Ако „Кери“ и „Подпалвачката“ бяха родени в Норвегия, щяха да се казват „Телма“. Филмът на Йоаким Триер („Oslo August 31”, „Louder Than Bombs”) тръгна по кината този петък и макар че едва ли ще донесе големи приходи на разпространителите си, със сигурност ще привлече отегчени тийнейджъри, подлъгани от хорър елементите в трейлърите и ефектния плакат. Не искам да ставам лош пророк, но съм почти сигурен, че реакцията ще бъде пуфтене, наместване на седалките и широки прозявки. Защото „Телма“ не е нито хорър, нито супергеройска фантастика и точно това му е специалното.
Историята проследява Телма (Айли Харбо) – срамежливо момиче, което току-що е напуснало религиозното си семейство и малкия град, в който живее, за да учи в университета в Осло. Малко след началото на семестъра тя преживява неочакван и тежък пристъп в библиотеката и много скоро открива, че е силно привлечена от красивата студентка Аня (Окай Кая), която откликва на любовното й желание. Телма е завладяна от силните си чувства към Аня, които първоначално не признава дори пред себе си, но в същото време пристъпите ѝ стават все по-тежки, което я предизвиква да се изправи пред трагични тайни от своето минало и ужасяващите импликации, произтичащи от силите ѝ.
Като подход към историята Триер е избрал да се движи по острието между фантастичното и психологическото, както Шамалан направи чудесно в „Split“. В по-голямата си част филмът е повече мистерия и спекупация, отколкото свръхестествен хорър. Телма бавно разкрива своите способности, а пред зрителя се поставя въпросът дали всъщност героинята не е душевноболна. Изследват се сложните взаимоотношения с родителите и последствията от грешките, които стигат до неподозирани размери. Подобно на „It Follows”, това е история за чудовищата, които се крият в гардероба на сексуалното съзряване и репресираните желания.
В предишна новина по темата можете да видите отличната начална сцена, в която малкото момиче отива на лов с баща си. Замръзналото езеро е ключов образ в сюжета и тематиката на филма и ще се появи по-късно (този път размразено), за да стане подиум на едно от най-ефектните екранни убийства в последно време. Тук е мястото да обърна внимание, че като фантастика „Телма“ има отлични хрумки, които почитателите на жанра ще оценят. Уважението към интелекта на зрителя е спазено и през по-голямата част от време не се стига до подхвърляне на елементарни обяснения или груба експозиция. Във втората половина на филма обаче изникват някои грапавини, които намаляват въздействието на кулминацията.
Понеже „Телма“ не следва холивудския модел и бяга от клишетата и лесните решения, задълбавайки в психологията на героинята и сложното й състояние, филмът в един момент става пленник на най-големия си плюс. Именно европейският подход и нежеланието на Триер да увеличи напрежението и динамиката във втората половина, изиграват лошата шега и вкарват сюжета в досадно боксуване, което се изразява в сцени с медицински изследвания и визитации по болници. Там, където филмът можеше да се превърне в атрактивен трилър със силно художествено влияние, той губи време в развързване на сюжетни краища, за които никой не е питал.
Което е жалко, защото Триер е способен да вдигне киноманския адреналин, както личи от стилизираните сцени, в които се отключват уменията на Телма. Силно впечатление прави една от лесбийските целувки, по време на която се появява змия, за да превърне кошмара в непоносим за всички с фобия от безкраките влечуги. Това обаче не е за описване, защото трябва да се види (по възможност на голям екран). Училищните коридори и аули също бият на очи със своя изчистен интериор и с това колко са различни от американските (от българските да не говорим).
Още нещо, от което нашите професионалисти могат да вземат пример, е играта на двете момичета, които макар и без особен опит, са безупречни в ролите си. Особено Айли Харбо, която има трудната задача да покаже плахата Телма, която в началото иска да се хареса на съучениците си, но след това трябва да моли прошка от Господ за двете изпити бири, смирено опряла глава в стената. Всичко това, дори пристъпите й, е предадено без излишна истерия и мелодраматизъм, а изчистеното и минималистично заснемане допълнително засилва цялостния ефект.
В крайна сметка „Телма“ е добър филм, който можеше да спечели от 20-минутно съкращаване във втората си половина, който, подобно на „Вещицата“ на Робърт Егърс, разказва за сексуалното съзряване на младо момиче в свят на религиозни репресии. За някои зрители резултатът ще се стори смущаващ за гледане, но за други ще успее да стимулира сетивата в изобразяването на неизбежното помитане на спуснатите отгоре догми. Ако сте почитатели на Стивън Кинг, европейското кино и качествената фантастика, „Телма“ ще ви спечели.
Безспорно качествен филм с потенциал за нещо повече. Актрисата (Айли Харбо) е великолепна и меко казано изнася филма. Много добра атмосфера и тон през повечето време 🙂
Разбира се, качествен текст!
Чудесен филм.
Много добре направен филм. Държи те в напрежение до изтощение ))