Проектът Флорида / The Florida Project

“That’s the real trouble with the world, too many people grow up.”-Walt Disney
от на 2018-03-28
 

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“. Легендарното изречение, изсечено под перото на Лев Толстой през далечната 1877 година, сякаш завинаги е вкарало семейните истории в две категории – 1) трагични или 2) с щастлив край. Но всъщност има една много разтеглива сива материя по средата, която изтича като пясъчен часовник, преди да можеш да я формулираш. А именно, да се опиташ да бъдеш щастлив в нещастието си. Да създадеш своя реалност, която те предпазва от света.

Точно там са водите, в които ни потапя режисьорът Шон Бейкър в своя нов филм „Проектът Флорида“ („The Florida Project“). Неговите филми винаги са като подводница в социалните низини, при хора, с които не си се сблъсквал, хич даже и не искаш, но които те изпълват с любопитство. И ако в предишния му независим филм „Tangerine“ (2015), заснет само с iPhone, животът на две транссексуални проститутки и отблъскващият свят на дрога и насилие, който обитават, са показани почти като документален филм, с възможно най-много чувство за хумор, то в „Проектът Флорида“, смело използващ оригиналното име на проекта за парк Дисниленд, приказното се е простряло като цветна дъга над реализма по най-неочаквания начин.

the-florida-project-review-img06-20180328

Историята разказва за 6-годишната буйна, палава и жадуваща за приключения Мууни, която живее заедно със своята млада, самотна, безработна и татуирана от глава до пети майка Хейли в мотел „Магическият замък“. Въпреки че е боядисан в бонбонен лилав цвят и разположен по пътя към Дисниленд, мотелът е убежище за бедни хора без дом, които живеят там седмица за седмица. Техният „магичен замък“ е всяка една от малките им стаи, пазещи уединено съдбите на многодетни семейства, престъпници, инвалиди и откачени.

И там, в този лилав кораб на отчаянието, Хейли и Мууни живеят ден за ден – не като майка и дъщеря, а като сестри и съучастнички. Мууни помага на майка си да продава парфюми по паркинги на скъпи хотели и се скъсва да прави бели с приятелчетата си  Скуути и Дженси, които винаги остават без последствия, защото Хейли не ѝ се кара и не я наказва. Двете си правят селфита, слушат кофти рап, „туъркват“, тъпчат се с пица, спят до обяд и се гонят под дъжда, защото всичко е наред. А всъщност не е.

уилям дефо

Хейли е била стриптийзьорка, но тъй като отказва да извършва „услуги“ в задната стаичка, я уволняват. Тя обаче няма намерение да работи нещо обикновено и постепенно преминава точно към това, от което преди се е дърпала.

Без майчинските авторитет, отговорност и внимание е предвидима неизбежността на раздялата между двете. Социалните ще дойдат, а малката ще избяга, но има още време.

Преди това ще се запознаем с приятелите на Мууни, ще пътуваме с тях през паркинги и шосета до техните измислени оазиси и кралства. Местата, на които просят сладолед,  палят пожари, плюят по коли или си представят, че са на сафари.

Ще се срещнем и с Боби (Уилям Дефо) – управителят на мотела, пазителят на  „Магическият замък“, с достатъчно добрина, човечност и нормалност да бъде лепилото между света, който „менажира“, и този, истинския отвън, който тропа на вратите на неговите наематели всяка седмица заедно със сметката. Уилям Дефо с лекота обединява тази приятелска, бащинска и менторска фигура по ненатрапчив и емоционален начин. Изпълнението му не беше подминато от Академията тази година и получи номинация за „Оскар“ за поддържаща роля.

the-florida-project-review-img08-20180328

До финала „Проектът Флорида“ не се усеща като филм, а като воайорски поглед в живота на тези хора. Камерата работи, а ние сме само свидетели. Затова и Шон Бейкър винаги избира в проектите си да участват и непрофесионални актьори. Такова попадение тук е инстаграм моделът Бриа Винaйтe в ролята на Хейли. Когато Бейкър я вижда в социалната мрежа, той я използва за референция в кастинга си и иска „някой от Холивуд, който да носи това безгрижно и бунтарско излъчване“, докато не осъзнава, че не му трябва „някой като нея“, а точно тя. Пише ѝ съобщение с предложение, което самата Бриа разказва, че в началото е приела като „извратена шега“.

Малката Бруклин Принс като Мууни се оказва в позицията на „ветеран“ в тяхното дуо, а изключителната химия помежду им е една от основните магически съставки на филма.

Тук някъде асоциацията с „American Honey“ на Андреа Арнолд още повече се бетонира. Английската режисьорка, със също толкова отявлен афинитет към социалните аутсайдери, намира своята свободолюбива Стар в лицето на 18-годишната Саша Лейн, докато я гледа как се разхожда по плажа. Но не става дума само за кастинг. Микрокосмосът на „American Honey“ е изграден от същите прашни и нагорещени паркинги и мотели, в които сякаш вече порасналите Мууни и компания естествено стават част от историята на Арнолд. И това, което сме предполагали, че е било детството на нейните персонажи, открива своите отговори във филма на Шон Бейкър.

the-florida-project-review-img09-20180328

Операторската работа на Алексис Забе показва едно фантастично небе над Флорида във всичките му залези, валежи, купести облачности и светлина. Ракурсите изстрелват възприятията ни за персонажите и историята през нивото на детския поглед и успяват да “оцветят“ събитията в разнообразни нюанси. Само финалната сцена с бягството на Мууни е заснета с телефон. Достатъчно ефектно, за да я възприемем и като илюзия на малката, а може би наистина се случи?

Детството се изнизва като топящия се под жаркото слънце сладолед. И после лепнат само петната на спомените. Защото дори изоставените, невъзпитаните, буйните и мизерните могат да изпълнят абсурда и грозния свят с чудеса. Супер сила, която само детството дава, и затова най-голямата трагедия е, че понякога не можем да го задържим, докато сме още малки.

Когато са започнали снимките на филма, малкият Кристофър Ривера, който играе Скуути, през цялото време е възкликвал, гледайки Уилям Дефо: „ Не мога да повярвам, че работя с Green Goblin!“. Реалността нека съществува. Светът е такъв, какъвто ние самите го виждаме.

Коментирайте първи
 
Отговорете »

 

Коментирайте