Good Time / Добри времена

It's the squeaky wheel that gets the grease
от на 2018-01-18
 

Мартин Касабов и Стефан Димов коментират Good Time.

С.Д: Обожавам как този филм започва! Първо чуваме пулсираща и отнесена електроника, след което виждаме широк откриващ кадър от хеликоптер на типичен американски градски пейзаж с небостъргачи и трафик, кадър, с който буквално започва всеки втори екшън от последните 25 години. Мащабът много бързо се смалява и чрез кадриране се доближаваме до прозорците на една от сградите. Следващият кадър е крупен план на лицето на умствено изостаналия Ник (изигран блестящо от сърежисьора и монтажист на филма Бени Сафди), който изглежда затворен в своя свят, а неговият психиатър обяснява деликатното му положение. Камерата бавно се отдръпва и виждаме повече от лицето му, а музиката затихва. Следва бавен и монотонен четириминутен разговор между Ник и психиатъра, от който добиваме ясна представа за емоционалността и прозорливостта на Ник. Сесията е рязко прекъсната от нахлуването на брат му Кони (Робърт Патинсън), който изтръгва Ник от възможността му за адекватно съществуване и го вкарва в собствения си коловоз. Плановете на снимане са много близки, а ритъмът на филма се сменя три пъти в рамките на пет минути. Това не показва недодяланост. Показва адекватно боравене с материала и голям живец. Ясно разбираме, че няма да гледаме филм за картонени кутийки, а за истински и пропукани човешки същества. Свежият полъх е усетен, всички сетива са изострени, а все още не сме видели нищо от филма.

Трескавото темпо в "Good Time" не спира до самия край.

Трескавото темпо в „Good Time“ не спира до самия край.

М.К: Ти и това „ревю“ така го започна – нахлуващо. Съгласен съм напълно, „Good Time” е от филмите, които вливат адреналин и припомнят защо съвременното кино няма да изчезне. Изумително е каква динамика, ритъм и напрежение са постигнали братята Сафди. Подсетих се за страхотния първия епизод на „The Night Of”, който също проследяваше събитията от една единствена вечер. Харесва ми детайлното описание на отчаяното положение на героите, този вид хиперреализъм всъщност води до по-дълбоко социално кино от това, което сме свикнали да асоциираме с думата. Мисля, че ти го каза една вечер. Вместо режисьорът да влиза в ролята на учител и да те удря с показалка по главата, просто разказва добра история с живи герои.

Основните отговорници за филма - Робърт Патинсън и братята Сафди.

Основните отговорници за филма – Робърт Патинсън и братята Сафди.

С.Д: Предпочитам да гледам живи истории за неспециални герои, които стигат до определена истина в живота си или пък точно обратното – не успяват да достигнат, поради различни фактори – вътрешни и външни. Мисля, че вторият пример важи в пълна сила за героите на „Good Time“, особено за Кони.

Човек трудно би представил как една свръхреална и съвсем непретенциозна черна екшън траги/комедия?!? всъщност може да ти каже повече за човешката природа, типовете хора,  нееднозначните взаимоотношения между тях и средата, в която функционират от един изцяло социален фестивален филм, като да речем „Аз, Даниел Блейк“ на Кен Лоуч (носител на „Златна палма“ от Кан 2016).

С няколко дребни и естествени детайла от действието на братя Сафди добиваме представа за толкова много неща. Динамиката и сложната връзка между Кони и Ник. Как Кони покровителства брат си и истински го обича, а в същия момент го използва и му вреди ужасно. Колко бързо и точно реагира пред създалите се затруднения. Как е добил рефлекс за измъкване от лайната поради непрекъснатото си въвличане в абсурдни ситуации. Колко малко му пука от заобикалящата го среда и хора. Едно целеустремено и дори професионално безумие, в което има някаква вътрешна логика, но води докъде? И по-скоро сам ли си е виновен или средата го е направила такъв. Мисля, че силно се усеща влиянието и на двете.

Сцена в потопения в неон 80-ски увеселителен парк.

Сцена в потопения в неон осемдесетарски увеселителен парк.

М.К: Робърт Патинсън е фантастичен. То вече е доста банално да се изненадваме, след два филма с Кроненбърг, страхотния „The Rover” и смразяващия „The Childhood of a Leader“, но Кони действително е един от най-живите персонажи, които съм виждал на екран от доста време насам. Харесва ми колко е нахакан, с каква лекота се справя със ситуациите, харизматично леке, отраснало на улицата. Патинсън беше споменал, че е черпил вдъхновение от документалния „One Year in a Life of Crime“ (1989), който с помощта на скрита камера те вкарва в света на крадците на дребно и направо може да ти скъса сърцето.

