Всичките пари на света / All the Money in the World

We look like you, but we are not like you
 

След като изгледах двучасов документален филм за фамилия Гети, вече не смятам филма на Ридли Скот за толкова добър, колкото реших първоначално. Историята на петролния магнат Жан Пол Гети (обявен през 1966 г. за най-богатия човек на света), петте му сина, петте му брака, 14-те му внука заслужава направата на цял сериал, центриран върху ключови теми на западното ни модерно общество като обсесията, парите, властта. Вместо да направи мрачен епос, за какъвто определено има материал от истинския живот, Ридли Скот решава да заснеме трилър за отвличане. Неслучайно много хора могат да диагностицират филма като обикновен. И той определено не е достатъчно добър, имайки предвид какво можеше да бъде, но за това, което е – а това е история за едно отвличане, – аз мисля, че филмът е наистина добър.

Концентиран е върху само един от важните моменти в живота на Гети – отвличането на 17-годишния му внук Жан Пол Гети III през 1973 г. в Рим. Филмът започва с великолепно проследяване на русия къдрав хипар Гети, който се разхожда из улиците на Рим, в сцена, която съвсем целенасочено се покланя пред „La Dolce Vita” на Фелини. Вероятно ако това беше филм, заснет от Пол Томас Андерсън (неизбежна аналогия с „Ще се лее кръв“), щеше да започне с пищни кадри от имението на Гети в Съри, Англия, където той прекарва последните години от живота си. Вероятно това щеше да е филм, в който Гети е главен персонаж, и като такъв, щяхме да бъдем провокирани от всяка сцена да си задаваме въпроса: Защо този човек е толкова сбъркан? В реалния живот Гети наследява петролния бизнес от богатия си баща, който обаче не му оставя почти никакви пари от 10-те милиона, с които разполага. Възпитан е от строга майка. Дали липсата на родителска любов има нещо общо със суровия, маниакално стиснат човек, в който се превръща? Или напротив, това е просто стечение на обстоятелствата, не основен виновник за характера му? Уви, филмът на Ридли Скот не задава въпросите за генезиса на чудовището Гети.

марк уолбърг

Той задава през цялото време един друг въпрос, който е ориентиран към действието, а именно: „Ще се измъкне ли момчето?“. Имайки предвид, че това е филм по действителни събития, този въпрос не би трябвало да е много вълнуващ. (Надолу в текста има спойлери, но те са умерени). Ако някой предварително се поинтересува, веднага ще разбере, че да, младият Гети оцелява и единственото, което физически губи (в онзи конкретен момент), е едното си ухо. И въпреки, че въпросите, които Ридли поставя, не се от екзистенциалния мащаб на въпросите, с които ни среща „Ще се лее кръв“, то той успява да направи един наистина динамичен и интересен филм, в който макар и не на фокус, не липсва така търсената психологическа дълбочина. Напротив, дали заради чудесната роля на Кристофър Плъмър, или заради наистина добрите диалози и сценарий, персонажът на Гети успява да е достатъчно дълбок, разбираем и интересен, въпреки че реално филмът не е за него. Намирам това за достойно за уважение.

Говорейки за филми за влиятелни хора с много пари, чиито семейни връзки са провал, няма как да не спомена „Гражданинът Кейн“. Всъщност истинският Кейн, Уилям Рандолф Хърст, е бил също колекционер на предмети на изкуството и двамата с Гети са се познавали. Гети му е ходил поне веднъж на гости в замъка Хърст, т.н. La cuesta encantada. Двамата много си приличали: единствени деца, наследили от бащите си семейния бизнес и превърнали го в империя. В случая на Хърст това са вестниците, на Гети: петролът. Хърст също е имал 5 сина. Имайки предвид, че „Гражданинът Кейн“ е една от ключовите американски класики на XX век (а Тръмп обяви, че му е любимият филм), то не е изненадващо, че истории с подобен заряд се съживяват периодично. Сюжетът на живота и на двамата гореспоменати мъже е драматичен и грандиозен и притежава притчов характер. Подобни истории се разказват както, за да забавляват и възхищават (постигане на американската мечта), така и с предупредителен характер, какъвто е и случаят с друга класика, „Великият Гетсби“.

