но подобни такива могат да се приложат с негативен знак за всеки филм в историята на киното. И интересно е, че подобни въпроси са много по-приложими за споменатите от теб по-горе класики („Соларис“ и особено „Сталкер“), които са много по-сюжетно неоправдани от всичко споменато по-горе в „Annihilation“, но никой не смее да критикува, защото да … 🙂

    1. @Стефан Димов: Гледах новия Соларис, както и съм гледал Сталкер преди години. Тия дни ще гледам и стария Соларис, че ми е любопитно да ги сравня. Сталкера е доста муден филм, костваше доста усилия да го изгледам, и за мен това беше най-големият му недъг. Може би трябва да го гледам пак, защото хората се променят, може би сега ще го видя с други очи, но по спомен – Сталкер си беше сравнително логичен филм. Може би големият ми проблем с Annihilation е че очаквах да е sci-fi и/или horror, но той не беше нито едното нито другото. Най-добрата възможна интерпретация на Annihilation, го доближава много повече до сюрреалистичните филми на Дейвид Линч, отколкото до sci-fi или horror. Аз съм склонен да допусна, че Annihilation не ми хареса, защото не отговори на очакванията ми. Склонен съм да приема една огромна част от интерпретациите, които изчетох. Дори тогава, той остава за мен един много красив филм, лишен от дълбочина. И тази липса на дълбочина идва основно от липсата на фундамент, на който може да се стъпи, защото космическият тумор променя много неща и не е ясно доколко и как. И след като не знаем какво точно променя, не можем да оценим действията на никой от персонажите, защото не знаем в кой момент кой персонаж кой е и доколко е себе си каквото и да значи това. Хибридните животни, абсорбирането на едната мацка в мечката, татуировката на осмицата-змия, чашата с вода, тревите с човешка форма и изобщо целия феномен с рефракцията на информация от едва ли не всякакъв вид са предпоставки за нас да допуснем, че го има това стопяване на личността в зоната. Съмнителната приемственост/продължителност на личността между отделните моменти компрометира стойността на проследяването и изследването на психологически характеристики, което е едно от основните занимания на филма предвид множеството проблеми, които имат кокошките от научно-изследователския екип.

    1. Накъде се силиш така смело ? годината тепърва се отваря. Soldado за мен до момента от R рейтинга

    2. За мен лично най-добрият филм от началото на годината е „You were never really here“. Почти съм сигурен, че Финикс най-после ще грабне отдавна закъснелия си оскар догодина.

  11. В „епоха“ на глад за качествена фантастика си го бива. Много силна режисура и стилна операторска работа. Това си е 4/5. Но четейки по-горе, защо някои велик творец не направи нещо мащабно със Сталкер по братя Стругацки? Виж Руснаците направиха Обитаемият остров. Беше преди години, но прилично с ефекти, та русофобите да заявят, че е глупав.
    Имаше един Сталкер-руски пак преди години. Но твърде много арт, философия, оригиналност, та пропуснахме щипката пипер.
    Има такива брилянтни фантастични романи, но нищо не се случва.