Thelma / Телма

There are no good girls gone wrong - just bad girls found out
от на 2018-02-04
 

Ако „Кери“ и „Подпалвачката“ бяха родени в Норвегия, щяха да се казват „Телма“. Филмът на Йоаким Триер („Oslo August 31”, „Louder Than Bombs”) тръгна по кината този петък и макар че едва ли ще донесе големи приходи на разпространителите си, със сигурност ще привлече отегчени тийнейджъри, подлъгани от хорър елементите в трейлърите и ефектния плакат. Не искам да ставам лош пророк, но съм почти сигурен, че реакцията ще бъде пуфтене, наместване на седалките и широки прозявки. Защото „Телма“ не е нито хорър, нито супергеройска фантастика и точно това му е специалното.

Историята проследява Телма (Айли Харбо) – срамежливо момиче, което току-що е напуснало религиозното си семейство и малкия град, в който живее, за да учи в университета в Осло. Малко след началото на семестъра тя преживява неочакван и тежък пристъп в библиотеката и много скоро открива, че е силно привлечена от красивата студентка Аня (Окай Кая), която откликва на любовното й желание. Телма е завладяна от силните си чувства към Аня, които първоначално не признава дори пред себе си, но в същото време пристъпите ѝ стават все по-тежки, което я предизвиква да се изправи пред трагични тайни от своето минало и ужасяващите импликации, произтичащи от силите ѝ.

hero_Thelma-2017

Като подход към историята Триер е избрал да се движи по острието между фантастичното и психологическото, както Шамалан направи чудесно в „Split“. В по-голямата си част филмът е повече мистерия и спекупация, отколкото свръхестествен хорър. Телма бавно разкрива своите способности, а пред зрителя се поставя въпросът дали всъщност героинята не е душевноболна. Изследват се сложните взаимоотношения с родителите и последствията от грешките, които стигат до неподозирани размери. Подобно на „It Follows”, това е история за чудовищата, които се крият в гардероба на сексуалното съзряване и репресираните желания.

В предишна новина по темата можете да видите отличната начална сцена, в която малкото момиче отива на лов с баща си. Замръзналото езеро е ключов образ в сюжета и тематиката на филма и ще се появи по-късно (този път размразено), за да стане подиум на едно от най-ефектните екранни убийства в последно време. Тук е мястото да обърна внимание, че като фантастика „Телма“ има отлични хрумки, които почитателите на жанра ще оценят. Уважението към интелекта на зрителя е спазено и през по-голямата част от време не се стига до подхвърляне на елементарни обяснения или груба експозиция. Във втората половина на филма обаче изникват някои грапавини, които намаляват въздействието на кулминацията.

frame_0001_1280w

Понеже „Телма“ не следва холивудския модел и бяга от клишетата и лесните решения, задълбавайки в психологията на героинята и сложното й състояние, филмът в един момент става пленник на най-големия си плюс. Именно европейският подход и нежеланието на Триер да увеличи напрежението и динамиката във втората половина, изиграват лошата шега и вкарват сюжета в досадно боксуване, което се изразява в сцени с медицински изследвания и визитации по болници. Там, където филмът можеше да се превърне в атрактивен трилър със силно художествено влияние, той губи време в развързване на сюжетни краища, за които никой не е питал.

Което е жалко, защото Триер е способен да вдигне киноманския адреналин, както личи от стилизираните сцени, в които се отключват уменията на Телма. Силно впечатление прави една от лесбийските целувки, по време на която се появява змия, за да превърне кошмара в непоносим за всички с фобия от безкраките влечуги. Това обаче не е за описване, защото трябва да се види (по възможност на голям екран). Училищните коридори и аули също бият на очи със своя изчистен интериор и с това колко са различни от американските (от българските да не говорим).

thelma-image1

Още нещо, от което нашите професионалисти могат да вземат пример, е играта на двете момичета, които макар и без особен опит, са безупречни в ролите си. Особено Айли Харбо, която има трудната задача да покаже плахата Телма, която в началото иска да се хареса на съучениците си, но след това трябва да моли прошка от Господ за двете изпити бири, смирено опряла глава в стената. Всичко това, дори пристъпите й, е предадено без излишна истерия и мелодраматизъм, а изчистеното и минималистично заснемане допълнително засилва цялостния ефект.

В крайна сметка „Телма“ е добър филм, който можеше да спечели от 20-минутно съкращаване във втората си половина, който, подобно на „Вещицата“ на Робърт Егърс, разказва за сексуалното съзряване на младо момиче в свят на религиозни репресии. За някои зрители резултатът ще се стори смущаващ за гледане, но за други ще успее да стимулира сетивата в изобразяването на неизбежното помитане на спуснатите отгоре догми. Ако сте почитатели на Стивън Кинг, европейското кино и качествената фантастика, „Телма“ ще ви спечели.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2018-02-14 at 12:57

    Безспорно качествен филм с потенциал за нещо повече. Актрисата (Айли Харбо) е великолепна и меко казано изнася филма. Много добра атмосфера и тон през повечето време :)
    Разбира се, качествен текст!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2018-02-14 at 16:18

    Чудесен филм.

    Отговор

  • Dennitza
    2018-02-14 at 23:17

    Много добре направен филм. Държи те в напрежение до изтощение ))

    Отговор

Коментирайте