кристофър плъмър

Аз харесвам много неща във „Всичките пари на света“. Харесвам дори очевидната драматизация около героя на Ромен Дюрис, който е там, за да ни напомни, че човечност се среща навсякъде, дори и от страната на похитителя. Чункуента е истинска личност макар че в реалността не е довел лекар, който да отреже ухото на Пол. Рязали са го самите партизани, с някакъв тъп метал, и са го поливали с бренди. Между другото, не знам дали покрай хвалбите към Кристофър Плъмър някой обърна внимнание, но Дюрис прави много жизнена роля. Всяка сцена, в която той е на екрана или преговаряйки с Гейл Гети (Мишел Уилямс, отново на ниво), или общувайки с Пол, играта му е очарователно одухотворена.

Харесвам темпото на филма, харесвам как камерата се движи. Всички актьори са на място. Харесвам особено много диалозите, имам няколко любими сцени, като например мислите на Жан Пол Гети за парите („Всеки глупак може да забогатее. Но малцина са богати.“) Харесвам как всеки персонаж е характерен и никой не е превърнат в клише. Дори обраът на Марк Уолбърг, бившият ЦРУ агент, чиято реч към стария Гети е малко спонтанна, стои солидно на краката си и не дразни с излишна напереност или сантименталност. Освен това наистина харесвам и сцената на бягството на пленника и бързо лумналият пожар в полето (също измислица).

all-the-money-in-the-world-review-img06-20180208

В биографичната книга на Джон Пиърсън за Пол Гети, по която е базиран филмът, не се споменава Пол да е бил толкова близък с дядо си, колкото филмът изкарва. Жан Пол Гети е таял искрена ненавист към наркотиците, а Пол е бил изестен в италианската преса като „златното хипи“. Малкият Пол е експериментирал с наркотици, порок прихванат от баща му, който е бил опиумен наркоман, както и е представен във филма. Причината поради която бащата не взима никакво участие по време на отвличането е, че по това време втората му съпруга, Талита, с която са се друсали заедно в Мароко, умира от хероинова свръхдоза. Жан Пол Гети II преживява смъртта й изключително тежко, в абсолютна изолация. Интересна подробност е, че все пак той, години по-късно, успява да захвърли наркотиците и раздава милиони от парите на баща си за благотворителност.

Няма да ви изброявам още несъответствия между филма и реалността (макар че такива има доста), защото не е важно. По-интересно лично за мен е защо Ридли Скот се е насочил да покаже точно този епизод от живота на един от най-скандалните хора в модерната история при положение, че е могъл да се концентира върху други детайли. Погребението на Гети например, и последвалите проблеми, имат сериозна драматична тежест и са достойни за филмиране. В реалността Гети пожелава да бъде погребан в подобието си на римска вила Getty House в Малибу, който напълва с колекцията си статуии и картини. Поради това, че музеят е музей, има огромни проблеми тялото да бъде пренесено и погребано там и то месеци наред стои в забвение, без нормално погребение, при изключително лоши условия на висока температура и бързо разлагане. Каква ирония! Ако това беше филм, концентиран върху персонажа на Гети, то вероятно щяхме да видим някои от любовните му авантюри (освен 5 съпруги, всяка от които много по-млада от него, той е имал много любовници). Жан Пол Гети има пет сина, последният от които, Тимъти, умира на крехката възраст от година и няколко месеца от мозъчен тумор. Гети не се е грижил бащински за нито едно от децата си и е комуникирал с тях чрез кратки бележки, с които им е пращал единствено пари.