Good Time” улавя точно това надникване към трагичната съдба и под трагична наистина имам предвид цялата нелепа шекспировска тежест и буреносно завъртане на обстоятелствата, които в един момент те изкарват на път, който не си очаквал. Още по-страшно – пътят е неизбежен и единствен. Категоричността на финала, който е уловен в стъписания поглед на Кони носи страховито въздействие и е може би любимият ми кадър тази година.

Робърт Патинсън

Робърт Патинсън.

С.Д: Патинсън вече не е просто добър актьор. Той е рядка ценност. Нещо, което много ми допада точно в тази му роля, е липсата на ефектност. Това не е типичната роля за награди, в която актьорът прави някаква чудовищна трансформация, за да е различен. Напротив, тук има едно истинско оголване от всякакво актьорстване. Инстинктивно и достоверно сливане с героя. Това важи и за целия филм. Аз не виждам нищо самоцелно, направено просто, за да е яко и да се харесва на зрителите. В „Good Time” витае една естетизирана суровост, в която има и релеф, а напоследък това ми се струва все по-привлекателно. За това спомага и зърнистостта на изображението – филмът е сниман на лента. Тази стилистика донякъде ми напомня за дебюта на Рефн, „Pusher”, който буквално преобръща датското кино от 90-те и издига младия си създател в култ.

Натуршчикът Питър Върби в ролята на психиатъра

Натуршчикът Питър Върби в ролята на психиатъра.

М.К: Да, „Good Time” е част от една нова вълна, която улавя духа на времето и основните отговорници са за това са компанията A24, които през последните години създадоха „American Honey”, „Spring Breakers”, „A Ghost Story”, „Омарът“ и още цял списък заредени с живот истории, без които не ми се мисли как щяхме да запазим надеждата си за бъдещето на киното. Но да се върна на „Good Time”, много ми хареса как бяха избегнати клишетата покрай обира, колко паметни бяха маските и разпръскването на боята от парите, потопеният в 80-ска стилистика увеселителен парк и безумията с хора, които падат от ръба на парапета, докато бягат от полицията. Има едно ниво на подозрителна екстравагантност, която за мен донякъде подкопава изградения реализъм, но в друг момент си казвам „какво толкова, по дяволите, такива неща се случват и в живота“. Това го усетих при объркването в болницата и споменатото падане накрая. Забравих да обърна внимание на страхотната Талия Уебстър като малката Кристъл и Дженифър Джейсън Лий, която е ебати шантавият гений. А какво ще кажеш за музиката?

Музиката на Даниел Лопатин, композирал също "Partisan" на Ариел Клейман

Музиката на Даниел Лопатин, композирал също „Partisan“ на Ариел Клейман.

С.Д: „Good Time“ завършва с чудесната песен на композитора Oneohtrix Point Never (Даниел Лопатин) и Иги Поп. Мисля, че сърцето на филма е изпято в следните пет реда от нея:

Every day I think about untwisting and untangling these strings I’m in
And to lead a pure life
I look ahead at a clear sky
Ain’t gonna get there
But it’s a nice dream, it’s a nice dream

Oneohtrix Point Never печели наградата от Кан за най-добър саундтрак абсолютно заслужено. Знаеш, че електрониката ми е слабо място, но музиката на Лопатин е обективно великолепна. Целият й адреналин придава толкова живи краски към „Good Time“, които напълно се вписват в живота на героите и чудатия им трип. Финалното произведение с Иги Поп – „The Pure and the Damned“ идва като отрезвителен контрапункт и осъзнаване на цялото безумие, което няма как да продължи. Красиво и доста тъжно. Но отново не едностранчиво. Мисля, че има някакъв оптимизъм в края. Грубо казано, дори някаква справедливост. С разбиране и човечност, психиатърът на Ник (изигран страхотно от натуршчика Питър Върби) го въвежда в социална група с други умствено изостанали, а учителката им казва: „Вие избирате вашата истина“. А дали?

 

коментари
 
Отговорете »

 
  • квадрата
    2018-01-18 at 12:42

    Филмът не е нищо специално за хората, които са гледали достатъчно филми от този тип. Останалите е нормално да са впечатлени. Ако ви харесва този тип филми и заснемане – много интензивно, сурово и криминален сюжет, силно препоръчвам този филм – http://www.imdb.com/title/tt4226388/

    Това е един от шедьоврите през последните години, който остана супер подценен

    Отговор

    • 2018-01-18 at 13:19

      „Виктория“ е наистина страхотен и много специален филм, началото му е смъртоносно, но за мен има леко пропукване откъм достоверност към края :)
      „Good Time“ съчетава много съвремененно независимо „A24“ кино със сурово класическо криминално такова. Не мисля че генералното му оценяне по някакъв начин е надценено – metascore – 80, imdb – 7.4 :)


    • UZUMAKI
      2018-01-18 at 13:30

      Haпълно съгласен със Стефан… и с ревюто като цяло :)


  • Martin Riggs
    2018-01-22 at 01:46

    Доста приятен филм и страхотно ревю!

    Отговор

Коментирайте