all-the-money-in-the-world-review-img07-20180208

Причината поради която Ридли Скот не включва всички тези детайли от свръх интересния живот на Гети е, че те не го вълнуват, и те не помагат на историята, която иска да разкаже. Той изглежда е доста прагматичен човек и вероятно е подчинил цялата история на направата на един напрегнат трилър. Мисля, че с тази задача се е справил съвсем прилично, въпреки че определено това не е жанра, в който аз бих драматизирала тази история. Ако някой случайно се чуди, практичността на Ридли се простира и към бързото актьорско решение Кевин Спейси да бъде сменен от Кристофър Плъмър. В момента, в който избухват скандалите около Спейси, Ридли решава да преснима филма въпреки големите загуби, които ще претърпи. „Иначе никой нямаше да гледа този филм“, казва той, въпреки че признава, че Кевин Спейси е направил чудесна роля.

В началото на филма гласът зад кадър на Пол Гети III казва: „Разказвам ви всичко това, с цел да проумеете нещата, които ще видите, и с надеждата да ни простите. Ние, семейство Гети, сме от друга планета, където гравитацията е толкова силна, че изкривява светлината. Ние изглеждаме като вас, но не се бъркайте: не сме като вас.“ А по-късно самият Жан Пол Гети обяснява значението на тази мисъл, споделяйки, че е прероденият император Адриан.

„Всичките пари на света“ е история за една диспропорционална, ненормална власт, концентрирана в ръцете на един много уплашен и объркан човек. Колкото и в собствените си очи (или тези на семейството си) той да изглежда различен, дори извънземен, истината е, че една човешка емоция е била ръководна през целия му живот, и е диктувала поведението му, водещо до страдание за него и близките му: страха. Или както казва Сенека, чиито безсмъртни мисли биха били достоен завършек на всичко: „Но безсмислен става животът, безпределно – нещастието, ако винаги се страхуваме толкова, колкото можем.“

коментари
 
Отговорете »

 
  • classic
    2018-02-08 at 11:14

    Много ефектно ревю,браво!
    Пословична е прагматичноста на Ридли Скот,не е по разточителството,не натрупва разказа излишно
    фокусира винаги върху нещо конкретно:The Duellists,тази семпла изчистена форма при Скот винаги ми е допадала,дори някои от филмите му да не са най-добрите,винаги е удоволствие да ги гледаш.

    Отговор

  • Касабов
    2018-02-08 at 11:28

    не ми хареса особено…към средата беше брутален drag :(

    Отговор

  • Jerome
    2018-02-08 at 14:40

    Този филм е значението на „хубав“. Не носи нищо ново на масата, но сякаш не е правен през този век. Все едно дядо ти ти разказва някоя история от детството си за 100-тен път, но е толкова разпален и вдъхващ опит, че няма как да не го слушаш с интерес.

    Отговор

  • Тинкърбел
    2018-02-09 at 02:39

    Много слабо и разпиляно ревю. Аз… Аз… Аз… И за финал авторката казва „аз щях да го драматизирам по друг начин“… Сериоооозно? Ма на кой му пука?

    Отговор

  • Ralica
    2018-02-09 at 07:47

    Не е лош филма,повече ми хареса от Формата на водата,13 номинации за оскар е прекалено

    Отговор

  • Bibs
    2018-02-09 at 11:11

    Ревюто наистина не е много добро. Ето един доста по-задълбочен анализ:
    https://www.viewsofia.com/article/39401/Movie-Test-Drive:-Vsichkite-
    А лично на мен филмът много ми хареса.

    Отговор

    • Milbo
      2018-02-13 at 20:30

      Bibs, без настоящето ревю да е отлично, цитираното от теб е трагично….Направих си труда да го погледна – и сега ще ми трябва време да го забравя….


  • Ел
    2018-02-13 at 01:41

    Ревюто е добро,като се изключат многото подробности за това кое от истинската история го нямало.Фулмът е страхотен.Много ми хареса.Динамичен и въпреки,че според автора на ревюто не акцентирал на Възрастния Гети(дядото),всъщност много добре го описва чрез действията му и маниите му.Направо настръхвах от ужас,че може да има такъв егоцентричен и коравосърдечен човек.

    Отговор

  • Теодора Симеонова
    2018-02-15 at 00:24

    Не гледах филма от лични съображения (фен съм на Кевин Спейси). Очаквам с нетърпение негов следващ филм, защото ми е скучно без него. Харесвам Кристофър Плъмър, голям актьор е (имам автограф от него и от К. Спейси през годините, не е хвалба). Та, чудно ми е, кой от двамата актьори (без предубеждения) е по-подходящ за тази поддържаща (но ключова) роля? Мнения и впечатления.

    Отговор

    • TTT
      2018-02-15 at 00:41

      Не знам как се е справил Спейси, но Плъмър е супер. Успява чрез изпълнението си да издигне на много високо ниво една леко карикатурна на хартия роля (сценарият на филма, особено диалогът, според мен е едно от по-слабите му звена). За мен Спейси, колкото и да добър актьор, а той е страхотен наистина, поради обективни причини (например възраст) нямаше да е толкова ефективен колкото Плъмър. Все пак, ако някой ден има начин да видим какво е направил Спейси с ролята, би било добре.


    • d4
      2018-02-15 at 01:34

      Кевин Спейси от десетилетия не го броя за добър актьор. Има цифром и словом две добри – добре де, страхотни – роли в кариерата си… Нужно ли е да ги казвам? Седем и Обичайните заподозрени…

      Всичко останало е ШЛАКА от епични пропорции.

      Например в Baby Driver ми се повръщаше само от муцуната му.


  • Теодора Симеонова
    2018-02-15 at 01:54

    Да, да. Не ми се превключва на eng.: „Местни новини“, „K-Pax“, „Гадни заложници“, „Да плуваш с акули“, „Дароу“, „Гленгари Глен Рос“ и т. н. Все що годни роли и без Оскарите.
    Baby Driver, като да ти се доповръща от Hannibal (с Антъни Хопкинс), но актьорът е 1,
    за съжаление (и друг в тази роля нямаше).

    Отговор

    • TTT
      2018-02-15 at 02:29

      Да не забравяме и „Американски прелести“, „Поверително от Ел Ей“, House of Cards и т. н… d4, дори и да се съглася донякъде за Baby Driver (но все пак не се де :) ), за шлаката просто няма как. Човекът може да е всякакъв, но е един от брилянтните актьори на своето поколение. В Beyond the Sea показва и впечатляващи певчески данни, цар на актьорските импровизации и имитации. Дори и в по-малките си роли (макар че за големи актьори няма такова понятие „малки роли“) той успява винаги да внесе някакъв интересен нюанс.


  • Теодора Симеонова
    2018-02-15 at 03:19

    ТТТ, изпревари ме. Съгласна съм, че Кристофър Плъмър е по-подходящ за ролята във „Всички пари на света“. Веднага си го представих, като чух за смяната. Въпросът ми беше по-скоро реторичен. Има 1 филм, „Murder by Decree“, стар, от 80-те, той играе Шерлок Холмс (за Джак Изкормвача). Препоръчвам го, вероятно и той го харесва, както останах с впечатление, гледай да го намериш, от любопитство.

    Отговор

    • TTT
      2018-02-15 at 12:23

      Благодаря за препоръката, не съм го гледал, ще го погледна задължително.


  • Dredd
    2018-02-16 at 15:36

    Посредствен филм с чудесно ревю.
    Определено не заслужава номинациите си! Разликата между него и билбордите е в галактически размери.

    Отговор

  • Neuromancer
    2018-03-06 at 08:41

    С този филм Ридкли Скот просто се погреба сам в моите очи. Слаба игра, сценария куца отвсякъде.
    Отива майката да идентифицра сина си и доктора й казва: „Помогнете ми, защото лепне..“ Лепне не друго, а чаршафа върху обгорения труп на сина й! WTF?!?!
    Избора на актьор за внука е повече от безумен.
    Слаба игра на всички, с изключение на Мишел Уилямс разбира се.
    Този филм е всичко друго, но не и напрегнат.

    Отговор

Отговорете на Jerome  Отказ